ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№687
гр.Хасково, 14.09.2022г.
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното адм. дело №98 по
описа за 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.248 ал.3, вр. ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба от Д.И.Г.
и Д.Х.Г. ***, подадена чрез пълномощник адв. Е. М. от АК – Разград, за
изменение на постановеното по делото Определение №601 от 04.08.2022г. в частта
му за разноските.
В молбата се сочи, че в
процеса единствен собственик на имота бил Г.М., тъй като той купил целия този
поземлен имот, а Административен съд Хасково присъдил разноски включително на М.А.,
В.Г. и на С.Г.. Това било незаконосъобразно, тъй като те не били собственици на
имота. Отделно от това, молителите считат, че ако определението на съда било
постановено в началото на процеса, то производството не би се развило по този
начин с присъждане разноски на заинтересованите страни. В молбата сочат
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, която според тях препращала към чл.143,
ал.1 от АПК, съгласно който, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказ да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, а в
настоящия случай такъв отменен акт нямало.
Ответната страна – Главен
архитект на община С. не изразява становище по направеното искане за изменение
на постановеното по делото Определение №601 от 04.08.2022г. в частта му за
разноските.
Ответните
страни – М.А., С.Т. и В.Г., чрез пълномощника си адв. К. в представена по
делото молба счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без
уважение.
Административен съд
– Хасково, като взе предвид изложеното в молбата, становището изразено от
заинтересованите страни и данните по делото, приема следното:
Искането за
изменение на решението в частта за разноските е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая постановения
съдебен акт Определение №601 от 04.08.2022г. по адм. дело № 98/2022г. подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7- дневен срок
от съобщението му. Същият е съобщен на Д.Г. на 08.08.2022г., а на Д.Г. на
10.08.2022г., а молбата за изменение на съдебния акт е подадена на 12.08.2022г.
– по пощата и заведена в съда на 16.08.2022г., т.е. в 7- дневния срок за
обжалването му.
Разгледано по
същество искането е неоснователно.
Не са налице нови
факти, които да променят извода на съда, който при определянето на разноските е
взел предвид своевременно направеното от процесуалните представители на
конституираните по делото страни искане за присъждането им, както и
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК.
Отговорността за
разноски е отговорност за неоснователно заведен съдебен процес. След като съдът
е приел, че оспорването на Д.Г. и Д.Г. е недопустимо, т.е. същите не са
заинтересовани лица, които да могат да оспорят процесното разрешение за строеж,
с аргумент за неговата незаконосъобразност и е прекратил съдебното
производство, същите дължат на спечелилите процеса страни разноски. А това дали
съдът е конституирал правилно заинтересованите страни в процеса, на които е и
присъдил разноски, в каквато насока са изложени съображения в депозираната
молба, не е въпрос, който може и следва да бъде разрешен в производството по
чл.248 от ГПК.
В случая не намира
приложение и цитираната избирателно от пълномощника на молителите разпоредба на
чл. 143, ал.1 от АПК. Както съдът е посочил в съдебния си акт за присъждане на
направените от ответните страни в процеса разноски, при този изход на делото,
приложение намират разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК – за ответника и чл.143,
ал.4 от АПК – за заинтересованите страни. И двете алинеи уреждат въпроса за правото
на разноски за ответника и заинтересованите страни в случаите, когато
производството по делото се прекрати.
По размера на
присъдените разноски в молбата не са изложени съображения, но следва да бъде
посочено, че при определянето му съдът е съобразил разпоредбата на чл.8, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес: за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния
регистър – минималното възнаграждение за един адвокат е 900 лв. В случая
поисканото и присъдено адвокатско възнаграждение за всяка от заинтересованите
страни е под определения в Наредбата минимум.
В
заключение следва да бъде отбелязано, че погрешно пълномощника на молителите е
приел, че при определяне на разноските е приложима разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН. Цитираният закон урежда друг вид съдебни производства, а именно
административнонаказателните, но не се отнася до административните съдебни
производства, които изцяло са подчинени на друг процесуален закон – АПК.
С оглед изложеното,
съдът намира, че искането за изменение на определението в частта за разноските
по чл.248 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл.248 ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК, във вр. с 144 от
АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. №5614/16.08.2022г., подадена от Д.И.Г. и Д.Х.Г.
***, чрез пълномощник адв. Е. М. от АК – Разград, за изменение на Определение
№601 от 04.08.2022г., постановено по адм. дело № 98/2022г. по описа на
Административен съд Хасково, в частта му за разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в седмодневен срок,
считано от датата на съобщението му на страните.
СЪДИЯ: