Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесети втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря А. Д. изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 613 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано по жалба от С.А.Г. ЕГН **********, адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-000172/23.02.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ - „чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач ДО
РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон. Сочи и допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на
административния акт, с твърдения за липса на мотиви.
Налагат се твърдения, че преди да управлява автомобила
жалбоподателят се е почувствал зле, заболяло го е главата и пил „Аулин“. Същия
не е знаел, че това лекарство реагира при тест с Дрегер. Твърди се също, че тези
лекарства реагират на опиати при полевия тест, защото в тях се съдържа кодеин в
малки дози — от 8 до 20 мг. в различните лекарствени продукти, но достатъчно за
отчитане на положителен резултат. Отрича се С.Г. да е употребявал наркотици,
поради което той не може да повярва, че пробата му е излязла положителна.
Ответната страна – Полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител гл.
юриск. Г.Г., оспорва жалбата. Счита така постановената ЗППАМ за правилна и
законосъобразна, и моли същата да бъде оставена в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 22-0819-000172/23.02.2022
г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, Полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, е приложил спрямо
жалбоподателя С.Г. принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 22.02.2022
г. около 16:40 часа в с. Звездица на ул. Феникс като водач на МПС - Фолксваген Голф с peг. № ******* , Държава
БЪЛГАРИЯ При обстоятелства: с. Звездица по ул. Феникс посока град Варна до
изхода на селото, управлява собствения си лек автомобил "Фолксваген
Голф" с регистрационен №********, след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с
фабричен №ARAM-0004, с проба №81, който отчете положителен резултат за
Метамфетамин, за което на водача е издаден талон за медицинско изследване
№133754/22.02.2022г.. Административният орган е приел, че Г. е извършил
следното деяние: УПРАВЛЯВА ППС СЛЕД УПОТРЕБА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ
АНАЛОЗИ.
Във връзка с установеното срещу жалбоподателя е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA 584682/22.02.2022
година. Горните констатации са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Към административната преписка са приложени АУАН серия
GA 584682/22.02.2022 г. в който е отразена описаната в ЗПАМ фактическа
обстановка; Заповед № 365з-8526/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Справка за
нарушител и справка за собственост на ППС.
Представени са и талон за биохимично изследване и
протокол за събиране на материал за извършването на такова.
По делото бе допусната и приета СБХЕ на вещото лице Г.Б..
Съгласно заключението на вещото лице, резултатите от биохимичното изследване на
кръвта и урината на жалбоподателя показват, че в кръвта на жалбоподателя не се
откриват наркотични вещества, в урината му се откриват остатъци от
метаамфетамин. Не е открито наличие на медикамента аулин.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Съобразно разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя оплаквания.
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С
представената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи са определени длъжностните лица, компетентни да издават
заповеди за ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на
правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз
основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази
глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на
вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1
в допустимите от закона случаи. Цитираната Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР Варна, оправомощава Полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна (т. 1.8) във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Следователно,
оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната
компетентност.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на
основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт.
Процесната ПАМ има преустановителен и превантивен
характер, поради което при констатиране на съответното административно
нарушение, законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в
случая отнемане на свидетелството за правоуправление, при което за
законосъобразност на ПАМ е необходимо само съставяне на АУАН. Логиката на ЗДвП,
е че веднага след констатиране на нарушението, което се обективира с издаване
на АУАН се налагат тези превантивни принудителни мерки, които важат до момента
на решаване на въпроса с отговорността. Тази незабавност на предприеманите
действия изключва възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно
разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта административният
орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. от АПК, като е събрал
доказателства за релевантния факт – съставен АУАН на водача за управление под
влияние на наркотични вещества, установен с полеви тест и извлечение от
регистъра на КАТ за собствеността на автомобила.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
издаването им. Следователно процесната заповед отговаря на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК.
Заповедта е постановена при правилно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗДвП. Чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
посочва, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК,
законосъобразността на административния акт се преценява към момента на
издаването му. В този смисъл решение № 7076/27.05.2014 г. по адм. дело №
72/2014 Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2014 г Решение
№ 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г., Решение № 3350 от
11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 Решение № 1799 от 11.02.2010 г. на
ВАС по адм. д. № 15205/2009 г.,
Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен
материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на
цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Както вече бе
посочено, мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид
административно наказание, по арг. чл.
12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под прекратително условие, а именно: "до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца".
При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Или ПАМ,
макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не
са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения имат
различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а
вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК,
а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни
актове, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни.
В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, виж
например решенията по адм. дело № 13627/2011 г., адм. дело № 2868/2012 г., адм.
дело № 7365/2006 г., адм. дело № 7189/2012 г., адм. дело № 5855/2011 г., адм.
дело № 5167/2012 г. на настоящия състав и други.
Предпоставка за налагане на ПАМ от вида на
преустановяващите е извършено от водача административно нарушение, в конкретния
случай по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, а именно управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административното нарушение
се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици,
различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП). Всеки
от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ
са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, както се посочи по- горе. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на
водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие -
до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл
Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII Решение
№ 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.
Както бе посочено по- горе, в случая е приложима
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК и съответствието на ИАА на материалния
закон се установява към момента на постановяването, поради което заповедта се
явява и материално законосъобразна, доколкото има съставен АУАН за
горепосоченото нарушение. Същото може да бъде установено по някой от посочените
в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а от ЗДвП начини, които са равностойни -
в случая с полеви дрегер и тази част от заключението на вещото лице, от която е
видно, че в урината са намерени остатъци такива упойващи вещества. Доколкото се
касае за такива вещества, законът не въвежда изискване за тяхната концентрация,
за разлика от наличието на алкохол, поради което правилото, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; следва да се тълкува
стриктно т. е. само по отношение на алкохола, а не и за наркотичните вещества.
Възможността на жалбоподателя да се позове на чл. 142, ал. 2 от АПК, която
визира, че съдът следва да вземе предвид новостъпили факти или в конкретния
случай нови доказателства – заключение на експерта се прегражда именно от
точното тълкуване на закона, както се посочи по- горе: че изискването на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП има значение само досежно концентрацията на алкохол в
кръвта, и нормата на чл. 171 от АПК не изисква да е приключило производството
по ангажиране отговорността на жалбоподателя вкл. Изчакване на резултат от
назначената експертиза.
С оглед изхода на спора искането на ответната страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно
чл. 143, ал. 4 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди
сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи
на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Г. ЕГН **********, адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-000172/23.02.2022 г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - „чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ
ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“.
ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: