РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2385
гр. Пловдив, 15.11. 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 2792 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на С.К.П.,
ЕГН ********** с адрес *** против Решение
№ 2153 - 15- 174 от 01.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив и същото е изцяло потвърдено.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата
отмяна и постановяване на решение, с което се отсъди, че отпуснатата пенсия съгласно
Разпореждане
№ **********/1999 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив е отпусната законосъобразно и
получена добросъвестно. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП
на НОИ - гр.Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено
по делото. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
ІІ. По допустимостта :
4.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорване срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, засягащ неблагоприятно правната сфера
на оспорващия, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите и тяхната
хронология :
5.
С Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 2, ал. 1, б.“а“ от ЗП отм., считано от 06.12.1999г. на
С.К.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на
пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета
категория труд - 10 г. 04 м. и 21 дни. От 01.01.2000 г. общ осигурителен стаж,
превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 31 г. 08 м. 09
дни, индивидуален коефициент 1.854 при базисен период 01.01.1977 г. -
31.12.1979 г. с доход за същия период-10538.00 лв.
В хода на административноо производство от страна на
пенсионните органи е прието, че в ТП на НОИ Пловдив е предприета процедура по
проверка на достоверността на отпуснатата пенсия и установяване на осигурителен
стаж на П., съгласно чл.108, ал.1, т.1 от КСО. Във връзка с горното, с писмо №
К-26849/14.06.2013 г. от П. са изискани оригиналните документи за осигурителен
стаж, тъй като документите за стаж при
отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка
и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Писмото се е върнало, като непотърсено.
Въз основа на Заповед №200/15.07.2013г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив за извършване на проверка по реда на чл.108, ал.1, т.1
от КСО, с писмо №К-26849#1/08.08.2013 г. от отдел „КПК" при ТП на НОИ
Пловдив е поискано съдействие за установяване на периодите на полагане на труд
от П., с оглед преценка на
правомерността на отпуснатта пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В хода на проверката
П. не се е явила и не е представила декларация относно положения
осигурителен стаж по периоди и осигурители. С писмо изх. № МП-15828#1/05.03.2015
г. от същата отново е изискано представяне на документи или декларация за
положен стаж по периоди. С писмо с вх. № МП-15828#2/21.03.2015 г. П. е представила
37 броя обр. УП-3, една осигурителна книжка и 4 трудови книжки. Представена е и
декларация за осъществена кражба в дома на лицето и ксеропие на акт №761/16.05.2002
г., издаден от МВР гр. Пловдив.
По представените документи, във връзка с нередовно
оформения осигурителен стаж вписан в трудовите книжки, с писма до осигурителите
и искане аз извършване на проверка от контролен орган при ТП на НОИ-София, е
изискано установяване на нередовно оформения осигурителен стаж.
С горецитираното писмо от страна на П. са представени
обр. УП-3 №298/03.04.1990г., издадено от осигурител Главна дирекция "Български
циркове" - цирк "Глобус" - София с осигурителен стаж за периода
от 01.01.1965г. до 31.12.1979г. на длъжност "циркова артистка
акробатка", заверен с календарана продължителност 15 години и предложение
за категовизиране на труда от втора категория по т. 65 от ПКТП отм. За
горецитирания период е представена трудова книжка №39/03.08.1967 г., в която са
оформени осигурителни стажове в периода 07.08.1967 г. - 08.09.1967 г. на
длъжност анализатор в Окръжна семеконтролна инспекция Враца и от 18.06.1968 г.
до 07.10.1979 г. са налице неоформени
стажове като артист акробат и администратор с прекъсване. За този период са
представени обр. УП-3 с помесечни данни, като е прието, че общият стаж не е с
календарна продължителност. Съгласно констативен протокол № КП-5-21-00171484/29.08.2016
г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град е установено, че лицето С.К.П.
не фигурира в разпращателните ведомости на Главна дирекция "Български
циркове", цирк "Глобус". При това положение, осигурителния стаж
за периода 01.01.1965 г.- 31.12.1979г. с продължителност 15 години на длъжност
циркова артиска акробатка не е зачетен от пенсионните органи. По представените
редовно оформени документи е зачетен осигурителен стаж на въпросната длъжност
при втора категория труд с обща продължителност 03 г. 02 м. 05 дни.
Не е зачетен осигурителен стаж за периодите: от
18.05.1970 г. до 30.09.1970 г. на длъжност "администратор" в
"Балкантурист" Слънчев бряг, от 29.06.1972 г. - 07.10.1972г. на
длъжност "информатор" в "ВТ и ТО" Слънчев бряг, от
14.06.1974 г. до 21.09.1974 г. на длъжност "информатор" в "Отдих
и туризъм" Толбухин, от 15.05.1995 г. до 29.03.1996 г. на длъжност
"касиер" в Кооперация "БКС", тъй като не е редовно оформен
в представените труди книжки и не е представен обр. УП- 3 с оформен стаж.
С оглед представените редовно оформени документи в
хода на административното производство е установен осигурителен стаж за периода
от 07.08.1967г. до 19.12.1999г. както следва : от втора категория труд на
длъжност „артист акробат" с продължителност - 03 г. 02 м. 05 дни, от трета
категория труд с продължителност 17 г. 04 м. 18 дни и общ осигурителен стаж
превърнат към трета категория труд - 21 г. 04 м. 09 дни.
В хода на административното производство не събрани
доказателства за наличие на осигурителен стаж, респективно наличие на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст към датата на
първоначалното отпускане на пенсията - 06.12.1999 г., а именно осигурителен
стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета категория труд
- 10 г. 04 м. и 21 дни и общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл.104
от КСО към трета категория труд - 31 г.,
08 м. и 09 дни. Прието е, че при така
събраните документи общият осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 21
г. 04 м. 09 дни от трета категория труд.
Прието е, че С.К.П. няма установен осигурителен стаж
от първа категория категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета категория
труд - 10 г. 04 м. и 21 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд - 31 г. 08 м. 09 дни, при които е отпусната пенсията, съгласно
Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив, а има само 03 г. 02 м. 05
дни осигурителен стаж от втора категория труд.
При тези данни е прието, че С.К.П. е придобила право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО на 21.02.2013 г. при навършена възраст 65 г.
С оглед изчисляване на индивидуалния коефициент,
съгласно чл.70, ал.3 от КСО с писмо изх. № МП-15828#10/08.06.2017 г. от П. е
изискано да представи обр.УП- 2 с осигурителен доход за три години преди 1997
г. от последните 15 такива - обр.УП- 2 с осигурителен доход за периода:
01.01.1977 г. - 31.12.1979 г. (базисен период при който получава пенсия), както
и доход за 1980 г. и 1981 г. Съгласно представените документи от страна на
органите при ТП на НОИ- Пловдив е прието, че стажът на жалбоподателката е
по-малко от три години, поради което следва да се представи обр.УП-2 с
осигурителен доход и за периода от 01.02.1980 г. до 31.01.1983 г., както и за
01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. П. е уведомена, че може да представи друг
тригодишен период - например в периода от 10.01.1980 г. до 11.12.1984 г. от
осигурител Окръжен съвет на БТС или три години от друг осигурител, както и
декларация за това обстоятелство. Писмото е връчено на П. на 21.06.2017 г., като в срока по чл.1, ал. 5 от
НПОС, а именно : до 21.07.2017 г. същата
не е представила исканите документи, поради което личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 е отпусната с процесното
разпореждане на ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив в
минимален размер.
При тези данни от страна на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив е прието, че събраните документи за
осигурителен стаж и доход на П. в действителност доказват право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, но не на основание чл.2, ал.1, б.“а“ от ЗП отм.
и от датата на първоначалното отпускане съгласно Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Пловдив, поради което и на основание чл.99, ал.1, т.2,б“г“ от КСО въпросното
разпореждане и всички последващи са отменени, като пенсията за осигурителен
стаж и възраст е отпусната на основание чл. 68, ал.З от КСО от датата на
придобиване на правото и навършване на 65 годишна възраст на 21.02.2013 г. в минимален размер.
6.Предвид изложеното, с процесното Разпореждане № **********/Протокол
№ 2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б."г" от КСО, чл. 2,
ал. 1, б. "а" от ЗП отм. е отменено Разпореждане № **********/1999 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и всички
последващи разпореждания/т.1/ и на
основание чл. 68, ал.З от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 21.02.2013 г. - дата на навършване на 65 г. възраст,
пожизнено в минимален размер по чл. 70, ал. 10 от КСО/т.2/.
7.П. е обжалвала така постановеното разпореждане пред
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, като към жалбата е приложила непредставени до този момент документи
за осигурителен стаж и доход, а именно : Удостоверение обр.УП- 3 №392/10.07.2017г.
и обр.УП- 2 №391/10.07.2017 г., издадени от осигурител "Слънчев бряг"
АД; Удостоверение обр.УП- №13/10.07.2017
г. и обр.УП- 2 №92/10.07.2017 г., издадени от осигурител "Верея-тур"
АД Стара Загора, обр.УП - 2 №50/19.06.2017 г., издадено от "Мадара Интертур"
АД Шумен; обр.УП- 2 №ТРЗ-2792/06.07.2017 г, издадено от "Албена" АД и
обр.УП- 2 №7/16.04.2015 г, издадено от осигурител "Слънчев бряг" АД. От
страна на горестоящия административен орган е прието, че по така представените документи
за осигурителен стаж, с обжалваното Разпореждане **********/Протокол №
2142-15-26/29.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив вече е зачетен осигурителен стаж от втора категория на длъжността
“артист акробат”.
С
писмо с вх. № 1012-15-200#1/21.08.2017 г. П. е представила обр. УП -2 №
20/19.06.2017 г., издадено от "РИГА ХОТЕЛС"; обр.УП -2 №
45/21.07.2017 г., издаден от "СИНЕРГОН ХОТЕЛИ";
обр.УП - 3 № 44/21.07.2017 г, издадено от "СИНЕРГОН ХОТЕЛИ"; обр.УП -
2 № 29/07.10.2015 г., издадено от "ИНТЕЛЕКТ КООП"; Удостоверение №
30/07.10.2015 г., издадено от "ИНТЕЛЕКТ КООП"; обр. УП - 2 №
55/09.08.2017 г, издадено от "СТАРИЯ ПЛОВДИВ" и обр.УП - 2 №
4/14.07.2017 г., издадено от "РОСТОВ".
П. е представила още и декларация, че желае пенсията
да се изчисли от тригодишен базисен период с начална дата 01.11.1975 г. Прието
е, че по представените документи с осигурителен доход за формиране на базисен
период от три последователни години преди 1997 г. от последните 15 години
осигурителен стаж са набрани 528 календарни дни както следва: за времето от
01.01.1976 г. - 31.01.1976 г. - 28 дни, от 04.02.1976 г. - 25.02.1976 г. - 22
дни; от
16.09.1976г. - 30.09.1976 г. - 15 дни; от 01.11.1976
г. - 30.11.1976 г. - 01 м.; от 01.02.1977 г. – 28.02.1977г. - 01 м.; от
05.07.1977 г. - 20.09.1977 г. - 02 м. 16 дни; от 01.12.1977 г. – 30.12.1977г. -
01 м., от 01.03.1978 г. - 31.03.1978 г. - 27 дни; от 01.05.1978 г. - 31.05.1978
г. -01 м.; от 01.07.1978 г. - 31.07.1978
г. - 01 м.; от 01.08.1978 г. - 31.08.1978 г. - 01 м.; от 01.09.1978г. -
31.10.1978 г. - 02 м.; от 01.12.1978 г.- 31.12.1978 г. - 01 м.; от 01.01.1979
г. – 30.01.1979г. - 01 м.; от 01.02.1979 г. - 28.02.1979 г. - 01 м. и от
01.05.1979 г. - 31.05.1979 г. -01 м.
За времето от 01.11.1975 г. - 31.12.1975 г. не е
зачетен осигурителен стаж, тъй като не са представени документи за такъв. В
периода след 01.01.1976 г. е зачетен осигурителен стаж, за който не е
представено обр.УП-.2 с осигурителен доход както следва: от 01.10.1976 г. –
31.10.1976г. в Съвет за взаимно
осигуряване на кооператорите - 01 м.; от 01.01.1977 г. - 31.01.1977г. в
"Балкантурист" Слънчев бряг - 01 м.; от 01.06.1978 г. - 30.06.1978 г.
в ТК "Интерхотели" подел. "Черно море"- 01 м.; от
01.03.1979 г. - 31.03.1979 г. в "Балкантурист-Ровно" Видин. В тази
насока от страна на горестоящия административен орган е прието, че за допълване
на базисния период има възможност да се предстви обр.УП-2 от Окръжен съвет на
БТС, където е зачетен осигурителен стаж за периода от 10.01.1980 г. -12.12.1984
г. с продължителност 04 г. 11 м. 01 дни. Има възможност да се представи и обр.УП-2
с осигурителен доход за времето преди 30.09.1975 г., като следва да се изясни и
включи в базисния период неоформения стаж в ДСК "Отдих и туризъм"
Толбухин от 14.06.1974 г. -21.09.1974 г.
В тази насока е прието, че към жалбата си до горестоящия административен
орган от страна на жалбоподателката не са представени документи, които да се
явят нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО, поради което Разпореждане
№ **********/Протокол № 2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив не следва да се отменя. Прието е, че по
документите за осигурителен стаж, представени с жалбата, относно длъжността
"артист акробат" с обжалваното
Разпореждане *********З/Протокол №
2142-15-26/29.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ – Пловдив вече е зачетен осигурителен стаж от втора категория.
Крайният извод на горестоящият административен орган
е, че с жалба вх. № 1012-15-200 от 30.07.2017г. до горестоящия административен
орган П. не е представила доказателства, потвърждаващи полагането на стаж с
по-голяма продължителност от установения от административния орган.
8. При тези данни с Решение № 2153-15-147/01.09.2017 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив е оставена без уважение жалбата й срещу
разпореждане № **********/Протокол 2142-15-26/29.06.2017г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и същото е изцяло потвърдено.
9. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя
са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото Удостоверение
обр.УП-2 с изх.№ 28/12.09.2017г., издадено от ТП „Чернатица“ – Пловдив, като
правоприемник на осигурителя ОС на БТС Пловдив относно положен труд на длъжност „информатор – продавач“ за
периода от 10.01.2980г. до 31.12.1982г. с продължителност 02 години 11 месеца
21 дни, Удостоверение за раждане от ***г. на Ц.Г.П., родена на ***г. и
Удостоверение с изх.№ 94-С/06.11.2018г. за съпруг/а и родствени връзка на С. К.
П..
Представени са от ответника и са
приобщени към доказателствения материал по делото представени от
жалбоподателката доказателства в ТП на НОИ – Пловдив, съгласно Заявление с вх.№
1012-15-248#2/17.10.2017г., а именно : Удостоверение с изх.№
5506-06-2574/1/05.09.2017г. от Окръжна семеконтролна инспекция“ –Враца относно
положен труд от жалбоподателката на
длъжност „организатор надничар“ за
м.09.1967г. с продължителност 12 работни дни и Удостоверение обр. УП-3 с изх.№
1/08.11.2017г. от Кооперация Български кредитен съюз - София относно положен
труд от жалбоподателката на длъжност „касиер“ за периода 15.05.1995г. до
29.03.1996г. с продължителност 10 месеца 14 дни.
10. С оглед компетентността
на административния орган от страна на ответника са представени и са приобщени
към доказателствения материал по делото Заповед № 16695/10.08.2017г. на
подуправител на НОИ относно разрешен платен годишен отпуск за 2017г., в размер
на 7 работни дни, считано от 28.08.2017г. до 05.09.2017г. на Р.И.Д.– Директор
на ТП на НОИ Пловдив и Заповед № 213/10.07.2012г. за заместване на Директор на
ТП на НОИ Пловдив.
11. В
хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно- икономическа експертиза (СИЕ), чието
заключение е прието без заявени резерви от страните. На основание извършената
проверка на първичните документи /месечни разплащателни ведомости/ при ТС
„Чернатица" - гр. Пловдив, правоприемник на ОС на БТС - Пловдив
експертизата е установила, че данните посочени в издаденото Удостоверение
обр.УП- 2 № 28 / 12.09.2017г. изцяло отговарят на записванията /данните/ в
проверените месечни разплащателни ведомости за жалбоподателката С.К.П..
ІV.
За правото :
12.
Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното
осигуряване“ в ТП на НОИ.
Действително следва да се констатира, че Решение № 2153-15-147/01.09.2017 г. е подписано
не от органа сочен като негов издател, в каквато насока са и възраженията на
жалбоподателя, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е
издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор
ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от лицето М.Ч.на длъжност Началник отдел
„Краткосрочни плащания и контрол” в ТП на НОИ – Пловдив, поради
обстоятелството, че титулярят - Р.Д.е в платен годишен отпуск за периода 28.08.2017г. -05.09.2017г. включително (така
писмени доказателства на лист 243 и
л.244 по делото), поради което последната е била замествана при осъществяване
на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на
компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото учреждение.
Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в
ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая,
безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството, че е в
платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си
за период от седем работни дни, поради което титулярят е посочил с нарочна
заповед лице, което да го замества при осъществяване на функциите му, вкл. и
при упражняване на компетентността му по чл. 117 КСО - изрично посочено в
заповед № 213 от 10.07.2012 г.
13.По същество правилна е била преценката на решаващия орган за
законосъобразност на оспореното пред него разпореждане, в частта му, с която е
отменено Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на С.К.П. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.1999г. при условията на чл.2, ал.1,б. “а“ от ЗП отм. и всички
последващи го.
Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т.
1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при
това положение, че Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен
административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването
на конкретни права и задължения, за страните по административното
правоотношение.
КСО
не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С
оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането
не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато
е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане,
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно,
преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането
за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения
с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.
14. Именно защото се посяга на
стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил
отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно
да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО (каквото несъмнено е Разпореждане № №
**********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив).
Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява
предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение или
отменяне на влязло в сила разпореждане за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване
на пенсии,
една от които е неправилно отпусната пенсия – чл.99,ал.1,т.2,б.“г“ от КСО. Точно тази хипотеза е установена от органите на НОИ в хода на
развилото се административно производство.
Както вече бе
казано, на С.К.П. с Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.1999г.
при условията на чл.2, ал.1,б.“а“ от ЗП отм., при положен осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета
категория труд - 10 г. 04 м. и 21 дни, от 01.01.2000 г. общ осигурителен стаж,
превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 31 г. 08 м. 09
дни, индивидуален коефициент 1.854 при базисен период 01.01.1977 г. -
31.12.1979 г. с доход за същия период-10538.00 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал. 1, б. "а" от ЗП отм. право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст жените придобиват при минимум 15 г. трудов стаж при условията на първа
категория труд и възраст 47 г.
Именно с оглед
установяване на последнопосочения осигурителен доход и стаж е поискано от
жалбоподателката да представи необходимите документи, като осигурителните
органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и при кой
осигурител е работило. Въз основа на представените доказателства и
декларираните данни от страна на жалбоподателката контролните органи са
извършили проверка, при която претендираният стаж е потвърден отчасти, като същият
не отговоря на този, установен при първоначалното отпускане на пенсията на
лицето през 1999г.
Казано с други
думи не е удостоверен стаж от първа категория труд с продължителност
12 години 09 месеца 11дни и от трета категория труд с продължителност 10
години 04 месеца 21 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд 31 години 08 месеца 09 дни, при който е отпусната пенсията при условията на чл.2, ал.1, б „а“ от ЗП отм. с Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Както е прието
в редица решения на ВАС на шесто
отделение (Решение №7200 от 15.06.2016 по Дело №8588/2015г.,Решение №5734 от
14.05.2016 по Дело №8581/2015г.,Решение №2179 от 25.02.2016 по Дело №6763/2015г.,Решение
№13958 от 21.12.2015 по Дело №3045/2015г.) трудът от първа категория е трудно да бъде забравен.
15. При неустановения осигурителен стаж на
жалбоподателката в хода на административната процедура по издаване на
процесното разпореждане, и при липса на
доказателства в тази насока ангажирани от страна на П. в съдебната фаза на
процеса, в подкрепа на посочения в Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив осигурителен
стаж от първа категория с посочената продължителност, очевидно в случая се
касае за неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Този
извод не се променя в никаква степен с оглед представените от страна на
жалбоподателката в хода на съдебното производство писмени доказателства,
посочени в т.9 от настоящото решение, които не установяват стаж от първа
категория труд с продължителност 12 години 09 месеца 11дни, нито от трета
категория труд 10 години 04 месеца 21 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат
към трета категория труд 31 години 08 месеца 09 дни. Казано с други думи, настоящият казус се
субсумира в хипотезата на чл. 99,ал.1,т.2,б.“г“ от КСО в приложимата редакция, и правилно с процесното разпореждане на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр.Пловдив е отменено Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и
всички последващи го.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в хода на
административно производство, от страна на администрацията са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК.
В тежест на жалбоподателката, като лице
претендиращо право на пенсия, е да удостовери продължителността и
местоположението на трудовия си стаж, и ако не разполага с документите по чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е достатъчно да
декларира стажа си поне приблизително по периоди, осигурители и длъжност, а
административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да
осъществи служебно изясняване на стажа на лицето.
Действително, следва да се констатира, че пенсионното досие на П. не
е било налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост от
неговото възстановяване), но
контролните органи са дали възможност на жалбоподателката да представи всички
документи, с които разполага или в случай че не разполага с такива, да посочи
(декларира) периодите и осигурителите, където е положен релевантния за
реализиране на пенсионните й права стаж.
Крайният извод е, че приобщените в хода на административното производство доказателства,
както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения
извод, че по отношение на установените пенсионни права на П., няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на органите на ТП на НОИ Пловдив в хода на извършената й
проверка са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и
обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в издадените
от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо останалите констатации
направени в административното производство, и въз основа на тях правилно е
отменено Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на П.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.1999г.
при условията на чл.2, ал.1, б „а“ от ЗП отм.
Каза се, доказателства, които да подложат на съмнение
така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство.
Жалбоподателката,
която носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, в казуса не
доказа по пътя на пълно главно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл.2, ал.1, б „а“
от ЗП отм. и
този извод каза се не се променя в никаква степен от ангажираните писмени
доказателства в хода на съдебното производство, доколкото същите не внасят данни за
релевантните за спора факти и обстоятелства, различни от установените от
административния орган по отношение на правото на пенсия при условията, при
която същата е отпусната с Разпореждане № **********/1999г. Обратно, в случая пенсионните органи, установиха по
безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят
правомощието си да откажат да зачетат отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.2, ал.1, б „а“ от ЗП отм., като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на административното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. В хода на проведеното административно производство са
събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с
несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира
обоснования извод, че за жалбоподателката не са налице предпоставките за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.2,
ал.1, б „а“ от ЗП отм.
16. Ето защо, правилно в случая с процесното разпореждане
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив е отменено Разпореждане № **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на
С.К.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
06.12.1999г. при условията на чл.2,
ал.1, б „а“ от ЗП отм. и всички последващи го.
Изложеното по- горе има за последица
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-174/01.09.2017 г. на Директора
на ТП на НОИ, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, в частта, с която е отменено Разпореждане
№ **********/1999г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи го. Жалбата като неоснователна в
тази част ще следва да бъде отхвърлена.
17. Неправилна
е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред
него разпореждане в частта му, с която на С.К.П. е отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО в минимален
размер, съгласно чл.70, ал.10 от КСО.
Разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в приложимата
редакция дава възможност, считано от 01.01.2011 г. за придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 65 г. възраст и минимум 15
г. действителен стаж. Настоящият случай е именно такъв, като обосновано, въз
основа на събраните доказателства в хода на административното производство по
издаване на процесното разпореждане, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж от
трета категория труд с продължителност 21 години 04 месеца 09 дни, е прието, че
в действителност П. отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, считано от 21.02.2013 г. при навършена възраст 65 г.
18. Неправилно обаче е прието, че пенсията следва да бъде
отпусната в минимален размер съгласно
чл.70, ал.10 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО в
приложимата редакция индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на
лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането му. Действително, с оглед представените доказателства от страна
на жалбоподателката в хода на административната процедура не е формиран осигурителен
стаж и доход с оглед определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл.70,
ал.3 от КСО. В тази насока и както бе казано в т. 5 от настоящото решение с писмо
изх. № МП-15828#10/08.06.2017 г. от П. е изискано да представи обр.УП- 2 с
осигурителен доход за три години преди 1997 г. от последните 15 такива - обр.УП-
2 с осигурителен доход за периода: 01.01.1977 г. - 31.12.1979 г. (базисен
период при който получава пенсия), както и доход за 1980 г. и 1981 г. Съгласно
представените документи от жалбоподателката, от страна на органите при ТП на
НОИ- Пловдив е прието, че стажът на жалбоподателката е по-малко от три години,
поради което следва да се представи обр.УП-2 с осигурителен доход и за периода
от 01.02.1980 г. до 31.01.1983 г., както и за 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. П.
е уведомена, че може да представи друг тригодишен период, писмото е връчено на 21.06.2017
г., като в срока по чл.1, ал. 5 от НПОС, а именно : до 21.07.2017 г. същата не
е представила исканите документи, поради което личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 е отпусната с процесното разпореждане на
ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив именно в минимален
размер. Този извод е останал непроменен и от представените от страна на
жалбоподателката писмени доказателства в хода на административното обжалване. В
тази насока от страна на горестоящия административен орган е прието, че за
допълване на базисния период има възможност да се предстви обр.УП-2 от Окръжен
съвет на БТС, където е зачетен осигурителен стаж за периода от 10.01.1980 г.
-12.12.1984 г. с продължителност 04 г. 11 м. 01 дни. Има възможност да се
представи и обр.УП-2 с осигурителен доход за времето преди 30.09.1975 г., като
следва да се изясни и включи в базисния период неоформения стаж в ДСК
"Отдих и туризъм" Толбухин от 14.06.1974 г. -21.09.1974 г.
19. В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателката се ангажираха доказателства, посочени в т.9 от настоящото
решение (Удостоверение
обр.УП-2 с изх.№ 28/12.09.2017г., издадено от ТП „Чернатица“ – Пловдив, като
правоприемник на осигурителя ОС на БТС Пловдив относно положен труд на длъжност „информатор – продавач“ за
периода от 10.01.2980г. до 31.12.1982г. с продължителност 02 години 11 месеца
21 дни, Удостоверение за раждане от ***г. на Ц.Г.П., родена на ***г. и
Удостоверение с изх.№ 94-С/06.11.2018г. за съпруг/а и родствени връзка на С.К.П.,
Удостоверение с изх.№ 5506-06-2574/1/05.09.2017г. от Окръжна семеконтролна
инспекция“ – Враца относно положен труд от жалбоподателката на длъжност „организатор надничар“ за м.09.1967г. с продължителност 12 работни
дни и Удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 1/08.11.2017г. от Кооперация Български
кредитен съюз - София относно положен труд от жалбоподателката на длъжност
„касиер“ за периода 15.05.1995г. до 29.03.1996г. с продължителност 10 месеца 14
дни) и
бе прието като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните
заключение по СИЕ, съгласно което данните посочени в издаденото Удостоверение обр.УП- 2 №
28 / 12.09.2017г. изцяло отговарят на записванията /данните/ в проверените
месечни разплащателни ведомости, които доказателства,
преценени в тяхната съвкупност сочат на неистинност на приетите за установени от
пенсионните органи факти и обстоятелства по отношение правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО в минимален размер, съгласно чл.70, ал.10 от КСО.
20. Следователно пенсионните органи необосновано са приели,
че осигурителния доход на П., с оглед определяне на индивидуален коефициент по
чл.70, ал.3 от КСО не е установен по несъмнен начин (с оглед представените в хода на
съдебното производство нови писмени доказателства
описани по-горе в т. 9 от настоящото решение). Следователно неправилна е била
преценката на Директора на ТП на НОИ
Пловдив за законосъобразност на обжалваното разпореждане, в частта му, по
отношение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68, ал.3 от КСО в
минимален размер.
Необходимостта от нова преценка на осигурителния
доход с оглед определяне на индивидуален коефициент по чл.70, ал.3 от КСО на П.
за преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3
от КСО в действителен размер, се налага както от изложеното по- горе в настоящото решение, така и от наличието на
нови писмени доказателства (описани в т. 9 от настоящото решение) за съществуването на осигурителен стаж и доход на жалбоподателката,
който не е бил обект на проверка в хода на административната процедура.
21. Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в
йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, което е довело до неправилната му преценка за
законосъобразност на оспореното пред него разпореждане в обсъжданата част.
22. Това има за последица незаконосъобразност на
оспореното Решение
№ 2153-15-174/01.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ, в частта му, с
която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, по отношение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО в минимален размер и на
процесното разпореждане в тази му част. Те ще следва да бъдат отменени в
посочените части.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК в тази част делото
следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне относно правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.К.П. по чл.68, ал.3 от КСО
признато с Разпореждане №**********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
23. На основание чл. 120, ал. 2 от КСО, съобразно
уважената част от жалбата на жалбоподателката се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. – съответната част от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съразмерно на уважената част от жалбата.
24. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив се
дължат извършените разноски в размер на 150, лв. – съответната част от
възнаграждение по осъществената юрисконсултска защита, в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и депозит за вещо лице в размер на 200
лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.П., ЕГН ********** с адрес *** против Решение № № 2153 -
15- 174 от 01.09.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е отменено Разпореждане
№**********/1999г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи го.
ОТМЕНЯ Решение № 2153 - 15- 174 от 01.09.2017г. на Директора на
ТП на НОИ - гр.Пловдив,
в частта, с която е потвърдено Разпореждане
№ **********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в
частта, с която е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на С.К.П., ЕГН ********** с адрес *** при
условията на чл.68, ал.З от КСО, считано от 21.02.2013г. в минимален размер и Разпореждане
№ **********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в тази му част.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т.
1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне относно правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.К.П.
при условията на чл.68, ал.3 от КСО признато с Разпореждане №**********/Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - гр. Пловдив да заплати на С.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300
лева, представляваща съответната част от сторените разноски по
производството съразмерно на уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, сумата от 150 лева, представляваща съответната
част от сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :