ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 57408.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500490 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С влязло в сила Определение № 153700/18.07.2020 г. производството по гр. д. №
1719/2020 г. на СРС е прекратено и изпратено на РС-Перник, на основание чл. 113, вр. чл. 119,
ал. 3 ГПК. За да постанови това определение, Софийският районен съд е приел, че твърдените
вземания-предмет на предявените искове произтичат от договор за продажба на топлоенергия за
битови нужди, което придава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и с
оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа повдигнатия спор е съдът
по настоящ адрес на ответника, а именно РС-Перник.
Въз основа на това определение, делото е било изпратено в Районен съд -Перник и
образувано под № 04466/2020г. С определение № 3063/20.08.2020г. по гр. д. № 04466/ 2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд –
Перник и Районен съд – София. В мотивите си Пернишкият районен съд е отбелязал, че
компетентен да се произнесе по спора е съдът по настоящ адрес на ответника към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а не към момента на предявяване на иска по чл. 422
ГПК.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. 2-ро от ГПК, както и от обстоятелството, че
се касае за равни по степен съдилища, намиращи се в райони на различни по-горни съдилища, а
последен е отказал да разгледа делото РС-Перник, то Пернишкият окръжен съд се явява
компетентен да се произнесе по спора за подсъдност.
Производство пред СРС е образувано по искова молба с вх. № 2000813/15.01.2020 г. на
СРС на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу О. П. М. , с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 6800, 27 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода м. 06.2003 г. – м. 04.2009 г., сумата 2431, 59 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2003 г. до 11.03.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.04.2010 г., до окончателното й изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение от *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5778/2010 г. на СРС, 87-ми състав.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС на 26.04.2010г., към
който момент настоящият адрес на ответника - длъжник О. П. М. е бил в ***, видно от
приложената на л. 13 от ч. гр. д. № 5778/2010 г. на СРС справка в НБД "Население". Съгласно
извършената по гр. д. № 1719/2020 г. на СРС идентична справка /л. 112/, се установява, че от ***
г. настоящият адрес на ответника О. П. М. е в ***
Съгласно чл. 113, изр. 1 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
Действително съгласно разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК искът за установяване на
вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението. С тази разпоредба е
създадено изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на
исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК, което законодателно решение е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент,
предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност,
спиране течение на давността. Процесуално правните последици от предявяването на иска по
чл.422 настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Същевременно по отношение на иска по чл.422 ГПК са
приложими процесуалните правила за общия исков процес / т.е. на общо основание следва да
бъдат приложени както разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, така и разпоредбата на чл.120 ГПК.
По правило ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и
преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл.422 ГПК, тя / промяната / е
настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл.120 ГПК съставлява
изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност,
поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск. В този
смисъл е цитираното от РС - Перник Определение № 71 от 08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224 по
описа за 2018 г. на ВКС, I ТО. Дадените в същото разяснения са принципни за хипотезата на
смяна на адреса на длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но в случая е налице специфика с оглед предмета на спора и качеството
„потребител“ на ответника, въведена със ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 100/20.12.2019 г.). Философията
на предприетите изменения е защита на потребителя и съответно осигуряване на по-лесен
достъп до съд. Затова поначало исковете срещу потребител се предявяват по неговия настоящ
адрес, затова и съдът следи служебно за съблюдаването на местната подсъдност, каквато
2
възможност е предвидена само в определени лимитативно изброени случаи – чл. 119, ал. 3 ГПК.
Правото на по - лесен достъп до съд на потребителя, чието обезпечаване се цели, не би се
осигурило ако се приеме общото разбиране за релевантния момент, към който следва да се
извърши преценката за местната подсъдност – подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, още повече когато от момента на подаване на заявлението до подаване на
исковата молба е изминал период от около 10 години. Специалната уредба в случая дерогира
общата и с оглед заложената законодателна цел, според настоящият съдебен състав преценката
за това кой е настоящият адрес на ответника, когато той е потребител, определящ местно
компетентния съд, следва да се извършва към момента на предявяване на исковата молба.
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че ответникът О. П. М. е с
настоящ адрес в *** то компетентен да разгледа предявения иск се явява Районен съд – Перник.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 122, изр. първо от ГПК, ПОСТАНОВЯВА, че местно компетентен да
разгледа предявенияте искове, въз основа на които е било образувано гр. д. № 1719/2020г. по
описа на Районен съд - София, впоследствие преобразувано под № 04466/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, е Районен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3