Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16013 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца Р.Г.С. срещу решение от 23.08.2018 г. по гр.д. №4116/2017 г. на Софийския
районен съд, 87 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу ЗК „Л.И.“ АД, иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за
разликата над сумата от 157,95 лв. до пълния претендиран размер от 459,27 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 16.04.2014 г. по вина на водача на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована
от ЗК „Л.И.“ АД, и изразяващи се в направени разходи на 16.11.2016 г. за
закупуване на медицински консумативи, отразени във фактури с №№**********/16.11.2016
г., 2434/16.11.2016 г. и 607/16.11.2016 г., като жалбоподателят е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и утвърдената
съдебна практика. Сочи, че неправилно СРС не се е произнесъл по
доказателственото му искане за разпит на свидетели. Подържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че разходите за закупуване на
антидекубитален дюшек не са в причинна връзка с лечебния и възстановителен
процес. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна ЗК „Л.И.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението
на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм.
е уважен до размера на сумата от 157,95 лв. не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо, но неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали претендираните имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупуване на антидекубитален дюшек, са в причинна
връзка с процесното заестрахователно събитие.
За основателността на прекия иск в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ищеца е да установи, че в
причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване.
По делото е представена фактура
№2434/16.11.2016 г. за сумата от 354,80 лв. с ДДС – за антидекубитален дюшек и
патерица.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получила следните телесни увреждания: контузия на мозъка, травматичен
супархноидален кръвоизлив, контузии и охлузвания фронтално вдясно, наличие на
кръв в гръдния кош в дясната част, травма в гръдно-коремната област, фрактура
на дясно ребро вдясно, фрактура около сакралната кост вдясно и е претърпяла две
оперативни интервенции, а към настоящи момент би трябвало, тъй като е на легло,
да провежда рехабилитация. Вещото лице сочи още, че извършените от ищеца по
описаната по-горе фактура разходи са в причинна връзка с процесното ПТП и са
били необходими за лечебния, възстановителния и рехабилитационен процес на
ищеца. От заключението се установява още, че ищецът е квадрипаретичен синдром,
което означава, че има пареза на четирите крайника и десностранна централна
хемиплегия, което означава, че левия горен и левия долен крайник са напълно
неподвижни и обслужването става от близките и на легло, а антидекубиталният
дюшек е категорично необходим за ищеца.
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна
връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
и възстановяване, вкл. и за закупуване на антидекубитален дюшек. Ирелевантно за
отговорността на застрахователя е посоченото от първоинстанционният съд
обстоятелство, че на ищеца е предоставен антидекубитален дюшек от дирекция
„Социално подпомагане“, чийто експлатационен срок не е изтекъл. По делото е
установено при условията на пълно и главно доказване, че закупеният
антидекубиталният дюшек е категорично необходим за ищеца, т.е. разходът е в
причинна връзка с процесното ПТП.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да
бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с
което на ищеца бъде присъдено допълнително сумата от 301,32 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Решението следва да се отмени и
в частта, в която на ответника са присъдени разноски в размер на сумата от
101,69 лв. и в частта, в която ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 114,81 лв., представляваща депозит за вещо лице.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 383,81
лв., както и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 16,41
лв., представляваща държавна такса и сумата от 360,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между въззивника и адв. С.С., според който въззивникът е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 360,00 лв. с
ДДС, платимо по реда на чл.38 ЗА. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СРС сумата от 60,19 лв., представляваща депозит
за вещо лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №476172/23.08.2018 г., постановено
по гр.д. №4116/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Р.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за разликата над сумата от 157,95 лв. до пълния претендиран
размер от 459,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2014 г. по вина на водача на МПС
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП е била застрахована от ЗК „Л.И.“ АД, и изразяващи се в направени разходи
на 16.11.2016 г. за закупуване на медицински консумативи, отразени във фактури
с №№**********/16.11.2016 г., 2434/16.11.2016 г. и 607/16.11.2016 г., в частта,
в която Р.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 101,69 лв. - разноски по делото, и в частта, в която Р.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на основание чл.77 ГПК по сметка на СРС сумата
от 114,81 лв., представляваща депозит за вещо лице, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.226 КЗ допълнително сумата от 301,32 лв. /или
разликата над присъдените 157,95 лв. до пълния предявен размер от 459,27 лв./,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното заплащане,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2014 г. по вина на
водача на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ЗК „Л.И.“ АД, и изразяващи
се в направени разходи на 16.11.2016 г. за закупуване на медицински
консумативи, отразени във фактура №2434/16.11.2016 г., на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 383,81 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, а на основание чл.77 вр. чл.76 ГПК да заплати
допълнително по сметка на СРС сумата от 60,19 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 376,41 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.