РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 521 по описа на съда за
Г. ф., ***, е предявил срещу З.Д.В.
*** иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал.
1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 130 399,96 лева, представляваща обща стойност на
заплатена от ищеца сума по щета № 210133/13.06.2013 г. и присъдените с влезли в
сила съдебни решения обезщетения по
гр.д. №12389/2013 г. на СГС и в.гр. д. №
2623/2015 г. на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/отм./ е изплатил по щета №
120133/13.06.2013 г. обезщетение за неимуществени вреди на А. С. А., пострадал като
пешеходец при ПТП, настъпило на 13.07.2012 г., по влязло в сила решение по
гр.д. № 2218/2014 г. на САС, по което дело ответникът е участвал като трето
лице – помагач на страната на Г. ф.. Виновен за катастрофата съгласно одобрено
споразумение по НОХД № 97/2013 г. на РС – Елин Пелин бил ответникът З.Д.В.,
който управлявайки лек автомобил „БМВ 316 И” с рег. № СА 7912 КН, собственост
на Ц.С. М., при движение в населеното място в посока с. Г Р към центъра на с.Б.по
улица, съвпадаща с второкласен път № 6004, с несъобразена с пътните условия
скорост, при липса на правоспособност и след употреба на алкохол, губи контрол
над автомобила и удря вървящия по тротоара пешеходец А. С. А., като му
причинява фрактури на черепа, дясна подбедрица, ляво
бедро и коляно, контузия на мозъка. Ответникът управлявал автомобила без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Пострадалият А.А.заявил претенция към Г. ф. за изплащане за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му в резултат на гореописаното ПТП и по
образуваната щета № 210133/13.06.2013 г. му било определено обезщетение в общ
размер 56 000 лева за претърпените неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди. Така определеното обезщетение било заплатено на пострадалия.
Последният не се съгласил с размера на така определеното у обезщетение и завел
срещу Г. ф. гр. д. № 12389/2013 г. на
СГС и в.гр.д. № 2632/2015 г. на САС, по които дела ответникът в настоящото
производство участвал като трето лице – помагач на страната на ф.а. Въз основа
на издадени въз основа на постановените решения по горните дела изпълнителни
листове ищецът образувал изпълнителни дела, като:
По изпълнително дело №
20157820400113/15 г. на ЧСИ № 782, образувано по изпълнителен лист, издаден въз
основа на решението по гр.д. № 2632/2015
г. на САС, след наложен запор на банковата сметка на Г. ф., на 11.12.2015 г. по
сметката на ЧСИ постъпила сума в общ размер 67352,96 лв., от които 50000 лв.
главница, 11369,96 лв. законна лихва, 4471 лв. разноски и 5983 лв. разноски по
изпълнението.
По изпълнителни дела №
20167820400011/16 г. и №
20167820400019/16 г. - и двете на ЧСИ № 782, образувани по 2 бр. изпълнителни листове, издадени въз
основа на решенията по гр. д. № 12389/13 г. на СГС и гр.д. № 2632/15 г. на САС,
след наложен запор на банковата сметка на Г. ф., по сметката на ЧСИ постъпили
следните суми: на 08.03.2016 г. по изп. д. № 20167820400011/16
г. – сума в общ размер 2551 лв., от които 2000 лв. съдебни разноски и 551 лв.
разноски по изпълнението; на 08.03.2016 г. по изп. д.
№ 20167820400019/16 г. – сума в общ размер 1440 лв., от които 1230 лв. съдебни
разноски и 210 лв. разноски по изпълнението.
Ищецът твърди, че на 04.02.2016
г. е заплатил по сметка на СГС сумата 2452 лв., представляваща дължима държава
такса по гр. д. № 12389/13 г.
Ищецът твърди, че е поканил
ответника да му възстанови платените от него суми, но последният не ги е
заплатил и към момента на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът,
представляван от юрк. Миленова, поддържа иска.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С одобрено на 17.04.2013 г. по
НОХД № 97/2013 г. на Елинпелински районен съд
споразумение З.Д.В. е признат за виновен в това, че на 13.07.2012 г. около
20.00 ч. в с. Б., общ. Г.М., при управление на МПС – л.а. „БМВ 316 И” с
рег. № СА7914КН, собственост на Ц.С. М.,
е наруши правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2 и ал. 3, чл. 20, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. С. А. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на черепната основа, представляващо
нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка; счупване на
двете кости на дясната подбедрица; счупване на
вътрешния израстък на лявата бедрена кост; разкъсно-контузна
рана в областта на главата, контузия на клепачите на дясното око, като деянието
е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „А”,
пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК.
Няма спор по делото, а се
установява и от представената справка, че към момента на настъпване на ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил не е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на молба от А.С. А.за
изплащане на обезщетение за причинените му в резултат на ПТП неимуществени и
имуществени вреди при ищеца е образувана щета № 210133/13.06.2013 г., по която
УС на ГФ е взел решение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000 лева и обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи
за лечение, в общ размер на 6600 лева.
Ищецът е заплатил на А. С. А. по
банков път така определената сума от 56600 лева по горепосочената щета за
неимуществени и имуществени вреди, което се установява от представените
платежни нареждания от 25.09.2013 г. и от 20.12.2013 г.
Пострадалият А. С. А. е предявил
срещу Г. ф. иск за заплащане на обезщетение за причинените му от горепосоченото
ПТП неимуществени вреди, по който е образувано гр.д. № 12389/2013 г. на СГС. С
решение от 18.07.2014 г. по посоченото дело Г. ф. е осъден
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ да заплати на ищеца сумата 30000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и разноски в
размер на 2000 лева, а в полза на СГС – сумата 1250 лева за дължима държавна
такса. Като трето лице – помагач на страната на Г. ф. в процеса е участвал
ответникът в настоящото производство З.Д.В..
С решение от 02.11.2015 г. по в.гр.д.
№ 2632/15 г. на САС Г. ф. е осъден да заплати на А. С. А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на още 20000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. С решението Г. ф. е осъден да заплати по сметка на САС
сумата 1200 лева държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на
1230 лева.
Въз основа на постановените
решения по горепосочените дела за причинените му неимуществени вреди
пострадалият А.А.се е снабдил с изпълнителни листове,
като по образуваните от него изпълнителни дела № 011/16 г. и №019/16 г. на ЧСИ
Данаил Ангелов с рег. № 782 са отправени покани за доброволно изпълнение и
наложен запор върху банковата сметка на ищеца.
Видно от представените извлечения
по сметка на Г. ф., на 11.12.2015 г. въз основа на наложен запор, по сметка на
ЧСИ № 782 Данаил Ангелов са постъпили
суми както следва: 50000 лева – главница, 4471 лева –пропорционална такса; 1440
лева – адвокатска такса; 72 лева – държавна такса по запор; 11369,96 лева –
законна лихва по запор; 3.00 лева – такси междубанков превод; На 08.03.2016
г. по сметка на ЧСИ Данаил Ангелов са
постъпили: сумата 239 лева за пълно погасяване на пропорционална такса по
запор; сумата 240 лева за пълно погасяване на платена адвокатска такса по
запор; сумата 72 лева за пълно погасяване на платена законна такса по запор;
сумата 2000 лева за платена държавна такса по запор и сумата 3.00 лева такси за
междубанкови преводи; сумата 72 лева за пълно плащане на законна такса по
запор; сумата 1230 лева за пълно плащане на държавна такса по запор; сумата 142
лева за пълно плащане на пропорционална такса по запор и сумата 1,50 лева такса
за междубанков превод.
На 04.02.2016 г. Г. ф. е превел
по сметката на САС сумата 1200 лева за държавна такса по гр.д. № 12389/13 г. на
СГС и по сметка на СГС – сумата 1252 лв. за държавна такса по същото дело,
което се установява от представените преводни нареждания.
С регресна
покана изх. № 320/22.05.2017 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата
10466,86 лева, изплатена във връзка с ПТП, настъпило на 13.07.2012 г. Няма твърдения, нито доказателства, за
заплащане на сумата или част от нея от
страна на ответника.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание
чл. 288, ал.12, изр. 1, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ
/ДВ, бр. 103/2005 г., отм./, приложим с оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./, Г. ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания в резултат на
пътно-транспортно произшествие, ако виновният водач не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. След изплащане на обезщетението Г. ф.
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, включително и на
направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 288, ал.
12 от КЗ /отм./.
С оглед задължителната сила на
одобреното по НОХД № 97/2013 г. на РС – Елин Пелин споразумение /с поледици на
влязла в сила присъда/, на основание чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че на
13.07.2012 г. ответникът З.В. при управление на МПС виновно е причинил ПТП, от
което са настъпили телесни увреждания на А.А..
Установено е безспорно, че към датата на настъпване на ПТП за управлявания от
ответника лек автомобил не е имало действаща застраховка „Гражданска
отговорност”.
Установено е, че по заявената от
пострадалия претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, причинени му от телесните увреждания в резултат на
горепосоченото ПТП, при ищеца е била образувана щета № 210133/13.06.2013 г., по
която е бил определен общ размер на тези вреди от 56600 лева, която сума е била
изплатена на пострадалия.
Установено е, че по предявен от
пострадалия срещу Г. ф. иск по чл. 288, ал. 11, предл.
3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./, с влязло в сила решение по гр.д. № 2632/2015
г. на САС, Г. ф. е осъден да заплати на увреденото лице сумата 50000 лева като
обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от телесните увреждания в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва от предявяването на иска на
16.09.2013 г. до окончателното изпащане на сумата. Г. ф. е изплатил сумата от
50000 лева, ведно със законната лихва, възлизаща на сумата 11369.96 лева,
считано от началната й дата на дължимост /16.09.2013
г./ до датата на изплащането й /11.12.2015 г./.
С оглед на плащането от Г. ф. на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за него е възникнало регресно вземане по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ срещу
ответника за стойността на заплатеното обезщетение и заплатената законна лихва
върху това обезщетение.
Съгласно горепосочената разпоредба, ф.ът има право на вземане срещу деликвента
освен за платеното обезщетение, така и за разходите по ал. 8, а именно
разходите за определяне и заплащане на обезщетението. В случая ищецът има право
да получи от ответника заплатените от него съдебни разноски, за които е осъден в
двете съдебни инстанции по предявения срещу него от увреденото лице иск по чл.
288, ал. 11 от КЗ /отм./, които възлизат общо на сумата 5682 лева, включваща
адвокатски възнаграждения и дължими държавни такси в производството. Ищецът има
право на вземане срещу ответника и за заплатените от него разноски по изпълнението във връзка с принудителното
събиране на присъдената със съдебните решения сума за обезщетение за
неимуществени вреди, които разноски възлизат общо на сумата 6748 лева, видно от представеното
извлечение по сметката на ищеца за заплатени по сметка на ЧСИ суми. Така
заплатените от ищеца разноски в изпълнителното производство съставляват разходи
за изплащане на обезщетението. В случая с оглед данните по делото за момента на
инициране на изпълнителното производство от
увреденото лице /преди влизане в сила на осъдителното въззивно
решение/ и датата на наложените запори на сметките на ищците, не може да се
приеме, че заплащането от ищеца на разходи по принудителното събиране на
сумите, за които е осъден с посочените съдебни решения, се дължи на
несвоевременно доброволно изпълнение на задълженията му, поради което тези
разходи се дължат от ответника.
С оглед на горното и предвид
процесуалното поведение на ответника /който не
е представил отговор на исковата молба и не е направил никакви конкретни
възражения срещу предявената срещу него претенция/, съдът намира предявеният
иск за доказан по основание и размер. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 130399,96 лева, представляваща
общ размер на заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от А.С. А.от причинено от ответника на 13.07.2012 г.
пътно-транспортно произшествие в с. Б., при управление на МПС – л.а. „БМВ
316И”, с рег. № СА7912КН, за който не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва за забава върху сумата 50000 лева за периода от 16.09.2013 г.
до заплащането й на 11.12.2015 г.; на заплатените от ищеца съдебни разноски,
присъдени с решенията по гр. д. № 12389/13 г. на СГС и гр.д.№ 2632/15 г. на
САС, и на разноските по принудителното събиране на присъдените суми по изп. д. 20167820400011/16 г. и № 20167820400019/16 г. по описа на ЧСИ
Данаил Ангелов.
Върху така присъдената сума
ответникът дължи и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска на
13.09.2018 г. /съобразно диспозитивното начало в процеса/
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати разноските по делото в общ размер 5516 лева, от които 5216 лева
заплатена държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 288, ал.12, изр. 1, вр.
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /ДВ, бр. 103/2005 г., отм./ сумата 130399,96 лева /
сто и тридесет хиляди триста деветдесет и девет лева и 96 ст./, представляваща
общ размер на заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от А.С. А.от причинено от ответника на 13.07.2012 г. пътно-транспортно
произшествие в с. Б., при управление на МПС – л.а. „БМВ 316И”, с рег. №
СА7912КН, за който не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, заплатените от ищеца съдебни
разноски, присъдени с решенията по гр. д. № 12389/13 г. на СГС и гр.д.№ 2632/15
г. на САС, и на разноските по принудителното събиране на присъдените суми по изп. д. 20167820400011/16 г. и изп. д. №
20167820400019/16 г. по описа на ЧСИ Данаил Ангелов, ведно със законната лихва
върху сумата от 130399,96 лева, считано от предявяване на иска на 13.09.2018 г.
до окончателното й изпащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 т ГПК З.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, сумата 5516 лв. /пет хиляди
петстотин и шестнадесет лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: