Решение по дело №2097/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 407
Дата: 27 март 2018 г. (в сила от 27 март 2018 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20171100602097
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2017 г.

Съдържание на акта

                            Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                               гр.София, .........03.2018 година

 

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

         ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР: АЛБЕНА ЛАМБЕВА

ПРОКУРОР:САШО ТОТЕВ

 

като разгледа докладваното отсъдия Колева ВНОХД № 2097 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 и сл НПК.

С присъда от 03.02.2017г., постановена по НОХД № 14 594/2014г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 14- ти състав, съдът е признал подсъдимия Ю.И.Ц. за винован в това, че на 12.10.2013г. около 01,00 часа в гр.София, на ул.”Свети Наум” при управление на МПС- лек автомобил марка ”Хонда”, модел „Сивик”с ДК № *****с посока на движение от бул.“Джеймс Баучър“ към бул.“Черни връх“ в района срещу № 18 нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:чл.5, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/- на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, чл.15, ал.1 от ЗДвП- на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркиравка, използва най- дясната свободно лента, чл.20, ал.1 от ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ал.2- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на мастността, със сътоянието на пътя и на правозното средство, с превозвания товар, с характера и интезивността на движението, с конкретните усливия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като се движел с несоъбразена с пътните условия и релефа на мастността скорост, вследствие на което загубил контрол над управлението на автомобила, отколнил се в ляво като напуснал пътното платно и реализирал

                                             Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 2 стр.

 

пътно транспортно произшествие последователно в дърво и метален стълб и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на пътника в автомобила А.В.Ч., както следва: тежка открита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с разкъсно- контузна рана в дясно- челно с подлежащо счупване на черепните кости- дясна челна кост и челният синус, контузия на мозъка с хематом наз твърдата мозъчна обвивика с газиво включвания, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на абкахал в кръвта от 1,5 на хиляда, след употреба на наркотични вещества и техни аналози /тетрахидроканабинол/ТНС/- марихуана, канабис и производни на кокаин, амфетамин, кетамин/, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, пр.2, б.”а”, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Ю. Ц.е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е присподнал времето, през което е бил лишен по административен ред от това право.

Съдът е осъдил подсъдимия Ю. Ц.да заплати на А.В.Ч. сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2013г. до окончателното изплащане, като отхвърлил глажданския иск до пълния му предявен размер от 60 000,00 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Ю. Ц.да заплати направените по делото разноски в размер на 1 343,00 лева, сумата от 400,00 лева по сметка на СРС, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от гражданския ищец А.Ч., чрез адв.С.С., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаканоконъобразна. Твърди се, че в мотивите съм нея съдът описва две телесни повреди, а обсъжда само една и определя възнаграждение само за нея. Поддържа се, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са увеличили размера на гражданския иск до 100 000,00 лева, но съдът отхвърлил това искане. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като съдът уважи изцяло предявения граждански иск до 60 000,00 лева, а ако прецени, че съдът неправилно е отказал увеличаване на размера до 100 000,00 лева- да върне делото на същия състав за разглеждане и произнасяне в гражданската му част.

Във въззивното производство в качеството на граждански ищци са конституирани наследниците на А.Ч.- Д.Ф.Ч.и В.С.Ч..

Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Ю.Ц., адв.П.Ч., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени

                                             Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 3 стр.

 

нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че е налице несъответствие между обстоятелствената част, словесната и цифрова част на диспозитива на обвинителния акт. Твърди се, че по делото не е установено времето на осъщественото деяние и възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Подддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо и същото следва да бъде в минимален размер. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, а алтернативно да я измени като намали размера на наказанието и гражданския иск.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбите на граждански ищец и подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита жалбите за неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Предлага същата да бъде потвърдена.

В съдебно заседение пред въззивната инстанция повереникът на гражданските ищци поддържа, че съдът е описал две телесни повреди, а в мотивите обсъжда една и определя обезщетение за нея. Твърди, че получените травматични увреждания са изключително тежки, в пряка и непосредствена причинно следствена връзка от станалото ПТП и следващото влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Моли съдът да уважи гражданския иск до пълния му предявен размер от 100 000,00 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови оправдателна такава, а алтернативно да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. По отношение на увеличението на гражданския иск прави възражение за погасяване по давност.

Подсъдимият Ю.Ц. не се явява в съдебно заседание.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVI- ти въззивен състав, като съобрази доводите и възраженията на страните и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна районният съд е приел, че подсъдимият Ю.Ц. и свидетелят А.Ч. се познавали. На 11-12.10.2012г. вечерта подсъдимият Ю.Ц. и свидетелите А.Ч. и М.Г.били в питейно заведение, находящо се в гр.София, кв.“Лозенец“, ул.“Милин камък“ и ул.“Крум Попов“, където подсъдимият употребил алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият Ю.Ц. и свидетелят А.Ч. отишли да вземат автомобила на подсъдимия с намерение по- късно да се придвижат до друга част на града със свои приятели от компанията. Автомобилът марка „Хонда Сивик“ с ДК № *****бил собственост на подсъдимия и управляван от него, а свидетелят А. Чькърски бил на предна дясна седалка до водача. Около 01,00 часа се движили със скорост около 50 км/ч по ул.“Крум Попов“ с посока на движение от бул.“Джеймс Баучер“ към

                                             Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 4 стр.

 

бул.“Черни връх“, когато подсъдимият изгубил управление над автомобила, напуснал пътното платно към лявата му страна и самокатастрафирал в крайпътно дърво, в стълб и в паркиран върху тротоара лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ******, собственост на свидетелката Мария Ненова. В този момент по тротоара се движел свидетелят И.В., който бил повален от сблъсъка на автомобила, управляван от подсъдимия Ю.Ц..

В резултат на удара свидетелят А.Ч. получил сериозни наранявания, в резултат на които изгубил съзнание. Подсъдимият напуснал местропроизшествието и оставил свидетелите А.Ч. и И.В. в безпомощно състояние. След време свидетелят И.В. се опомнил и възприел действията на подсъдимия и обстоятелството, че свидетелят А.Ч. лежи до автомобила. В близост до местопроизшествието се намирал свидетелят Г., който се разделил със свидетеля И.В. непосредствено преди настъпването му. Свидетелят Г. се обадил на тел.112 и изчакал пристигането на Полиция и Бърза помощ и след пристигането им свидетелят А.Ч. бил откаран във ВМА, където бил приет приет по спешност в клиника по неврохирургия..

Подсъдимият се върнал в заведението при компанията си и споделил със свидетеля М.Г., че е имало инцидент и му дал ключовете от автомобила си под предтекст, че е пил, но подал сигнал, че автомобилът му е противозоконно отнет. Органите на полицията извършили проверка и установили, че със същия автомобил е извършено пътно транспортно произшествие на кръстовището на ул.“Свети Наум“ с ул.“Св.Търновски“.

След проведени опертивни мероприятия на 12.10.2013г. било установено, че водач на моторното превозно средство, с което е причинено пътно- транспортното произшествие е подсъдимият Ю.Ц..

Във въззивното производство е допусната и приета съдебно- медицинска и психиатрична екпертиза, съгласно чието заключение при А.Ч. е налице органично налудно разстройство. Протичането на психозата е хронично, с перистираща параноидна продукция и същият няма съзнание за психично заболяване, не е критичен към заболяването си и не провежда медикаментозна терапия. След пътно- транспортното произшествие на 12.10.2013г. е установено открита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно- контузна рана в дясно челно, с подлежощо счупване на черепни кости, контузия на мозъка с хематом над твърдата мозъчна обвивка с газови включвания и навяхване на лявата лакетна става. За да се направи преценка за наличие на причинно- следствена връзка между пътно- транспортното произшествие и тези увреждания, които са установени по- късно е необходимо от специалист неврохирург да се сравнят направените изсладвания. Ако се докаже причинно- следствена връзка между тези увреждания и пътно- транспортното произшествие, тогава е реализиран медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция експертът К. поддържа, че психотичното разсктройство при А.Ч. е възникнало

                                             Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 5 стр.

 

на базата на претърпяната черепно- мозъчна травма.

Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими

за правилното му решаване- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите М.Г., И.В., М.Н., Л. Г., Д. Г., Б. П., К. П., Д. М., А.Ч., К. И., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, заключение по съдебно медицинка експертиза № П- 224/2013г., заключение по съдебно медицинка експертиза № П- 223/2013г съдебно- химическа експертиза, автотехническа ексепртиза, заключение по съдебно медицинка експертиза № П- 11/2014г., справка за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото и относими към предмета на доказване по делото.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия Ю.Ц., съдът е приел за установено, че същият е не осъждан.

Обосновано съдът е приел, че на 12.10.2013г. около 01,00 часа в гр.София, на ул.”Свети Наум” при управление на МПС- лек автомобил марка ”Хонда”, модел „Сивик”с ДК № *****с посока на движение от бул.“Джеймс Баучър“ към бул.“Черни връх“ в района срещу № 18 нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:чл.5, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/- на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, чл.15, ал.1 от ЗДвП- на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркиравка, използва най- дясната свободно лента, чл.20, ал.1 от ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ал.2- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на мастността, със сътоянието на пътя и на правозното средство, с превозвания товар, с характера и интезивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като се движел с несоъбразена с пътните условия и релефа на мастността скорост, вследствие на което загубил контрол над управлението на автомобила, отколнил се в ляво като напуснал пътното платно и реализирал пътно транспортно произшествие последователно в дърво и метален стълб и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на пътника в автомобила А.В.Ч., както следва: тежка

                                             Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 6 стр.

 

открита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с разкъсно- контузна рана в дясно- челно с подлежащо счупване на черепните кости- дясна челна кост и челният синус, контузия на мозъка с хематом над

твърдата мозъчна обвивика с газови включвания, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,5 на хиляда, след употреба на наркотични вещества и техни аналози /тетрахидроканабинол /ТНС/- марихуана, канабис и производни на кокаин, амфетамин, кетамин/

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че подсъдимият Ю.Ц. от обективна и субективна страна на 28.05.2010г. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.2, б.”а”, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция ицзяло споделя.

Правилни и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието, тъй като за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Обосновано като смекчаващо вината обстоятелство е отчетена ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия, а като отегчаващо- високата обществена опасност на деянието. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС относно определянето на обезщение за претърпени неимуществени вреди. Установено е, че след инцидента пострадалият А. Чакъров е изпитвал силна физическа болка в резултат на множеството травматични увреждания и е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота и продължаващо се влошаване на здравословното състояние на пострадалия. В тази връзка съдът намира, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 60 000,00 лева.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на повереника, че в мотивите към присъдата съдът описва две телесни повреди, а обсъжда една телесна повреда. Видно от мотивите съдът е обсъдил и двете телесни повреди, причинени на А.Ч..

Въззивната съдебна инстанция намери за неоснователно възражението на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо. За престъплението се предвижда наказания лишаване от свобода от една до шест години, същото е извършено в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества и техни аналози, причинени са множество наранявания, което сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието

При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК цялостна служебна проверка на атакуванат присъда, настоящата въззивна инстанция не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да налагат отмяната й. Налице са основания за изменение на

 

Решение по ВНОХД № 2097/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 7 стр.

 

първоинстанционната присъда в гражданско- осъдителната й част и осъждане на подсъдимия да заплати направените пред въззивната инстанция разноски.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.3 от НПК, Софийски градски съд

 

Р     Е       Ш       И:

 

ИЗМЕНЯ присъда от 03.02.2017г., постановена по НОХД № 14 594/2014г. по описа на СРС, НО, 14- ти състав като увеличава размера на обзщетението за причинени неимуществени вреди от 10 000,00 на 60 000,00 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Ю.И.Ц. ЕНГ ********** да заплати на Д.Ф.Ч.и В.С.Ч. сумата от 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

ОСЪЖДА подсъдимия Ю.И.Ц. да заплати по сметка на СГС сумата от 592,48 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 2 000,00 лева държавна такса върху уважения граждански иск

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.