№ 99
гр. Пазарджик, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600145 по описа за 2024 година
С Присъда №60 от 25.09.2023 година,постановена по НЧХД
№1291/2022 година на Пазарджишкия районен съд,е признат подсъдимия С.
В. Б. за виновен в това,че на 27.07.2022 година в град *** публично е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. К. от *****, в
качеството му на длъжностно лице – старши полицай в участък *** към
РУ на МВР Септември при ОД МВР Пазарджик, в изпълнение на
службата му – определен за нощна смяна на 27.07.2022 година съвместно с
полицай М. М. К. , като на основание чл.78А, ал.1 от НК е освободен
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, за което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Осъден е подсъдимия Б. да заплати на Д. К. К. сума в размер на 2500
лева , представляваща претърпени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване
на деянието – 27.07.2022 година до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен предявения граждански иск за размера над 2500 лева до
1
пълния предявен размер от 6000 лева.
Осъден е подсъдимия Б. да заплати на Д. К. К. сума в размер на 612
лева,представляваща направените по делото разноски.
Осъден е подс.Б. да заплати държавна такса в размер на 100 лева , с
оглед размера на уважения граждански иск, платима в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.С. В. Б. - адв.П. В. от САК.Твърди се в жалбата,че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като първоинстанционният съд
е направил погрешни фактически и правни изводи.Твърди се,че наложеното
наказание е явно несправедливо.Иска се присъдата да бъде отменена
изцяло,като подс.Б. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.Алтернативно се иска изменение на присъдата,като се намали
размера на наложеното наказание и се отхвърли предявения граждански иск.
По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба от адв.В.,в
което се твърди,че колегата на тъжителя К. в качеството си на полицейски
орган е издал против подсъдимия заповед за прилагане на
ПАМ,ограничавайки основното му право на свобода,която е отменена като
незаконна.Твърди се,че частният тъжител като полицейски орган е действал
като съставител на акт за установяване на дребно хулиганство и е повдигнал
против подсъдимия обвинение.Твърди се,че с подаването на тъжбата по
настоящото производство полицейският орган от състава на МВР
признавал,че бил повдигнал срещу подсъдимия наказателно обвинение по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧ,без да са налице предпоставките на закона да стори
това.Твърди се,че по волята на едно и също лице-веднъж действало като орган
на власт и втори път като частноправен субект/тъжител/ срещу подсъдимия се
водят две последователни наказателни производства.Сочи се,че държавните
органи нямат чест и достойнство,а авторитет и че настоящото производство е
образувано и се води в нарушение на разпоредбите на ЕКПЧ и Протокол №4
към нея,както и на МПГПП.
Твърди се,че мотивите на първоинстанционния съд са клиширани,което
представлява липса на мотиви.Твърди се,че липсва анализ на
доказателствата,в това число и на събраните писмени такива.Твърди се,че
показанията на свидетелите К.,Г. и Б. са непълни,неточни,не са ясни и
2
категорични.Твърди се,че инкриминираните думи,посочени в тъжбата,не се
доказват по безспорен и категоричен начин от показанията на
свидетелите.Твърди се,че св.К. е заинтересован от изхода на настоящото
дело,като от показанията на този свидетел не се доказва и времето на
извършване на вмененото на подсъдимия деяние.Твърди се,че на посоченото
в тъжбата място нямало еднопосочна улица,както и нямало нито едно
доказателство по делото,че на шофьора е съставен АУАН.
Твърди се,че не е доказано по делото тъжителят и св.К. да са чули
подсъдимия да ******,поради което не било довършено престъплението по
чл.146 от НК,тъй като евентуално думите не са били изречени в присъствието
на тъжителя и той самият не ги бил възприел пряко от подсъдимия.
Твърди се,че съдът не е спазил изискването по свой почин да събере
доказателства за разкрИ.е на обективната истина,като разпита като свидетели
П. и А.,които били очевидци.Твърди се,че делото е останало неизяснено от
фактическа страна,като се иска П. и А. да бъдат допуснати като свидетели.
Сочи се,че присъдата не може да почива на предположения.Не се
споделят изводите на първоинстанционния съд за завишената обществена
опасност на подсъдимия.Иска се да се обсъди приложението на чл.55 от
НК.Твърди се,че не са събрани никакви доказателства относно претърпените
от частния тъжител неимуществени вреди.Твърди се,че определеният размер
на обезщетението е многократно завишен и се явява несправедлив.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда,с която
подс.Б. да бъзе признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,като се
отхвърли гражданския иск.
Иска се да бъде изискано служебно НАХД №1094/2022 година по описа
на Районен съд – Пазарджик.
Жалбата и допълнението към нея се поддържат от защитата изцяло в
съдебно заседание.Сочи се също,че нормата на чл.148,ал.1,т.3 от НК е
отменена.Твърди се,че е нарушена забраната на правилото нон бис ин
идем.Счита се,че деянието не е обществено опасно.Твърди се,че тъжителят и
неговият колега К. били обидени по един и същи начин.Представя се писмено
доказателство.Твърди се,че не било установено по делото,какви са
страданията на частния тъжител.Счита се,че полицаите са смесили личните си
отношения със служебните си отношения.Подсъдимият дава обяснения,иска
3
да бъде оправдан.
Частният тъжител и неговият повереник поддържат становище,че в
хода на въззивното следствие не са били установени нови факти и
обстоятелства,като се иска да се потвърди първоинстанционната присъда,с
корекция единствено по отношение на т.3 на чл.148,ал.1 от НК,в която част
законът е изменен.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на
страните,събраните и от въззивната инстанция доказателства, и провери
изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от
НПК,прие за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел
за установено,че подсъдимият С. В. Б. на 27.07.2022 година в град ***
публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. К.
от ***** в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в
участък *** към РУ на МВР Септември при ОД МВР Пазарджик, в
изпълнение на службата му – определен за нощна смяна на 27.07.2022
година съвместно с полицай М. М. К..
За да направи този извод, обосновано първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите К.,Г. и Б.,както и приетите по делото
писмени доказателства.
Във въззивната инстанция е извършен преразпит на свидетелите К.,Г. и
Б.,разпитани са като свидетели по делото и И. Г. П. и И. А. Д.,подс.Б. е дал
обяснения,изискани са и са приложени по делото две АНДела,заверени
преписи от присъда и решение,както и от тъжба,приети са по делото писмо от
Регионален център 112-Кърджали,две разпечатки от съдържанието на
компактдиск,изпратен с писмото,както самия компактдиск,чието
съдържанието бе възпроизведено в съдебно заседание в присъствието на
страните.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
Към инкриминираната дата тъжителят Д. К. К. бил старши полицай в
4
участък *** към РУ на МВР Септември при ОДМВР Пазарджик и като такъв
има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б „а“ НК,
доколкото му е било възложено да изпълнява със заплата,поС.но,служба в
държавно учреждение,каквото се явява МВР на РБългария,а така също и на
орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК. Именно в качество си на
полицейски служител,на 27.07.2022 година той изпълнявал служебните си
задължения съвместно със своя колега полицай – св.М. К.,като двамата били
по график нощна смяна.
На същата дата се провеждала специализирана полицейска операция за
проверка на МПС и след 20,00 часа двамата полицаи се намирали на бул.
„******“ в град ***, в района на автогарата. Тогава забелязали, че срещу тях
идва лек автомобил марка ******, който се движи в еднопосочна улица след
забранителен знак. По тази причина тъжителят К. и св.М. К. спрели
автомобила.Тъжителят и св.К. поискали документите на водача на автомобила
- св.И. П.,за проверка,както и личните карти и на другите двамата пътници в
автомобила,които били подсъдимият Б. и св.И. Д.. Подс.Б. се возил на
предна дясна седалка. Водачът – св.П. и пътникът на задната седалка –
св.Д. представили документите си за самоличност на полицаите.
Подсъдимият Б. не дал личната си карта,като започнал да говори на тъжителя
К. и колегата му - св.К.,обръщайки се към тях с думите: „
**********************“. Тогава полицаите – тъжителят и св.К., разяснили
на подсъдимия, че ако не представи документ за самоличност, ще бъде
задържан за установяване на самоличността му.
Последвала реакция от страна на подсъдимия Б.,който слязъл от
автомобила и започнал да обижда тъжителя К. и св.К. - наричал ги с обидни
думи: „**************“. Вдигнал си ръката на метър от земята, с което
показал колко пари има. Заявил, че си пие кафето с началници и че още от
утре няма да са на работа, тъй като ще ги уволни.
През това време на място дошъл втори полицейски патрул в
състав свидетелите В. Г. и И. Б.. Свидетелите Г. и Б. по това време също
били на работа и изпълнявали служебни задължения във връзка със СПО по
линия на мигранти.При обход на маршрута им до град *** на бул.“******“
забелязали колегите им полицаи – тъжителят К. и св.К.,да извършват
проверка на лице,което крещяло.Тогава свидетелите Г. и Б. спрели,за да видят
5
какво се случва и при необходимост да окажат съдействие.Свидетелите Г. и
Б. също станали свидетели на обидни думи,които подс.Б. отравял в този
момент към тъжителя К. и св.К..Те чули, как подсъдимият псува и обижда
тъжителя и свид.К., след като тъжителят и св.К. влезли в служебния
автомобил, за да извършат необходимата проверка.Конкретните думи на
подс.Б. били: „**********************“. Подсъдимият Б. в този момент се
намирал на около 2 метра от автомобила на полицаите К. и К., обърнат към
него, като вратите на автомобила били отворени.В непосредствена близост -
на около 3 метра,докато подсъдимият обиждал и псувал тъжителя К. и
св.К.,се намирали още един-двама човека.
В един момент – в 20:25:22 часа подсъдимият Б. позвънил на тел.112 и
подал сигнал срещу полицейските служители, като заявил, че искат да го
арестуват без причина и агресират спрямо него. Докато течал разговорът с
оператор на тел. 112, подсъдимият продължавал да разговаря и с полицаите,
като твърдял, че го спират всеки ден,заявявал им : „*****************“.
След това на място пристигнал и бащата на подсъдимия, който се
опитал да успокои сина си и му казал да престане да се държи по този
начин,като искал да го отведе. Полицаите му обяснили, че това няма как да се
случи, защото тече проверка. В същото време подсъдимият заявил, че отива
да си пазарува до магазин в близост и не го интересува проверката.
Тъжителят К. и св.К. го изчакали и на излизане от магазина му поставили
белезници , след което подс.Б. бил отведен от тях в сградата на РУМВР-
Септември, където бил задържан със заповед за задържане по ЗМВР за срок
от 24 часа.В това време пристигнала и майката на подсъдимия, която
обвинила полицаите, че правят циркове.
Против подсъдимия Б. бил съставен акт за констатиране на дребно
хулиганство, въз основа на който впоследствие бил наказан по реда на УБДХ
с Решение по АНД № 1024/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик. На
основание чл.1, ал.2 от Указа му било наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева - заради това, че на горепосочената
дата 27.07.2022 година е извършил непристойна проява, изразяваща се в
употреба на ругатни към органи на властта – полицейските служители К. и К..
Тъжителят К. се почувствал обиден от случилото се.Той коментирал
впоследствие поведението на подс.Б. със св.К.,като на св.К. също му
6
направило впечатление,че тъжителят бил видимо обиден от това
поведение.Друг път не се било случвало такова нещо,откакто св.К. работел в
участък ***,като този свидетел установява,че тъжителят след случилото се
бил видимо променен,разочарован и обиден.
Поради това на 15.09.2022 година тъжителят К. сезирал с тъжба
Районен съд - Пазарджик, по повод на която било започнато настоящото
наказателно производство. Подобно на тъжителя К., тъжба в съда подал и св.
К., по която било образувано друго НЧХД - №1287/2022 година по описа на
Районен съд - Пазарджик.Заверени копия от тъжбата на
св.К.,първоинстанционната присъда по посоченото по-горе НЧХД и
въззивното решение,образувано по жалба срещу присъдата,са приети по
настоящото дело.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд,като настоящата инстанция счита,че събраните във
въззивната инстанция доказателства не променят възприетото от районния
съд.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
кредитирал изцяло показанията на полицейските служители М. К., В. Г. и И.
Б., като е изложил аргументирани съображения в тази насока, които напълно
се споделят от настоящата съдебна инстанция.Показанията на тези
свидетели - очевидци са ясни и категорични,последователни и логични са и
взаимно се допълват,като те кореспондират отчасти и с показанията на св.П.,с
част от съдържанието на аудиофайла в диска от РЦ-112 Кърджали,както и със
събраните по делото като писмени доказателства присъда и
решение,постановени във връзка с подадената от св.К. тъжба. В показанията
си св.К. пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция
установява,че подс.Б. в негово и в присъствието на тъжителя К. на процесната
дата е отправил към тях двамата следните обиди:
„********************“.Св.Г. установява в показанията си пред
първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция,че подс.Б. е отправил
следните обиди към тъжителя и св.К.: „*************************“,а св.Б.
установява пред първоинстанционния съд,че подс.Б. е отправил обиди спрямо
тъжителя и св.К.,като ги е и напсувал: “*****“,като поддържа и при разпита
си пред въззивната инстанция,че подсъдимият е отправил към тях обиди.Че е
7
имало „някаква суматоха,напрежение и реплики“ в хода на извършваната от
тъжителя и св.К. на процесната дата проверка се установява и от показанията
на св.П..Същият установява,че е имало такова,въпреки че през по-голямата
част от времето по време на проверката е бил вътре в автомобила.Този
свидетел установява също едно много важно обстоятелство - че полицаите К.
и К. са се държали нормално,непровокативно и възпитано по време на
проверката.Св.К. също така установява,че са него е било необяснимо,защо
подс.Б. е реагирал по този начин,когато му е била поискана лична карта за
проверка.
От показанията на св.П. не се установява,какви обиди са били
отправени от подс.Б. към тъжителя и св.К.,тъй като в тази част показанията на
този свидетел са уклончиви.Въпреки това той не отрича при разпита си пред
въззивната инстанция,че било възможно да е имало псувни и думи като
малоумници и палячовци,но той бил стоял по-встрани и пушел по това
време.Безспорно е обаче,че този свидетел също е забелязал,въпреки краткия
му престой извън автомобила по време на проверката,че е имало напрежение
между проверяващите полицаи и подсъдимия,като полицаите по никакъв
начин не са били предизвикали това поведение на подсъдимия.В този смисъл
част от показанията на св.П. също кореспондират на показанията на
свидетелите К.,Г. и Б..
Показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел И. Д.
не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,тъй като този
свидетел установи,че почти през цялото време е останал вътре в автомобила,в
който са се возели той,подсъдимият и св.П. и няма впечатление,какво се е
случвало през това време.Този свидетел обаче също установява,че не си
спомня полицейските служители да са държали агресивно към подс.Б..
В този смисъл показанията на свидетелите П. и Д. относно поведението
на полицаите К. и К. по време на проверката опровергават заявеното от
подс.Б. по време на обаждането му на телефон 112 – че полицаите били
агресивни спрямо него и че искали да го бият.
Прави впечатление също така,че дори и по време на обаждането на
подсъдимия на телефон 112,същият продължава да отправя обиди спрямо
полицаите,наричайки ги „********“,а в контекста на установеното от
свидетелите К.,Г. и Б.,че подс.Б. им крещял,че ****************:„******“ .
8
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че свидетелите Г. и Б.
не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото.Същевременно
правилно съдът е отчел принципната заинтересованост от изхода на делото на
св. К., който също се явява пострадал от деянието на подсъдимия и който
също се е конституирал като тъжител по друго дело срещу Б.. Неговите
показания са били подложени на нужната съдебна проверка и съдът ги е
намерил за достоверни, тъй като на първо място те кореспондират изцяло с
показанията на свидетелите В. Г. и И. Б.,като се подкрепят и от показанията
отчасти на св.П.,както и отчасти от съдържанието на аудиофайла от диска от
РЦ-112-Кърджави – в частите,посочени по-горе.Освен това,както се прие вече
по-горе, от показанията на свидетелите П. и Д.,които са били заедно с подс.Б.
по време на проверката на процесната дата,се установява,че поведението на
тъжителя и св.К. по никакъв начин не е било невъзпитано или провокативно
по отношение на подсъдимия.
Обосновано също първоинстанвционният съд е приел,че относно
достоверността на показанията на полицейските служители може да се съди и
от това,че ако действително подс. Б. не е имал оскърбително отношение към
св.К. и тъжителя К., то свидетелите Г. и Б. не биха спрели,за да видят,дали
колегите им имат нужда от съдействие,както и не би имало никаква
обективна причина полицаите К. и К. да пристъпят към задържане на лицето,
което е един отговорен и формален процес, свързан в повечето случаи с
употреба на физическа сила и помощни средства, - отвеждане на лицето за
медицински преглед, извършване на обиск,документално оформление на
всяко от тези действия и т.н. Не би имало причина и против подс.Б. да се
съставя акт за констатиране на дребно хулиганство, въз основа на който след
това да се образува съдебно производство, в което участие да вземат като
свидетели същите тези полицаи, и то след нощното им дежурство, което пък
се установява от развилото се производство по АНД № 1024/2022 година
по описа на Районен съд – Пазарджик.
Предвид горното настоящата инстанция приема подобно на
първоинстанционния съд,че събитията са се развили на процесната дата по
начина,описан в тъжбата на тъжителя К.,като подс.Б. е отправил обидите и е
псувал тъжителя К. и колегата му с думите и изразите,посочени в нея,както и
по-горе.
9
Неоснователно е възражението на защитата, че деянието било
несъставомерно от обективна страна, тъй като отправените от
подсъдимия обидни реплики не били чути лично от тъжителя и
св.К., а им били препредадени след това от техните колеги Г. и Б..Видно от
показанията на св.К. както пред първоинстанционния съд,така и пред
въззивната инстанция е,че подс.Б. още в началото на проверката е започнал да
обижда него и тъжителя К.,наричайки ги „******“ . От така заявеното става
категорично ясно, че горецитираните обидни изрази са били чути, съответно
възприети лично и непосредствено както от св.К., така и от тъжителя К..
Пред въззивната инстанция св.К. заяви,че е чул също така,че
подсъдимият ги нарича с тъжителя и „******“*****,*****“ – за разлика от
заявеното от него пред първоинстанционния съд,че не бил чул подсъдимия да
******.
От показанията на свидетелите Г. и Б. обаче става ясно,че подсъдимият
е напсувал тъжителя и св.К. с думите „*****“,като св.Г. установява,че ги е
наричал и „****** ,*****“.Безспорно се установи от показанията на тези
свидетели,че по време на изричането на ***** „****** ,*****“ тъжителят и
св.К. са се намирали в патрулния им автомобил,като подсъдимият е бил от
тях на разС.ие 2-3 метра,изричайки думите обърнат към тях на висок тон.
При това положение настоящата инстанция счита,че не е налице
хипотезата на така наречената неприсъствена обида, която е
несъставомерна. Правната теория и практика е последователна в разбирането,
че използваният от законодателя израз „******“ следва да се тълкува в
смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да
възприеме унизителната за него проява, а такава възможност безспорно
е съществувала в случая - предвид начина на разпространение на обидната
проява – в присъствието на тъжителя и неговия колега К., които са били в
патрулния автомобил, а обиждащият ги на около 2-3 метра от автомобила и
говорещ към тях. В тази връзка следва да се изтъкне, че обида има дори и
тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по
телефон, по радиото и телевизията или ги прочете в публикация в пресата или
интернет, като тези обстоятелства не се припокриват с т. нар. неприсъствена
/задочна/ обида, която действително е несъставомерна. В конкретния казус е
категорично установено, че така отправените обидни изрази са били
10
възприети от тъжителя и неговия колега К., тъй като дори и да не са ги чули
лично в момента на изричането им, те са узнали за тях непосредствено след
това от своите други двама колеги,като са имали обективната възможност да
чуят изреченото по техен адрес от подсъдимия.
Неоснователно е и възражението на защитата, че деянието било
несъставомерно, защото от подс.Б. не били отправени конкретни обидни
изрази към конкретно лице. Вярно е, че обидните изрази са били в
множествено число и когато са били изричани, не са били придружени с
обръщение конкретно към тъжителя или пък към св.К.. От показанията и на
св.К.,и на свидетелите Г. и Б. става ясно,че обидите са имали ясен и конкретен
адресат – двамата им колеги К. и К.,извършващи в този момент
проверка.Когато тези думи са били изречени от подсъдимия, всеки един от
полицаите К. и К. е бил техен адресат, като няма съмнение, че подсъдимият
е целял да засегне честта и достойнството едновременно на всеки от тях.
Неоснователно са и възражения на защитата,че нямало как да бъде
засегната честта и достойнството на тъжителя.Настоящата инстанция
счита,че инкриминираните изрази по своето естество не представляват част от
свободното право на изразяване на мнение,като те са такива,че засягат
драстично личностната сфера на тъжителя по един язвитилен и унизителен
начин, а едно такова поведение,без да е предизвикано по никакъв начин,се
явява абсолютно неприемливо.Предвид горното настоящата инстанция
счита,че подс. Б. е осъществил всички съставомерни признаци от
изпълнителното деяние на обидата.
Относно възражението на защитата за допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение – за нарушение
на принципа „*******“:
По повод на същия инцидент, тоест заради оскърбителното отношение
/употреба на ругатни/, което на инкриминираните дата, час и място е имал
към полицейските служители К. и К., подс.Б. е бил наказан първоначално по
реда на УБДХ с Решение по АНД № 1024/2022 година по описа на Районен
съд - Пазарджик, с което на основание чл.1, ал.2 от Указа му било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. Това решение е
влязло в сила на 11.11.2022 година.
Констатирайки горното,обосновано и законосъобразно
11
първоинстанционният в съдебно заседание на 05.12.2022 година е спрял
производството по НЧХД №1291/2022 година,образувано по тъжбата на Д.
К.,като е приел,че фактите,за които подсъдимият е бил признат за виновен с
окончателен съдебен акт по цитираното АНД, са идентични с настоящото
НЧХД,образувано по тъжбата на К.,тъй като и по двете дела с наказателен
характер предмет на доказване е поведението на подс.Б. към двамата
полицейски служители К. и К. на процесната дата.За да направи този извод и
да спре производството по делото,законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е съобразил посочения в ТР №3/2015 година на
ОСНК на ВКС алгоритъм на теста „**********“,приемайки ,че е налице
фактическа идентичност между образуваното цитираното АНД.
Така законосъобразно съдът е приел,че е налична опасност от двойно
наказване на подс.Б. за едно и също нещо и следва да се съобрази принципа
„*****“.Правилно обаче съдът е приел,че не следва да се прекратява
наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, както
сочи защитата.След като съдът е спрял производството на основание чл.290,
ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.5 от НПК, тъй като за същото деяние, което е
престъпление, е имало приключено административнонаказателно
производство,законосъобразно е дал възможност на страните,ако считат,че
имат правен интерес за това,за евентуално възобновяване на производството
по цитираното АНД – на основание чл.70,ал.2,т.5 от ЗАНН,като им е указал
напълно законосъобразно,че следва да представят надлежни доказателства за
това пред съда в предвидения от закона 1-месечен срок,считано от влизане в
сила на определението за спиране на производството/по аргумент от
чл.24,ал.4 от НПК/.Едва след това, съобразно разписаното в чл.24 ал.4 от
НПК, ако в едномесечен срок от спирането на производството не е било
направено такова предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство /Глава ІІІ, Раздел VІІІ от
ЗАНН/ или пък предложението не е било уважено,
първоинстанционният съд е следвало да пристъпи към прекратяване на
наказателното такова, но на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК.
Определението за спиране на наказателното производство е било
потвърдено като законосъобразно от Окръжен съд – Пазарджик с
Определение №51 от 26.01.2023 година по ВЧНД №101/2023 година по описа
на същия съд.Това определение е влязло в сила на 26.01.2023 година.
12
С молба от 07.02.2023 годна повереникът на тъжителя К.-адв.В. е
сезирал Окръжна прокуратура-Пазарджик-с искане прокуратурата да поиска
от Административен съд – Пазарджик да възобнови производството но
цитираното АНД,като се отмени съставения АУАН по УБДХ и се прекрати
административнонаказателното производство.
Видно от писмо от 07.03.2023 година/л.60 от НЧХД №1291/2022
година/ на Прокурор Савов,на 21.02.2023 година/тоест в 1-месечен
срок,считано от влязлото в сила на 26.01.2023 година определение за спиране
на производството по НЧХДелото/,Окръжна прокуратура-Пазарджик е внесла
в Административен съд – Пазарджик предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи,че според задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР № 3/22.12.2015г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС,
разглеждащо проблематиката във връзка с приложението на принципа
„*******“ и в частност т. 1.2.2:
„Последиците от повторното наказателно преследване на едно и също
лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с
влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен
характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват чрез:
- прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано
и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното
приключване на административнонаказателното производство с наказателен
характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 , вр. чл. 24, ал. 1,
т.6 от НПК;
- възобновяване на окончателно приключилото
административнонаказателно производство с наказателен характер по
смисъла на чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ при наличие на
предпоставките на чл. 70, б. "в" от ЗАНН , отмяна на постановените
по него актове и прекратяването му;
- възобновяване на прекратеното наказателно производство на
основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК или отмяна на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243,
ал. 9 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на
13
процесуалната пречка по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 “.
От Решение № 316 от 18.05.2023г. по КАНД № 184/23г. по описа на
Администртативен съд-Пазарджик, влязло в сила на същата дата, категорично
се установява, че административнонаказателното производство по АНД №
1024/2022 година на Районен съд - Пазарджик е било възобновено, след което
постановеното по него Решение № 427/10.11.2022г., с което подс.Б. е бил
наказан за дребно хулиганство, е било отменено, а производството по
въпросното дело – прекратено.
Така са били преодолени последиците /пречките/ за повторно
наказателно преследване на подс.Б. по смисъла на втората хипотеза от т.1.2.2
от горецитираното тълкувателно решение,като напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е възобновил производството по НЧХД
№1291/2022 година,постановявайки и обжалваната пред настоящата
инстанция присъда по отношение на подс.Б..
Предвид горното настоящата инстанция счита,че не е налице допуснато
нарушение от първоинстанционния съд на принципа„*****“.
Относно приложеното по делото АНД №1094/2022 година по описа на
Районен съд – Пазарджик:
По това дело е постановено Решение №455 от 04.12.2022 година,с което
съдът е отменил заповедта,издадена от св.К. като полицай при РУ-
Септември,с която на основание чл.72,ал.1,т.7 от ЗМВР е постановена ПАМ
по отношение на подс.Б. на процесната дата – фактическо задържане за срок
от 24 часа,като незаконосъобразна.
Възраженията и доводите,които се правят от защитата с оглед тази
заповед за задържането и отмяната й от съда,са ирелевантни по отношение на
предмета на настоящото дело и депозираната от тъжителя К. тъжба пред
Районен съд – Пазарджик. Настоящото дело и тъжбата касаят безспорно
установени като отправени от подс.Б. към тъжителя обиди на процесната
дата,който факт не се променя от незаконосъобразността на цитираната
заповед,издадена впоследствие – след като обидите са били вече отправени.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че
законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подсъдимият С. В. Б.
на 27.07.2022 година в град *** публично е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Д. К. К. от ***** в качеството му на
14
длъжностно лице – старши полицай в участък *** към РУ на МВР
Септември при ОД МВР Пазарджик, в изпълнение на службата му –
определен за нощна смяна на 27.07.2022 година съвместно с полицай М. М.
К..Законосъобразно съдът е приел,че подс.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава по чл.148,ал.1,т.1 от НК във връзка
с чл.146,ал.1 от НК,но незаконосъобразно е приел,че е налице
престъпление и по т.3 на чл.148,ал.1 от НК.Съдът е следвало при
постановяване на присъдата си да приложи чл.2,ал.2 от НК,тъй като от
момента на извършване на престъплението обида от подс.Б. до постановяване
на присъдата е последвал по-благоприятен за него закон – т.3 на чл.148,ал.1
от НК е била отменена,като е била декриминализирана обидата на
длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод
изпълнение на службата или функцията му/с ДВ-бр.67/2023 година,в сила от
08.08.2023 година/.При това положение първоинстанционният съд е следвало
да признае подс.Б. за виновен само за публична обида,не и за обида в
хипотезата по т.3 на чл.148,ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното ще следва да се измени
първоинстанционната присъда,като във връзка с чл.2,ал.2 от НК се
отмени в частта,с която подсъдимият Б. е признат за виновен да е
извършил обида и по т.3 на чл.148,ал.1 от НК,като е освободен от
наказателна отговорност и за това, и се признае подс.Б. за невиновен и
бъде оправдан по това обвинение/по т.3/.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
нормата на чл.78а,ал.1 от НК,като е освободил подс.Б. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.148,ал.1,т.1 от
НК,приемайки,че следва да му се наложи административно наказание
глоба,платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пазарджик.
Съдът е наложил на подс.Б. глоба в размер на 3000 лева – при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.При определяне
размера на глобата съдът е отчел високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние,както и това,че подсъдимият е негативно
охарактеризиран,макар и неосъждан.В представената по делото
характеристична справка подс.Б. е очертан като изключително негативна
15
личност – движещ се в среди на криминално проявени лица, системно
употребяващ алкохол, под чието въздействие нарушавал обществения ред,
влизал в спор и саморазправа с граждани в общината, заради което не се
ползвал с добро име. Проявявал ниска самокритичност към деянията си и
демонстрирал неуважение към държавни органи и институции, с чувство за
безнаказаност. Системно нарушавал правилата за движение по ЗДвП.
В конкретния случай подс.Б. е демонстрирал превъзходство и нулев
респект към органите на реда, което го очертава като личност със завишена
степен на обществена опасност.Същият е парадирал публично при
процесната проверка на процесната дата с контакти с министър,заявявайки,че
полицаите ще бъдат уволнение,както и с финансови възможности,при
наличието на които очевидно счита,че може да си позволи подобно
недопустимо поведение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са и другите обидни изрази
извън инкриминираните,цитирани по-горе,изречени от подс.Б. по отношение
на тъжителя и св.К. отново публично,в присъствието както на колегите им
свидетелите Г. и Б.,така и на поне още 1-2 човека,които по това време са се
намирали в непосредствена близост.
Обосновано първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността на подс.Б. обстоятелство младата му възраст.
Настоящата инстанция счита,че неправилно първоинстанционният съд е
приел,че подсъдимият е с недобро финансово съС.ие.Самият той в хода на
полицейската проверка е заявил точно обратното,парадирайки с финансовите
си възможности.
При така направената преценка на смекчаващото обстоятелство млада
възраст и отегчаващите такива от първоинстанционният съд настоящата
инстанция счита,че е следвало да се определи размер на глобата при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства,тоест над 3000 лева,но при липса
на въззивна жалба в тази насока от тъжителя настоящата инстанция не може
да влоши положението на подсъдимия,като увеличи размера на наложената
му глоба.В този смисъл тя следва да се потвърди в размера от 3000
лева,определен от първоинстанционния съд.
Правилно районният съд е приел, че е налице фактическият състав на
деликта, уреден в чл. 45 от ЗЗД. Подсъдимият е действал виновно, при пряк
16
умисъл, като настъпилите за частния тъжител К. неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на неговата чест и достойнство, са пряка и
непосредствена последица от действията му. При това положение,
определяйки обезщетение в размер на общо 2500 лева, районният съд е
спазил изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне по справедливост на
паричната равностойност на накърнените права на пострадалия. Правилно за
разликата до 6000 лева искът на тъжителя е бил отхвърлен, като
неоснователен.При определяне размера на обезщетението съдът обосновано е
съобразил вида,естеството и съдържанието на обидите,отправени към
тъжителя от подсъдимия,това,че са били отправени публично.Освен това се
касае за отправени не една,а няколко обидни думи и псувня.От показанията
на св.К. се установява и съС.ието на тъжителя след случилото се – същият е
бил видимо обиден и променен,бил е разочарован от такова поведение,на
каквото друг път и св.К. не е присъствал при работата му като полицай в
Участък ***.Още повече,че това поведение на подсъдимия не е било
предизвикано от тъжителя и колегата му по никакъв начин.
Законосъобразно съдът е присъдил и законната лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди,считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на обезщетението.
Правилно са определени и присъдени от районния съд разноски в
тежест на подсъдимия, както и заплащането на ДТ върху размера на уважения
граждански иск.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
от първоинстанционния съд, които да водят до отмяна на присъдата и
връщане на делото на първата инстанция.
Предвид горното обжалваната присъда следва да бъде изменена в
горепосочената й част относно т.3 на чл.148,ал.1 от НК,като в останалата част
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.334,т.3 и т.6 от НПК във връзка с
чл.337 от НПК във връзка с чл.2,ал.2 от НК и чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
17
ИЗМЕНЯВА Присъда №60 от 25.09.2023 година,постановена по НЧХД
№1291/2022 година на Пазарджишкия районен съд,в частта,с която
подсъдимият С. В. Б. е признат за виновен да е извършил обида и по т.3 на
чл.148,ал.1 от НК,като е освободен от наказателна отговорност и за това, като
го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА да е извършил обида и
по т.3 на чл.148,ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №60 от 25.09.2023 година,постановена по
НЧХД №1291/2022 година на Пазарджишкия районен съд,в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18