Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Свищов, 17.02.2020г.
СВИЩОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на 29.01.2020 година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
участието на секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 910 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV "Бързо
производство" от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК от В.К.М. *** против К.Р.М. *** за заплащане на
издръжка в размер на 200 лева месечно. Ищцата твърди, че на 26.04.2018г. същата
е навършила пълнолетие, като след завършване на средното си образование през м.май
2019г. е приета за студент редовна форма
на обучение в специалността „***********“ във **У „Св. Св. К.М.“. Размерът на
семестриалната такса бил 275 лева на семестър. Като редовен студент ищцата
ползвала под наем стая в общежитие на „*****“ ЕАД – клон В.Т., за което дължала
наем в размер на 70лв. за периода месеците октомври – април и 65 лева през
периода от м.май до 30.06. 2020г. Отделно дължала и разходи за ток и вода,
магнитна карта за достъп до общежитието, с което разходите възлизали по 100
лева месечно. Заявява, че отделно от това същата има разходи за храна и
облекло, транспорт, учебни помагала и учебници, интернет и телефон. Твърди, че
не притежава имущество от което да се издържа. Заявява, че ответникът К.Р.М. е
нейн баща. Твърди, че майка ѝ Л.М. получава минимална работна заплата за
страната и трудно осигурява собствената си издръжка. Същевременно ответникът
получавал трудово възнаграждение над средното. Според ищцата получавал и
допълнително възнаграждение под формата на купони за храна. Той живеел в
собствено жилище. Сочи, че ответникът имал и друго дете, което е малолетно,
което издържа заедно със съпругата си. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да ѝ заплаща ежемесечна издръжка за в размер на 200
лева, считано от завеждане на делото, до настъпване на законоустановени причини
за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от забавата до окончателното изплащане. Претендира
разноски и предварително изпълнение на решението.
Ответникът К.Р.М. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
посоченото в исковата молба не отговаря на действителното положение. Заявява,
че живее в наследствено жилище – апартамент с площ от 80 кв.м., състоящ се от
четири стаи. В него освен ответникът, съпругата му и синът им Р., живеели
неговата майка, брат му и съпругата му, както и техния малолетен син. Заявява,
че трудовото му възнаграждение е малко над 600лв., поради което през последните
три месеца полагал извънреден труд. Заявява, че притежава лек а**омобил марка „***“,
двадесет и петгодишен и в толкова лошо техническо състояние, че го ползва само
при нужда. Освен това за издържал и другото си непълнолетно дете, което е
ученик в осми клас. Съпругата му работела и получавала заплата малко над
минималния размер за страната, но предстояло прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение. Освен това през м. февруари 2019г. майка му получила инсулт и
от тогава имала ТЕЛК с 100% чужда помощ. Заявява, че за грижите по нея през деня,
той и брат му плащали на човек по 3 лева на час. Освен това майка му се
нуждаела от лекарства, които здравната каса не покривала и други консумативи,
за които общо заедно с гледача и рехабилитацията възлизали 1000 лева месечно.
Отделно заплащал битовите сметки за ток и вода, телефон и кабелна телевизия.
Заявява, че не е купувал за себе си дрехи, обувки или нещо друго, нямал
социален живот. Заявява, че до навършване на 19 годишна възраст на ищцата
редовно заплащал издръжка ѝ. Заявява, че от общи познати и от социалните
мрежи е научил, че дъщеря му реализира трудови доходи. Знае, че през летния
сезон същата е работила на българското Черноморие като ***, а преди това и като
***. Заявява, че заплащането на исканата издръжка представлява особено
затруднение за него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска
като неоснователен. Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0104/04.05.2000г.
от Община Свищов се установява, че ищцата В.К.М., родена на ***г. е дъщеря на ответника К.Р.М. и на Л.Л.М..
От уверение №27592/09.10.2019 г. на **У „Св.Св.К.М.” -
В.Т. се установява, че ищцата за учебната 2019/2020г. е студент редовна форма
на обучение в първи курс на специалността „***********“ в **** на висшето учебно
заведение.
От представените Договор №3260/25.09.2019 г. за наем,
с наемодател „*****”ЕАД- Клон В.Т., Допълнително споразумение към Договор
№3260/25.09.2019 г. за наем, с наемодател „*****”ЕАД- Клон В.Т., се установява,
че ищцата е сключила договор за наем в студентско общежитие за периода
25.09.2019г. до 30.06.2020г. при наемна цена в размер на 70 лева за зимния
период (от октомври до април вкл.) и 65 лева за летния период при платен и
семестриален депозит от 15 лева. Съгласно договора наемните вноски се заплащат
не по-късно от 10-то число на текущия месец. С допълнителното споразумение от
25.09.2019г. е уговорено наемателят студент редовно обучение да заплати
допълнителна гаранция в размер на 100 лева, както и 30 лева при настаняване в
студентското общежитие, представляваща разликата наем. Освен това посочено е,
че на наемателят се забранява да ползва уреди за приготвяне на храна. Видно от Квитанция
№ 50656/25.09.2019 г. на „*****”ЕАД ищцата е заплатила сумата от 249,00 лева,
представляваща дължими суми по посочените по- горе договор и допълнително
споразумение към него. Видно от квитанция
№51461/05.12.2019г. от „*****“ ЕАД, ведно с касов бон, ищцата е заплатила наем
за м. декември 2019г. и разлика наем в стая общо в размер на 100лв.
Видно от представеното по делото Удостоверение изх.
№45/11.10.2019 г. на „****" ЕООД майката на ищцата Л.Л.М. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 6417,25 лева за периода м. октомври
2018г. – м.септември 2019г. Представено е удостоверение за декларирани данни от
Община Свищов за Л.Л.М., видно от което е, че същата притежава л.а. с рег. №** ****.
От свидетелство за регистрация част I №*********/25.082016г. се установява, че
притежавания от нея лек а**омобил е марка „****“ и е с дата на първа
регистрация 1998г.
Видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак издаден по акт за гр. брак №0084/06.08.2005г. на Община Свищов,
ответникът има сключен граждански брак с М.П. М.. По време на брака им се
родило детето Р. К. М., видно от удостоверение за раждане, издадено по Акт за
раждане №229/22.11.2005г. на Община Свищов.
От представеното уверение №88/30.10.2019г. на ПДТГ „****“
за учебната 2019/2020г. детето Р. К. М.
е записан за ученик в **** клас на посоченото училище.
Видно от удостоверение за наследници
№012700/30.07.2012г. на Община Свищов се установява, че ответникът К.М. е наследник
на починалия на 12.05.2006г. свой баща Р. М., заедно със своята майка Н. Н. Г.
и своя брат И. Р.М..
От удостоверение за постоянен адрес ***, се
установява, че Н. Г. е с адрес ***. Същата е с поставена диагноза мозъчен
инфаркт от м. 02.2019г. със 100% чужда помощ, съгласно експертно решение
№1610/11.07.2019г. на „МБАЛ П.“ ЕООД гр. П.. Представена е по делото рецептурна книжка на хронично болен, както и квитанции
за закупувани лекарства и консумативи.
За посочения административен адрес има открити
партиди, по които се заплаща консумирана вода и ток, видно от представените
разписки. Представени са още разписки за заплатени кабелни услуги от ответника К.М.,
както и заплатени услуги за телефон.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК изх. №**********/20.11.2019г. на Община Свищов ответникът
притежава в съсобственост със своя брат и майка жилище с адрес гр. Свищов, ул. „Патриарх
Е**имий“ №73, ет.2, ап.3, а от удостоверение за декларирани данни от Община
Свищов се установява, че притежава и лек а**омобил с рег. №** ****.
От удостоверение изх. №162/28.11.2019г. от „Е.М.“ ЕАД
– гр. С. се установява, че съпругата на ответника М.П. М. е получавала доходи
за дванадесет месеца назад, считано от м.септември 2019г., като средното
възнаграждение е 954 лева. Представена е и Допълнително споразумение от
22.10.2019г. между „Е. М.“ ЕАД гр. С. и М. М., съгласно което същата е
назначена със срок на изпитване от шест месеца. Представена е и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на Милен М., считано от 05.12.2019г.
От разпореждане №041-00-3902-1/12.12.2019г. на ТП – В.Т. към НОИ се установява,
че на М. М. е отпуснато обезщетение за безработица считано от 06.12.2019г. до
05.12.2020г. в размер на 34,57лв. дневно.
По делото е представена трудова книжка В.К.М. , видно
от която е, че същата е била трудово ангажирана за времето от 14.06.2018г. до
01.10.2018г., както и от 01.06.2019г. до 09.09.2019г. при основно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата по **орото
правоотношение, а по първото – в размер на 255 лв.
От удостоверение изх. №И-91/16.12.2019г. за брутния
размер на трудовото възнаграждение на К.Р.М. се установява, че същият е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 12204,00 лв., както и ваучери за храна в размер на 715 лева.
По предмета на делото страните ангажираха и гласни
доказателства, чрез разпит на св. Л.М., М.М., М.Е. и И. М..
Св.Л.М. – майка на ищцата изнесе, че дъщеря ѝ е
студентка редовно обучение за първа година в специалността „***********“. Посочи,
че размерът на наема за общежитието, в което живее възлиза на 100лв. месечно, а
размерът на семестриалната такса е 300лв. Свидетелката посочи, че за първия
семестър сумата от 100лв. е заплатена от нея, тъй като дъщеря й по това време
работела на морето. Посочва, че се прибрала от там със спестени пари от около
500лв., които е получила от заплата след удръжки за осигуровка и квартира.
Храната си купувала отделно, като основно се хранела с баници, от които си
увредила стомаха. Счита, че за издръжката на ищцата са необходими поне 400лв.
месечно – за закупуване на дрехи, храна, облекло, плащане на наем. Свидетелката
посочи, че ищцата по време на занятията не може да работи, тъй като
специалността в която учи изисква не само лекции, но и посещение на занятията,
в които има упражнения. Заявява, че не може да й помага в издръжката с много
средства, тъй като самата тя вземала минимална работна заплата, която след
удръжките оставала в размер на 400лв. Понастоящем и давала по 50 лв. на месец,
както и приготвяла храна, която консервирала в буркани. Ищцата не се прибирала
всяка седмица, тъй като нямала пари за път. Свидетелката посочи, че ищцата е
единственото й дете.
Св. М.М. – леля на ищцата по майчина линия заяви, че
ищцата в момента е студентка в гр. В.Т.. Синът на свидетелката също бил студент
в този университет и също както и ищцата живеел на общежитие. Свидетелката
изнесе, че давала на сина си по 100лв. на седмица, отделно имал и други разходи
за общежитие и такси. Племенницата й разполагала с много по- малко пари – по 50
лева на седмица. Когато на майката на ищцата не й стигали парите, тя често
искала пари от майка им. Заявява, че свидетелката работела на морета и парите,
които изкарала ги събирала. Първите пари, които събрала ги изхарчила за бала
си, тъй като много държала да отиде на бал. Свидетелката заяви, че ищцата след
като започнала да учи си е търсила работа в гр. В.Т., но никой работодател не я
вземал, тъй като трябвало да посещава занятия през деня. Свидетелката заяви, че
има студентски стол, където едно хранене излиза минимум 3 лева. За момента
ищцата не получава и стипендия, тъй като е в първи курс.
Св. Е.М. – заяви, че познава ищцата бегло, а с
ответника е приятел от 20 години. Свидетелят изнесе, че ответника и съпругата
му, както и непълнолетния им син живеят в един апартамент със семейството на
неговия брат, което се с състои от трима души, както и с болната им майка. Ответникът
притежавал лек а**омобил, който е на 25 години и е много амортизиран, поради
което рядко го използвал. Свидетелят заяви, че ответника получава заплата в
размер на 500-600лв., поради което понякога ходел да работи допълнително. Освен това имал и проблеми с майка си, която
прекарала инсулт и е в тежко състояние. Налагало се в дома им 2-3 пъти седмично
да ходи физиотерапе** за раздвижването й, на когото се заплащало по 20 лева на
час. Освен това всички ходели на работа и се наложило синовете да наемат жена,
която да се грижи за майка им, като на нея заплащали по 25 лева на ден. Свидетелят
изнесе, че ответника има и друго дете – син на 14 години, което е ученик в
търговският гимназия в града. Детето тренирало футбол, но поради липса на пари,
родителите му го спрели.
Свид. И. М.- брат на ответника и чичо на ищцата по
бащина линия заяви, че двете семейства – неговото и на брат му, които се сътоят
от по трима души,заедно с тяхната майка живеят в наследствен апартамент. Брат
му притежавал лек а**омобил „*** ****“ от 1995г.-1996г., който бил изцяло
амортизиран. Ответникът имал и друго дете, което е на 14 години, поради което
средствата за издръжката му били големи. Освен това детето било записано в паралелка „****“, поради което, за да може
да се подготвя били необходими средства за компютър, интернет и софтуер.
Отделно нуждите му от храна и облекло
предвид възрастта му били по-големи.
Свидетелят изнесе, че племенникът му спортувал, като играел футбол в с.****,
общ. Свищов, от който бил спрян от родителите си. Това се случило след като
майката на ответника изкарала тежък инсулт. Според свидетеля издръжката на дете
е над 300 лева месечно, съдейки по собственото си дете, което е само на 5
години, а племенникът му е по-голям. От друга страна майка им (на ответника и
свидетеля) била в тежко състояние – парализирана на легло, което състояние
изисквало да бъде обгрижвана непрекъснато. За това наели жена, която идвала
през деня от 8,00ч. до 16,00ч. и на която заплащали по 3 лева на час. Отделно
трябвало да се купуват и санитарни материали, като и да заплаща на физиотерапе**,
който първоначално идвал три пъти седмично, а за услугите му заплащали по 20
лева на посещение. Лекарствата, които закупували, за да поддържат състоянието й
стрували около 300 лева на месец, след припадане на сумата, която се поема от
здравната каса. Доходите на майка им били в размер на 291 лева от пенсия. Били
подали искане за социална пенсия, но документите още не били разгледани. Свидетелят
изнесе, че в апартамента, в който живее ищеца, живеят освен неговото семейство,
това и на свидетеля и болната им майка. Семействата свели разходите си до
минимум, но все пак през зимните месеци разходите за ток били около 200-250
лева, водата възлизала на 60-80 лева, освен това имали разходи за интернет,
кабелна телевизия и телефон. Свидетелят изнесе, че брат му не си позволявал
развлечения.
На въпроси по чл. 176 от ГПК ищцата отговори, че през
лятото на 2018г. е работела на 4 часа като барман в заведение в гр.Свищов при
възнаграждение в размер на 255 лева. Ищцата изнесе, че със спечелените пари заплатила
бала си. В крайна сметка те не ѝ стигнали и балът бил платен от майка
ѝ и леля ѝ. Парите, които получавала от баща си за издръжка тя
харчела за храна. През 2019г. ищцата работела в гр. **** за периода от 01.06 до
09.09 при възнаграждение от 560 лева, от която сума ѝ били удържани 180
лева за квартира, както и за осигуровки. Заяви, че успяла да събере 500 лева. Тези
пари използвала за закупуване на най-необходимите вещи за образованието ѝ
– на първо място учебници. Ищцата заяви, че в момента не работи, тъй като
лекциите ѝ са до 17-18ч. и никой работодател няма да се съобрази с
графика ѝ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат
издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на
25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, като
издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.
Съдебната практика приема, че издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва
да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. При
присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали
плащането ѝ няма да създаде особени затруднения за родителите.
Безспорно се установи, че ищцата, която към момента е
на 19 години е студент в специалността „****“, редовна форма на обучение във **У
„Св.Св.К.М.” - В.Т., като през учебната 2019-2020 г. е записана в първи курс на
висшето учебно заведение. Към дата на предявяване на иска ищцата не реализира
доходи от трудова дейност, като такива е реализирала за период от три месеца
преди започване на обучението си, за периода от 01.06 до 09.09 при
възнаграждение от 560 лева, от която сума ѝ били удържани 180 лева за
квартира, както и за осигуровки. Събрала общо сумата от 500 лева. Няма наведени
твърдения и ангажирани доказателства, че ищцата разполага с имущество, от което
да реализира доходи за издръжка. От друга страна, безспорни са нуждите на ищцата,
свързани с необходимост от средства за храна, облекло, учебници и учебни
помагала, за развлечения, присъщи за възрастта и др. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установи, че ищцата във връзка с обучението
си се нуждае от закупуване на специализирани учебници по педагогика, но не се
представиха доказателства за тяхната стойност. Стана ясно, че такива се намират
и в библиотеката към факултета. Освен това налице са и ежедневни разходи
свързани със закупуване на храна, облекло и други стоки. Не се спори и относно
разходи, които ищцата прави във връзка с обучението си в друг град- за наем в
студентско общежитие и пътни. След като ищцата не работи и няма други доходи,
от които да се издържа, то следва, че разходите за издръжка трябва да се поемат
от родителите. В този смисъл ирелевантни са възраженията на ответната страна,
че ищцата е следвало да запише обучение, задочна форма на обучение. В случая
ищцата претендира издръжка от своя баща, като от доказателствата по делото се
установи, че майка ѝ също осигурява средства за издръжка с оглед
възможностите си в размер на 200 лева месечно.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът може без
особени затруднения да изплаща издръжка на пълнолетното си дете. Особено
затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за
задоволяване на нуждите на самия родител. Преценката за това е винаги конкретна
и зависи от имуществото, доходите, семейното положение и задължението за даване
на безусловна издръжка, здравословното състояние и начина на живот на
задълженото лице. По делото бяха ангажирани доказателства за доходите на ответника,
като видно от представените писмени доказателства брутното му трудово
възнаграждение за година назад преди подаване на исковата молба е в размер на 1076,58лв.
месечно. Не се установява същия да е във
влошено здравословно състояние. Ответникът е баща и на друго дете, което е
непълнолетно и спрямо него дължи безусловна издръжка. Същевременно съпругата му също е реализирала доходи за
година назад преди подаване на исковата молба. Изчислени доходите на ответника
и съпругата му до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение са общ в
размер на 2 269,76 лева брутен месечен доход. Към момента на приключване
на съдебното дирене същата е безработна и ще получава обезщетение за
безработица в размер на 34,57 лева дневно за период до 05.12.2020г. или по 1020
лева на месец при тридесет дни от месеца, съответно 1054 лева при тридесет и
един дни от месеца. От събраните доказателства не се установи ответника да
прави разходи за наем, като безспорно е, че житейски погледнато животът на три
семейства в един апартамент създава значителни затруднения при съществуването
на членовете им. Безспорно се установи и че ответника извършва разходи за издръжката и лечението на
своята майка в размер на 500 лева месечно. Съдът намира, че същите каквито и да
са по размер не могат да изменят реда на лицата, които имат право на издръжка
по чл. 141 от СК, а съгласно тази норма децата и съпругът са на първи ред. Ето
защо, издръжката, която ответникът заплаща към своята майка ще е зависима от
издръжката дължима към своята дъщеря. Все пак с оглед здравословното състояние
на неговата майка, съдът намира, че същият дължи такава от морална гледна
точка.
От анализа на тези установени по делото обстоятелства,
съдът намира, че търсената издръжка в размер на 200 лева месечно ще създаде
особени затруднения на ответника. Видно е, че семейството му не разполага с
високи доходи, а същевременно дължи безусловна издръжка на по-малкия си син.
Стана ясно, че разходите на ответника са сведени до минимум. По изложените
съображения, съдът приема, че предявеният иск е частично основателен до размера
от 130 лева. Останалата част от
претендираната издръжка в размер на 200 лева се явява неоснователна и недоказана. Издръжката
следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2019г. до завършване на образованието
на ищцата като редовен студент във висше учебно заведение, но не по-късно от
навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски. Претендирани са такива съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на 300лв. Ответната страна е направила възражение, че е заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие в размер на 200лв. В мотивите към т. 1 на ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС излага съображения, че само когато е
доказано извършването на разноски в производството, същите могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. Когато възнаграждението е заплатено в брой и този
факт е отразен в договора за правна помощ, в този случай той има характера на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и
заплатила адвокатското възнаграждение. Тези съображения са възприети в практиката
на ВКС. Договорът за правна помощ се възприема като доказателство за направени
разноски /разписка/ само когато в същия изрично е посочено, че договорената
сума е платена в брой. В настоящия
случай действително е договорена сума в размер на 200 лева за адвокатско
възнаграждение, а съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира
възнаграждение в размер на 300 лева. Наличието на списък по чл. 80 ГПК прави
допустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, а
основателността му произтича от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и от
доказването на разхода за адвокатска защита. Ето защо при доказан разход за
ищцата в размер на 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, на ответника
следва да се възложат направените от нея разноски в размер на 130лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
С оглед частично отхвърляне на исковата претенция,
ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
каквато насока е направено искане от страна на процесуалния му представител.
Представен по делото е договор за правна помощ и съдействие от страна на
ответника с адв. С.Г., в който е посочено, че е договорено безплатно
възнаграждание на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай при
присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ съгласно
чл. 38, ал. 2 следва да бъде определена по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и по-конкретно съгласно чл.7, ал.1 ,т .6 на
адвоката повереник на ответник по дело за издръжка, която е в размер на 300 лв. Предвид на което, съдът определя ищцата да
заплати на ответника сумата от 105лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 187,20
лева, определена съобразно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК -4% върху тригодишните платежи, по
сметка на СвРС, както и 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл.242 от ГПК следва да се допусне предвариително изпълнение на
решението в частта относно издръжката.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК К.Р.М. с ЕГН **********
*** да заплаща на В.К.М. с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на
130,00 (сто и тридесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.10.2019 г. до завършване на образованието на В.К.М. с ЕГН ********** като
редовен студент във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25
годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания
размер от 200,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.М. с
ЕГН ********** *** да заплати ДТ върху определената издръжка в размер на 187,20
лева, , както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплати на В.К.М.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 130 лева,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Р.М.
с ЕГН ********** *** сумата в размер на 105 лева, разноски съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен
съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: