Решение по дело №1339/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2178                                       16.12.2019 г.                                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Кристина Линова, в присъствието на прокурора Д. Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1339 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Д.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представлявана от пълномощника адв. Д.З.,***, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на наказателно постановление № 18-0769-003910 от 04.10.2018 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, отменено с влязло в сила решение №  183 по НАХД № 5890/2018  г. по описа на Районен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и́ изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 18-0769-003910 от 04.10.2018 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, са наложени на ищцата административни наказания- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Твърди се също, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно. Изложено е, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищцата е ползвала услугите на адвокат и в съответствие с клаузите на сключения договор за правна защита и съдействие е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Представя доказателства. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените разноски по делото.

Пълномощникът на ответната страна оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на претенцията. Не сочи доказателства.

Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което и с оглед твърденията на ищеца за настъпили имуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган, е процесуално допустим.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 18-0769-003910 от 04.10.2018 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, са наложени на ищцата административни наказания- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С влязло в сила на 08.03.2019 г. решение №  183 по НАХД № 5890/2018  г. по описа на Районен съд- Бургас наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно.

От приложеното НАХД № 183 /2018 г. по описа на Районен съд- Бургас се установява, че в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищцата е ползвала адвокатска защита, осъществена от адвокат Д.З. *** въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 07.12.2018 г. Видно от приложеното по делото преводно нареждане (на л. 23), за осъщественото процесуално представителство същата е заплатила на адвоката възнаграждение в размер на 400 лева.

За да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая тези предпоставки са налице. Издаденото срещу ищцата наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Несъмнено последната е претърпяла имуществени вреди под формата на претърпени загуби (намаление на имуществото и́), заплащайки възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление пред съда. Видно от приложеното преводно нареждане, неоспорено по надлежния процесуален ред, адвокатското възнаграждение действително е заплатено от ищцата на процесуалния представител. Такива разноски същата не би извършила, в случай че не бе издадено наказателното постановление и следователно е налице изискуемата от закона причинна връзка. С оглед на това, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, но само частично. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на извършените от ищеца разноски в производството пред БРС по обжалване на наказателното постановление, предвид размера на наложеното административно наказание, неголемия обем на изследваните доказателства и преди всичко правната сложност на заявения спор. Ето защо, с оглед недопускане обезщетението за вреди да бъде източник на обогатяване за увредения, следва да присъди на последния сумата от 300 лева- минималния размер, предвиден в нормата на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част до претендирания размер от 400 лева предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 14.06.2019 г. до окончателното и́ изплащане.

С оглед формирания извод за частична основателност на претенцията и своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се присъдят на ищцата направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер 307.50 лева (от общо 410 лева, в т.ч. 10 лева заплатена държавна такса за производството и 400 лева- адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Д.В.В. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на наказателно постановление № 18-0769-003910 от 04.10.2018 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, отменено с влязло в сила решение №  183 по НАХД № 5890/2018  г. по описа на Районен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 14.06.2019 г. до окончателното и́ изплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Д.В.В. с ЕГН ********** сумата от 307.50 лева (триста и седем лева и петдесет ст.), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                        СЪДИЯ: