Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II E въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 5594
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 150412 от 25.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 63520/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав, е отхвърлен предявеният от Я.Г.Я.
срещу К.П.Н. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за сумата от 10 000
лв. – частична претенция от вземане в общ размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от Я.Г.Я. неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания от накърняване на доброто му име в
резултат от публично изказване на К.П.Н., направено на 21.10.2016 г. в пленарно
заседание на Народното събрание на Република България и разпространено в
медиите, с което е разгласила следните твърдения: „Я. в предишния парламент размахваше същата флашка. И Я. е осъден за
клевета в момента“ и „по този начин
си купи съветническото място при Б.Б.“, ведно със законната лихва от
21.10.2016 г. до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на
ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 600 лв. разноски по
делото.
С определение № 55727 от 02.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 63520/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав, е оставена без уважение молбата на
ищеца по чл.250 ГПК за допълване на решението.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца Я.Г.Я.. Счита обжалваното решение за неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага
съображения, че никога не е използвал флашки по адрес на ответницата и не е бил
осъждан от нея или от трето лице във връзка с използване на флашки и
съдържанието на такива. Счита, че не може да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд, че със споменаването на ищеца ответницата е дала
„негативен пример“, за да обоснове своя теза в парламентарен дебат, както и че
в рамките на такъв са позволени всякакви изказвания. В тази връзка поддържа, че
не е участвал в дебата, по време на който е било направено изказването, не е
присъствал на последния и към този момент е бил служител на експертна длъжност
в Министерски съвет, години преди този момент не е правил публични изказвания,
а намесването му от страна на ответницата посредством споменаването му в
процесното изказване е основание последната да понесе отговорност по чл.45 ЗЗД.
Счита, че действително, съществува свобода на политическия дебат, но използването
на клевети и обиди като част от последния не е допустимо. Поддържа, че никога
не е коментирал приватизационното минало на ответницата, не е представял флашки и не е оповестявал
публично факти в тази връзка, а обстоятелството, че се явява осъден от трето за
спора лице, счита за неотносимо към процесния случай, тъй като процесното
изказване на ответницата следва да се разбира в смисъл, че е бил осъден именно
за разгласяване на същата информация /флашка/, която ответницата е показвала по
време на изказването си. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата К.П.Н.. Счита за неоснователни наведените с
въззивната жалба оплаквания. Развива съображения за правилност на изводите на
първоинстанционния съд, основани на задълбочен анализ на ангажираните по делото
доказателства и правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че
използваната в изказването дума „купил“ е израз на критично мнение и коментар
относно определено политическо поведение, с оглед на което не разкрива
признаците на противоправност, а изразът „е осъден за клевета“ само по себе си
би могло да бъде квалифицирано като клевета, ако е невярно, какъвто не е
процесният случай. Счита за правилен извода, че изказването е част от
политическа реч по повод противопоставяне на различни политически възгледи,
както и че активната политическа кариера на жалбоподателя предпоставя
възможност последният да бъде обект на критични коментари от опонентите му,
макар към момента на изказването да не е бил народен представител. Поддържа и
че границите на приемливата критика по отношение на политик са значително
по-широки. С оглед изложеното, моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.45, а.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточнителна молба от 21.06.2018 г.
ищецът твърди, че е съветник към политическия кабинет на министър-председателя Б.Б.съгласно
трудов договор за заемане на длъжността. Поддържа, че от трибуната на Народното
събрание по време на проведено на 21.10.2016 г. пленарно заседание ответницата
е направила изказване пред народните представители и в присъствието на
служители на парламента и на представители на медиите, в което е изложила по
негов адрес твърденията „Я. в предишния
парламент размахваше същата флашка. И Я. е осъден за клевета в момента“ и „по този начин си купи съветническото място
при Б.Б.“. Твърди, че не е присъствал в залата на Народното събрание по
време на това изказване, но изявлението й е било отразено в медиите, като по
този начин е достигнало до него, както и до знанието на широк кръг от хора.
Твърди, че видеозапис с изказването й е бил качен на интернет сайта news.bg,
като в същия, както и в няколко други електронни страници – dnes.bg, pik.bg, dir.bg,
factor.bg и kanal3.bg, са били поместени и публикации със свободно цитиране и
интерпретиране на съдържанието му. Поддържа, че медийно разпространената
информация е провокирала сериозен обществен отзвук, като твърденията на
ответницата по негов адрес са били възприети в директен смисъл – че си е купил
пост в Министерския съвет, както и че е бил осъждан, при това лично от нея, за
клевета. Счита, че цитираните изрази от изявлението на ответницата са
клеветнически, тъй като публично изнасят неверни и позорящи го сведения и че са
използвани от нея с ясното съзнание, че ще бъдат разпространени сред
неограничена аудитория. Поддържа, че в причинна връзка с описаното поведение на
ответницата е претърпял неимуществени вреди, за които същата следва да понесе
отговорност на деликтно основание. Твърди, че е накърнено правото му на добро
му име в обществото, гарантирано от Конституцията на Република България и от
международните актове в областта на защита на правата на човека и основните
свободи. За да защити репутацията си, му се е наложило да опровергава
истинността на изнесените за него твърдения, но много хора са ги приели за
достоверни. Поради това счита, че с изявлението си ответницата е компрометирала
авторитета му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
му заплати сумата от 10 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва
от 21.10.2016 г. до изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява,
че не е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД, като твърди, че не е
извършила описаното от ищеца деяние, в резултат от което за последния да са
настъпили подлежащи на репариране вреди. Поддържа, че цитираните от ищеца
словесни изрази са изведени от контекста на нейни изказвания и, дори да се
докаже авторството им, същите представляват изразена от нея оценка в качеството
й на народен представител и председател на политическа партия за поведение на
опонент в рамките на политически дебати. В тази връзка счита, че не се касае за
изявление относно факти, а за съждение, умозаключение и критика по политически
и обществено значими въпроси, като изразът „купи“ е употребен с преносно
значение. Поддържа, че не е изложила лична позиция с твърденията относно
заемания от ищеца държавен пост, а изказването й възпроизвежда изразено вече
становище в този смисъл в писмо на Н. Бареков до министър-председателя от
29.08.2015 г., разпространено до медиите от пресцентъра на ПП „България без цензура“,
в което е заявено следното: „Г-н Б.,
наясно съм, че лицето Я.Я. си „купи“ поста Ваш съветник за индулгенция и
политически чадър с клеветите и сигналите, с които заля българската прокуратура
и медии...“. Посочва, че не е твърдяла да е осъждала ищеца за клевета,
въпреки че срещу него има постановена и влязла в сила осъдителна присъда за
такова престъпление. Оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение
за вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Между страните не се спори, а се потвърждава и от
ангажираните по делото доказателства – официално заверен препис извлечение от
стенограма на пленарно заседание на Народното събрание от 21.10.2016 г.,
основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице д-р инж. Н.Х., компютърно-технически експерт, извлечения от
публикации в електронни медии по повод провелия се на 21.10.2016 г.
парламентарен дебат, че на 21.10.2016 г. по време на пленарно заседание на Народното
събрание, в отговор на реплика на депутата Д.Б.от коалиция „Патриотичен фронт“,
че разполага с „флашка“, съдържаща изобличаваща нейния морал информация,
ответницата е заявила от трибуната следното: „Ако г-н Б. ви е обещал, че след изборите ще влезете в кабинета, не
бързайте. Чакайте изборите. Освен това, разбирам всички, че сега му се слагате
с флашки... с флашки и папки срещу мен... Има ред в тази държава, като имате
флашки и папки – хайде в прокуратурата, за да видя колко ви стиска. Напишете си
го, подпишете се. Ама не ви стиска! Тук всички говорите, защото стоите зад
депутатски имунитет. Иди там и го дай, да те видя тогава! Защото един такъв
имаше, казах, в предишния парламент – Я.Я.. Знаете ли какво стана? Я. в предишния парламент размахваше същата
флашка. И Я. е осъден за клевета в момента. Разбира се, по този начин си купи
съветническото място при Б.Б., но ако и вие ще сте му съветници, халал да
сте му всичките!...“
Не е спорно и че към момента на изказването ищецът е
заемал длъжността „съветник към политическия кабинет на министър-председателя“,
считано от 27.01.2015 г., което се потвърждава от представения трудов договор №
H-070/26.01.2015
г., сключен между Министерски съвет в качеството на работодател и жалбоподателя.
От ангажираните по делото доказателства се установява
също, че видеозапис от изказването на ответницата е бил качен на сайта news.bg, като видеозапис от самото заседание е качен и на
интернет страницата на Народното събрание, а разменените реплики с трето за
настоящия спор лице са намерили отзвук в електронните медии: news.bg, dnes.bg, pik.bg, dir.bg, factor.bg и kanal3.bg.
Представена е влязла в сила на 17.04.2015 г. присъда
от 19.09.2014 г. по н. ч. х. д. № 8799/2013 г. на СРС, НО, 8 състав, с която Я.Г.Я.
е признат за виновен в това, че на 11.04.2013 г. в гр. София, като представител
на обществеността – председател на ПП „Ред, законност и справедливост“, при и
по повод изпълнение на функциите си, публично и по друг начин – чрез електронна
медия, в разговор с журналистите Ц.Р.и Д.Ц.в предаването „Лице в лице“ на БТВ е
приписал тежко умишлено престъпление по чл.321, ал.2 НК на тъжителя Р.С.О.,
като казал: „Р.О.е част от организирана престъпна група. Част. Това е една от
най-зловещите енергийни мафиотски мрежи на прехода“ – престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК,
за което по реда на чл.78а му е било наложено административно наказание глоба в
размер от 1 500 лв., като е уважен предявеният от Р.С.О. срещу Я.Г.Я.
граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД до размера на сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 11.04.2013 г. до окончателното изплащане.
Представена е и влязла в сила на 15.06.2017 г. присъда
от 10.02.2016 г. по н. ч. х. д. № 12712/2013 г. на СРС, НО, 110 състав, с
която, отново по тъжба на Р.С.О. ищецът е признат за виновен в това, че през
периода 21.04.2013 г. – 10.05.2013 г. с две деяния е осъществил отделно състава
на едно и също престъпление, извършени пред непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото
представлява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а
именно: 1) на 21.04.2013 г. в гр. София, като представител на обществеността - председател
на политическа партия „Ред, законност и справедливост“, при изпълнение на
функциите си е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.О. с
думите „Искаме задържани лица от енергийната мафия в близките дни... Искаме
господин Главен прокурор да започнете с лицето, истинското лице на Българската
социалистическа партия, който е истинският кукловод на енергийната мафия през
последните 23 години, Р.О.“, като обидата е нанесена публично – пред делегатите
и гостите на Пети редовен конгрес на политическата партия, и разпространена по
друг начин – чрез излъчване в предизборната хроника на телевизия „Европа“ на
21.04.2013 г.; 2) на 09-10.05.2013 г., в гр. София, в качеството си на
представител на обществеността – председател на политическа партия „Ред,
законност и справедливост“, публично – в реч при закриване на предизборната
кампания на партията, е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя с думите „Набелязали сме корумпирани типове като Р.О.....“, като
обидата е разпространена и по друг начин – излъчена в предизборната хроника по
Българска национална телевизия на 10.05.2013 г. – престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, за което по реда на чл. 78а НК му е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 2 000 лв.
По искане на ищеца пред СРС са разпитани свидетелите М.Б.А.и
С.С.С.. От показанията на свидетеля А. се установява, че непосредствено е
възприел изказването на ответницата от трибуната на Народното събрание, което
свидетелят възпроизвежда смислово, като депозира показания, че същото е направено
в отговор на изказване на народния представител Д.Б., както и че ищецът се е
почувствал огорчен от него. От показанията на свидетеля Стоянов се установява,
че в качеството му на журналист по време на въпросното пленарно заседание на НС
се е намирал в барчето, където има монитори и оттам е слушал, като е възприел
изказването на ответницата. Депозира показания, че по това време ищецът не е бил депутат, а процесният дебат
се е водел с друг депутат – Б., при което е било намесено и името на ищеца.
Заявява, че се е видял с ищеца същия ден, който е бил ядосан от ситуацията.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, чиято основателност предпоставя кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение
(действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда;
4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е
претърпял твърдените от него вреди в причинна връзка с противоправното
поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако ответникът
твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори презумпцията. В
тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите съответства на исковата
сума.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от
обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти,
които накърняват личните права и интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е прокламирано основното право на
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на
мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2
на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е
установена и с прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата
и другите средства за масова информация, както и свързаното с нея право по
чл.41, ал.1 от Конституцията, касаещо гарантираната от законодателя възможност
всеки да търси, получава и да разпространява информация, чието осъществяване,
предвид установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не може да
бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената
правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на
гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки
конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него.
От изложеното следва, че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на
словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на словото, прокламирана
в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до
пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто
име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по
гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. №
92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г.
на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
От друга страна, както е прието в решение №
439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и решение №
12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, за да е обидно или
клеветническо дадено изявление или засягащо по някакъв друг начин честта,
достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на
установените в разпоредбите на чл.146 НК или чл.147 НК състави, респ. за да
съставлява противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД, изявлението следва да
визира определено физическо лице – едно или повече, разгласеното чрез
изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено
физическо лице трябва да се сочи като извършител на предписаното противоправно
деяние. Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез
неговите имена или по всякакъв друг начин, който не предпоставя никакво
съмнение относно неговата личност, като само в такъв случай при предявена
деликтна претенция съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта
или достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно увреден.
Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-общо изявление, той
не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава
като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, претендиращ
обезщетение за непозволено увреждане.
Същевременно, според трайно утвърдената практика на ЕСПЧ,
границите на допустимата критика по отношение на публичните личности, каквито
безспорно са политиците, са по-широки в сравнение с частните лица, в полза на
обществения контрол и политическия дебат, което обаче не означава, че
последните са лишени от защита в случай на накърняване на честта, достойнството
и доброто им име.
С оглед заявените с въззивната жалба оплаквания,
очертаващи предмета на въззивна проверка съгласно чл.269 ГПК, между страните не
е налице спор, че на 21.10.2016 г. по време на пленарно заседание на Народното
събрание ответницата е направила процесното изказване, като по отношение на
съдържанието му също не се поддържа спор между страните.
Спори се между страните дали изказването на ответницата
обуславя деликтната й отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД.
За извършване на тази преценка следва да се има
предвид, че в случая използваните от ответницата изрази са част от едно
изказване, направено на 21.10.2016 г. в пленарно заседание на Народното
събрание на Република България, поради което следва да се възприемат не
изолирано един от друг, а в контекста на цялостното изказване, като се отчетат
времето, мястото и обстановката, при които същото е направено – от трибуната на
Народното събрание, в рамките на политически дебат и като реакция на изказване
на трето за спора лице – народния представител Д.Б., че разполага с „флашка“,
съдържаща изобличаваща морала на ответницата информация.
Като акцент на цялостното изказване на ответницата се
поставя тезата, че в случай на данни на народен представител за нередности,
следва да бъдат сигнализирани съответните компетентни органи. Като проява на
определен тип политическо поведение, което видно от изказването на ответницата,
същата оценява отрицателно, е посочено „размахването на флашки“, разбирано в
смисъл на огласяване на придобита информация/сведения, на които се дава
гласност пред обществото, вместо да се предоставят на съответните компетентни
органи за проверка. Именно като пример за проява на посочения тип политическо
поведение е споменато името на ищеца от страна на ответницата във връзка с
„размахване на флашка“. В контекста на цялостното изказване посоченият словесен
израз не следва да се възприема изолирано, нито буквално, а като равнозначен на
изнасяне на информация, довело в крайна сметка до ангажиране отговорността на
ищеца по съдебен ред, без да се твърди същата да е засягала по някакъв начин
самата ответница, нито ищецът да е бил осъден именно от нея. В този смисъл, не
могат да бъде споделени доводите на жалбоподателя, че изказването на
ответницата следва да се възприеме като твърдение, че ищецът е бил осъждан
именно заради разгласяване на същата информация /флашка/, показана от опонента
на ответницата по време на процесния дебат. Анализът на изказването на
ответницата в неговата цялост не обуславя извод в сочения смисъл. Същевременно,
фактическото твърдение на ответницата, че ищецът е бил „осъден за клевета“,
подлежи на проверка за истинност, при осъществяване на която се установява, че
по делото е представена влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за
виновен в това да е осъществил състава на престъплението по чл.147, ал.1, пр. 2 НК – за нанасяне на клевета по отношение на трето за настоящия спор лице – Р.С.О..
Изказването на ответницата, че по този начин ищецът „си е купил“ съветническото
място при заемащия към посочения момент длъжността министър-председателя, в
контекста на цялостното изказване, налага извод, че се касае за мнение, оценка на
определен тип политическо поведение, характеризиращо се с огласяване на
информация, което е от естество да благоприятства заемането на даден
политически пост, което в един по-широк смисъл е и оценка за състоянието на
политическия живот в страната към момента на изказването.
Не би могло да се приеме и че посредством използването
на изрази, съставляващи по същество оценка за даден тип политическо поведение,
ответницата е нанесла обида на ищеца. Изказването й, дори да се възприеме като изразяващо
подчертано негативна оценка, не съдържа оскърбителни изрази, нито би могло да
се възприеме като унизително за честта и достойнството му.
Правилно от страна на първоинстанционния съд е
съобразено и че активната политическа кариера на жалбоподателя като председател
на политическа партия, която преди това е била и парламентарно представена, му
придава качеството на публична личност. Този извод се подкрепя и от твърдението
на самия жалбоподателя, наведено с въззивната му жалба, че е известен със
своята антикорупционна дейност, и не се разколебава от доводите, че е
преустановил публични изказвания, нито от обстоятелството, че към момента на
изказванията на ответницата е заемал експертна длъжност в Министерски съвет,
покана за заемане на която жалбоподателят твърди да е получил именно в
качеството на антикорупционен експерт.
С оглед изложеното, не може да се приеме, че от страна
на ответницата е осъществено противоправно поведение. Извод такова да е било
осъществено не би могъл да се обоснове и с възприятието на ищеца, че е бил
неуместно споменат в контекста на политически дебат, в който самият той не е
участвал и с който счита, че няма общо.
Така формираният извод за липса на противоправно
поведение от страна на ответницата изключва необходимостта от обсъждане на
останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
По изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответницата по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 000 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 10.03.2021 г.,
определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно заявеното възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид: фактическата и
правна сложност на спора; обстоятелството, че през въззивната инстанция не са
ангажирани доказателства; обема на осъществената правна защита, изразяваща се в
депозиране на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в
открито съдебно заседание; броя на проведените пред въззивната инстанция открити
съдебни заседания – едно заседание, както и нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150412 от 25.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 63520/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав.
ОСЪЖДА Я. Г.Я., ЕГН ********** да заплати на К.П.Н., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.