О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………….
Гр. София, 10.07.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на десети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 2143 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.577, ал.1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба, подадена от нотариус П.Д. срещу определение №1727/23.12.2019г.,
постановено от Съдия по вписванията при СРС по заявление с вх.№88998 за
вписване на обявено саморъчно завещание на П.Т.Н.. Частният жалбоподател сочи,
че на 01.08.2018г. по молба на Т.В.В. обявила в кантората си с протокол
рег.№2320/01.08.2018г. универсално саморъчно завещание от покойната П.Т.Н.,
починала на 04.05.2017г. Сочи, че поради наличие на недвижими имоти в
наследството, било подадено процесното заявление, като освен завещанието били
приложени и преписи от кадастрални скици и удостоверения за данъчна оценка за
всеки от осемте имота, както и декларация от заветника. Сочи, че на
21.02.2020г. било връчено определението за отказ с аргумент, че не се
установява по безспорен начин предмета на извършеното завещателно разпореждане
и че в представената декларация имотите не кореспондирали с представените
скици, по които в данни за собственика бил посочен Т.Н.А.. Жалбоподателката
счита, че процесният акт подлежи на вписване съгласно чл. 4 к от ПВ и съдията
по вписванията не е компетентен да извършва проверка на правата на заявителя.
Само в спорно и състезателно производство можело да се разгледат правата на
всички засегнати от вписването лица, но с оглед оповестителното действие на
вписването, съдията по вписването нямал право да извършва такава материална
проверка. Изтъква, че данъчните оценки са само доказателство за размера на
удостоверявания материален интерес, а в частта относно данните по скица за
собственика на имотите може да фигурират имената на друго лице, но можело,
както било в случая, то да бъде универсален праводател на завещателя и поради
това посоченото основание за отказ било неоснователно. Счита, че вторият
аргумент за отказа, че неправилно било посочено, че преписите от завещанието,
скрепени с протоколите за обявяване, са снети от оригирали, представени от Т.В.,
също е неоснователен, тъй като съдията по вписванията не бил орган, който има
правомощия да контролира дейността на нотариуса и той бил удостоверил верността
на оригиналните документи, като няма нарушение. Предвид горното моли да бъде
отменен обжалваният отказ и преписът от завещанието да бъде вписан в СВ,
гр.София.
Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:
Със
заявление с вх.рег.№88998 е заявено за
вписване на обявено саморъчно завещание на П.Т.Н., обявено на 01.08.2018г.,
като към същото е представена декларация с нот.заверен подпис с
рег.№13342/20.12.2019г., от Т.В.В., в която са описани осем поземлени имоти,
надохящи се в гр. София, район „Овча купел“, представляващи ниви. Представени
са удостоверения за данъчни оценки и скици на поземлените имоти от
23.07.2018г., в които като собственик е отразен и записан Т.Н.А., с основание
описано решение на ПК за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Представено е саморъчното завещание от 05.08.1998г., както и протокол за обявяването му рег.№2320/01.08.2018г. В печата под рег.№ 13342 от 20.12.2019г. от нотариус П.Д. е отразено, че са удостоверени подписите върху документа, положени от служебен препис – приносител и Т.В.В. – молител. Скиците и данъчните оценки са заверени от помощник нотариус Г.Б.като препис от електронен документ, необходим за нуждите на нотариалното производство.
С обжалваното определение, за което е изпратено уведомително писмо с изх.№7261/31.12., което е получено на 21.01.2020г., стр.13 от делото, съдията по вписванията е приел, че от представените доказателства не се установява по безспорен начин предмета на извършеното завещателно разпореждане, като се е мотивирал с това, че в представените скици от АГКК в частта за данни за собственика е вписано друго лице – Т.Н.А.. Посочено е, че при извършването на нотариалното удостоверяване на преписа от саморъчното завещание, скрепено с протокол за обявяване от нотариуса, неправилно било посочено, че преписите са снети от оригинали, които са представени от Т.В.В., а следвало да се удостовери идентичност в акт, съдържащ се в нотариално дело, което било неизпълнение на изискване за форма по чл. 3 от ПВп.
Съдът намира, че жалбата е в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Същата е процесуално допустима, включително с оглед т.9 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че нотариусът е активно легитимиран да обжалва отказ на съдия по вписванията, постановен по негова молба.
Съгласно нормата на чл. 569, т. 5 ГПК производството по вписване, отбелязване и заличаване се определя като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства - Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон.
С оглед изложените от жалбоподателя оплаквания, на първо място, следва да се отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съгласно чл. 4 б.“к“ от Правилника за вписване (нова - ДВ, бр. 63 от 2014 г.) се вписват преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, като при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район, а декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. На вписването не е придадено конститутивно или защитно действие, т.е. вписването има само оповестителен характер. Следователно в конкретната хипотеза, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако актът не подлежи на вписване - чл. 4 от ПВ; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота - чл. 6 ПВ; 4/ ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал. 3 от ПВ; 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи /. На друго основание, вписване не може да бъде отказано.
Следва да се
има предвид, че в т. 1 на ТР № 7/12
г., прието от ОСГТК на ВКС, се сочи, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен
да постанови отказ, без да
дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията, в
случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали
актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и
форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде
отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на
производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен
за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на
редовния акт. При нередовност на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за
съдържание и форма на подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че
вносителят не е собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за
вписване. Съдията по вписване не следва да дава указания, както за отстраняване
на нередовности на молбата и за поправка в съдържанието и формата на акта, така
и служебно да събира доказателства за собствеността на вносителя на апортната
вноска. По тези съображения, констатираните нередовности от кръга на изброените
не биха могли да се отстранят в производството по обжалване на отказа на
съдията на вписванията. Съгласно т.6 от цитираното
ТР Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира
дейността на нотариуса. Като се има предвид основната цел на вписването –
осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на
съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания
акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата
срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със
съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред
съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да
бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да
бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията
не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под
предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне
такъв. Целта на вписването на препис
от обявени от нотариуса завещания е даде единствено гласност на факта, че
завещание съществува и че бенефициентите са заявили намерение да се ползват от
него, като валидността на самото завещание и евентуалните негови материалноправни
последици остават извън обхвата на проверката, която съдията по вписванията
може да извършва, както и на последиците на самото вписване.
Както изрично посочва ВКС, само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването. В т.7 на ТР 7/2012г., ОСГТК на ВКС изрично е приел, че при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права. ВКС е приел, че при искане за вписване на завещание е възможно в представения акт да не е описан нито един недвижим имот и въпреки това да има правоприемство по отношение на такива. Няма как съдията по вписванията да проверява правата на завещателя, след като е допустимо в завещателния акт да не е посочено кои права са завещани. Такава проверка законът не го овластява изрично да прави, съответно не може въз основа на нея да се постановява отказ за вписване на завещание. Предвид горното съдът намира, че дори и да се установява противоречие между вписаното в скицата на АГКК относно имената на собственика, което не е удостоверено с оглед твърденията по жалбата, че е наследодател на завещателката, то съдията по вписванията няма основание да извършва проверка на правата на завещателя. Правните последици от акта не могат да се проверяват, включително не може да се проверява дали в резултат на завещанието е настъпило правоприемство относно конкретни имоти. Вторият изтъкнат довод в отказа също е неоснователен, тъй като видно от преписа, в него е отразено, че е служебен препис, а и съдията по вписванията не може да осъществява контрол върху дейността на нотариуса по обявяване на завещанието. След обявяване на саморъчното завещание от нотариус, оригинала от него става документ от служебния архив на нотариуса, който е неприкосновен и може да се изнася от кантората му само при условията на чл. 28 ЗННД. Налице са специални императивни правила относно съхранението на саморъчното завещание, извършване на експертизи и издаване на преписи от него - чл. 28 ЗННД и чл. 3, чл. 4, чл. 9, чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 32 за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори. Издаденият препис от нотариуса има силата на официален документ.
В настоящия случай се иска вписване на препис от обявено универсално завещание, като се сочи че в наследството се включват недвижим и имоти, чието вписване е изрично предвидено в чл. 4, б. " к ", предл.І от ПВ и пред службата по местонахождение на същите. Преписът е изготвен в предвидената от закона форма и има съдържанието, установено в чл. 6 ПВп. Заявен е за вписване от лице в кръга на посочените в чл. 8 ПВп. Налице са законовите пред поставки, за да бъде извършено поисканото вписване. По отношение на изложените от съдията по вписванията мотиви за отказа, съдът намира, че същите нямат отношение към изискванията за вписването на акта и касаят материално правните последици на завещанието, които биха могли да бъдат оспорени единствено по исков ред. С оглед горните доводи съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от нотариус П.Д., рег.№711 на Нотариалната камара, определение №1727/23.12.2019г., постановено от Съдия по вписванията при СРС по заявление с вх.№88998/23.12.2019г. за вписване на обявено универсално саморъчно завещание на П.Т.Н., починала на 04.05.2017г., обявено с протокол рег.№2320/01.08.2018г.
Връща преписката на Съдия по вписванията при СРС с указания да се впише по заявление с вх.№88998 обявено саморъчно завещание на П.Т.Н..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/