Р Е
Ш Е Н
И Е 40/23.1.2020г.
гр.Ямбол........23.01........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................тринадесети...януари………..............................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора.....Веска Василева..............като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3579
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.Г.А. *** против Прокуратурата на РБ, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на постановление за прекратяване на
наказателно производство от 23.07.2013 г., както и присъждане на направените по
делото разноски. На 12.07.2011 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем
по ДП № *** г. по описа на ОД на МВР Я. за извършено престъпление по чл.201 от НК и му била взета мярка „подписка“. Били извършени редица процесуално-следствени
действия, ищецът многократно бил призоваван да вземе участие в тези действия и
на 23.07.2013 г. досъдебното производство било прекратено на основание чл.243
ал.1 т.2 от НПК. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство било
връчено на ищеца едва през лятото на
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва иска като недоказан по основание и
размер. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство било
изпратено на ищеца А. на 30.07.2013 г., но уведомлението било върнато в ЯРП
като непотърсено. Размерът на иска е прекомерен и ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени морални вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Продължителността на производството от две
години не е извън разумния срок, а А. е взел участие два пъти и е бил с
най-леката мярка за неотклонение. Възразява се относно момента на претендиране
на лихвата за забава и същата е погасена по давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява, а поддържа иска си чрез своя пълномощник.
Ответникът също редовно призован
поддържа становище по отговора на иска чрез своя представител – прокурор от РП.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно то приложеното по делото ДП № ***г.
по описа на ОСлО в ОП Ямбол и пр.пр.
№ ***г. по описа на РП, с постановление от 12.07.2011 г. ищецът Н.Г.А. е
привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201
от НК за това, че в гр. Я. в качеството си на длъжностно лице в „Сити Експрес“
ООД гр.С. на длъжност „организатор куриерска дейност в район“ през периода
31.01.2009 г. – 01.10.2009 г. е присвоил чужди пари в размер на 15 563,61
лв., собственост на дружеството, които са му били връчени в това му качество и
поверени да ги пази и управлява. Със същото постановление на обвиняемия Н.А. е
взета мярка за неотклонение „Подписка“ – задължение да не променя
местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и
да се явява при всяко призоваване. На 05.01.2012 г. на Н.А. е било предявено
разследването за престъплението по чл.201 от НК. С постановление от 23.07.2013
г. прокурор при РП е прекратил досъдебното производство, по което като обвиняем
е бил привлечен Н.А. за престъпление по чл. 201 от НК, тъй като в хода на
разследването не се събрани достатъчно доказателства, за да бъде обвинението
доказано – прекратяване по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК. Постановлението за
прекратяване, видно от съдържащия се в ДП № *** г. пощенски плик и разписка е
било изпратено на Н.А. на 26.07.2013 г. и върнато в ЯРП на 16.08.2013 г. като
непотърсено.
По искане на ищеца, по делото бяха
събрани гласни доказателства във връзка с претърпените от него неимуществени
вреди. Разпитаната свид. С.Г. е майка на ищеца и е
била до него, когато е започнало обвинението през 2011 г. В този момент Н.
живеел с родителите си и майка му забелязала, че има промяна в неговото
поведение –имал тревожност, нарушения на съня, ставало му лошо, чувствал се
подтиснат. Във връзка с това си състояние, Н. първо посетил личния лекар, а
след това започнал да ходи при
психолози. Родителите му го изпратили при тяхна племенница в гр. П., за да се
разсее и смени обстановката, но там също получавал пристъпи. Лечението му
продължило дълго време – вземал лекарства за нервната система. След този
случай, Н. заминал за Б., а в момента живее в С. и е семеен. Идва си често със
семейството. Преди наказателното производство имал социален живот, спортувал,
имал много приятели, а след тази случка приятелите, които разбрали, че го
търсят в полицията за разпит, започнали да странят от него. Н. се затворил в
себе си, спрял да излиза, получавал нервни кризи. Към днешна дата поведението
му също било много променено, със сигурност е по-изнервен и майка му отдава
това на този случай. Преди това никога не е имал спречкване с властите. Сега
също ходи на психолог в С, но свидетелката не знае подробности.
Другата свидетелка Ж. А. е сестра на
ищеца и знае за образуваното срещу него производство през 2011 г., по това
време живеел с родителите им, а тя поддържала често контакти с него. След
производството Н. се променил много, бил голям веселяк и купонджия,
а започнал да страни от приятелите си, изпадал в депресия, започнал да взема антидепресанти – тотално се променил. Бил спортист, но
спрял да тренира, затворил се изцяло в себе си. Посещавал и лекари.
Свидетелката заявява за случай, в който пътували към село и Н. шофирал, а по
средата на пътя пребледнял и искал да излезе навън, защото въздухът не му
стигал. Не се чувствал добре и в друг случай, когато са ходили на дискотека, а
той започнал да се задушава и имал чувството, че всички хора са отгоре му.
Цялото производство му се отразило много зле - преди са се забавлявали, а след
този момент е станал сприхав, вече не водили разговори, каквито имали преди, нямало
ги шегите му. След обвинението го уволнили, опитал се да търси работа в града,
но не успял да си намери и с приятелката си заминали за Благоевград. Близки и
съседи са ги питали какво е станало с Н., защото виждали, че не е същия. Днес
от разстояние на изминалите години, свидетелката твърди, че травма все още има
у Н. и това е в резултат от обвинението. Н. се интересувал какво се случва с
делото, като е контактувал с адвоката си от Я. и от С..
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Предявеният иск е допустим, тъй като
ищецът е лице, против което е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 201 от НК, но досъдебното производство е било прекратено
поради недоказване на това престъпление. Предявеният иск е за обезщетение за
неимуществени вреди – за увреждане на неимуществени права, блага и правнозащитими интереси. Съдът намира искът за частично
основателен по следните съображения:
Твърденията за настъпили вреди са за
това, че същите се изразяват в настъпили вследствие на обвинението емоционални
и психически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в
обществото. Естествено е да се приеме, че по време на досъдебното производство,
лицето обвинено в извършване на престъпление, за което после производството е
прекратено, е изпитвало неудобства, чувствало се е притеснено и несигурно,
както и са били настъпили нарушения в социалното му общуване и промяна на
неговата личност. Съдът счита, че всички тези обстоятелства, установяващи
основателност на предявения иск бяха и потвърдени от събраните по делото гласни
доказателства. Разпитаните по делото свидетелки са най – близките на ищеца в
момента, в който е течало досъдебното производство – неговите майка и сестра. Свидетелките
са добре запознати с обвинението и с това как ситуацията се е отразила върху
личността на техния син и брат. Поради това съдът приема, че за ищеца е налице
основание да търси от ответника обезщетяване на претърпените вследствие на
прекратеното ДП неимуществени вреди.
Що се отнася до размера на
претенцията, съдът счита, че същата е основателна за сумата 2 000 лв. Ищецът
претендира вреди, които са обичайни за случая и са обусловени от заведеното срещу
него, в качеството му на обвиняем досъдебно производство. Видно от данните,
които се съдържат в приложените по делото пр.п. № *** г. и ДП № *** г.,
досъдебното производство е приключило в рамките на две години – от 12.07.2011
г., когато А. е бил привлечен като
обвиняем до 23.07.2013 г., когато производството е било прекратено. Съдът
счита, че периода на развитие на досъдебното производство е изцяло в рамките на
разумното, а проведените процесуални – следствени действия, в които ищецът е
участвал са, когато е привлечен за обвиняем и съответно разпитан като такъв и
втори път, когато отново е разпитан и му е била предявено разследването. Т.е.
не се установи твърдението по исковата молба за многократно извършвани процесуални
действия с участието на ищеца.
Съдът счита, че с приключване на
производството на 23.07.2013 г., когато е било прекратено по отношение на А. са
отпаднали негативите от обвинението срещу него. Същият, както се посочи по –
горе е бил потърсен своевременно за уведомяване с препис от постановлението за
прекратяване на ДП, но видно от приложената разписка в преписката, писмото е
било върнато на ЯРП като непотърсено след близо месец. С това съдът счита, че
Прокуратурата е извършила необходимите действия ищецът да бъде уведомен за
прекратяване на досъдебното производство, а обстоятелството, че същият не е
получил изпратеното му постановление, не може да бъде преценено като бездействие от страна на
Прокуратурата за неговото уведомяване. Както и ищецът твърди в исковата си молба
и това се посочи от свидетелите по делото, след обвинението същият е бил
уволнен, не е могъл да намери работа в Я. и е напуснал града, като се е
установил в Б. Вероятно в този момент е било прекратено досъдебното
производство, но при напускане на града и в нарушение на задълженията си по
наложената мярка „подписка“, А. не е уведомил разследващите органи за новото си
местонахождение. Свидетелката А. също заяви, както твърди ищеца, че през цялото
време се е интересувал от производството, но съдът счита, че това обстоятелство
не отговаря на действителността, тъй като, ако беше вярно той би узнал за края
му своевременно. По тези съображения съдът приема, че узнаването за
прекратяването на ДП, което се е случило, както ищецът твърди през 2018 г. чрез
адвоката му, а лично от него през 2019 г., се дължи изцяло на неговите
действия/бездействия и не може да се вмени в неизпълнение на задълженията на
прокуратурата.
След като съдът приема, че ДП, приключило
с неговото прекратяване поради липса на доказателства, е продължило две години,
то задължението на ответника да обезщети ищеца следва да бъде в размер
2 000 лв., а над тази сума до претендираната от
10 000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
Лихвата за забава върху обезщетението
следва да бъде присъдена от момента на постановяване на постановлението за
прекратяване, тъй като липсват други данни за момента на влизането му в сила.
Независимо от това, съдът следва да се съобрази с възражението на ответника,
което намира основателно за това, че претенцията за лихва е погасена поради
изтичане на тригодишна давност, съгласно чл. 111 б.в от ЗЗД и същата следва да
бъде с начален момент 10.10.2016 г. – три годи преди
датата на депозиране на исковата молба в съда.
При този изход на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер 160 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, представлявана от ***, с адрес *** на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Н.Г.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв. С.Т. АК Я. сумата 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от
10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
като искът в разликата над 2 000 лв. до размера на 10 000 лв., като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да
заплати на Н.Г.А. с посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер 160 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: