Р Е Ш Е Н И Е
№
99
04.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на трети юни две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 90 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.В.С. *** като пълномощник на ЕТ
„Румяна Николова-Даци-Р”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
със законен представител управителя Р. С. Н.обжалва решението по а.н.д.№1316/2019г.
на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на реквизити по чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, противоречие между мотиви, правна квалификация и
санкция и недоказано нарушение. Евентуално претендира маловажност на случая.
Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В писмено становище
вх.№2131/01.06.2020г. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
ОО „Автомобилна администрация” – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, пл.”Ген. Иван
Колев” № 1 не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №30-0000579/11.11.2019г. на началника на ОО
„Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, с което на ЕТ „Р.Н.Д.Р” за
нарушение на чл.7б, ал.1, изр.2 от ЗАвПр на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на
21.10.2019г. проверка от служители към ОО „Автомобилна администрация” –
Кюстендил на санкционирания ЕТ по документи на фирмата е констатирано, че на
04.09.2019г. по сключен договор с община Радомир и по маршрутно разписание, ЕТ
е извършил обществен превоз на пътници по маршрут гр.Радомир – с.Поцърненци като
регистриран превозвач с лиценз за обществен и международен превоз на пътници с
автобус м.”Мерцедес” от категория М2 с рег.№КН5050ВС, управляван от водача К. Г.
В. с издаден пътен лист за превоза. При допълнителна справка в системата на ИА „Автомобилна
администрация” е установено, че към датата на извършване на превоза водачът не
притежавал издадена валидна карта за квалификация за превоз на пътници.
Констатациите от проверката са отразени в КП от 21.10.2019г., връчен на ЕТ. От
допълнително събраните в съдебното производство писмени документи от МТИТС
съдът е установил, че водачът е подал заявление за издаване на нова карта за
квалификация след констатираното нарушение.
Като правни изводи съдът е приел правилна
квалификация на нарушеното правило за поведение и приложимия санкционен състав в
АУАН и НП, наличие на пълни реквизити за извършеното деяние и доказаност на
същото. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е
правилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно
проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.
Правилен е извода на съда за
спазване на разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат пълно описание на
датата на констатиране на нарушението, датата на неговото извършване,
извършителят и правнозначимите факти и обстоятелства по деянието, субсумиращи
се във фактическия състав на задължението по чл.7б, ал.1, изр.2 от ЗАвПр.
Неправилно касаторът счита, че АУАН и НП не съдържат фактите по нарушението.
Тези факти са свързани с качеството на ЕТ като лицензиран превозвач, осъществил
превоз по конкретен маршрут от утвърдено маршрутно разписание с посочен автобус
и неговия водач на датата 04.09.2019г., която е дата на извършване на
нарушението. Нарушението на превозвача е за това, че е допуснал водачът да
извърши превоза без да отговаря на едно от изискванията за квалификация на
водачите – да притежава карта за квалификация.
Категорията на МПС по см. на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр е установима от
посочената категория на автобуса М2 и съдържанието на изтеклата карта за
квалификация на водача, поради което липсата на конкретно посочване, идентично
с описаното такова в правната норма, не представлява съществен порок в
съдържанието на обвинението, водещ на самостоятелно основание до
незаконосъобразност на НП, както правилно е приел районния съд. Дали МПС е от
съответната категория, включена във фактическият състав на правната норма е
въпрос по съществото на спора. Неправилно касаторът счита, че правната
квалификация на нарушението е по тест от Наредба №41/04.08.2008г., т.к. нормата
по чл.7б, ал.1 от ЗАвПр въвежда на законово ниво дължимото правило за поведение.
Налице е пълна корелация между фактическите обстоятелства в АУАН и НП и
дадената за тях правна квалификация.
Правилен е извода на съда и за
доказано противоправно деяние.
Извършител на деянието е ЕТ като
лицензиран превозвач, допуснал превозът да се извърши от водач, който не
отговаря на изискването да притежава валидна карта за квалификация на водача.
Санкционният състав на чл.96г, ал1 от ЗАвПр позволява широка рамка за
приложение спрямо възможните нарушители. Привръзката на санкционния състав с нарушението
по чл.7б, ал.1, изр.2 от ЗАвПр предполага качество на дееца като лицензиран
превозвач, каквото ЕТ притежава. Страните не спорят, че търговецът има издаден
лиценз за обществен международен превоз на пътници, който е лиценз на
Общността, видно от Констативния протокол от проверката от 21.01.2019г.
Съгласно чл.6, ал.4 от ЗАвПр лицензът на Общността е валиден и за превозите на
територията на Република България. Притежаването на удостоверение за професионална
компетентност от водача не е равнозначно на издадена карта за квалификация
/арг. от чл.7б, ал.6 от ЗАвПр/. Картата се издава в резултат на проведено
административно производство по подадено от водача заявление въз основа на
удостоверението за компетентност. Водачът е подал документи за нова карта едва
на 04.11.2019г. при извършено нарушение на 04.09.2019г. Картата е издадена на
20.11.2019г. Срокът на старата карта е изтекъл на 18.12.2018г. От
доказателствата по делото /пътния лист и Констативния протокол/ е безспорно
установен проведен курс от В. като водач на автобуса в рамките на маршрутно
разписание, включено в маршрута на фирмата-превозвач. Видно от изтеклата карта
за квалификация на водача и новоиздадената такава след нарушението,
свидетелството за управление на водача е включвало категорията на управляваното
превозно средство.
Правилен е извода на съда за липса
на маловажен случай. Отсъстват предпоставките за квалификация по чл.93, т.9 от НК. Характеристиките на нарушението и неговия извършител не сочат на по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия
вид. По време на превоза водачът не е бил в процедура по издаване на
необходимата карта за квалификация. Санкцията по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е в
абсолютно число, поради което е правилно наложена.
Цитираната в касационната жалба
съдебна практика касае неотносими към казуса правни хипотези или различни
фактически положения.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №73/14.02.2020г.
по а.н.д. №1316/2019г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.