Определение по дело №182/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 292
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20221500500182
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. Кюстендил, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500182 по описа за 2022 година




Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2455/25.03.2022 г. на ответника в
първоинстанционното производство ЕВГ. ИЛ. П., действащ чрез процесуалният си
представител по пълномощие адв. Галина Мухтийска от АК - Кюстендил, насочена против
Определение № 319 от 18.03.2022 г. на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. №
2573/2021 г. по описа на същия съд, в частта му, в която районният съд е оставил без
уважение искането на ответника Е.П. с правно основание чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената
маса да се включи имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Дупница, общ.
Дупница, обл. Кюстендил по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004
г. на изпънителния директор на АГКК гр. Кюстендил, последно изменение със заповед:
няма, издадена заповед за изменение на КККР.
Жалбоподателят обжалва постановеното от районния съд определение, релевирайки
доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита,
районният съд необосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, а
определението в обжалваната му част противоречи на разясненията дадени с т. 1, б. „е“ на
ПП на ВС на РБ № 2/1982 по приложението на чл. 38 от ЗС и на константната задължителна
практика на ВКС, според която когато предмет на делба е отделен обект от етажната
собственост (какъвто е настоящия казус), до делба се допуска и припадащата му се идеална
част от земята, върху която е построена сградата и от другите общи части на сградата. Сочи
съдебни решения на ВКС в подкрепа на становището си.
Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на
първоинстанционния съд за включване в делбата и на приспадащите се 1/6 ид.ч. от поземлен
имот № 68789.15.289 и на 1/3 ид.ч. общите части на северозападата част на жилищната
сграда близнак.
Депозиран е отговор на частната жалба от насрещните страни Й. Д. П. и Т. АС. П.
чрез пълномощника им адв. Здравко Василев от АК – Кюстендил, с който се оспорва
депозираната частна жалба като неоснователна. Определя се като безпредметно искането за
1
включване в предмета на делба на 1/3 ид.ч. от общите части, тъй като по силата на чл. 38 от
ЗС припадащата се идеална част от общите части на сградата, следва собствеността на
главната вещ. Излагат се съображения за неоснователност на искането за включване в
делбата на 1/6 ид.ч. от поземления имот, като се сочи, че етажната собственост е създадена
през 1975 г. с две разпоредителни сделки, с които е извършено прехвърляне само на
жилищните етажи ведно с прилежащите им части, без да е прехвърлена идеална част от
двора, респ. поземления имот № 68789.15.289. Следователно делбата на посочената идеална
част от терена е недопустима предвид факта, че тя не е прилежаща част към етажа, предмет
на делба. Допълнително се аргументира, че в случая делбата на поземления имот е
недопустима, тъй като различните сгради са собственост на различни лица (посочва
решения на ВКС) и пояснява, че в процесния имот – дворно място, освен сградата в режим
на ЕС, има построени и други сгради – индивидуална собственост на трети лица.
Иска се оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на определението
в обжалваната му част.
При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе
предвид следното:
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
приема за основателна по следните съображения:
Производството пред РС – Дупница е образувано по искова молба, депозирана от Й.
Д. П. и Т. АС. П. срещу ЕВГ. ИЛ. П., с която е предявен иск с правно основание 34 ЗС вр.
чл. 341 ГПК за делба на съсобствени между ищците и ответника недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ идент. № 68789.15.289.2.3 с площ 70 кв.м., ведно с
прилежащите му части: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, 1/3 ид.ч. от стълбището, както
и 1/3 ид.ч. от тавана, като описания самостоятелен обект се намира на етаж - 1 в сграда
идент. № 68789.15.289.2, находяща се в ПИ № 68789.15.289, с площ от 430 кв.м. и СГРАДА
идент. № 68789.15.289.4, със ЗП от 30 кв.м., разположена в ПИ № 68789.15.289.
Собствеността на страните върху описаните недвижими имоти, ищците твърдят, че е както
следва: ищецът Й.П. е собственик по наследство от покойната му майка Цвета Йорданова П.
и починала на 18.06.2014г. на 1/6 идеална част от описаните имоти, двамата ищци са
собственици общо на 4/6 идеални части от същите, тъй като са закупени от ищеца Й.П. по
време на гражданския му брак с втория ищец Т.П. с НА за покупко-продажба със запазено
право на ползване № 21, том I, per. № 539, дело № 21 от 20.02.2017г. на нотариус Ефтим
Китов, с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под №
397 и ответника Е.П. е собственик на 1/6 идеална част от същите на основание НА за
дарение № 30, том II, per. № 3318, дело № 216 от 04.10.2018г. на нотариус Ефтим Китов, с
район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 397 и НА
за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, дело № 365 от 23.08.2016г. на
нотариус Стефан Сотиров, с район на действие района на РС - Дупница, вписан в регистъра
на НК на РБ под № 297
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, който намира
иска, предявен от Й. Д. П. за допустим и основателен. Относно претенцията на ищцата П.
заявява, че ще изрази становище на по-късен етап след запознаване с писмени доказателства,
предвид отсъствието на такива за придобиването на процесните имоти в режим на СИО с
ищеца П. от ищцата Т.П.. Твърди, че освен посочените в исковата молба недвижими имоти,
ищците и ответникът са съсобственици и на 1/2 ид.ч. от поземления им имот с
идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29 а, с площ
от 430 кв.м., а собственици на останалата ½ от същия поземлен имот са трети лица, за които
счита, че следва задължително да участват в делба на този имот.
На основание чл. 341, ал. 1 ГПК с приложената към отговора му писмена молба
ответникът моли да бъде включен ПИ № 68789.15.289 в делбата между него, ищците Й. Д.
П. и Т. АС. П. и третите лица - собственици на останалата 1/2 ид. ч. от поземления имот с №
68789.15.289 при посочени от него квоти, както и да се включи в делбата съсобствената
2
само между Е.П., Йордан и Татяна П.и изградена в ПИ № 68789.15.289 сграда с
идентификатор 68789.15.289.5 с ЗП от 20,00 кв.м. На основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответникът
прави искане към ищците за заплащане на месечно обезщетение за това, че са го лишили от
правото му да ползува своята 1/6 ид. ч. от съсобствените им имоти.
С допълнително заявление ищците са конкретизирали, че с и.м. е предявен иск за
делба само на самостоятелен обект № 68789.15.289.2.3 и сграда № 68789.15.289.4, като не е
искана делба на ПИ с № 68789.15.289, в който са разположени същите сгради, тъй като
делбата на същия е недопустима, с оглед на което не се прави и искане за конституиране
като страни на третите лица - съсобственици на поземления имот.
В ДнРС е било образувано гр. д. № 240/2022 г. по описа на същия съд въз основа на
искова молба, депозирана от Д. Й. П. срещу ЕВГ. ИЛ. П., с която е предявен иск с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 ГПК за делба на съсобствен между ищеца и ответника
недвижим имот, а именно: Сграда с идентификатор № 68789.15.289.5, със ЗП 20 кв.м., с
предназначение: хангар, депо, гараж, разположена в ПИ № 68789.15.289, при посочени от
ищеца квоти 5/6 ид. ч. за ищеца и 1/6 ид. ч. за ответника.
В определението № 319/18.03.2022 г. районният съд е приел, че не следва да приема
искането с правно основание чл. 341, ал. 2 ГПК за делба на имот с идентификатор
68789.15.289, и е оставил същото без уважение, предвид приложените към и.м. документи и
служебно известния факт на съда (предвид разпределеното на доклад на същия състав
гр.дело № 240/2022г. по описа на ДнРС) за наличие и на други сгради в ПИ с идентификатор
68789.15.289, освен процесните, собственици на които се легитимират и други лица (Д. Й.
П.), при което недопустима се явява делбата на съсобствен парцел, ако в него
съсобствениците имат отделни сгради.
Със същото определение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 213 от
ГПК за съединяване на производствата по гр.д. № 2573/2021 г. и гр.д. № 240/2022 г., като е
посочил, че искането за включване в делбата на изградената в ПИ с № 68789.15.289 сграда с
идент. № 68789.15.289.5 ще разгледа в първото по делото о.с.з., след изслушване на
страните, доколкото същата сграда е предмет на иска за делба, по който е образувано
гр.дело № 240/2022г. по описа на РС – Дупница с ищец Д. Й. П. и ответник ЕВГ. ИЛ. П..
Представени са писмени доказателства, като видно от приложения нотариален акт за
суперфиция №53,т.3,д.№1095/1968г.(л.5 от 2573/2021г.на ДнРС) , върху терена на посочения
ПИ (доколкото не е оспорена идентичността между описания в сочения нотариален акт имот
и процесния) са изградени жилищни обекти ( посочени като такива в сграда - близнак) В
останалите приложени като писмени доказателства нотариални актове, обективиращи
различни прехвърлителни сделки, същевременно също се посочват като обект на
съответната сделка идеални части от терена ведно с обект( постройка)-
срвн.напр.нотариален акт за покупко-продажба № 21,т.1,д.№21/2017г. на нотариус Ефтим
Китов, в който освен сграда с идентификатор 68789.15.289.5 като обект на сделката са
посочени и 4/12 ид.ч.от мястото,представляващо ПИ 68789.15.289.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
Правилото на чл. 341, ал. 2 ГПК урежда възможността във вече висящо делбено
производство да бъде извършена съдебна делба на цялото съсобствено между страните
имущество или на всяка вещ от него, която някоя от страните поиска да бъде поделена.
Така се осигурява еднократност и изчерпателност на производството по извършване
на съдебна делба на всички съсобствени (сънаследствени) имоти; респ.отказът да се включат
имоти, поискани по този ред от съделител, се приема като преграждащ съдебен акт – в
такава насока напр. Определение № 530 от 26.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4749/2014 г., I
г. о., ГК.
Относно делбата на съсобствен застроен парцел е приложимо Постановление № 2 от
04. V. 1982 г. на Пленума на ВС, според б. "д" от което не може да се допусне делба на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат
3
обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни
съсобственици на парцела. Приема се, че при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването,
основано на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 ЗТСУ (отм.); за недопустимост на
делбата поради предназначението на парцела за застрояване от съсобствениците и делбата
на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална
собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в
случай, че съобразно нормата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ е възможно съсобственикът, който не
притежава отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които
притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на
самостоятелен обект. В този смисъл са решение № 380 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010
г., ВКС, II г. о. и решение № 87 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о., ГК.
Следователно, тълкуването, дадено в б. "д" на ППВС № 2/1982 г. касае само хипотезата, в
която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива
сгради, в който случай теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля.
Наред с това, съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното
място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните
обекти в сградата – етажна собственост, каквато е посочена и в първоначалната искова
молба , като в решението, при допускане до делба жилището в процесната сграда , гараж и
пр., припадащите се към тях идеални части от дворното място, ако се приеме, че то
представлява обща част, също се посочват( налице е практика на ВКС в този смисъл –
решение №156/21.12.2020 г.по гр.д.1183/2020г.на Първо ГО на ВКС; респ. решение №
309/18.11.2011 г. от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 89 от
19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр.
д. № 3936/2016 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г.
на ВКС, I-во г. о. и решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. на ВКС, I-во г.
о.
Ето защо, при изясняване статута на обектите, с които теренът е застроен, и правото
на собственост върху тях няма пречка до делба да не бъде допуснат целият терен, а само
съответните части с оглед правата на съделителите, в който смисъл следва да се отмени
атакуваното определение, по отношение искането за включване в делбената маса и на имот с
идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Дупница.
Мотивиран от горното, Кюстендилския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ Определение № 319 от 18.03.2022 г. на Районен съд - Дупница,
постановено по гр. д. № 2573/2021 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА в която ДнРС е
оставил без уважение искането на ЕВГ. ИЛ. П. от гр.Дупница с правно основание чл. 341,
ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се
в гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил по кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР
ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението, като непреграждащо хода на производството, не подлежи на
обжалване.

4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5