Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 13.03.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурор ………., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3685 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК за издръжка за бъдеще време, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, и иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищцата Ц.Л.С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Х. Н. М., двете от гр.*, излага твърдения в ИМ, че детето е родено от фактическото й съжителство с ответника, баща на детето, продължило до раждането на Х. през м.09.2009г. Твърди се, че до края на 2016г. ответникът, баща на Х., й е давал издръжка, като от началото на 2017г. преустановил плащането на такава, като е дал издръжка само за м.04.2017г., а за останалите месеци на 2017г. и до момента на предявяване на иска, не й е плащал издръжка. Сочи се, че майката, която се грижи за детето, е безработна и не получава трудово възнаграждение, а обезпечава отглеждането на родените от съжителството й с ответника две деца - Х. и сестра и А. със семейните помощи общо в размер на 85лв. месечно и с помощта на майка й. Твърди, че Х. е ученичка във 2 клас в ОУ "Св. П. Е." и за необходими парични средства за обучението й. Твърди, че ответникът няма задължение да издържа другиму по закон, освен двете им деца, работи по ТПО в "М." ЕООД гр.* и получава месечно БТВ в размер над МРЗ, не заплаща месечен наем за жилище. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето Х. Н. М. занапред в размер на 160лв. месечно, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и издръжка за минало време в размер на 160лв. месечно за месеците 01,02,03,05,06,07,08,09 и 10.2017г. общо в размер на 1440лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.В. от ВТАК, поддържа предявените искове. Претендира направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение/.
Ответникът Н.Х.М. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ лично оспорва предявените иск по чл.143 ал.2 от СК и иск по чл.149 от СК по основание и по размер, с довод, че не дължи на малолетната Х. издръжка занапред и за минало време, тъй като не е неин биологичен баща, което разбрал след Нова година 2017г. Оспорва иска за издръжка за минало време с твърдения, че е престирал такава. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установи, че Ц.С. и Н.М. са съжителствали на съпружески начала до 2009г., от което съжителство имат родени две ненавършили пълнолетие деца - малолетната Х. Н. М., родена на ***г., непосредствено след раждането на която страните са се разделили, и сестра и А., родена 2003г. Видно от удостоверение за раждане от ***г., изд. въз основа на Акт за раждане №0531/25.09.2009г. от Община *, ответникът Н.Х.М. е вписан за баща на малолетната Х. Н. М., чиято майка е Ц.С.. Видно от изготвения соц. доклад за положението на малолетната Х. от ДСП *, същата се отглежда в семейната среда на майката, като от месеци не е контактувала с баща си. Видно от соц. доклад, майката и детето обитават жилище, собственост на родителите на г-жа С., както и че майката не работи, не е регистрирана в ДБТ, формира доход от седмично почистване на няколко входа на жилищни блокове. Видно от удостоверение за декларирани данни изх.№040191701716760/30.10.2017г., изд. от ТД на НАП *, няма данни за действащи трудови договори, сключени от майката Ц.С. за периода 01.10.2016г. - 30.09.2017г., няма данни за неин осигурителен доход на същия период, както и няма подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за 2016г.
Видно от удостоверение №312/30.10.2017г., изд. от ОУ "Св. П. Е." гр.*, Х. е ученичка във ІІ "в" клас за уч. 2017г./2018г.
Ответникът престира труд по ТПО в "М." ЕООД клон * и формира средно месечно БТВ в размер на 686,26лв. Същият има още едно ненавършило пълнолетие дете, сестра на Х., на което дължи издръжка по закон.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.143 ал.2 от СК:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен.
Съгласно чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът й, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като последните се определят от доходите, имуществото и квалификацията на дължащия издръжка.
В процесният случай от представеното удостоверение за раждане от ***г., изд. въз основа на Акт за раждане №0531/25.09.2009г. от Община *, безспорно се установява, че ответникът Н.Х.М. е баща на малолетната Х. Н. М., на 8г., и като родител й дължи месечна издръжка безусловно на основание чл.143 ал.2 от СК. Възражението на ответника, че не е баща на детето е недоказано. На основание чл.66 ал.3 изр.2 от СК оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. По делото липсват както наведени твърдения, така и липсват представени доказателства произхода на детето от бащата да е оборен чрез успешно проведен иск за оспорване на припознаването. Липсват наведени твърдения и доказателства да е оборен по исков ред наличният произход на детето от бащата, поради което и по силата на обвързващата съда материална доказателствена сина на официалния свидетелстващ документ - удостоверение за раждане на малолетната Х., издадено въз основа на съставения й акт за раждане, ответникът е неин баща и й дължи издръжка по закон.
Малолетната Х., на 8г., е ученичка във втори клас и безспорно има нужда от средства за издръжка – за храна, облекло, лекарства, обучение и други, необходими за физическото и духовното й развитие. Ответникът, неин баща, е в активна трудоспособна възраст, работи и формира доходи от труд в размер на средно месечно БТВ от 686,26лв., което е над МРЗ и под средната брутна работна заплата за страната. При преценка възможността на ответника да престира издръжка съдът съобрази и че същият дължи издръжка по закон и на непълнолетната си дъщеря А., сестра на Х.. На основание чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на МРЗ. МРЗ за страната за 2018г. е 510лв. или минималната месечна издръжка по закон за 2018г. е 127,50лв., респ. за 2017г. МРЗ е 460лв., съответно минималната месечна издръжка за 2017г. е 115лв.
Преценявайки нуждите на малолетната Х., но и с оглед възможността на ответника да престира издръжка, съобразно размера на получавания от него брутен средно месечен доход от труд, който е над МРЗ, но под средната за страната, и след като съобрази, че М. дължи издръжка по закон и на още едно свое ненавършило пълнолетие дете, съдът счита, че следва да уважи частично иска по чл.143 ал.2 от СК, считано от датата на предявяване на ИМ 02.11.2017г., като присъди минималният по закон размер месечна издръжка от по 115лв. за месеците 11.2017г. и м.12.2017г. и от по 127,50лв., считано от м.01.2018г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, респ. искът по чл.143 ал.2 от СК следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 160лв. месечна издръжка, като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.149 от СК:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
Ищцата е предявила в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване и иск по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време на малолетната й дъщеря Х. за периода от месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017г. по 160лв. месечно или общо 1440лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното изплащане.
Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се претендира най-много за една година преди завеждане на иска, в рамките на който период се включва процесният. Ответникът, като баща на малолетната Х., й дължи по закон издръжка, както занапред, така и за минало време, като в тази връзка относими и към настоящия иск са изложените от съда относно иска по чл.143 ал.2 от СК правни доводи за доказаност произхода на детето от бащата. Между страните не е спорен факта, че са фактически разделени непосредствено след раждането на Х.. По делото липсват доказателства ответникът да е престирал на дъщеря си Х. месечно издръжка за минало време за процесния период на иска по чл.149 от СК. Не се доказа дължимото системно - ежемесечно доброволно плащане от ответника на издръжка на детето за минало време за исковия период на иска по чл.149 от СК, поради което същият се явява доказан по основание.
Съображенията, изложени от съда по-горе относно иска по чл.143 ал.2 от СК по размер - относно нуждите на детето и възможностите на бащата да престира издръжка, важат и относно ищцовата претенция по чл.149 от СК по размер и обуславят определяне на издръжка за минало време за малолетната Х. в минимален размер месечна издръжка за минало време за 2017г. за процесните месеци януари, февруари, март, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017г., от по 115лв. или за 9 месеца по 115лв. общо издръжка за минало време в размер на 1035лв., в който размер искът по чл.149 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 405лв. до пълният предявен размер от 1440лв., като неоснователен и недоказан. Определеният от съда размер месечна издръжка за минало време е след преценка критериите по чл.142 ал.1 от СК, и съобразяване, че по-висок такъв би поставил в невъзможност ответника, съобразно размера на формирания от него доход от труд по ТПО и факта, че дължи издръжка по закон и на още едно свое дете, да задоволява основните си жизнени потребности.
Съобразно чл.236 ал.1 т.7 от ГПК присъдените суми следва да се превеждат по банкова сметка, ***, както следва: /****/, IBAN: *** - Разплащателни /текущи/, открита в "*" АД Клон * с титуляр Ц.Л.С..
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 155,56 лв.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сума в общ размер от 224лв., представляваща дължимата ДТ върху определената издръжка за бъдеще време и за минало време, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Х.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Х. Н. М., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.Л.С., с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка занапред, считано от датата на предявяване на ИМ 02.11.2017г. в размер на от по 115 лв. /сто и петнадесет лева/ за месеците ноември 2017г. и декември 2017г. и в размер от по 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, считано от месец януари 2018г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Л.С., в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Х. Н. М., против Н.Х.М. иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК за издръжка за бъдеще време за разликата над уважения до пълният предявен размер от 160лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Х.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетната си дъщеря Х. Н. М., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.Л.С., с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка за минало време в размер на от по 115 лв. /сто и петнадесет лева/ месечно за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017г. или общо в размер на 1035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 1035лв., считано от датата на предявяване на ИМ 02.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Л.С., в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Х. Н. М., против Н.Х.М. иск с правно основание чл.149 от СК за издръжка за минало време за разликата от 405лв. над уважения до пълния предявен размер от 1440лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК присъдените суми за издръжка занапред и за минало време следва да се превеждат по банкова сметка, ***, както следва: /***/ IBAN: *** - Разплащателни /текущи/, открита в "*" АД Клон * с титуляр Ц.Л.С..
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.
ОСЪЖДА Н.Х.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Л.С., с ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Х. Н. М., родена на ***г., с ЕГН **********, сума в размер на 155,56 лв. /сто петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Х.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС ДТ върху определената издръжка занапред и за минало време общо в размер на 224 лв. /двеста двадесет и четири лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от деня, в който е обявено – 13.03.2018г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….