М О Т И В И, към присъда № 10 от
16.05.2019г., постановена по НЧХД № 266/2017 г. по описа на РС-Никопол.
Производството пред Никополски районен съд е образувано
по депозирана частна тъжба от Г.И.Г. *** против подсъдимите Г.Н.В., А.Г.В. и Н.Г.В. *** за престъпление по чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК .
В съдебно заседание е допуснат и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск, предявен от тъжителя Г.Г.
срещу подсъдимите за сума в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието –
05.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител и лично тъжителя, поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански
иск против подсъдимте и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като
претендират и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимите адв.Г. в
пледоарията си по съществото на делото моли за оправдателна присъда и
отхвърляне на гражданския иск.
Сочи, че от доказателствата по делото било видно, че охлузванията по пръста и
коленете на тъжителя, са от падания, т.к. той е бягал.Сочи, също, че не било
установено категорично, че тъжителя бягал, провокиран от противоправното
поведение от страна на подсъдимите. Пледира за
оправдаване на подзащитиният му и освобождаване от наказателна
отговорност.
В с.з. проведено на 20.02.2018г.,
подсъдимите А.Г.В. и Н.Г.В., постигнаха споразумение с тъжителя Г.Г., съгласно
което, заплатиха в с.з. на
тъжителя сумата от общо
700лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението, порди което и съда прекрати производството по
отношение на тях..
Подсъдимият Г.В., не се призна за виновен и не
постигна споразумение с тъжителя, по време на производството, поради което
същото продължи по отношение на него.
В обясненията си дадени пред съда в
хода на съдебното следствие, на 05.11.2018г.,
подсъдимия Г.В., твърди, че конфликта между него и тъжителя е
по повод, неуредени финансови отношения във връзка с причинени от тъжителя на
управляваният от подсъдимия Г.В. автомобил. Според подсъдимия, той заедно със
синовете си били пред дома им в гр.Никопол, с колата си, когато край тях минал,
управлявайки служебният си багер, тъжителя, отивайки към ВиК,
където работил. Подсъдимия излага, че
отишъл при тъжителя:…. „ за да питам
кога ще възстанови парите за автомобила, които той обеща. Тъжителят тъкмо
отваряше вратата на портала. Питах го кога ще ги възстанови и той изрева „
О, майко“ и побягна към болницата. Видях
го да пресича към входа към болницата. Видях, че А. беше на тротоара. Видях
сина на Г. с голяма скорост да излиза от пряката и щеше да прегази А.. Трябваха
само см., за да го блъсне. Г. влезе в
болницата и аз го подгоних. Бях афектиран, че щеше да прегази А.. Г. се спъна и
падна по очи. Аз прескочих оградата с лекота. Той стана и държеше един камък
който хвърли по мене. После пак побягна. Вече бях на 3-4 метра от него и той
пак падна. Спънах се до него и паднах и аз до него. Видях, че сина му е спрял
там. Не съм го удрял. Ако имах бухалка и го бях ударил нямаше да е тука сега.
Това да е траело няма и 5 мин. Като станах и казах на А.: „Хайде да се
прибираме“. Нямаше сбиване изобщо. Както той описва, аз щях да го пребия, ако
имах бухалка. Може и да ме е ударил в навалицата. Аз не съм го удрял. Не е
имало сбиване. При толкова мъже трябва да има и кръв, ако е имало сбиване. Там
е една трева и дребни камъни, където падна той. Той премълча, че хвърли камък
срещу мен. Ако ме беше уцелил…“ Тъжителя, твърди, още че: „ Ако сина му не беше
толкова близо да удари А., нямаше да се случи това. Аз съм го търсил и друг път
за тези пари. Той удари колата и обеща, че ще плати. Нищо подобно от негова
страна. Нямаше полицаи на мястото. Аз казах на момчетата да си ходи и толкоз.
Свършихме си работата и се прибрахме.“.
В последната си дума моли да бъде призната за невинен, като
излага, че „такива лъжци не е срещал“.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приемаза установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия Г.В. и тъжителя Г.Г. се познавали.Същите били в напрегнати отношенията
поради, неуредени финансови отношения във връзка с причинени от тъжителя на
управляван от подсъдимия Г.В. автомобил. На 05.06.2017г., около 17.30 -18.00ч.,
тъжителя, Г.Г., който работи като багерист във ВиК гр.Никопол, прибирал багера във двора на
същото. До него спрял л.а. „Фолксваген голф 4“, от който слязъл подсъдимия Г.В..Той
потърсил обяснения, от тъжителя, кога ще му плати ремонта на автомобила, както
се били уговорили.Понеже, тъжителя, бавил заплащането на парите, а подсъдимия го търсил настоятелно за
това, виждайки подсъдимия с двамата си синове в колата, се изплашил, че могат да му направят нещо лошо,
побягнал, в посока към намиращата се на
отсрещната страна на улицата, общинска болница на гр.Никопол. След него
побягнал и , подсъдимия, а след тях и двамата му синове – Адриан и Н..По това
време, св.Г.Г.И. и св.Мирела Светославова Кирилова, син и снаха на тъжителя, заедно
с 5г. си син, пътували с автомобила си,
към същото място за да приберат тъжителя
от работа, когато двамата видели, как подсъдимия Ветко и синовете му,
гонят тъжителя. Св.И., се опитал да се
притече на помощ на баща си, но синовете
на подсъдимия – св.А.В. и Н.В. го държали, за да му попречат да се намеси.В
този момент, подсъдимия Г.В., нанесъл няколко удара с юмруци и ритници, на падналият
по гръб в тревата на двора на бърза помощ, тъжител, Г.Г.. Между подсъдимия и
синовете му и тъжителя и сина му, настанало сбиване, при което пострадал бил
основно тъжителя Г.Г..Св.К.К., дежурен лекар по това време в Спешна помощ
гр.Никопол и св.Ю.Бурджиев, шофьор на линейката в същият център, видели
случващото се и за да предотвратят по –сериозен сблъсък, се намесили и преустановили боя.Подсъдимия и
синовете му си тръгнали, а тъжителя, сина му и снаха му, останали в Бърза помощ
за да изчакат полицията и да се обработят раните на тъжителя Г.Г.. От кабинета
си, дежурният доктор, св.К., позвънил на
полицията в РУ Никопол.На място бил
изпратен, св.Н.Е., полицейски служител при РУ Никопол, но при пристигането му,
подсъдимият и синовете му, не били
установени на мястото на инцидента.Полицейски служител изготвил доклад, за
установените факти.
На 06.06.2017г., тъжителя Г.Г.,по негово искане, бил освидетелстван от
съдебен лекар , който е констатирал, разкъсно контузни рани и кръвонасядания,
които са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
По делото в хода на съдебното
следствие е назначена съдебно – медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице д-р П.т., по извършената от него съдебномедицински
експертизи по писмени данни на тъжителя е причинена лека
телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в охлузвания на дясното коляно 10/4см.,
средна трета на предмишницата на лявата ръка 12/6-7см., ранички на крайните
фаланги/костици/ на 1 и 4 пръсти на десния крак 1/1 см. и пети пръст на лявата
ръка – също дистална – последна фаланга/костица/ 0,5-0,5см., силна болка при опипване – натиск в областта
на лявата гръдна половина – мишечно и кръвонасядане на насоа в ляво 2/2 см.,
ноздрите са зацапани с кръв., с което е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. ВЛ е заключило
също, че описаните травматични увреждания отговарят да са получени по начин и
време, както се съобщава – с множество удари с твърд тъп предмет, падане
възможно удари с ръце, ритане и подобни.По делото същото ВЛ е изготвило и
допълнително заключение, от което се установява, че по своя характер, някои от тях могат да се получат и при падане,
особено охлузванията на дясното коляно, както и охлузването на лявата
предмишница, раничките по пръстите на десния крак и лявата ръка. Насинаването и
кръвонасядането на носа, при липса на охлузвания при лицето и носа, не биха
могли категорично да се свържат с падане, а от действията на твърд тъп предмет,
без ръбове, какъвто е и юмрукът и подобни.
За случаят тъжителя Г.Г. подал писмена жалба, по които са образувани
проверки и ДП № Д -98/2017г. по описа на РП Никопол/ ЗМ № 89/2017г. на РУ на
МмВР Никопол.
След проверка по преписката, прокурор при РП Никопол, с влязло в сила
постановление, на 28.08.2017г., е прекратил образуваното ДП, поради това, че не
е осъществен състав на престъпление от общ характер.
Подсъдимия Г.В.,
не е осъждан към момента на деянието по тъжбата, нито към момента на
приключване на съдебното следствие и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Описаната фактическа обстановка се установи по
безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св. А.В., Н.В., св.Г.И. и св.М.Кирилова
отчасти от показанията на св.д-р.К. и св.С.И., изложеното в тъжбата от
фактическа страна, разпитите на посочените по –горе свидетели, както и от приобщените
писмени доказателства – медицинско свидетелство за пред съда ,
заключенията на вещото лице д-р П.Т., като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и не водят на различни правни изводи. Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и
писмени доказателства.
При формиране на изводите си относно
релевантните по делото факти, съдът взе предвид и материалите по ДП № Д -98/2017г.
по описа на РП Никопол, приобщени
по делото, послужили като насочващи факти относно хода на съдебното следствие и
формиране на фактическата обстановка.
От
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, че тъжителя, побягнал без причина и без
никой да го гони, както и че падал и ставал бягайки неколкократно, поради
което, същият сам си причинил травми поради факта, че бил обут с чехли на
краката. Съдът не кредитира с доверие и изложеното от подсъдимия, че и самият
той паднал, в тревата до подсъдимия, но не го бил, а само станал и просто си
тръгнал.Житейски нелогично е и безсмислено, да гониш някой, да падаш и да
ставаш с него в тревата, след като си го настигнал, да се изправиш и да кажеш
„Хайде да се прибираме“. Подсъдимият,
твърди, че „не е имало сбиване“, въобще между никой от петимата мъже. Тези
данни са в противоречие със дадените, сведения от самия подсъдим, и св.А.В. и
св.Н.В., пред органите на полицията, непосредствено след деянието , а именно 2
дни след това, както и от показаният им дадени като свидетели, по ДП, приобщено
по делото, където Г.В., заявява, „Аз ударих Г. с юмруци“. Затова и впоследствие
лансираната от подсъдимия и синовете му св.А.В. и Н.В., версия, че никой от тях не е удрял, тъжителя,
поддържана от тях в хода на с.з., съдът прие за защитна теза от страна на
подсъдимия и неговите синове, доколкото същите са и
заинтересовани от изхода на делото, предвид роднинската им връзка.От
друга страна, съдът не кредитира, в тази им част и обясненията на тези
свидетели, доколкото, същите, сключиха споразумение с подсъдимия и заплатиха на
тъжителя, претендираните от него неимуществени вреди, в следствие на
деянието.Това също според съда е тяхна защитна теза, доколкото се надяваха,
баща им да бъде оправдан, поемайки вината от синовете му, които в последствие,
след като се прекрати производството по отношение на тях, бяха разпитани като
свидетели с цел да докажат версията на подсъдимия – техен баща, че същият е
невинен.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, от
цялостното поведение в с.з. на подсъдимия, се установява, според съда
безспорно, че подсъдимия Г.В., непремиримо е
неудоволетворен и засегнат от
действията на тъжителя, по повод, на предходни техни отношения при които
тъжителя е поел ангажимент за възстановаване на паричната равностойност на
причинени от него щети, който в последствие не изпълнил, въпреки, многократните
настоявания от страна на подъсдимия.
Съдът не кредитира с доверие, показанията на св.К.К., св.Ю.Буроджиев и св.С.И., в частта в която заявяват, че нищо и
никой не са видели да се бие в двора на Бърза помощ, т.к., същите са изцяло в противоречие с показанията
на св.Н.В., който заяви в с.з., че „Хората от ЦСМП бяха на пейката. Бяха
доктор, сестра и шофьор на линейка.Тази жена/св.И./ е сестра, която е в
залата“. Техните показания са повратни и на дадените от тях по ДП.
В общи линии, повратни на дадените
по ДП, показания, са тези на самия подсъдим, св.Н.В., св.А.В., св.К.К., св. Ю.Буроджиев и св.С.И., само в частта отностно, това,
нанесъл ли е подсъдимия удари с юмрук и ритници, в областта на лицето и по
тялото, на тъжителя.В останалата част
показаният на тези свидтели, са непротиворечиви и последователни.
Като достоверни и логични, съдът кредитира и
показанията на св.Г.И. и М.Кирилова, които макар и заинтересовани от изхода на
делото, доколкото са син и снаха на тъжителя, са последователни относто,
възприетите от тях, лично удари и ритници на подсъдимия по отношение на
тъжителя, и кореспондират с назначената и изготвена СМЕ
по отношение на пострадалия, и в тяхната цялост, не противоречата на показанията
им дадени по ДП.
Съдът намира, че не следва да се кретидират и показанията на св.Н.Е.,
полицейски служител, доколкото същият излага, че видимо, тъжителя не бил
пострадал, а от приложеното по делото
медицинско удостоверение и изготвената по делото експертиза установи, че на
тъжителя са причинени травматични наранявания, описани в същите.
Абсолютно в противоречие със дадените по ДП
показания от подсъдимия и св.Н.В. и А.В., са изложените от тях твърдения в
с.з., че докато е бягал тъжиттеля е паднал и така е получил травматичните си
увреждания, по тялото и крайниците.Съдът намира, същите за изцяло защитна теза,
с обуславяща твърденията на подсъдимия, че не е удрял пострадалият, а само го е
гонил, което е абсолютно нелогично според съда, неоправдано, неприемливо и най
– вече безмислено, предвид възрастта на подсъдимия към момента на деянието– мъж
на почти 70г. възраст тогава.
От друга страна, съдът намира, че
не е логично, сина на тъжителя, да се опитва да блъсне с автомобила си сина на
подсъдимия, возейки в своя автомобил съпругата и детето си, т.к. по този начин би поставил и техният живот
в опасност или най – малко би изплашил
детето си с тези си действия. От друга страна, не се установи, св. А.В., който
твърди да е бил ударен с автомобила на св.Г.И., по време на движението му, до
толкова, че да го е завъртял, да е
претърпял травми, или да са настъпили тежки последици за здравето му.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се.
След като прецени
всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и
така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301
от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимия Г.Н.В. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК от НК, тъй като на 05.06.2015г., около 17:30-18:00 часа в
гр.Никопол, обл.Плевен, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето на Г.И.Г. ЕГН**********, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-
престъпление по чл.130, ал.1 от НК
Обект на
това престъпление са обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо,
неосъждано физическо лице.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие -
нанасяне на удари от страна на подсъдимия с юмруци и ритници в областта
на тялото, крайниците и главата на пострадалото лице.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно показанията на св. Г.И. и св.М. Кирилова,
изготвената съдебномедицинска експертиза, както и приобщеното медицинско
удостоверение по отношение на пострадалия, безспорно се установява, че на
посочената в частната тъжба дата частният
тъжител е получил травматични увреждания, които са били реализирани
вследствие на удари с юмрук и ритници на тялото, а именно – главата, колената,
горните крайници, краката. Видно от показанията на всички свидетели
дадени по ДП - очевидци на деянието, както и косвено от показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното
следствие, именно подсъдимия е нанесла ударите, в причинна връзка с
които са причинени травматичните увреждания на
тъжителя и кореспондират на
констатациите на вещото лице относно мястото на реализиране на травматичните
увреждания. Поради това и съдът прие, че деянието е безспорно осъществено от
обективна страна от подсъдимата, поради което е доказано авторството на същото.
Настъпил е
и общественоопасния резултат, а именно лека телесна повреда за
тъжителката изразяваща се в разкъсно-контузни рани в областта на
носа, на дясното коляно, на предмишницата на лявата ръка, на първи и четвърти
пръст на десен крак и т.н., обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Ето защо съдът
прие, че подсъдимия е осъществила от обективна страна съставът на
престъплението лека телесна повреда - по чл.130, ал.1 от НК.
Макар, не заявено изрично, основната теза на
подсъдимия, и защита са за това, че деянието е извършено, в състояние на силно
раздразнение, доколкото сина на тъжителя, блъснал с автомобила си докато се
движил, единият син на подсъдимия, от което последният силно се ядосал, а пък
самият тъжител, хвърлил камък по
подсъдимия, поради което съдът намира, че:
Според разпоредбата на чл.132 от НК, състоянието на силно раздразнение е такова, при което поведението на дееца
е мотивирано от силни чувства, под въздействието на които до голяма степен
отпадат волевите задръжки, като волята на дееца е детерминирана от неговите
чувства дотолкова, че той макар и да запазва вменяемостта си, под напора на
силните чувства взима решението за извършване на престъплението. Това състояние
се характеризира с внезапно възникване, като същото е непрекъснато до
извършване на самото престъпление. Поводът за възникване на афекта у дееца е
неправомерно поведението на пострадалия. Това неправомерно поведение на
пострадалия трябва да се изрази в насилие, тежка обида или клевета или друго
тежко противозаконно действие от което са настъпили или могат да настъпят тежки
последици за дееца или неговите близки. Същевременно поведението на дееца
следва да е пряк и непосредствен отговор на поведението на пострадалия.
Физиологичният афект възниква спонтанно, като непосредствена реакция на едно
току що извършено от пострадалия противозаконно действие. /Решение № 65/94г. по
н.д. №740/93г. на ВКС/. Изпадането в "състояние на силно
раздразнение" (чл. 132, ал. 1 НК) е недостатъчно само по себе си, ако не е
предизвикано от пострадалия, и то по предвидените в закона начини / в този
смисъл е и Решение № 417 от 07.12.2009 г. по н. д. № 444/2009 г., н. к., І
н. о. на ВКС/.
Преценката за наличието, респективно
липсата на състояние на силно раздразнение е правен въпрос, който се базира на
обективните данни установени със съответните доказателствени средства
и проверени чрез предвидените в НПК способи, сред които са и експертните
заключения – такива доказателства по делотоне се ангажирани.
По
делото обаче липсват каквито и да е безспорни доказателства касаещи поведение
от страна на пострадалия, които по някои от посочените в закона
начини - с насилие, тежка обида или друго противозаконно поведение
спрямо него или негов ближен
непосредствено преди деянието да е предизвикала състоянието на силно
раздразнение у подсъдимия.
Безспорно у подсъдимия са били
налице натрупани неприятни емоции и усещания в резултат на предходни
взаимоотношения с тъжителя, спрямо неуредени техни взаимоотношения, което безспорно е болезнена тема за
подсъдимия. Същият обаче е предявил иск по реда на чл.45 от ЗЗД, против
тъжителя, едва на 03.10.2018г., по което е било образувано гр.д. № 657/2018г.
по описа на НРС, на доклад на настоящият съдия – докладчик, което е в срока за
произнасяне на решение. Съдът обаче
намира, че доказателства за упражнено насилие от страна на частният тъжител и
неговият син, спрямо подсъдимия или
негови ближни в конкретния момент не са събрани по делото, като съдът по-горе в
мотивите си изложи, че не кредитира с доверие именно изнесени данни от самият подсъдим и синовете
му, в тази, насока, т.к. същите целят именно обуславяне на защитната теза на
подсъдимия в тази връзка. Подсъдимият от друга страна е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и
същата може да издържа на ситуации на емоционални раздразнения
, и следва да са на лице защитни механизми за справяне в такива
ситуации.
Според съда, подсъдимия, ако приемем, че са
налице извършението от тъжителя и неговият син действия, е бил напълно в състояние да овладее
емоциите си и да се справи със създадената ситуация посредством други способи,
като например да потърси съдействие от страна на полицейските органи, което
обаче не е сторил, а е предприела акт
на саморазправа с частният тъжител.
От друга страна, за прецизност
следва да се отбележи, че наличието на афект не означава липса на
вина и произтичащото от там оправдаване на подсъдимия.
За разлика от обстоятелствата изключващи
обществената опасност на деянието, афектът единствено смекчава отговорността и
то защото той е признак, който стои извън рамките на формата на вината, но
има значение за характеристиката на субективната страна на състава, а именно за
особеното психическо състояние, в което е бил деецът по време на деянието.
От субективна страна деянието по чл. 130,
ал.1 от НК е осъществено при форма на вината – пряк умисъл,
доколкото подсъдимия е съзнавала, че нанася удари с юмруци и ритници, и е искала настъпването на
този резултат.
Относно вида и размера на наложеното
наказание:
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същият са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл.
чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години”
или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, подсъдиматане е неосъждана и не са
налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
78а, ал.7 от НК.
Видно от приложената по делото
справка съдимост, подсъдимия Г.В. не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
Поради изложеното, съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размерът
предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща
към момента на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази, наличие на множество
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието „Глоба” в
минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, в редакцията на разпоредбата към
момента на извършване на деянието, а именно в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът намира, че така отмерен размера на наказанието „глоба“ би бил
необходим и достатъчен за постигане целите на чл.36 от НК и би имал нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимата.
По отношение предявения граждански иск:
С оглед
осъдителната наказателно-правната част на присъдата за
престъплението по чл.130, ал.1от НК, съдът намира,
че частично следва да бъде уважен предявеният граждански иск. В
гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимата престъпление представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за частния тъжител са
настъпили и съответните неимуществени вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена
последица от деянието – както имуществените, така и неимуществените. Претендираните вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
Доколкото
от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа за справедливост съдът
уважи предявения граждански иск до размера от 350.00лв, тъй като тази сума по
разбиране на съда би овъзмездила тъжителя за причинените му болка и страдания, както и
за преживения психологически дискомфорт, като съдът отхвърли гражданският
иск в останалата му част. Посочената сума съдът присъди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.06.2017 г. , до окончателното заплащане на сумата, предвид
факта, че подсъдимата изпада в забава от момента на деликта.
В
тежест на подсъдимия съдът възложи и дължимите по делото разноски.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: