РЕШЕНИЕ
№ 3329
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110148315 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от "***“ АД срещу ***, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 512,17 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***/*** г. за настъпило на *** г. ПТП от
виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 134,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 521,17 лв. за периода от 12.07.2022 г. до 12.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на 07.12.2021 г. в гр. ***, лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег.
№ ***, по време на движение по бул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към кв. ***, на
кръговото с ул. „***, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на
пътното платно, вследствие на което реализира ПТП с материлани щети. Поддържа, че към
датата на процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № *** е имало
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № ***/*** г. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/*** г. и след
направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 451,17 лв., която сума
била изплатена на 20.05.2022 г. на собственика на застрахованото МПС. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но
претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на
протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ***, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Оспорва
и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третите лица-помагачи на страната на ответника – „***“ АД и „***“ ЕООД изразяват
становище на неоснователност на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“,
с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на собственика на
увреденото МПС сума в размер на 451,17 лв. на 12.07.2022 г., по предявената извънсъдебно
регресна претенция. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна полица
№ ***/*** г., уведомление за настъпило застрахователно обезщетение от *** г., описа-
заключение по щета от *** г., преводно нареждане от 20.05.2022 г.
Ето защо съдът намира за установени по делото първите две, посочени по-горе
предпоставки – наличие на застрахователен договор по имуществена застраховка и
изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на сумата от 521,17 лв. Що се
отнася до третата предпоставка – деликтната отговорност на ответника, настоящия съдебен
състав намира, че наличието й не е доказано по категоричен начин по делото от носещия
доказателствената тежест ищец.
В случая при въведено от ответника нарочно оспорване на механизма на ПТП и
причинно следствената му връзка с вредите, ищецът не е ангажирал доказателства, от които
2
при дължимото от него пълно и главно доказване да се установява настъпване на ПТП при
твърдяния в исковата молба механизъм и причинно-следствената връзка между твърдяното
бездействие на ответника за отстраняване повреди по пътното платно и настъпили вреди по
автомобила.
Данни за механизма на ПТП по делото се съдържат единствено в протокол за ПТП №
*** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, след посещение на
местопроизшествието, в което е описано следното: МПС-2 („Фолксваген пасат“, с рег. №
***) се движи по бул. „***" от ул. „***“ към кв. „***“ и на круговото с ул. „***“ реализира
ПТП с несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно пълно с вода.
Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и
час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с
описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и
несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено
наличието на дупка. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в
частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко
възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила. Протоколът не обаче не се полза в обвързваща съда доказателствена
сила относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради което
съдът следва да анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по
делото.
Други доказателства обаче, при носена от ищеца доказателствена тежест за пълно и
главно доказване, изрично указана му от съда с определението по чл. 140 ГПК, за
установяване на описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП, по делото
не са събрани.
С определение № 42120/17.10.2024 г. съдът е уважил доказателствените искания на
ищеца за допускане на САТЕ и за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на водача на автомобила, при условие, че в указания от съда срок от 1 седмица, считано от
получаване на съобщението, ищецът внесе определените от съда депозити. В посочения
срок, а и към момента на устните състезания ищецът не е изпълнил указанията на съда. При
това процесуално поведение на ищеца съдът намира, че единствено от протокола за ПТП и
уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя не
могат да се установят по безспорен и категоричен начин нито обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, нито попадането на автомобила в дупка на пътното платно, нито фактът, че
твърдяните вреди на МПС са настъпили именно в резултат на преминаването през това
препятствие. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на
недоказването, като предявеният от него иск по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен от съда.
Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 521,17 лв. за периода от 12.07.2022 г. до 12.08.2024 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** има право
на направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
3
правната помощ).
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу *** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, искове с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 512,17 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***/***
г. за настъпило на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.08.2024 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 134,74 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 521,17 лв. за периода от
12.07.2022 г. до 12.08.2024 г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на *** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на
ответника – „***“ АД и „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4