№ 2086
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204575 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-001417 от 24.02.2021
г., издадено от началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, с което на П. ЗЛ. СТ.
- за нарушение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 179,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева;
- за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.2, б. Б от ЗДвП е наложено на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца;
С жалбата се поддържат конкретни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно, формулирано е искане съдът да постанови решение с което да
измени наложената на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „Б“ ЗДвП санкция както
по отношение на наказанието „Глоба“, така и по отношение на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото ангажира
1
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че на 26.01.2021 г. около
17,40 часа в гр. Пловдив на бул. „Шести септември“ – кръстовище с бул.
„Източен“, в посока Запад, жалбоподателят С. управлява товарен автомобил
„Фузо Кантер“ с рег. № ***, собственост на „Кара – Ка“ ООД като извършва
следните нарушения:
1. На пешеходна пътека не пропуска преминаващите по пътеката
пешеходци и блъска Е.Ш.К. на 13 години, като допуска ПТП с пострадало
лице.
2. Като участник в ПТП с пострадало лице напуска местопроизшествието,
без да изчака пристигането органите на МВР
Така описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който
съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само
не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото
доказателства - показания на актосъставителя, който изрично потвърди в
съдебно заседание посоченото в АУАН, както и показанията на свидетеля
очевидец П..
Показанията на двамата свидетели съдът кредитира като последователни,
безпротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, включително съдебно медицинско удостоверение на
пострадало лице, констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
Не е оспорено по делото, а и от изисканите и представени Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121з – 825 / 19.07.2019 г.; Заповед № 317з
– 1633 / 20.04.2015 г.; Заповед № 8121к – 6152/ 07.05.2020г., се установява,
материалната, процесуална и темпорална компетентност на актосъставителя и
на административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Нарушенията са извършени на 26.01.2021г., АУАН е
издаден на 04.02.2021г., а НП - на 24.02.2021г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички съставомерни
фактически признаци на вменените нарушения, като възраженията на
жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими от настоящата
съдебна инстанция. Надлежно са индивидуализирани и сочените като
нарушени правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след непосредственото
му изслушване от контролния орган, с което в пълнота е гарантирано правото
му на защита. Същият е подписал акта, като в графата за възражения е
посочил, че няма такива. Възражения не са постъпили и в срока по чл. 44
ЗАНН.
Относно нарушението по чл.119 ал. 1 от ЗДвП
Съдът намира, че досежно това нарушение правилно е приложен
материалния закон. Нормата на чл. 119 ЗДвП въвежда безусловно задължение
за водачите на МПС да пропуснат движещите се по пешеходна пътека
пешеходци. В конкретния случай това не е сторено, въпреки че пешеходката
Кръстева не само е била стъпила на пешеходната пътека, но и нещо повече
вече е била на средата на пътното платно, тоест за водача на МПС не е имало
никакво съмнение, че пешеходката желае да упражни правото си на
предимство.
Въпреки безусловното задължение да пропусне пешеходката,
жалбоподателят е отнел предимството й, като я е блъснал, в резултат от което
3
малолетната Кръстева претърпяла телесни увреждания, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е била е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК, видно от
представеното СМУ.
Очертаното квалифицира настъпилият противоправен резултат като ПТП с
пострадало лице, поради което и съвсем законосъобразно на дееца е
наложена санкция по чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Предвижданата в закона глоба в
този случай е в абсолютно определен размер – 200 лева и той изцяло е
съобразен от наказващия орган.
В конкретния случай е налице и отрицателната предпоставка по смисъла на
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, а именно деянието да не съставлява престъпление,
доколкото съставомерни по чл. 343 НК са само средни и тежки телесни
повреди и смърт, причинени при управление на МПС, но не и лека телесна
повреда, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че за разлика от
много други случаи при определяне на санкционната норма съвсем коректно е
направена и привръзката с чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 ЗДвП, сочещо като
нарушение именно несъобразяване на правилата за предимство.
В смисъл че при идентична фактическа обстановка нарушената норма е
именно по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а коректната санкционната норма е чл. 179 ал.
2 вр. чл. 179 ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП е и трайната съдебна практика.
Така изрично Решение № 2711 от 18.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3284 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 826 от
22.04.2016 г. по н. д. № 331/2016 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 353 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3330 / 2017 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
По изложените по – горе съображения постановлението в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1 т.2, б. Б ЗДвП.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
4
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото не се спори, а и от формираната доказателствена съвкупност се
установява по безспорен и категоричен начин, че в случая жалбоподателят е
водач на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и участник в ПТП по
смисъла на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП. Не се спори и че настъпилото ПТП е
довело до нараняване на малолетната Е.К., явяваща се пострадало лице.
Изложеното води до категоричен извод, че за жалбоподателя е възникнало
задължението по цитираната по-горе разпоредба, което той не е изпълнил.
Елементите от фактическия състав на посоченото администаритивна
нарушение се установяват по категоричен начин, като същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна. Така от събраните по делото
доказателства и най – вече от показанията на свид. П. се установява, че
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието знаейки, че от
възникналото ПТП има пострадало дете. Жалбоподателят е провел разговор
със свид. П., която му посочила, че малолетната Кръстева не е добре, като С.
поел ангажимент да обърне автомобила на кръговото движение и да спре така
че да не затруднява движението. Въпреки това обаче същият напуснал
местопроизшествието без да изчака представители на МВР. По делото не се
ангажираха доказателства, нито дори бяха релевирани твърдения, че за
жалбоподателя са били налице обективни извинителни причини, поради
които не е могъл да изпълни вмененото му по ЗДвП задължение. Ето защо
коментираното административно нарушение се доказва по безспорен и
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, като
административната санкция е правилно индивидуализирана в рамките на
законоустановения максимум.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение са
предвидени административни наказания лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
При определяне на размера на наказанието, следва да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
5
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил
наказание лишаване от право да управлява МПС за максимален срок от 6
месеца и глоба, определена също в максимален размер от 200 лева, като
същият е аргументирал размерите на двете наказания, посочвайки, че в
случая с процесното деяние е създадена голяма степен на опасност за
здравето и живота на пешеходците. Доводите на административно
наказващия орган, разгледани в контекста на установените по делото
фактически обстоятелства са изцяло споделими от настоящата съдебна
инстанция, поради което и неоснователно се явява искането за изменение на
така наложените санкции. В случая е необходимо да се отбележи отново, че
се касае за предизвикване на ПТП при отнемане на предимство на пешеходци
на пешеходна пътека, като е пострадало малолетно лице – Е.К.. Същата е
била придружавана от свид. П., която подробно и систематично разказва за
събитията от процесния инцидент, включително и за това, че от настъпилия
удар е пострадала и самата тя – падайки на земята. На следващо място, от
вниманието на съда е невъзможно да убегнат не само начина на извършване
на процесните деяния, но и данните за причинените телесни увреди на детето,
а именно стигнало се е до имобилизиране за срок от 14 дни на десен долен
крайник с тутурна шина. Всичко изложено идва да покаже, че единствено
адекватната с оглед целите на чл. 12 ЗАНН е именно наложената
административна санкция, включващи кумулативни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС в максимален размер.
По изложените съображения постановлението и в тази му част следва да
бъде потвърдено.
По приложението на чл. 28 ЗАНН
Настоящия състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
6
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според съда конкретния случай разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца от други подобни случаи на
нарушения по чл. 119 ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП. Не може да се
пренебрегне и обстоятелството, че е от процесното ПТП е пострадало и
малолетно лице, включително взети бяха предвид и данните за поведението
на водача в конкретния случай, както и данните изводими от приложената по
делото справка за нарушител/ водач.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна, доколкото
обаче такива не се претендират, то и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-001417 от
24.02.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на П. ЗЛ. СТ., ЕГН **********
- за нарушение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 179,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева;
- за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.2, б. Б от ЗДвП е наложено на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7