Разпореждане по дело №86/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 195/25.11.2014 год., постановена по Н.ч.х.д. № 250/2014 год., М.районен съд е признал подсъдимия А. М. О. от с.М., О.К., обл.К. за невиновен в това, че на 17.09.2014 год. в с.М., О.К. е причинил на Ф. М. О. от с.М., О.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му по частен ред обвинение по чл.130 ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Ф. М. О. против А. М. О. граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.09.2014 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановената присъда е останала частния тъжител и граждански ищец Ф. М. О. от с.М., О.К., обл.К., която чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуални  закон. В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.А. М. О. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбодателката и нейният повереник не се явяват, редовно призовани. С представено писмено становище повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелките Х. О. и Ф. О., тъй като същите били дъщеря и съпруга на подс.О. и били явно заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им се опровергавали от събраните по делото доказателства.

Ответникът по жалбата – подсъдимият А. М. О. от с.М., О.К., обл.К. и неговият защитник в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна, като молят присъдата на М. районен съд да бъде потвърдена, като правилна – обоснована и законосъобразна. Претендират присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. М. О. е роден на * год. в с.М., О.К., обл.К., където живее постоянно. Работи като тютюнопроизводител, женен е, не е осъждан.

Подсъдимият е брат на починалия съпруг на тъжителката, като последната и семейството на подсъдимия живеели в една къща в с.М., О.К., като къщата е на два етажа, от които тъжителката обитавала една стая от първия и една стая от втория етаж, а съответното също такива стаи обитавал подсъдимия със семейството си. След смъртта на съпруга на тъжителката отношенията между нея и семейството на подсъдимия се влошили, като често възниквали скандали между тях по повод къщата, която обитавали. В тази връзка както тъжителката, така и подсъдимия и неговото семейство често подавали едни срещу други сигнали и жалби до кмета на селото и до полицията.

На 18.09.2014 год. тъжителката О. подала устно оплакване в полицейския участък в с.Ч., като заявила, че на 17.09.2014 год. й бил нанесен побой от св.Х. О. – дъщеря на подс.А. О., както и от самия подсъдим. По повод оплакването на тъжителката, на 19.09.2014 год. свидетелите Н. Х. и Х. М. – полицейски служители, извършили проверка, като посетили дома на тъжителката и подсъдимия, при която разговаряли с тъжителката, както и с подсъдимия и членовете на семейството му. Подсъдимият О. отрекъл на 17.09.2014 год. въобще да е виждал тъжителката, вкл. и да й е нанасял побой, като заедно с дъщеря си и съпругата си обяснили на полицейските служители, че действително е възникнал конфликт между св.Х.О. и тъжителката, но това е станало на 15.09.2014 год. – първият учебен ден, а конфликтът се изразил само в скандал, при който подсъдимия излязъл от стаята си и прибрал двете си дъщери в стаята.

Видно от приложеното по делото и прието от съда Съдебномедицинско удостоверение № 232/2014 год., на 22.09.2014 год. е бил извършен преглед на тъжителката О. от д-р М. – съдебен лекар, при който били констатиран следните телесни увреждания на тъжителката: синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 7/3 см. в лявата горна част на гърдите; косо разположено ивицовидно охлузване на кожата с размери 1/0.2 см., покрито от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа, находящо се по задната повърхност на третия пръст на лявата ръка, в областта на основната му фаланга; и две овални синкаво-морави-жълтеникави кръвонасядания с диаметър 1.5 см. всяко, разположени по предно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета. Съдебният лекар е посочил в съдебномедицинското удостоверение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната, като й е било причинено болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимия А. О., дадени пред първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Н. Х., Х.О., Ф. О., Х. М. и Ф.М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които въззивният съд кредитира изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети от решаващият съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на подсъдимия А. О. обвинение в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК – за това, на 17.09.2014 год. в с.М., О.К., обл.К. да е причинил на Ф. М. О. от с.М., О.К., обл.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като изложените в тази връзка съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Така, правилно първоинстанционният съд е намерил, че твърденията на тъжителката не са подкрепени от каквито и да било доказателства. В тази връзка настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че автор на деянието е именно подс.О.. Единственото обстоятелство, установено по делото по безспорен начин е, че на 22.09.2014 год. /т.е. пет дни след датата на твърдяното от тъжителката осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия/ са констатирани телесни увреждания на същата, изразяващи се в подробно описаните по-горе кръвонасядания и охлузвания на кожата на гърдите и крайниците, които са причинили болка и страдание на тъжителката. Същевременно, както правилно и обосновано и приел и първоинстанционният съд, по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимия по частен ред обвинение, респ. в подкрепа на твърденията на тъжителката, изложени в тъжбата. Обосновани са изводите на решаващият съд, че именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК, като в конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не е в състояние да доведе съда до единствено възможният извод, че автор на деянието е именно подсъдимия О.. Това е така, тъй като нито от обясненията на подсъдимия О., нито от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Х., Х.О., Ф.О., Х.М. и Ф.М., се установява по несъмнен начин подсъдимият да е нанесъл побой на тъжителката на инкриминираната дата така, както е описано в обстоятелствената част на тъжбата. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетелите Н.Х., Х. М. и Ф.М. в частите им, в които установяват евентуално извършено деяние от подс.О., по същество възпроизвеждат твърдения на самата тъжителка О. относно факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, съобщени им от последната, които всъщност следва да бъдат доказани от тъжителката с предвидените в НПК доказателства и доказателствени средства, а не са такива факти и обстоятелства, които свидетелите са възприели лично или станали им достояние от друг източник, освен тъжителката. Извън посочените доказателства, твърденията на тъжителката не намират доказателствена опора и в другите събрани по делото доказателства - нито в обясненията на подсъдимия /които освен средство за защита, са и доказателствено средство, което следва да се обсъжда наред с другите доказателства по делото/, нито в показанията на свидетелите Х. О. и Ф.О., които еднопосочно отричат на инкриминираната дата – 17.09.2014 год., да е възниквал какъвто и да било скандал между тъжителката и семейството на подсъдимия О., респ. на тъжителката да е нанасян побой, при който да са получени описаните в съдебномедицинското удостоверение увреждания. От друга страна, както бе посочено и по-горе в мотивите, съдебномедицинското удостоверение действително удостоверява телесни увреждания на тъжителката, но само по себе си същото не може да послужи за установяване на авторството на причинените на тъжителката увреждания, още повече, че същото е издадено пет дни след датата на твърдяния нанесен й побой.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на повереника на жалбодателката, изложени в писменото му становище, депозирано пред въззивния съд – че първоинстанционната присъда е постановена при игнориране на представените по делото доказателства, както и при превратното им тълкуване. При това положение се налага извода, че така предявеното на подс.Осмен обвинение не е доказано с изискуемата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, поради което признавайки подсъдимия за невиновен и оправдавайки го, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, съответстващ на материалния и процесуалния закон.

Правилно, с оглед недоказаността на предявеното на подсъдимия О. обвинение, респ. признаването му за невиновен и оправдаването му за извършване на инкриминираното деяние, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният от тъжителката О. против подсъдимия граждански иск за осъждането му да й заплати обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 17.09.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

При този изход на делото, на основание чл.190 от НПК следва частния тъжител Ф. О. да бъде осъдена да заплати на подсъдимия направените пред настоящата инстанция съдебни разноски за възнаграждение на защитник, в размер на 500 лв. Следва също, да бъде осъдена тъжителката Ф. О. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 6 лв., която сума не е събрана при администриране на жалбата от първоинстанционния съд. Що се отнася до направеното искане от защитника на подсъдимия за присъждане на направените пред първоинстанционния съд разноски от последния за адвокатско възнаграждение /което първоинстанционния съд е пропуснал да направи с присъдата/, то по това искане следва да се произнесе първоинстанционният съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК – с определение.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 195/25.11.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 250/2014 год. по описа на М.районен съд.

ОСЪЖДА Ф. М. О. от с.М., О.К., обл.К., с ЕГН *, да заплати на А. М. О. от с.М., О.К., обл.К., с ЕГН *, сумата в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ф. М. О. от с.М., О.К., обл.К., с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. сумата в размер на 6 /шест/ лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.