Р Е Ш
Е Н И Е № 316
Гр. Пловдив, 5.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Величка Белева
Христо Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова в.т.д. № 412 по описа за 2019 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 255,
постановено на 13.05.2019 г. по т.д.
292/2018
г. на Окръжен
съд –П., в
частите му, с които е осъдено ЗД“Л.И.“АД-гр.С. да заплати на П.Г.П. на
основание чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД общо сумата
19 000 лв., от които 15 000 лв. за ф. на 4-5-6 р.вляво, 2 000
лв. за к.на главата и 2 000 лв. за к.на дясното коляно, която обща сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умерено силни
психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на **********г. в
гр. П. от водача на лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № **********, К.Н.Б., която при
извършване на маневра завой на ляво от бул.“К.ш.“ към бул. „Н.В.“ е отнела
предимството на насрещно движещия се направо лек автомобил „Н.м.“, рег. №
**********, с което е нарушила правилата за движение по чл. 25 и чл. 37,ал.1 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от **********г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78,ал.1 във вр. с чл. 80 от ГПК да заплати сумата
2 120 лв. – такси и разноски по съдебното производство съразмерно с
уважената част от иска.
Жалбоподателят З.“Л.и.“АД-гр. *** моли решението
да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения,
изложени в жалбата от 3.06.2019 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу
дружеството иск, евентуално, да бъде той отхвърлен частично за сумата над
5 000 лв. до присъдения размер, а относно претенцията за заплащане на
мораторна лихва искането е тя да бъде отхвърлена за периода от **********г. до
17.03.2018 г. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не
заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната
инстанция.
Ответницата по жалбата П.Г.П. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 2.07.2019
г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
27.03.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З.“Л.и.“АД-гр.
*** да й заплати сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, настъпили при и
в резултат на ПТП на **********г. в гр. П. по вина на водача К.Н.Б. при
управлението от нея на лек автомобил
марка „Ф.Г.“ с рег. № **********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се
претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането **********г. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
П. апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на **********г. в гр. П. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Н.м.“, управляван от П.П., и на лек
автомобил „Ф.Г.“, управляван от К.Н.Б., при което е пострадала пътуващата в
управлявания от П.П. лек автомобил „Н.м.“ ищца П.П.. Не се спори между
страните, че за това ПТП е съставен на **********г. представеният от ищцата в
копие с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадал, в който като
причина за ПТП е посочено, че водачът Б. при маневра завиване не пропуска
движения се направо водач П.. Не се спори между страните, че с наказателно
постановление на началник група към О****-П., Сектор „П.П.“-П. от 25.05.2016
г., влязло в сила на 20.06.2016 г., представено от ищцата в копие с исковата
молба, на К.Н.Б. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за това, че на
**********г. на кръстовището на бул.“К.ш.“ и бул.“Н.В.“ управлява лек автомобил
„Ф.Г.“, като извършва маневра ляв завой от бул.“К.ш.“ към бул.“Н.В.“" без
да пропусне насрещно движещият се направо лек автомобил „Н.м.“, отнема му
предимството и предизвиква ПТП, с което виновно е нарушила чл. 37,ал.1 от ЗДвП.
Не се спори също така, че горе описаното нарушение е установено с акт от
**********г., представен също в копие от ищцата с исковата молба,подписан без
възражения от нарушителя К.Б.. Не се спори между страните, видно е и от
представената от ищцата в копие с исковата молба справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност, че за водача на посочения по-горе лек
автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество съгласно полица № ******************, валидна от 9.04.2016 г. до 8.04.2017 г. Безспорно е,
че от ищцата е отправено до ответното застрахователно дружество искане за
предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба, изпратено по
пощата и получено при дружеството на 18.12.2017 г., видно от представената с
исковата молба обратна разписка, но до датата на подаването на исковата молба
27.03.2018 г. плащане на обезщетение не е извършено. Твърдението на ищцата е, че
в резултат на настъпилото по вида на водача Б. ПТП са й причинени уврежданията,
посочени в исковата молба – счупени 4,5 и 6 ребра в ляво (средна телесна
повреда), ударено коляно в жабката на колата, силни болки във врата от камшичен
удар (леки телесни повреди), - и тя е претърпяла силни болки и страдания, които
продължават и към датата на подаването на исковата молба, но са намалели.
Затова ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение за причинените й болки
и страдания в общ размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането **********г. С отговора на исковата молба от 8.06.2018 г.
ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди по основание и размер, като оспорва твърдението за
проведено лечение и здравословното състояние на ищцата след настъпването на ПТП
и към момента на подаването на отговора, евентуално, твърди, че
продължителността на оздравителния процес е в резултат на неспазване от нейна
страна на лекарските предписания и необходимите рехабилитации, както и оспорва
твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната
сума, както и периода, през който са търпени, като твърди, че същите не са
възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно, не кореспондират
с претендираните суми. Евентуално, заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, дължащо се на непоставяне от нейна страна на
обезопасителен колан, и прави искане за намаляване на отговорността на
застрахователя на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Възразява и че предявеният
размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД и моли да бъде съобразено, че за претърпени подобни травми (счупване на
ребра) от съдилищата се приема за справедлив размер на обезщетение в рамките на
5 000 – 15 000 лв. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни, евентуално, частично като неоснователни. От ищцата не е подадена
допълнителна искова молба.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че на 18.03.2018 г. е изтекъл
3-месечният рекламационен срок по чл. 496,ал.1 от КЗ от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Съдът посочва, че от събраните по делото писмени доказателства констативен
протокол за ПТП от **********г., А**** от **********и НП от 25.05.2016 г.,
които са официални свидетелстващи документи, както и от свидетелските
показания, от САТЕ и двете СМЕ се установява, че по повод на процесното ПТП от
**********г. е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съдът приема, че в резултат на противоправното
поведение на прекия причинител на деликта – водача на лекия автомобил „Ф.Г.“
К.Б., която при завой на ляво е отнела предимството на насрещно движещия се
направо лек автомобил „Н.м.“, с което е нарушила правилата за движение по чл.
25 и чл. 37,ал.1 от ЗДвП, на ищцата като пътник на предната дясна седалка на
втория автомобил са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
нея умерено силни психически болки и страдания в резултат на получената п. –
контузи на гръдно-коремната област с ф. на 4-5-6р.вляво, к.на главата и к.на
дясното коляно. Затова приема, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на застрахователя, при когото е застрахован управлявания от Б.
лек автомобил за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съдът преценява продължителността, характера и интензитета на
понесените от ищцата умерено силни психически и физически болки и страдания в
продължение на 2-3 месеца и приема, че съгласно чл. 52 от ЗЗД сумата от общо
19 000 лв. би репарирала претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът
при определяне на размера на обезщетението взима предвид обстоятелствата, че на
пострадалата ищца е било причинено затрудняване на движението на снагата за
период от около 2 месеца, който е обичаен, провежданото лечение в случая е било
единствено покой и прием на болкоуспокояващи, ищцата е напълно възстановена от
причинените при ПТП травми, с изключение на оплакванията й от болки в гръдната
кост при продължително натоварване и промяна на времето. Съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, той като и от двете СМЕ безпротиворечиво се
установява, че тя е пътувала при процесното ПТП с поставен предпазен колан.
Съдът приема, че върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на увреждането **********г.
С
въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението в обжалваната
негова част е неправилно, защото съдът неправилно е приел да е налице съставът
по чл. 45 от ЗЗД относно действията на водача на застрахования при ответника
лек автомобил, изразяващ се в отнемане на предимството на насрещно движения се
направо лек автомобил, с което е нарушил правилата за движение по чл. 25 и чл.
37,ал.1 от ЗДвП и е приел присъдения размер на обезщетение за неимуществените
вреди за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като неправилно е уважен и предявеният
иск за заплащане на лихва за забава относно началния му период. Твърди, че
окръжният съд е събрал и кредитирал недопустими по смисъла на ГПК
доказателства, с което е обосновал извода си за доказаност на състава по чл. 45
от ЗЗД, а именно в съдебно заседание след приключване на първото по делото
съдебно заседание, в което е приет докладът по делото, е допуснал по искане на
ищеца разпит на свидетеля П.П. за установяване на обстоятелството на какъв
сигнал на светофарната уредба той като водач на лекия автомобил „Н.м.“ е
преминал през процесното кръстовище и е обсъдил неговите показания при
мотивиране на своя извод за противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Ф.Г.“. Твърди, че окръжният съд е допуснал нарушение на чл. 172 от ГПК, тъй като, въпреки че е посочил, че преценя показанията на свидетелите С.
П. и П.П. при условията на чл. 172 от ГПК, не е коментирал установените
противоречия между тях и показанията на свидетелката К.Б. относно
обстоятелството кой автомобил при какъв сигнал на светофарната уредба е
преминал през процесното кръстовище. Заявява, че свидетелката Б. е потеглила на
зелен сигнал, като са оставали 3 секунди от сигнала, а свидетелят П.П. твърди,
че е преминал на зелен сигнал, като са оставали 6-7 секунди от сигнала, а от
заключението на приетата и неоспорена САТЕ и изисканите от О. П. писмени
доказателства се установява, че разликата между сигнал „жълто“ за лек автомобил
„Н.м.“ и сигнал „жълто“ за лекия автомобил „Ф.Г.“ е 12 секунди, т.е. ако за
лекия автомобил „Ф.Г.“ са оставали 3 секунди от зеления сигнал, то за лекия
автомобил „Н.м.“ е светел червен сигнал от около 8-9 секунди и същият е
преминал на сигнал „червено“. Твърди и че предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е доказан по
основание, тъй като водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“ няма вина за настъпилото
ПТП и не е извършила твърдените нарушения на правилата за движение, защото
според нейните показания като свидетел тя е потеглила на зелен сигнал при
оставащи 3 секунди от сигнала, а при преценка на заключението на вещото лице и
писмените доказателства става ясно, че лекият автомобил „Н.м.“се е движел при
сигнал „червено“ за него. Заявява, че няма противоречие с приложения
констативен протокол за ПТП, тъй като в него в графата „Обстоятелства и причини
за ПТП“ не е отразено кой и дали някой от автомобилите се е движил на сигнал
„червено“. Заявява, че е отразено, че водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“ не е
пропуснал движещия се направо автомобил, но същият няма и такова задължение по
закон, тъй като се е движел на сигнал „зелено“, а насрещният автомобил – на
сигнал „червено“. Счита, че не е налице в случая нарушение на чл. 25 от ЗДвП,
доколкото движението на л.а.“Н.м.“ не представлява маневра по смисъла на
закона. Счита, че не е налице и нарушение на чл. 37 от ЗДвП, тъй като в случая
са приложими правилата на раздел II и раздел Х от
ЗДвП, защото водачът на л.а.“Н.м.“ се е движил при сигнал „червено“ за него и е
следвало да пропусна водача на л.а.“Ф.Г.“ и правилата по чл. 37 от ЗДвП не
намират приложение, доколкото процесното кръстовище е регулирано със светофарна
уредба. Заявява, че показанията на свидетеля П.П. са недопустими, както и
трябва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, съпоставени с показанията на
свидетелката Б. и при отчитане на близката родствена връзка с ищцата и на
обстоятелството, че ако се установи, че той има вина за настъпването на
процесното ПТП, би подлежал на административно-наказателна или наказателна
отговорност. Твърди, че наличието на проведено административно-наказателно
производство не може да установи за целите на гражданския процес противоправно
поведение, доколкото актът на административния орган и наказателното
постановление не съдържат констатации за определени обстоятелства на длъжностното
лице, а отразяват мнение на съответния орган относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице, които нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Евентуално, твърди, че присъденият размер е прекомерно висок и е
останал недоказан по размер, а претенцията за лихва за забава – и по основание.
Посочва, че правилно окръжният съд е установил, че не са налице особени
обстоятелства, които да доказват отклонение от обичайния период, интензитет и
провеждано лечение при процесните травми. Посочва, че не е провеждано специално
лечение, рехабилитация, а ищцата е изцяло възстановена от нараняванията си и е
търпяла болки, неудобства и страдания за период, не по-дълъг от 2 месеца, които
са били със затихващ характер с течение на времето. Относно лихвата за забава
счита, че тя се дължи от изтичане на 3-месечния срок от подаването на
уведомлението по чл. 498,ал.3 от КЗ, а именно считано от 18.03.2018 г. Затова
претендира да бъде отменено решението на окръжният изцяло в обжалваните негови
части, евентуално, да бъде то отменено в частта за присъждане на обезщетение
над сумата 5 000 лв. и да бъде отхвърлена претенцията до присъдения размер
от 19 000 лв., а по отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва – да бъде тя отхвърлена за периода от **********г. до 17.03.2018 г.
С
отговора на въззивната жалба ответницата по нея твърди, че е доказана
твърдяната от нея като ищца по делото фактическа обстановка. Посочва, че не е
основателно оплакването на жалбоподателя съдът да е събрал и кредитирал
недопустими по смисъла на ГПК доказателства, като отбелязва, че по тези
критерии не би следвало да се ползват свидетелските показания на свидетелката
Б., която е виновният водач според административното производство и нейният
разпит е поискан и допуснат от съда само във връзка с възражението на ответното
дружество за съпричиняване с оглед на установяване на факта дали ищцата е била
с или без поставен предпазен колан. Заявява, че съдът правилно е допуснал до
разпит свидетелите С. П. и П.П., защото е било налице съвсем ново, измислено в
хода на делото обстоятелство – че П. е минал на червен сигнал на светофара,
което не е твърдяно и не е било заявено в отговора на исковата молба. Посочва,
че едва след представяне на заключението на вещото лице се е заговорило за
вероятност невиновният водач П.П. да е минал на червен сигнал на светофара,
като Б. е подписала акта за установяване на административно нарушение и НП без
да обжалва, след което е поискала да бъде прекратено воденото срещу нея
наказателно производство, което е прекратено не защото Б. не е виновна за ПТП,
а защото тя не може да бъде наказвана два пъти за едно и също нещо. Посочва, че
в отговора на исковата молба ответната страна не прави възражение, че виновният
водач Б. не е виновна за ПТП, а единствено се оспорва размерът на иска и
вероятно съпричиняване от страна на ищцата поради непоставяне на предпазен
колан. Посочва, че Б. е допусната като свидетел за установяване на
обстоятелството дали П. е била с предпазен колан, като в разпита е заявила, че
минала на зелен сигнал, светело е 3 секунди, л.а.“Н.м.“ бързал да хване
последните секунди на зеленото на светофара. Посочва, че въз основа единствено
на нейните свидетелски показания и изготвената времева схема вещото лице е дало
заключение, че ако това е вярно, то би следвало л.а. „Н.м.“ да е минал на
червено, като вещото лице е посочило, че не се е съобразило с другите
свидетелски показания, на свидетелите С. П. и П.П.. Посочва, че представените и
приети официални документи не са оспорени от страна на ответника и имат
материална доказателствена сила и че съдът не може да даде вяра на един
заинтересуван свидетел като свидетелката Б.. Относно преживените болки и
страдания посочва, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля С.
П., съвпадащи с двете приети заключения на СМЕ.
Видно
от представената от ищцата в копие справка за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, за управлявания от Б. лек автомобил „Ф.Г.“ е била
сключена застраховка на *********г. със срок на покритие от 9.04.2016 г. до
8.04.2017 г. Процесното ПТП е настъпило на **********г. Приложими са в случая
следователно разпоредбите на КЗ, обнародван в ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила
от 1.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Безспорно е, че ищцата е отправила до ответника
писмена претенция, която той е получил на 18.12.2017 г., и че не е получила
плащане на обезщетение в срока от три месеца по чл. 496,ал.1 от КЗ, поради
което съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ е предявила претенцията си пред съда с исковата
молба от 27.03.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение, включително
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и
чл. 429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в това
застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3, а именно лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума, като в този случай от застрахователя са плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Ищцата П.П. е
лицето, пострадало при ПТП на **********г., което съгласно констативния
протокол за ПТП от **********г., А**** от **********г. и НП от 25.05.2016 г. е
причинено от водача К.Б. при управлението от нея на лек автомобил „Ф.Г.“. В
случая спрямо Б. не е проведено наказателно производство, защото образуваното
досъдебно производство № 900/2016 г. по описа на I Р* на М**-П. е прекратено с постановление от 3.10.2017
г. на прокурор при РП-П. по причина, че за настъпилото на **********г.
произшествие Б. вече е била наказана, като й е било наложено административно
наказание „глоба“. Обстоятелството, че именно водачът К.Б. е виновна за
настъпилото на **********г. ПТП се установява от съставения на **********г.,
представен от ищцата в копие с исковата молба, констативен протокол за ПТП с
пострадал (пълен текст на ксерокопие се намира на лист 13 от приложеното ДП
900/2016 г. на 1 Р* М**-П.), в който като причина за ПТП е посочено, че водачът
Б. при маневра завиване наляво не пропуска движения се направо водач П..
Съответно, в акта от **********г. за установяване на административно нарушение
по чл. 37,ал.1 от ЗДвП е прието, че Б. при ляв завой не пропуска насрещно
движещият се направо лек автомобил, отнема му предимство и предизвиква ПТП,
който акт е подписан от нея без възражения на същата дата, а с наказателното
постановление от 25.05.2016 г. за това нейно нарушение й е наложено наказанието
глоба, което постановление е влязло в сила на 20.06.2016 г. В случая
констативният протокол за ПТП от **********г. не е оспорен от водача Б., не е
оспорен и в настоящото съдебно производство от страна на ответника в отговора
на исковата молба, а и в хода на съдебното производство пред окръжния съд до
неговото приключване с обжалваното съдебно решение. В отговора на исковата
молба ответникът не навежда довод относно механизма на настъпването на ПТП, не
оспорва, че то е настъпило по вина на водача Б., а заявява единствено
евентуално възражение (ако се установи наличието на посочените в исковата молба
увреждания на ищцата) за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради
непоставяне от нея на обезопасителен колан. В отговора на исковата молба
единствените, посочени от ответника, доказателства са гласни такива - разпит на
Б. като свидетел за установяване на обстоятелството дали ищцата е била с
поставен колан при ПТП - и назначаване на СМЕ и САТЕ със задачи относно
механизма на получаване на травмите с оглед наличие или не на поставен
обезопасителен колан. Несъмнено е при тези обстоятелства, че неоспореният в
процеса пред окръжния съд констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на
М** в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице-съставител, а и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверително изявление. В първото по делото съдебно заседание на
окръжния съд на 17.10.2018 г. след доклада по делото от страна на ответника е
поискано допускане на свидетели за опровергаване на твърденията на ищцата, а от
страна на ищцата е поискано да бъде допуснат до разпит свидетел не само за
обстоятелството била ли е при ПТП ищцата с поставен обезопасителен колан, но и
за механизма на ПТП, като с молба от 6.11.2018 г. е поискано да бъде призован
мл.инспектор Ж.Ж. и искането е уважено с определение от 7.11.2018 г. При
разпита на свидетелката К.Н.Б. в съдебното заседание на окръжния съд на
14.11.2018 г. тя посочва, че тя е тръгнала да завива на зелен за нея сигнал,
имало 3 секунди на брояча, настъпил удар с насрещно движещия се „Н.м.“, който
също е бързал да хване последните секунди от зеленото на светофара, не е видяла
дали майката на другия водач е била с поставен предпазен колан по време на
сблъсъка. В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят Ж.П.Ж., съставил
акта от **********г., който посочва, че процесното кръстовище е регулирано със
светофарна уредба, предполага, че през 2016 г. е работила уредбата, зеленият
сигнал свети едновременно и за право движещите се, и за завиващите наляво, но
за левия завой свети няколко секунди повече, за да могат да се изнесат колите,
сега е така, но преди години свидетелят не може да каже дали е било така
регулирано това кръстовище, там ставали много катастрофи и това наложило
зеленият сигнал за ляво завиващите да бъде удължен с няколко секунди повече,
отколкото за тези, които се движат направо. В това съдебно заседание от страна
на ответника е поискано да бъде изискана спектограма относно организацията на
светофарната уредба на кръстовището към датата на ПТП, това искане е оспорено
от страна на ищцата поради липса на възражение другият водач да е минал на
червено, като съдът го е уважил с определение. В съдебното заседание на
6.03.2019 г. е разпитан допуснатият по искане на ищцата свидетел С. П. П.,
съпруг на ищцата, който посочва, че според сина му като водач на автомобила
„Н.м.“ и според съпругата му автомобилът „Ф.Г.“ е тръгнал без предимство,
двамата са видели, че светофарът свети зелено, имало е още около 7 секунди.
Видно от заключението на САТЕ от 6.03.2019 г., изготвено от в.л. В.С., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 17.04.2019 г., при анализа на
спектрограмата и съпоставяне на данните от свидетеля Б. според вещото лице се
установява, че светофарната уредба за л.а.“Ф.Г.“ следва да е подава още 3
секунди зелен сигнал и още 2 секунди жълт сигнал, и също така се установява, че
в момент на оставащото време от 3 секунди до изтичане на зеления сигнал за л.а.
„Ф.Г.“ светофарната уредба следва да е подавала за л.а.“Н.м.“ 7 секунди с
червен сигнал, като на поставения въпрос как е регулирано кръстовището вещото
лице отговаря, че от анализа на спектрограмата се установява, че разликата от
момент край на жълт сигнал за л.а. „Н.м.“ до край на жълт сигнал за л.а. „Ф.Г.“
е 12 секунди. В същото съдебно заседание на 17.04.2019 г. от страна на ищцата е
поискан и съдът е допуснал разпит на доведения свидетел П. С.в П., син на
ищцата, съгласно чиито показания той е шофирал лекия автомобил „Н.м.“, преди да
влезе в кръстовището е видял, че имало около 6-7 секунди от зеления сигнал на
светофара за него, когато той бил на около 10 метра от автомобила на Б., който
изчаквал за ляв завой, тя тръгнала, на кръстовището нямало други МПС в този
момент. В обжалваното съдебно решение окръжният съд не е обсъждал поведението
на шофьора на лекия автомобил „Н.м.“, в който е пътувала пострадалата ищца,
включително анализа на вещото лице на спектрограмата и показанията на
свидетелката Б., респективно, дали той има вина за ПТП. Едва във въззивната
жалба, с оглед твърдяната неправилност на обжалваното съдебно решение, от
страна на ответното по спора дружество се заявяват оплаквания, основани на
твърдение за липса на действия на застрахования водач, осъществяващи състава на
чл. 45 от ЗЗД, а именно нарушение именно от нея на правилата за движение по чл.
25 и чл. 37,ал.1 от ЗДвП, каквото твърдение пред окръжния съд не е било
заявено. Установява се следователно, че от страна на ответника в производството
пред окръжния съд са заявявани след първото по делото съдебно заседание доказателствени искания относно установяване
механизма на ПТП, но няма заявени твърдения, че застрахованият при ответното
дружество водач не е виновен за настъпилото ПТП, а изключителна вина за
настъпването на процесното ПТП с поведението си да има водачът П.П., който да е
отнел предимството на другия автомобил. Последното твърдение се заявява едва с
въззивната жалба, в нарушение на забраната на нормата на чл. 266,ал.1 от ГПК.
Затова са неоснователни оплакванията, заявени във въззивната жалба, че окръжният
съд е направил неправилен извод за доказаност на състава по чл. 45 от ЗЗД
относно действията на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Следва при тези обстоятелства само да се посочи, че оплакванията на
жалбоподателя се основават на показанията на свидетелката Б., с оглед на които
са събрани впоследствие писмено доказателство (спектрограма) и заключението на
САТЕ. В тези показания обаче свидетелката ясно посочва, че другият водач е
бързал да хване последните секунди от зеленото на светофара. Несъмнено е
следователно, че процесното кръстовище е било регулирано със светофар, който е
подавал сигнал „зелено“ и за двата насрещно движещи се леки автомобила. При
този вид регулиране предимство има движещият се направо автомобил, както ясно е
отразено в констативния протокол за ПТП, в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, поради което от
водача Б. е допуснато именно посоченото в акта и в постановлението нарушение на
нормата на чл. 37,ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачът Б. е
следвало да пропусне насрещно движещото се направо МПС и едва след това да
навлезе в кръстовището за направата на левия завой. Що се отнася до заявеното
от нея като свидетел по настоящото дело твърдение, че за нея имало според
брояча още 3 секунди за зеления сигнал, с оглед на което са направени и
изчисленията от вещото лице по САТЕ, следва да се отбележи и че основания
подобно обстоятелство да се приеме за доказано няма, тъй като свидетелката сега
сочи обстоятелство, което не е твърдяла в административно-наказателното
производство, където тя е нямала възражения по акта и не е обжалвала
наказателното постановление. Видно от нейните обяснения, дадени в хода на
приложеното ДП 900/2016 г. (л.17), тя е заявила, че оставали 7-8 секунди колите
да се изтеглят, тя потеглила, водачът на „Н.“ карал с несъобразена скорост,
блъснал се в тях и казал, че бързал да хване светофара, в декларация (л.26) е
посочила, че е забелязала „Н.“, когато се изнасяла за завоя наляво, но той
карал много бързо, а другите коли в неговия сектор били спрели, а в протокол за
разпит на свидетел от 27.01.2017 г. (л. 44) е заявила, че е навлязла в
кръстовището, видяла, че насрещно движещите се коли в дясната и средната лента
спрели, в този момент тя имала още няколко секунди зелен светофар и тръгнала да
завива наляво, в този момент „Н.“, който се движел в най-лявата лента отсреща
се ударил в нейната кола, водачът обяснил, че бързал да хване светофара.
Показанията на Б. като виновен водач съгласно съставените от компетентните
органи след ПТП документи се явяват при тези обстоятелства очевидно
недостоверни и затова те не могат да служат като основание да се оспорва в
настоящия процес механизма на осъществяването на ПТП и наличието на
противоправно поведение именно от нея като водач, причинил процесното ПТП,
респективно, уврежданията на ищцата. Оплакването на жалбоподателя, че окръжният
съд неправилно е събрал и кредитирал показанията на свидетеля П.П. относно това
на какъв сигнал на светофара той е преминал през кръстовището, които според
жалбоподателя са били недопустими като поискани след приемането на доклада в
първото по делото заседание, е неоснователно, тъй като именно в първото по
делото съдебно заседание на 17.10.2018 г. от страна на ищцата е поискано свидетел,
чийто разпит тя вече е поискала, да бъде разпитан освен за поставяне от ищцата
на обезопасителния колан и за механизма на ПТП, като свидетелят П.П. е допуснат
за разпит от съда с оглед констатациите в заключението на САТЕ. При тези
обстоятелства неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на
обжалваното съдебно решение поради ангажиране на отговорността на ответника с
оглед приемането от окръжния съд именно поведението на водача Б. да е причината
за настъпилото ПТП, респективно, за твърдените от ищцата телесни увреждания и
неимуществени вреди.
Безспорно
е, че съгласно застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за отговорността на водача Б. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор именно
с ответното дружество. Уврежданията на ищцата са установени с приетите по
делото от окръжния съд две заключения на СМА. Видно от заключението от
17.09.2018 г., изготвено от в.л.д-р Д. М., констатирани са следните травми на
ищцата: п., к. на г-к о.с ф. на 4-5-6 р.вляво, к.на г., к. на д.к., наличието
на травмите отговаря напълно на механизма на процесното ПТП, т.е. травми са
получени при челен удар със завъртане на колата при поставен обезопасителен
колан, при липса на поставен колан травмите са щели да бъдат много по-тежки,
има причинно-следствена връзка между извършените действия и установените
травматични увреждания, в резултат от получените травми е причинено
затрудняване движението на снагата за период от два месеца, травмата е довела
до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето, страданията, които
ищцата е търпяла, са силно изразени поради обхващането на много зони от
човешкото тяло – п., болката е субективен фактор и при всеки човек е с различен
интензитет, според вида на травмите най-вероятно лицето е било с поставен
обезопасителен колан при процесното ПТП, обичайният период на възстановяване
без настъпили усложнения при такъв вид травми и съответна възраст е два месеца,
единственото лечение и лекарски предписания при този вид ф. е покой и
болкоуспокояващи и няма данни в документите лицето да не е спазвало тези
указания, данни за провеждана рехабилитация няма, но тя по принцип е
препоръчителна, а не задължителна, установеният в случая срок на възстановяване
е в рамките на обичайния. Видно от заключението на в.л. д-р С.С.от 27.12.2018
г., при ПТП на ищцата са причинени счупване на три ребра – 4,5 и 6 ребра – в
лявата гръдна половина, к.на г., к.на г.к., к.и к. на к., те са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са получени при травма в купето на лек автомобил на мястото на
пътника на предна дясна седалка при челен за този автомобил сблъсък с друг
автомобил, всички описани травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП на **********г., при което е пострадала П., тя е преживяла умерени
до силни болки и страдания в острия период след травмата при ПТП, които са били
със затихващ характер и в рамките на 30-35 дни са намаляли до търпими,
възрастта на пострадалата има значение, оздравяване е настъпило според експерта
в рамките на 45-60 дни, в конкретния случай е напълно възможно травмите на П.
да се дължат на самия предпазен колан при затягането му около тялото,
поставеният обезопасителен колан е предотвратил причиняването на тежки
травматични увреждания на крайниците, гръдния кош, главата и шията, по делото
не съществуват данни за неспазване на режим или непровеждане на необходимо
лечение, което да е довело до удължаване на оздравителния период в зависимост
от лечебното поведение на ищцата. Следователно ищцата е установила наличието на
виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което й е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество. От страна на застрахователното дружество
като ответник в производството пред окръжния съд е заявено с отговора на
исковата молба възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищцата като
пострадало лице за настъпването на вредите поради непоставяне от нейна страна
на обезопасителен колан, поради което обезщетението следва да се намали, но
неоснователността на това възражение се установява от посочените по-горе две
заключения, като оплаквания в тази насока няма заявени във въззивната жалба. Не
се установява следователно наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалата П. и настъпилия за нея в резултат на ПТП вредоносен резултат,
съответно, основание за намаляване на
размер на дължимото обезщетение следователно няма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства.
Видно от исковата молба от 27.03.2018 г., ищцата претендира за присъждане на
обезщетение за причинените й в резултат от описани увреждания неимуществени
вреди (болки и страдания) с общ размер 45 000 лв., като описва конкретно
вида на увредите и посочва стойност на съответна част от общия размер на
обезщетението. В случая ищцата е съобразила в исковата молба своята претенция с
изискването, когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко
телесни повреди, да посочи техния брой и вид, тъй като това посочване е от
значение за определяне на тежестта на увреждащото действие, респективно, за
определянето на справедливия размер на обезщетението, като при наличието на
едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение. При постановяването на
обжалваното съдебно решение съдът е взел предвид броя и вида на телесните
повреди с оглед извършване на преценката за размера на обезщетението при
съобразяване наличието на всички тях и на всяка една от тях, като правилно е преценил и посочил какво едно обезщетение
се дължи на ищцата при наличието на едно увреждащо действие. Заявеното от
жалбоподателя във въззивната жалба оплакване е, че присъденият размер е
прекомерно висок и недоказан по размер. Следва при тези обстоятелства да се
извърши и от въззивната инстанция преценка какво по размер едно обезщетение се
дължи на ищцата при отчитане на броя и вида на телесните повреди с оглед
определяне на тежестта на увреждането и, респективно, на справедливия размер на
обезщетението (в тази насока – решение № 459/6.12.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1548/2011 г., ІV ГО, ГК). Видно е от двете заключения на СМЕ, посочени по-горе,
че вследствие на ф. на три ребра, а именно 4,5 и 6 вляво, к.на г.и к. на д. к.
ищцата е търпяла затрудняване на движението на снагата за период от два месеца,
страданията са били силно изразени, намалявали са бавно с времето, обичайният
период на възстановяване е два месеца, като лечението е било само покой и прием
на болкоуспокояващи, болките и страданията са били умерени до силни в острия
период след травмата при ПТП, които са били със затихващ характер и в рамките
на 30-35 дни са намалели до търпими, оздравяването е настъпило в рамките на
45-60 дни. Видно от показанията на свидетеля С. П. П., съпруг на ищцата,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 6.03.2019 г., ищцата около 4
месеца се чувствала много зле, не била способна да ходи на работа, не можела да
спи, около два месеца и половина взимала обезболяващи, тъй като много я боляло,
получавала и с., трудно говорела, шепнешком, за около 4 месеца, тъй като от
натъртванията от колана я боляла г. к. при разговор, притеснявала се да пътува
с автомобил. Тези показания кореспондират с двете заключения на СМЕ, като
установяват конкретния праг на болка на ищцата, поради което няма причина те да
не бъдат взети предвид при определяне на търпените от ищцата болки и страдания.
Установява се следователно от двете заключения на СМЕ и от показанията на
свидетеля П., че на ищцата са причинени една средна и две леки телесни повреди,
като средната телесна повреда (ф. на три ребра) е довела до сериозни
затруднения и дискомфорт, ищцата в рамките на около месец е търпяла силни
болки, снагата й е трябвало да бъде обездвижена, което несъмнено е причинявало
неудобства и болки при всяко движение, единственото възможно лечение е било
само покой и прием на обезболяващи, болките са отшумявали постепенно и са
преминали в рамките на втория месец. Взимайки предвид характера на деянието
(нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар от водача на МПС
на другото МПС, движещо се с предимство,
в което е пътувала ищцата, и са били причинени физически увреждания на
пострадалата под формата на средна и леки телесни повреди), степента на
увреждането (причинени силни физически болки и страдания и обездвижване на
снагата за период от около 1 месец, намаляващи болки за период от още един
месец, настъпило след това пълно възстановяване), последиците от деянието
(силни болки, сериозен дискомфорт, но обратими физически последици за ищцата
вследствие увреждащо я събитие, с. с.), може да се приеме, че е справедливо при
условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищцата в размер на общо 19 000 лв.,
както е определил окръжният съд. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя, че този размер не е справедлив, а е завишен.
Окръжният
съд е присъдил сумата на обезщетението ведно със законната лихва от датата на
увреждането **********г., както е заявена претенцията на ищцата. В
производството пред окръжния съд от ответника не е заявявано възражение относно
така посочената от ищцата начална дата за присъждане на лихвата. Във въззивната
жалба се заявява оплакване, че лихвата се дължи от изтичане на 3-месечен срок
от подаването на уведомлението по чл. 498,ал.3 от КЗ, а именно от 18.03.2018
г., поради което решението е неправилно. Жалбоподателят не посочва съображения
на какво основание счита, че лихвата се дължи от изтичане на 3-месечен срок от
подаването на уведомлението по чл. 498,ал.3 от КЗ, респективно, не се позовава
на конкретна правна норма, уреждаща по сочения от него начин началната дата на
дължимост на лихвата, която застрахователят дължи на увреденото лице, предявило
прекия иск по чл. 432,ал.1 от КЗ. По начало отговорността на застрахователя е
договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на
вредата, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД. Затова застрахователят отговаря за
вредите, за които отговаря и деликвента, и при условията, при които отговаря
деликвента, включително за забавата в издължаване на обезщетението, което
обезщетение деликвентът дължи и без покана съгласно императивната разпоредба на
чл. 84,ал.3 от ЗЗД. Забавата в издължаване на обезщетението е в пряка и
непосредствена причинна връзка с поведението на деликвента от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя, респективно, на предявяване на претенцията
от увреденото лице пряко пред застрахователя, а след предявяването на
претенцията е резултат от поведението на самия застраховател, в резултат на
което на пострадалия се дължи лихва именно от датата на деликта до датата на
изплащането на обезщетението. Нормата на чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ определя, че в
застрахователното обезщетение, което застрахователят е длъжен да покрие, се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3, а нормата на чл. 429,ал.3,изр.2 от КЗ определя, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
нестъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ или
от датата на уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно е следователно, че нормата
на чл. 429,ал.3,изр.2 от КЗ съдържа различни възможности, поради което по
начало в тежест на страната, която твърди наличие на някоя от тях и иска да се
позова на твърдяното обстоятелство с цел да черпи изгодни за нея правни
последици, е да установи своето твърдение, за да може съдът да прецени от коя
начална дата следва да се дължи и присъди във всеки конкретен случай лихва за
забава. Следва да се посочи, че в случая застрахователят нито е твърдял, нито е
установил датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото
лице да е най-ранната дата, на която застрахователят е уведомен за настъпването
на застрахователното събитие. Конкретно, липсва твърдение, както и
доказателства, кога застрахованият водач е уведомил застрахователя и че това не
е станало именно на датата на ПТП, респективно, не е ясно и защо жалбоподателят
счита, че лихва се дължи от 18.03.2018 г. При тези обстоятелства по начало няма
основания едва във въззивната жалба дружеството-застраховател да претендира
лихвата да се присъжда, начиная от датата след изтичането на тримесечния срок
след получаването от застрахователя на 18.12.2017 г. на претенцията за плащане
от увреденото лице. Не се установява следователно основателност и на това
оплакване във въззивната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено и в частта му, с която съдът е присъдил обезщетението ведно с лихва
за забава от датата на увреждането **********г.
Установява
се, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение – потвърдено в обжалваните негови части. С оглед резултата
от въззивното обжалване в тежест на жалбоподателя и в полза на ответницата по
жалбата следва да бъдат присъдени направените за производството пред въззивния
съд разноски в размер на 1 900 лв. за платеното съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 29.06.2019 г. адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 255, постановено на 13.05.2019 г. по т.д. 292/2018 г. на Окръжен
съд –П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено ЗД“Л.И.“АД-гр.С. да
заплати на П.Г.П. на основание чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД общо сумата 19 000 лв., от които 15 000 лв. за ф. на 4-5-6
р.вляво, 2 000 лв. за к.на г.и 2 000 лв. за к.на д. к., която обща
сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умерено
силни психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на
**********г. в гр. П. от водача на лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № **********,
К.Н.Б., която при извършване на маневра завой на ляво от бул.“К.ш.“ към бул.
„Н.В.“ е отнела предимството на насрещно движещия се направо лек автомобил
„Н.м.“, рег. № **********, с което е нарушила правилата за движение по чл. 25 и
чл. 37,ал.1 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от **********г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78,ал.1 във вр. с чл. 80 от ГПК
да заплати сумата 2 120 лв. – такси и разноски по съдебното производство
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪДЖА
Застрахователна компания „Л.И.“АД-гр.С., бул.“Ч.в.“****, ЕИК *********да
заплати П.Г.П., ЕГН ********** ***** на сумата 1 900 лв.– направени разноски за
въззивното производство по спора за платено адвокатско възнаграждение.
Решението съгласно разпоредбата на чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)