Номер 86 29.07.2021 година град Търговище
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесет
и девети юни
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: Г. Б.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 138 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК
във вр. с Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР).
Делото е образувано по жалбата на Н.П.Д. чрез а.. Т., против Уведомително
писмо с Изх. № 02-250-6500/441 от 2.6.2020 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2018, на зам.изпълнителен директор ДФ"Земеделие”,
с което за УРН
638510, заявител по м.11”Биологично
пчеларство” за кампания 2018 от ПРСР 2014-2020, с УИН: 25/230518/07672, е
отказана оторизация в размер на 7334.25 лв. за 150 пчелни семейства при
единична ставка за код на дейността БП 15 - 48.495 лв./пчелно семейство.
Жалбоподателката счита
издаденото УП за незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма,
противоречие с материално-правни разпоредби, при допуснати съществени нарушения
на адм. производствените правила и при наличието на несъответствие с целта на
закона.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателката редовно призована не се
явява, и не се представлява. От процесуалния представител а.. Т. са получени писмени
бележки за даване ход на делото в нейно отсъствие и изразено становище за
отмяна на процесното УП. Направено е искане за присъждането на разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – зам.-
изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от
гл.юрк. Т.С., редовно упълномощена и приета от съда, която изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за присъждането на разноски в минимален размер за юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
последната е основателна при следните съображения:
Жалбоподателката е сключила
стандартен договор № BG-357343-2015 г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция в
съответствие с Регламент (ЕО) № 834/ 2007 г., вкл. за прилагане на правилата на
Регламент (ЕО) № 889/ 2008 г. с ЛАКОН – Частен институт за осигуряване на
качество и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти ООД,
представлявано от ЛАКОН България ЗСХ ООД гр. Велико Търново. Предмет на
договора било извършване на инспекционни проверки за съответствие с валидна
редакция на Регламент (ЕО) № 834/ 2007, вкл. и правилата за прилагането му –
Регламент (ЕО) № 889/ 2008 (IR) с обект на инспектиране с. Дриново, обл. Търговище № на пчелина 7833-0200
с общ бр. на пчелните семейства от 60 за пчелен мед и восък. По делото е
представени и Анекси към цитирания договор за инспекция на биологична
селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/ 2007 г., вкл.
за прилагане на правилата на Регламент (ЕО) № 889/ 2008 г.
Жалбоподателката
е подала заявление за подпомагане с УИН: 25/230518/07672, с което кандидатства
за трета поредна година по направление „Биологично пчеларство” от мярка 11
„Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г. като по направлението е заявила
150 бр. пчелни семейства с код БР 15 - За биологично пчеларство, съгласно
Приложение № 1 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020.
На заявление за подпомагане с УИН: 25/230518/07672
са извършени административни проверки на основание чл. 37 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗП3П), резултатите от които са
представени само в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2018 с изх. № 02-250- 6500/441 от 02.06.2020 г.
Заявлението на кандидата за
кампания 2018 не е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и
такава не е извършена.
Извършени са проверки на оператори, включително на жалбоподателката,
по чл.54, ал.1. от Наредба 5 /2018г .
Процесното УП с Изх. № 02-250-6500/441 от
2.6.2020 г на зам.- изпълнителният директор на
ДФ“З“ отново е с постановен отказ за финансово подпомагане на жалбоподателката.
Съдът приема, че процедурата по издаване на процесния ИАА е стартирала и се е
развила по реда на Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 - 2020 г.
Съгласно чл. 20а, ал.3 от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му
от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал.4 от същия,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.
изп. директор е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ -
г-жа П. Д. С. изрично посочените в нея правомощия. Сред тях са издаване и
подписване на всички УП по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане. С оглед на така изложеното съдът намира,
че процесният адм. акт е издаден от компетентен административен орган в кръга
на неговите правомощия.
Обжалваният адм. акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на
относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в
Наредба № 4 за прилагане на мярка № 11“Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г.
Съдът приема обаче, че процесното УП е
постановено при неправилно приложение на материалния закон поради следното:
Санкция за неспазени
изисквания по управление, наложена съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020",
буква „b" Направление „Биологично
пчеларство", буква „Б" изисквания за управление от Методиката за
намаляване и отказване на плащания по м.11 „БЗ" от ПРСР 2014- 2020",
утвърдена със Заповед №е РД 09-453 от 10.05.2019 г., издадена от Министъра на
земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. Неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата дейност са
установени чрез извършени административни проверки, въз
основа на предоставената информация на ДФЗ - РА от външни институции съгласно
чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., и/или чрез проверка на място от
Технически инспекторат към Разплащателната агенция, В контролния лист от
извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за
управление. За резултатите от проверката на място и за изисквания за
управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително
писмо.
Санкция за неспазени
изисквания по управление, наложена съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020", буква „b "
Направление „Биологично пчеларство", буква „Б" изисквания за
управление от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 1
„БЗ" от ПРСР 2014-2020", утвърдена със Заповед № РД 09-453 от
10.05.2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Неспазените изисквания за управление на
заявената от кандидата дейност са установени чрез извършени административни проверки,
въз основа на предоставената информация на ДФЗ - РА от външни институции
съгласно чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., и/или чрез проверка на място
от Технически инспекторат към Разплащателната агенция, В контролния лист от
извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за
управление. За резултатите от проверката на място и за изисквания за
управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително
писмо.
Липсват документи, от които да
е видно имало е проверка, каква проверка, какви са констатациите, довели до
извод за неспазени изисквания за управление на стопанството. За резултатите от
такава проверка на място кандидатът/жалбоподателката/ била уведомена с
уведомително писмо.
По констатациите в колона 10 „Неспазени
изисквания за управление” същите не кореспондират с констатациите в другите
колони - заявени 150 бр. пчелни семейства /колона 2/, установени 150 бр. пчелни
семейства /колона 3/, установени след проверка за базови изисквания - 150 бр.
пчелни семейства/колона 4/, санкционирани 0, /кол.5/, оторизирани пчелни
семейства за изчисление на субсидия - 150 бр/колона 6/. Няма и установяване
неспазванията, водещи до санкции в проценти, описани в колони 7 и 8, респ. няма
неспазване базови и други изисквания/колона 9. Единствената информация в
таблицата, касаеща отказ на 100% от заявената субсидия се съдържа в колона 10,
а легендата към нея е твърде лаконична.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съдебната преценка при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка. В разглеждания случай административният орган не е
посочил фактически и правни основания за издаването на акта. Посочването на
фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това
законово задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо.
Незаконосъобразно
административният орган е обективирал „санкцията си” на правно основание, че
заявителката не е спазила изисквания за управление, препращайки към много
по-късно приета методика, утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г.,
издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Освен неприложимата и цитирана по-горе методика,
т.нар базови изисквания са уредени в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 “Биологично земеделие” от програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може
да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на
друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има
актът, въз основа на който е издаден - чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на
тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката,
като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за
предходната година-в случая 2018 г.
При изложеното подадената жалба е
основателна, оспореният адм. акт следва да бъде отменен.
Съдът намира за основателно възражението
на ответната страна по отношение прекомерност на хонорара и го редуцира към
минимума от 500 лв. При изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатско възнаграждения,
както и внесена ДТ от 10 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.Д. Уведомително
писмо с Изх. № 02-250-6500/441 от 2.6.2020 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2018, на зам.изпълнителен директор ДФ"Земеделие” , с което е отказано финансиране за направление „Биологично пчеларство“.
ВРЪЩА преписката на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите
на настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ,
на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати на Н.П.Д.
направените
по делото разноски в размер на 510 лв., съставляващи внесена ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: