Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/………………,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора от ВОП Тони Томов, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1759 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ – Варна срещу решение № 260712/05.07.2021 г., постановено по АНД №
555/2021 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/.
Релевира
се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1 ,т. 1
от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН. В жалбата се
развиват доводи, че в изработения инвестиционен проект по част „Архитектура“ на
процесната жилищна сграда не е спазен предвиденият с действащия ПУП-РУП отстъп
от 1 метър след кота +3,60 на фасадната плоскост на сградата към уличната
регулация, като вместо това в посоченото разстояние са поместени част от
помещенията на сградата. Твърди се, че изнасянето на цялата фасадна плоскост
пред задължителната линия на застрояване съгласно РУП не е еркер, т.е.
допустима издатина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за
ПНУОВТУЗ. Посочва се, че съгласно инвестиционния проект по част „Архитектура“
проектираният „архитектурно-художествен елемент – кула“ започва над
определената с ПУП-РУП за имота максимална кота +16,90 на сградата /абсолютна
кота 41,58/, т.е. кулата е с цяло ниво над кота било, като освен това същата
започва не от фасадната плоскост на сградата, която следва да е прибрана с 1
метър от уличната регулация съгласно одобрения ПУП-ПУР, а от плоскостта на 1
метър пред нея, т.е. кулата е разположена пред външната линия на застрояване.
Аргументира се, че проектираната кула не се счита за издатина съгласно чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУОВТУЗ, поради което за нея не е приложим
чл. 86 от същата наредба и затова същата не следва да се проектира пред
фасадната плоскост, изградена по линията на застрояване. Според касационния
жалбоподател кулата е разположена не само върху покривната плоскост, а и върху
част от строежа, проектиран пред линията на застрояване, т.е. същата е
проектирана в противоречие с правилата и нормативите за устройство на
територията, съдържащи се в чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от
2003 г. за ПНУОВТУЗ. Оспорват се изводите на районния съд относно допуснато в
хода на административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на датата на извършване на нарушението.
Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение на Районен съд –
Варна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез процесуален представител,
който претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация – О.С.Б., в съдебно заседание чрез представител по пълномощие и в
депозирано писмено възражение срещу касационната жалба изразява становище за
неоснователност на същата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на направените разноски, както по настоящото дело, така и
във всички останали производства, съобразно представените списъци на
разноските.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е
основателна предвид следното:
Предмет
на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление №
ВН-26-09/11.02.2020 г., издадено от началника на РДНСК – Варна, с което на арх.
О.С.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, на
основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, за
нарушение на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ЗУТ, чл. 87, ал. 2 и чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7 от 22.12.2003 г./.
Цитираният
съдебен акт е по изпълнение на решение № 142/04.02.202 1г. на Варненския адм.
съд по канд. № 2616/2020 г. , с което е отменено решение
№ 260239/14.10.202 г. на Районен съд – Варна по анд. № 1190/20202 г. и
делото е върнато за ново разглеждане .
Районният
съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 13.05.2019 г. проверка
служител на РДНСК – Варна установява, че арх. О.С.Б., в качеството му на
проектант по част „Архитектура“ на инвестиционен технически проект на строеж:
„Жилищна сграда“, находяща се в УПИ *** /с идентификатор ****/, кв. ***, по
плана на *-ми м.р., ул. „***“ № **, гр. ****, е изработил инвестиционен проект
по част „Архитектура“, несъобразен със ЗУТ и правилата и нормативите за
проектирането, в нарушение на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ЗУТ, чл. 87,
ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 година. Посочено е, че видно
от одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ – чертежи фасада юг и
разрези, предвиденият съгласно РУП отстъп на фасадната плоскост на сградата към
уличната регулация по ул. „*****“ от 1 метър не е спазен. Вместо това, фасадата
на сградата към уличната регулация е изнесена пред външната задължителна застроителна линия
с 1 метър, като в това разстояние са поместени част от помещения на сградата,
т.е. по чертежите формално е изчертана задължителната застроителната линия по
РУП, която не е пазена. Според контролния орган излизането на цялата фасадна
плоскост пред задължителната линия на застрояване не може да се приеме за
издатина по смисъла на чл. 87 ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., тъй като
не представлявала балкон или еркер, който да е издаден пред равнината на
фасадата.
Установено
е също така, че съгласно одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“ в
сградата е проектиран „архитектурно художествен елемент по чл. 93, ал. 2 от
Наредба 7 – кула“, който започва от кота +11,20 м /абсолютна кота 37,08/ и
достига до кота +19,85 м – над определената максимална кота +16,90 м на
сградата /абсолютна кота 41,58/, съгласно влезлия в сила РУП за имота, т.е.
кулата е с цяло ниво над кота било. Така проектираният „архитектурно-художествения елемент – кула“ започва от кота +11,20
м, но не от фасадната плоскост, която следва да е прибрана с 1 метър от
уличната регулация, съгласно одобрения ПУП-РУП, а от плоскостта, на 1 м пред нея,
като по този начин кулата е разположена пред
външната линия на застрояване. Констатирано е, че кулата не се счита за
издатина съгласно чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и за нея
не е приложим чл. 86 от същата наредба, поради което не следва да се проектира
пред фасадната плоскост, изградена по линията на застрояване над покривната
плоскост. Тъй като е архитектурно-художествен елемент, кулата е следвало да се
разположи над покривната плоскост, а видно от инвестиционните проекти по част
„Архитектура“ същата е разположена не само върху покривната плоскост, а и върху
част от строежа, проектиран пред линията на застрояване. Освен това, в хода на
проверката е констатирано, че кулата е проектирана с височина 2,8 м над билото
на сградата, с което се нарушава и направеното изследване в РУП, продиктувано
от необходимостта за ослънчаване на сградата през улицата.
Срещу
арх. О.Б. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, в който описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 108, ал.
1, изречение второ от ЗУТ, чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 година. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната
квалификация на деянието е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
От
правна страна предходната съдебна инстанция е приела, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Обосноваването на тази правна теза районният
съд е аргументирал, позовавайки се изцяло на заключението на изготвената във
въззивното производство съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Кредитирайки
напълно информацията, съдържаща се в това доказателствено средство, решаващият
състав на ВРС е приел, че извършването на нарушенията, описани в наказателното
постановление, не е доказано по категоричен начин. Като неправилни са
квалифицирани изводите на административнонаказващия орган /АНО/, че е налице
излизане на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване,
както и че проектираният
„архитектурно-художествен елемент – кула“, е разположен пред външната линия на
застрояване. Според първостепенният съдебен орган по фасадата на сградата към
ул. „*****“ са проектирани издатини – еркери и балкони, чиито обеми излизат
извън фасадната плоскост на сградата в областта на издатините, като полученият
обем на сградата не е в конфликт със законовите разпоредби. По отношение на
кулата е посочено, че същата попада върху еркер, който е издатина по смисъла на
чл. 87, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., за разположението на
който са спазени нормативните изисквания, и поради липсата на забрана за
разполагане на такива елементи върху издатини при спазване на изискванията на
чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. при проектиране на сградата са
били спазени изискванията на ПУП-ПРЗ и РУП. Изложени са мотиви за допуснато при
издаване на наказателното постановление нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
поради противоречие между описанието на нарушението от фактическа страна и
приетите за нарушени правни разпоредби, което е нарушило правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Според районния
съд е налице неяснота и при определяне на датата на извършване на нарушението,
тъй като от една страна в санкционния акт се сочи, че Б., в качеството му на
проектант, е изработил инвестиционен проект, несъобразен със ЗУТ и нормативите
на проектирането, а от друга страна е прието, че това нарушение е извършено на 02.05.2019 г. в гр. Варна, в администрацията на Община
Варна, когато е съгласуван и одобрен инвестиционният проект по част
„Архитектура“. Така мотивиран ВРС е отменил оспореното пред него наказателно
постановление.
Касационният
състав счита обжалваното съдебно решение за неправилно . Въпреки връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на РС-Варна и назначената
съдебно-техническа експертиза , са
останали непроверени фактически
твърдения и това препятства възможността за извеждане на аргументирани правни
изводи относно обоснованост и законосъобразност на издаденото от
административнонаказващия орган наказателно постановление, оспорено по съдебен
ред. Наказаното лице твърди съществуването на
положителен юридически факт- изработване на инвестиционен проект при
спазване на предвижданията на действащия за процесния поземлен имот ПУП-ПРЗ и
РУП и поради тази причина негова е тежестта по доказване на този факт в
процеса.
Правните
изводи на ВРС за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление са
изградени изцяло въз основа на заключението на назначената СТЕ, което
доказателствено средство обаче не допринася за изясняване на спорните по делото
въпроси. Нито това експертно заключение, нито заключението по назначената СТЕ
по анд. № 1190/2020 г. на РС-Варна дават сведение за вид на линиите на надземно
застрояване на процесната сграда по критериите на чл. 75, ал.2 от Наредба №
7/2003 според предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ и РУП за имота. По повод правния спор между
страните дали проектираната кула
представлява издатина и дали за същата е
приложима разпоредбата на чл. 93, ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт
няма събрани доказателства от районния съд за застроена площ на имота и
застроена площ на кулата , за да се провери съществуването на изискванията за
издатина по чл. 93, ал.2 от Наредба 7/2003 г.
Изготвените заключения по назначени СТЕ не дават точен отговор за начина на проектиране на фасадата на
процесната сграда по одобрения от арх. Б.
инвестиционен проект по част „
Архитектура“ откъм улицата и съответствие с предвижданията за надземно
застрояване на имота откъм уличната регулация по действащия за същия ПУП -ПРЗ и
РУП.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като същото е
постановено след повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след
отмяната с решение № 142/04.02.2021 г., постановено по канд. № 2616/2020 г. по
описа на Административен съд – Варна на първоначално постановеното от нея
решение № 260239/14.10.2020 г., постановено по анд. № 1190/2020 по описа на
ВРС, след повторната отмяна на въззивното решение делото следва да се реши по
същество от касационната инстанция, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН. Тъй като основанието за отмяна
налага събиране на нови доказателства, след отмяната на въззивното решение
делото следва да се насрочи от касационния съд за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което да се изслуша заключение по възложена от съда
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставени от съда въпроси,
свързани с установяването на относимите за разрешаването на повдигнатия правен
спор факти.
С
настоящото съдебно решение делото не приключва, а се възстановява неговата
висящност, поради което по въпроса за разноските съдът ще се произнесе след
постановяване на окончателен съдебен акт по съществото на спора.
Воден от
горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 227, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260712/05.07.2021 г., постановено по анд.№ 555/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 02.12.2021 г., 15.00 ч. , за която дата спешно
да се призоват страните – Регионална дирекция за национален строителен
контрол – Варна ,О.С.Б. *** .
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза с вещо лице - архитект , което
след запознаване с материалите по делото и относимата техническа
документация в Община Варна да даде заключение по следните въпроси:
1.
По действащия
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ *** , кв. ****, по плана на *-ми м.р. на гр. Варна,
линиите на надземно застрояване откъм ул. „****“ задължителни ли са?
2.
Какво е
отстоянието от уличната регулационна линия на фасадата на на процесната сграда
по одобрения от арх. О.Б. инвестиционен проект?
3.
Има ли балкони
или еркери по фасадата по т. 2, разположени пред уличната регулационна линия и
ако да – с колко излизат пред уличната регулационна линия?
4.
Кулата по
одобрения инвестиционен проект от арх. Б. разположена ли е пред външната линия
на застрояване?
5.
Каква е
застроената площ на сградата и каква е застроената площ на кулата?
6.
Какво е
разстоянието между кулата и страничните граници на процесния имот?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300 лева, вносим по сметка на Административен съд – Варна
за вещи лица от О.Б. в 5-дневен срок от уведомяването му .
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице архитект В. Г. С. , № *** от списъка на вещите лица за 2021 г. Вещото
лице да се призове след внасяне на определения от съда депозит.
УКАЗВА
на вещото лице, че следва да представи заключението си по делото поне една
седмица преди съдебно заседание.
УКАЗВА
на О. Б. ,че при невнасяне в срок на определения депозит ,
съдът ще приеме за недоказани фактите,
за които тази страна е създала пречки по събиране чрез СТЕ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател :
Членове: