№ 6034
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110134814 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба с вх. № 10606/18.03.2024г. на
.... от К. Г. Т., с ЕГН: **********, срещу .... в която ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди от действия и бездействия при разглеждане на производство пред .....
С исковата молба ищецът претендира за заплащане солидарно от .... сумата от 6 000.00 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно
чл. 2б ЗОДОВ, които са последица от нарушеното право на ищеца да бъде разгледано дело -
гражданско дело № 99/2024г. по описа на .. в разумен срок, съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС по
, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата претенция. исковата
молба е препратена по компетентност на Софийски районен съд доколкото исковете по чл. 2
Б Зодов се разглеждат по реда на ГПК.
Според твърденията на ищеца в молбата, в качеството си на процесуален
представител на .... както по гр. д. № 85/2023 г. така и по НОХД № 21/2022 г. – и двете по
описа на ...., ищецът в настоящото производство К. Т. е предявил иск пред ....., образувано
под № 676/23г. от свое име, а не като пълномощник на своя подзащитен, изпратено в
последствие на .... - под № 11493/23г. - изпратил го на .... - 297/23г. - препратил го на свой
редо до ... , където към момента на подаване на искова молба - производството е висящо и е
под номер 99/24г. по описа на ..
От страна на ответниците е оспорен искът в законоустановения срок, които считат
същата за неоснователна и необоснована. Твърдят, че не е налице период, който да се
третира като неразумен, както и да не е налице необосновано забавяне от страна на
ответниците, а ответникът ..... прави възражение, че ищецът не следва да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Ответникът ... твърди още недоказаност на
претендираните вреди. Представят се доказателства, които са относими и следва да се
приемат.
С определение 35014/30.08.2024г. Софийският районен съд е конституирал като
контролираща страна С. с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и е допуснат разпит на
свидетел при режим на призоваване В. К., с посочен в исковата молба адрес. С оглед
изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
1
и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск за правна
квалификация чл. 2б) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ във връзка с чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС и е разпределил доказателствената тежест
между страните: ищецът да докаже посочените в исковата молба неимуществени вреди и
тяхната пряка причинно – следствена връзка с разглежданото производство, а на ответника
да докаже наведените с отговора възражения, включително, че производство е водено в
разумен срок по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.
В хода на първото съдебно заседание се явяват контролиращата страна – С.,
представлявана от прокурор .. и свидетелят В. К.. В съдебно заседание ответниците не
изпращат представител. Съгласно изготвения протокол от съдебното заседание свидетелят
твърди, че не знае защо е призована, но познава К. Т. и е известно, че той води множество
дела срещу различни институции. Твърди, че е председател на ...., срещу която адвокат Т.
води две дела и те са висящи, същият е бил с отнети права като адвокат докато тя е
представлявала адвокатския съвет на колегията, където е бил вписан като член.
В хода на разпита заявява, че към момента на заседанието адвокат К. Т. е лишен от
адвокатски права, въз основа на процедура по дисциплинарно производство. Свидетелката
К. твърди, че е сочена от адвокат Т. като свидетел по множество дела, но тя самата няма
информация относно обстоятелствата по конкретните производства, няма никакви
наблюдения и върху емоционалното състояние на ищеца - адвокат К. Т.. Сочи, че не може да
де свидетелски показания относно преживяното от Т., тъй като няма сведение за същото.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Процесуалните факти – предмет на изложените в исковата молба и отговора й
твърдения са безспорни и установени с извлечените данни на представените на хартиен
носител разпечатки от ЕПЕП и ЕИСС и копие на искова молба.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени
вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съобразно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. За положителен за ищеца изход от спора, последният
следва пълно и главно да установи елементите от фактическия състав на отговорността по
чл. 2б от ЗОДОВ, конкретно поведение на ответника, довело до продължителност на
производството извън рамките на обичайно нужното време за приключването му в
нарушение правилото на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняването на неимуществени вреди,
характерът и естеството им и причинна връзка между вредите и поведението на ответника.
За да направи преценката си решаващият съд следва да установи общата продължителност
на производството, неговият предмет, фактическата и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални представители, както и на останалите участници в
процеса, поведението на компетентните органи и др. С оглед характера на отговорността /
обективна, безвиновна / по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ не е необходимо да се установява виновно
поведение на компетентните органи. Достатъчно е да се установи обективно забавяне при
разглеждане на производството, което не се дължи на причини свързани с поведението на
ищцовата страна. За определяне общата продължителност на производството се взема
предвид периодът от подаване на исковата молба до предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, като се съобразяват и наведените факти, настъпили след това, ако се докажат от
страната и ако са от значение за спорното право. Следва да се има предвид още, че в
производството се обсъжда дейността на съдебните органи, пред които делото е
разглеждано, без значение дали като ответник е посочен само един от тях / ако са повече/ и в
кой от тях се твърди забавянето. Съобразно изложеното в конкретния случай релевантният
период за преценка продължителността на производството, което се твърди да е забавено е
от подаване на исковата молба пред .... - 06.11.2023г. с вх. 3 5179, по която е образувано
Адм.д. 676/23г. по описа на съда - до 18.03.2024г. - подаване на настоящата молба.
последното процесуално действие - насрочване на делото в открито съдебно заседание,
което съдът ( ..) е извършил преди подаване на настоящата искова молба е на 14.02.2024г.
2
Видно от горното, макар делото да е било препращано между различните ответници -
в рамките на малко повече от три месеца - от 06.11.2023г до 14.02.2024г., същото е било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Настоящия съдебен състав счита, че
от сезиране на некомпетения съд ( коетоще бъде разгледано по - долу) до насрочване на
делото в открито съдебно заседание не е изминал срок, който да се определи като неразумен
и не е налице по никакъв начин забавяне в правосъдието.
Видно от приетите по делото доказателства, а и от твърденията в самата искова молба
на ищеца - първоначално делото се е движило под административно дело с № 676/2023г. по
описа на .. и след отвод на всички съдии от състава на съда, председателят на .... с
Разпореждане 980/24.11.2023г. на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК е изпратил делото на ....,
който да го изпрати за разглеждане и решаване на компетентния съд. С определение
№12510/14.12.2023г. .... делото е изпратено за разглеждане от .. С определение
№649/29.12.2023г. по описа на ..е прекратено производството по административно дело №
297/2023г. по описа на ..на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и е изпратено по подсъдност на ..,
където се движи производството под номер - гр. дело № 99/2024г. на ...
Причината за препращането на делата е отвод на съдебни състави, поради подадени
от адвокат Т., многобройни дела за причинени му неимуществени вреди от съда, в който се
правораздава от докладчиците по производствата, както и първоначалното му подаване от
самия ищец пред некомпетентния да разгледа спора съд.
Макар отводите обаче и препращането на първоначалната искова молба, по която е
образувано гр. д № 676/2023г., не може да се пропусне да се отбележи, че исковата молба е
подадена и пред ненадлежен съд - административен, като съдът не може да не вземе
предвид фактът, че ищецът макар да е с юридическо образование и да е упражнявал
адвокатска професия, както и не на последно място с оглед това, че практиката и закона са
категорични, че исковете по чл. 74 ЗЗдискр. са подсъдни на районни съдилища, а не на
административните, първоначалната искова молба е подадена вместо пред Районен съд ,
който да разгледа производството по реда на ГПК, същата е подадена пред Административен
съд.
Горното е констатирано на 28.12.2023г. от .... и незабавно препратено, доколкото
исковата претенция не може да се отнесе към родовата подсъдност на административните
съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и не подлежи на разглеждане от административния
съд.
С оглед горното, съдът приема производството по гр. д. с настоящ номер 99//24г. ..,
продължило три месеца и една седмица от момента на подаване на исковата молба по
същото до момента на подаване на настоящата - че по никакъв начин не би могло да се
определи като такова продължило извън разумния срок.
В практиката на ЕСПЧ (Решение на ЕСПЧ от 4 декември 1995 г. по дело Ч. и В.
срещу Италия, § 28 – 32) също се приема, че държавата не отговаря за забавяния, дължащи
се на поведението на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в
разумен срок е било нарушено. Многобройните дела на ищеца адвокат К. Т. в предмет
причиняването му на неимуществени вреди от страна на съдилища са били основание за
отвод , както и безспорно следва да се вземе предвид и това, че производството изначално е
заведено пред некомпетентен съд.
Освен това, допълнително изискване за признаване на правото на обезщетение е
нарушението да е достигнало някакво ниво на значимост, което противоречи на утвърден от
цивилизованото общество и правовата държава стандарт и според конкретните
обстоятелства на случая, засяга или няма как да не засегне субективната гледна точка на
страната/ в този смисъл е практиката на ЕСПЧ/, свързана с правомерните й очаквания от
делото и има или няма как да няма вредоносно върху психическото й състояние, влияние /
неблагоприятни изживявания от емоционално, морално и нервно-соматично естество –
израз на загубено душевно спокойствие/, какъвто не е настоящия случай.
Умозрително ясно е, че в случая няма никакво нарушение на процесуално правило
3
или правила, в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да осигурят с
точното им и своевременно прилагане и удовлетворяване на правото по чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията.
Липсва каквато и да било неразумна забава по движението на делото, тъй като
веднага след образуването му, всички работещи в съдебния орган съдии, на които е
разпределено чрез ЕИСС, са преценили, че е налице основание за отвод по смисъла на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, упражнили са това неподлежащо на контрол
и без предвиден процесуален срок за упражняването му и дали в действителност са
съществували обстоятелства, оправдаващи такава преценка е извън основанието на
предявения иск, тъй като ищецът не излага твърдения в несъгласие със съществуването им и
съдът нито има право, нито е длъжен да обсъжда този въпрос, съгласно чл. 6, ал. 2, вр. с чл.
127, ал. 1, т. 4 от ГПК, и веднага след последния отвод е прекратено и изпратено на .... за
определяне на друг компетентен административен съд да го разгледа.
Затова решаващият правен извод е, че предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По гореизложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките за
уважаване на предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците. Разноски са поискани
единствено от ....
Така мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: ...
иск срещу .... за заплащане солидарно на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 6000 лева, претендирано да е дължимо поради твърдението да е било нарушено
правото му да бъде разгледано в разумен срок гражданско дело № 99/2024 г. по описа на .....
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати на ... по бюджетна сметка сумата в
размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, разноски, сторени в процеса.
Решението може да се обжалва пред в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4