Определение по дело №2530/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                                 2020г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ : ЯНКА ГАНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2530/2020г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.46 ал.5 ЗОС, вр. чл.166 ал.4 АПК.

Образувано е по жалба от М.Д.Х.  и Ф.Р.М. ***, чрез адв. М. и Л. против заповед № ЖН-23 от 15.10.2020 г. на Кмета на Район „Аспарухово”-Община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между „Район ”Аспарухово”-Община Варна и М.Х. и Ф.М. относно недвижим имот –частна общинска собственост, представляващ общинско жилище състоящо се от една стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище, актувано с АОС № 9023/2016 г., находящо се в гр. Варна, ул. *** В заповедта е разпоредено жалбоподателите в 14 дневен срок от влизане в сила на заповедта да опразнят заеманото жилище.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати от органа издал акта нарушения на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона. Направено е искане за спиране изпълнението на оспорения акт, тъй като това би причинило значителна и труднопоправима вреда на жалбоподателите, които биха останали без подслон в настъпващия зимен период и по време на обявената извънредна епидемична обстановка в  страната. В уточняваща молба вх. № 14415/2020 г. процесуалния представител на жалбоподателите сочи, че доколкото нормата на чл. 46 ал.5 от ЗОС сочи, че жалбата няма суспензивен ефект, то за Х. и М. е налице правен интерес и поддържат искането за спиране на изпълнението.

Съдът за да се произнесе по направеното искане съобрази приложените по делото доказателства и достигна до следните изводи:

Съгласно  чл.46, ал.5 ЗОС обжалването на заповед за прекратяване на наемно правоотношение не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Особеното на тази хипотезата е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. Поради липса обаче на предпоставки, при наличието на които съдът да може да упражни предоставеното му правомощие, то в случая е приложима нормата на чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК, в която са посочени условията, при които може да се спре допуснато по силата на закон предварително изпълнение. По аргумент за противното, за да постанови спиране по реда на чл.46 ал.5 от ЗОС на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповед по чл.46 ал.2 ЗОС, съдът следва да установи за молителите на някои от основанията по чл.60 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, на осн. чл.46 ал.5 от ЗОС, с оглед заложения в закона обществен интерес, като молителите следва да докажат наличието на засягане на свой интерес, респ. настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Безспорно в страната има усложнена епидемична обстановка, което води до ограничаване на възможността за намиране на друго жилище от страна на жалбоподателите. Съдът приема, че това представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166 ал.2 от АПК. Освен това към настоящият момент сезонът е зимен, неблагоприятен и неподходящ за изнасяне и преместване на покъщнина, от което следва да се заключи, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта за освобождаване на наетото общинско жилище би причинило на молителите значителни и дори непоправими вреди, като влошаване на здравословното състояние, невъзможност да си осигурят друго жилище за живеене. Горното обосновава извод, че предварителното изпълнение на заповедта би причинило на оспорващите значителна вреда и неудобства, още повече, че спиране на предварителното изпълнение не би осуетило изпълнението на заповедта след влизането й в сила. Изложеното сочи и на липсата на преценка на разпоредбата на чл.6 АПК, регламентираща принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, като предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, както и да се избере спрямо гражданите, какъвто е настоящия случай по-благоприятно време за изпълнение на принудителната мярка.

По изложените съображения искането е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Воден от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА предварителното изпълнение на заповед № ЖН-23 от 15.10.2020 г. на Кмета на Район „Аспарухово”-Община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между „Район”Аспарухово”-Община Варна и М.Х. и Ф.М. относно недвижим имот –частна общинска собственост, представляващ общинско жилище състоящо се от една стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище, актувано с АОС № 9023/2016 г., находящо се в гр. Варна, ул.***

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: