№ 188
гр. Девня, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТ.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100352 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл 422 ГПК.
Ищецът РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че с ответникът ДЕВНЯ ТЕХ
ЕООД, ЕИК *********, е сключил на 29.01.2018г. договор за сертификация №2018/Х8Q/0036, по
който договор е изпълнил сертификационна оценка и е издал на ответника сертификати за
стандарти ISO 90001:2015. Излага, че ответникът е получил предоставената услуга, но не е
заплатил изцяло дължимата цена, като дължи сумата от 598,49 лв по издадената фактура
№5735/07.02.2019г, с падеж на плащане на 06.02.2019г., поради което е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва върху главницата за период 09.03.2019г – 31.01.2021г. в размер на 115,54 лв.
Претендира разноските в настоящето и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага, че на
14.07.2022г. ответника е погасил задължението си, като сумата е преведена от трето лице ДАД
ИНВЕСТ - 2016г. по банкова сметка на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно част от претенцията по чл. 86 ЗЗД. Оспорва размера на претендирания от ищеца адв.
хонорар като прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на казуса.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Исковете с правно основание чл.422 ГПК са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в месечен срок от уведомяването му, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Представените с исковата молба заверени копия от договор за сертификация 02018/Х8Q/0036
от 29.01.2019г., Фактура № **********/07.02.2019 г., Доклад от одит №19 BG 15 MQ, Доклад от
одит №19 BG 15 MQ несъотвествие 1, Доклад от одит №19 BG 15 MQ несъотвествие 2 и
Сертификат ISO 9001:2015 с №36175/18/S., представляват писмени доказателства, установяващи
1
възникването на облигационни правоотношения между страните по делото. Дължимата цена за
извършените от ищеца услуги е посочена във фактурата с №**********/07.02.2019 г, като
съгласно същата срока за плащане е до 09.03.2019г. Дружеството-ответник ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД е
сключило на 14.07.2022г. договор за заем с трето лице заемодател ДАД ИНВЕСТ -2016 АД, ЕИК
*********, за сумата от 598,49 лв, която сума следва да бъде преведена от заемодателя по банкова
сметка на РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД за погасяване задължението към РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД по
фактура №5735/07.02.2019г. Ответникът по иска ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД е представил с отговора на
исковата молба платежно нареждане от 14.07.2022г., удостоверяващо заплащането на дължимата
сума от 598,49 лв. по фактура № 5735/07.02.2019г. на РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД от ДАД ИНВЕСТ
-2016 АД след датата на исковата молба, като в тази връзка с молба от 28.10.2022г. проц.
представител на ищеца признава, че РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД е получило на 14.07.2022г. плащане
от ДАД ИНВЕСТ -2016 АД на сумата от 598,49 лв , представляваща главница на парично
задължение по договор за сертификация 02018/Х8Q/0036 от 29.01.2019г., и издадената фактура
№5735/07.02.2019г., останали незаплатени са дължимата мораторна лихва и разноските, сторени в
гражданското и в частногражданското производство.
С оглед изложеното съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане,
намира предявения иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 598,49 лв главница за доказан по
основание и размер. Извършеното плащане на дължимите суми от трето лице - длъжник ДАД
ИНВЕСТ -2 016 АД, задължило се към длъжника ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД, да престира вместо него на
кредитора РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД по силата на договора за поемане на задължение, сключен
между ДАД ИНВЕСТ - 2016 АД и ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД съставлява факт, настъпил след завеждане
на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК
доколкото претенцията на ищеца за сумата от 598,49 лв главница на парично задължение по
договор за сертификация 02018/Х8Q/0036 от 29.01.2019г. и издадената фактура
№**********/07.02.2019г. е удовлетворена чрез погасяване на претендираната сума, този иск
следва да се отхвърли, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата,
свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и
че претендираната сума е погасена чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за
отхвърляне на иска като погасен чрез плащане.
Като не е платил цената по издадената фактура №**********/07.02.2019г. в посочения в нея
срок - до 09.03.2019г., ответникът се е поставил в положението на неизправна страна и следва да
понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава за периода от 10.03.2019г. до
31.01.2021г. Използвайки общодостъпен интернет калкулатор съдът определи за горния период
размера на претендираното обезщетението за забава на 115,38 лв., до който размер така
предявеният иск се явява основателен.
Възражението на ответната страна за настъпила погасителна давност на вземането за лихви
за забава върху главницата по фактура № **********/07.02.2019г е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД вземанията за обезщетения и за лихви се погасяват в тригодишен
срок. Според чл. 60, ал.2 от ГПК срокът, който се брои на години изтича в съответния ден на
последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в
последния му ден. Задължението е възникнало на 10.03.2019 г., а заявлението за издаване заповед
за изпълнение е предявено на 02.02.2022 г. в рамките на тригодишния давностен срок.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС е прието, че разноските се
2
дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба.
За казусът макар единия от исковете да се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на установителнителните искэве по чл. 422
от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност
за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане на сумата
за главница и сключения договор за поемане на изпълнение са едва след получаване на препис от
исковата молба, поради което не освобождават ответника от задължението за заплащане на
разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното
производство, както и тези, направени в настоящото производство на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство от адвокат в
исковото производство за неоснователно. Същото не надхвърля минималния размер по чл.7 ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство от адвокат в
заповедното производство за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 7 от Наредба № 1
от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми,
т.е половината от размера на претендираните вземания, а не в размер на половината от
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал. 2 от Наредбата. Размера на адвокатското
възнаграждение следователно пак е 300 лева, тъй като сбора от половината от стойностите на
претендираните суми е под 1000 лева.
С оглед изложеното, в полза на ищеца РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД следва в настоящото
производство да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски в настоящето
производство и по заповедното производство в общ размер от 699,85 лева съразмерно с уважената
част от исковете .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Княгина Мария Луиза” № 11, против ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД, ЕИК *********, гр. Девня,
Промишлена зона, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено
съществуването на вземането за парична сума в размер на 598,49 лв. / петстотин деветдесет и осем
лева и 49 стотинки /, представляваща главница на парично задължение по договор за
сертификация №2018/Х8Q/0036 от 29.01.2019г. и издадената от ищеца фактура
3
№**********/07.02.2019г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 46/08.02.2022г.
по ч.гр.д. № 77/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на
делото.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ по предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК, че ответника ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД, ЕИК *********, гр. Девня,
Промишлена зона, ДЪЛЖИ НА РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Княгина Мария Луиза” № 11, по заповед за изпълнение № 46/08.02.2022г. по ч.гр.д. № 77/2022 г.
по описа на Районен съд – Девня , сумата от 115,38 лева /сто и петнадесет лева и 38 стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 598,49 лева по издадената от ищеца фактура
№**********/07.02.2019г. за периода от 10.03.2019г. до 31.01.2021г., като отхвърля иска за
09.03.2019г. и за разликата над уважения размер от 115,38 лева до претендирания размер от 115,54
лева
ОСЪЖДА ДЕВНЯ ТЕХ ЕООД ЕИК *********, гр. Девня, Промишлена зона, да заплати на
РИНА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княгина Мария Луиза” № 11, сумата
от 699,85 лева / шестстотин деветдесет и девет лева и 85 стотинки / общ сбор от съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение и заплатени от ищеца държавни такси за заповедното и за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4