Р Е Ш Е Н И Е
№260043/16.11.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря Искра Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№527/2020 г. по описа на РС – Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Д.М.Д., ЕГН: ********** *** срещу Е.С.Ч.,
ЕГН: ********** ***, с която се иска да бъде прекратен сключения между страните
на 27.07.2019 г. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Ищецът твърди,
че с ответницата са сключили
граждански брак на 29.07.2019 г. в гр. Дългопол, обл. Варна, като от самото му
начало отношенията помежду им не вървели добре. Известно време преди подаване
на молбата ответницата започнала да се
вижда с друг мъж, вследствие на което станала раздразнителна и конфликтна
спрямо ищеца. Въпреки положените усилия от негова страна за укрепване на брака
им, тя не променила отношението си към него, като дори се изнесла от дома им.
Излага се, че брачната връзка на страните станала просто формална и лишена от
чувства на обич, уважение, толерантност и взаимност. Поради всичко това ищецът счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което моли да бъде прекратен
с развод. Заявява, че съпрузите нямат деца, нито имущество
придобито по време на брака.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответницата не е
постъпил.
В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален
представител, чрез който заявява, че поддържа иска си.
Ответницата – редовно призована не се явява, не се
представлява.
След преценка на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание сключен граждански брак, за което е съставен Акт
за граждански брак № *** г., съставен в гр. Дългопол, област Варна.
Видно от представената
от ищеца декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
страните по делото нямат родени през време на брака деца, нито
придобити в СИО имущества.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка А. Й. К.– баба на ищеца се установява, че страните са се
разделили през м. януари 2020 г., тъй като не са се разбирали. От тогава те
не живеят заедно, като ответницата е отишла да живее в дома на родителите си в Г.. От
показанията на разпитания по делото свидетел Е. М. С. – дядо на ответницата също
се установява фактическата раздяла между страните, датираща от няколко месеца.
Свидетелят заявява, че съпрузите не са се виждали откакто са се разделили, като
всеки от тях живее с родителите си в Германия.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите въпреки близката
връзка на същите със страните по делото в частите, където информацията,
излагана от същите, съвпада с твърденията на страните, така както са
обективирани в исковата молба и в отговора към
нея.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна
клалификация чл. 49 от СК. Като главно основание за разстройството на брака се
сочи трайната фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по
делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени. Всеки
от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. В отношенията между страните
липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. При това
състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага прекратяването му.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е
направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Съобразно
чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се внесе от страните по равно,
съобразно разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д.М.Д., ЕГН:
********** и Е.С.Ч., ЕГН: **********, за който е съставен Акт за граждански
брак №*** г. от длъжностно лице по гражданското състояние при гр. Дългопол,
община Дългопол, обл. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49
ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лв.,
00 ст./, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6 т.
2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл.
329 ал. 1 от ГПК, както и държавна такса от 5, 00 лева /пет лева/, ако
за принудителното събиране на същата съдът издаде служебно изпълнителен лист
ОСЪЖДА Е.С.Ч., ЕГН: ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лв., 00 ст./,
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6 т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329
ал. 1 от ГПК, както и държавна такса от 5, 00 лева /пет лева/, ако
за принудителното събиране на същата съдът издаде служебно изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: