РЕШЕНИЕ № .........
гр.Никопол, 20.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
ТИХОЛОВ
при секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното гр.д.№132 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод на искова молба с вх.№709/28.02.2018г. от В.Н.З., ЕГН**********
*** срещу „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 със седалище и адрес на управление в ***.
Ищецът твърди, че на основание
решение №9000/06.06.1999г. на ПК-ГУЛЯНЦИ бил собственик на имот №034013 – НИВА с площ от 13,298 дка в
м.”ТРЪПКАТА” в землището на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ, трета категория, вид на
територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство и на имот
№556002 – ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ с площ
от 0,795 дка, четвърта категория в м.”СУСОВИЦА” в землището на с.***,
общ.ГУЛЯНЦИ.
Твърди, че през месец юли 2011г.
бил призован в СГП и след като се явил в указания ден и час от прокурора
разбрал, че описаните два имота са продадени на ответника „АГРО
ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 чрез лице, което
се представило за пълномощник на ищеца по сделката. Твърди още, че за да се
съберат необходимите доказателства по преписката, положил подпис си пред прокурора
с оглед извършването на графическа експертиза от ВЛ. Допълва, че с писмо
изх.№00506/‘10г. от дата 11.07.2011г. на НРП бил информиран, че по
сл.д.№7/‘11г. била изготвена съдебно-криминалистична (графическа) експертиза,
като твърди, че в точка втора на заключението било установено, че подписа
положен в графа „Упълномощител“ под №1 на пълномощно с рег.№0324/28.02.2008г.
на завеждащ нотариалната служба К.П. при
кметство с.*** от името на В.Н.З. не е положен от ищеца.
Ищецът по настоящето дело сочи,
че по-рано водил гр.д.№314/‘14г. пред НРС, като след депозиране на отговора от
ответника пак „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 и след като се запознал с доклада по делото установил, че основанието, на
което било образувано делото било грешно, счел че искът му ще бъде отхвърлен
само на процесуално основание, като поради това оттеглил иска си и делото пред
НРС било прекратено на основание чл.232 от ГПК.
Изтъква, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.2, предложение
второ от ЗЗД срещу „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005, като твърди, че договорът за покупко-продажба обективиран в нотариален
акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдия по вписванията при НРС е
нищожен поради липса на съгласието на ищеца за настъпване на правните последици
от договора, а именно прехвърляне правото на собственост върху имотите срещу
определена цена.
Ищецът оспорва автентичността на положения под представеното пълномощно рег.№0324/28.02.2008г. на
завеждащ нотариалната служба К.П. при
кметство с.***, с което от името на ищеца по настоящето дело Д.И.Д., ЕГН**********
е бил упълномощен да се разпорежда с описаните по-горе имоти. Ищецът
допълнително излага доводи в насока, че след като пълномощно
рег.№0324/28.02.2008г. на завеждащ нотариалната служба К.П. при кметство с.*** е нищожно, поради
липса на съгласието му, последвалото преупълномощаване на Р.Д.К. да продаде
процесните имоти според ищеца също е нищожно.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „АГРО
ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005, че договорът за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело
№621/12.03.2008г. на съдия по вписванията при НРС е нищожен поради липса на
съгласието на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по
делото разноски.
Направени са доказателствени
искания.
В законоустановеният едномесечен
срок е представен писмен отговор от
ответника. В отговора си ответника „АГРО
ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Излагат се доводи, че соченото от
ищеца основание за нищожност поради липса на съгласие се свързва със случаи,
при които зад външно обективирана воля не стои действителна такава, т.е. волята
и изявлението не съвпадат, като не може да се говори за такова основание за
нищожност, когато воля въобще не е формирана. Допълва се, че съгласно правната
доктрина и трайно установена съдебна практика основанието за нищожност по реда
на чл.26, ал.2, изречение второ е налице, когато липсата на воля е съзнателна,
тъй като ако е несъзнателна приложими според ответника ще бъдат правилата за
унищожаемост. В тази връзка ответникът е посочил определение №413/22.04.2010г.
на ВКС по гр.д.№417/2009г. на 3-то г.о., ГК. Допълва се още, че липса на воля
по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД е налице, когато субектът не може да има
правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не
е бил способен да волеобразува по причина вън от слабоумието и душевната
болест, т.е. когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно
е нямало защо да бъде искано - определение №413/22.04.2010г. на ВКС по
гр.д.№417/2009г. на 3-то г.о., ГК. От ответника се сочи, че липсва валидно
формирана воля и тогава, когато волеизявлението е направено при насилие, т.е.
физическа принуда, когато е налице пълно несъответствие между воля и
волеизявление, шега /волеизявлението е направено по начин или при условия,
които изключват възможността, то да се приеме сериозно или мислена уговорка (този
който прави волеизявлението го прави с мислената уговорка да не желае изявеното).
Ответникът изтъква, че в конкретния случай е налице коренно различна ситуация,
тъй като в случай, че се докаже твърдението на ищеца, че сделката е извършена с
подправено, с невярно съдържание пълномощно, нотариалният акт би бил сключен в
хипотезата на чл.42 от ЗЗД – от лице, действало без представителна власт, което
обаче е формирало и изявило валидна воля от името на мнимо представлявания,
поради което липсата на представителна власт не е равнозначно с липсата на
съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изречение второ от ЗЗД /ТР №5/2014г. от
12.12.2016г на ВКС – ОСГТК/. С оглед на изложеното ответника счита, че
твърденията на ищеца са изцяло неоснователни и не могат да се подведат под
основанието „липса на воля“ за извършване на сделката, обуславяща квалификация
по чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Излагат се допълнителни доводи за
това, че в конкретния случай е налице валидна правна сделка, която обвързва
страните по нея, тъй като не собственика – ищец, а друго лице – Д.И.Д. е
преупълномощил трето лице – Р.Д.К. да продаде земеделски земи, собственост на
ищеца З., като това пълномощно, с което реално е извършена продажбата, според
ответника е действително, от където прави извода, че и сделката е такава, като
според ответника е без значение, че сделката е извършена с документ, издадена
въз основа на друг такъв с невярно съдържание, при съставянето и използването,
на който евентуално е било извършено и престъпление. С оглед на това ответника
счита, че в случая е налице продажба на чужд имот, при която едно лице
използвайки подправен (с невярно съдържание документ) е упълномощило друго лице
да прехвърли право на собственост върху процесните имоти. Излага доводи за
това, че по този повод ВКС не еднократно е посочвал, че подобна разпоредителна
сделка не е нищожна, а само не поражда целения от нея транслативен ефект,
защото приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом
последния не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов
собственик.
В заключение се излагат доводи,
че дружеството ответник е придобило на 12.03.2008г. правото на собственост
върху процесните имоти, след надлежно проведено нотариално производство, за
което бил съставен надлежен нотариален акт, при което не е имало каквито и да е
индиции, че извършеното удостоверително действие при упълномощаването не е
извършено по надлежен ред. Сочи се, че при осъществяването на сделката
дружеството ответник е придобило правото на собственост от лице, легитимиращо
се като собственик, действащо чрез преупълномощено лице, с надлежно представени
документи, подробно описани в нотариалния акт – решение за възстановяване
правото на собственост на ПК-Гулянци; пълномощно рег.№1266/10.03.2008г. на
нотариус А.П. и рег.№0324/22.02.2008г. на кметство с.***, които са били напълно
редовни от външна страна и в чиято редовност се е уверил и нотариуса (съдията
по вписвания), изповядал сделката и удостоверил прехвърлянето на правото на
собственост върху имотите. Поради това ответника счита, че имотите са придобити
от него на валидно правно основание, годно да го направи собственик, без
дружеството да знае, че купува от лице, което не е надлежно преупълномощено.
Ответникът счита, че се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.79, ал.2
във връзка с чл.70 от ЗС, като добросъвестността според ответника несъмнено е
съществувала при възникване на правното основание към 12.03.2008г., когато е
изповядана сделката, като ответника счита, че от страна на ищеца не са
приложени никакви доказателства за противното, с които да се обори презумпцията
на чл.70, ал.2 от ЗС.
Допълва се, че от придобиването
на имотите от дружеството ответник до настоящия момент, то е владяло процесните
имоти чрез другиго, т.е. за период от 10 години, за което се прилагат писмени
доказателства – договори за аренда/наем за стопанските години от 2009г./2010г.
до 2017г./2018г. Според ответника, представените писмени доказателства доказват
по несъмнен начин фактическата му власт върху вещите, която е упражнявана от
наематели/арендатори, държащи веща за собственика, което държане продължило
през период повече от 5 години, необезпокоявано и несмущавано. Сочи се, че през
целия този период никой не е смущавал или прекъсвал необезпокояваното владение
от страна на дружеството упражнявано чрез трети лица и никой не е изявявал
претенции относно ползването на земеделските земи. Излагат се доводи, че
визираното в ИМ досъдебно производство, образувано от НРП не прекъсва
давността, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имотите
на осъществяваното от дружеството владение, не се засяга упражняването от него
фактическо господство над имотите и образуването на това производство не е сред
основанията за прекъсването на давността, които основания изчерпателно са
посочени в чл.116 от ЗЗД. Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.116, б.“Б“,
предложение второ от ЗЗД, давността не е била прекъсната и с подаването на ИМ,
по която е било образувано гр.д.№314/2014г. на НРС, тъй като на първо място
според ответника молбата е била подадена след изтичане на петгодишния срок по
чл.79, ал.2 от ЗС и на следващо място ИМ е била оттеглена, а производството на
основание чл.232 от ГПК прекратено.
С оглед на изложеното ответника
моли съда да уважи направеното възражение за изтекла в полза на дружеството
ответник придобивна, непрекъсната петгодишна давност и да отхвърли предявения
иск като неоснователен. Относно доказателствените искания на ищеца и
представените доказателства ответника е взел становище, че същите са относими
към предмета на спора и не възразява да бъдат приети. Претендира заплащането на
разноски, за които ще представи списък по чл.80 от ГПК.
Съдът като разгледа
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
видно от намиращото се на стр.5 от делото заверено копие на решение
№9000/06.06.1999г. на ПК-ГУЛЯНЦИ е, че на ищеца е възстановено правото на
собственост съгласно план за земеразделяне в землището на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ
върху имот №034013 – НИВА с площ от 13,298 дка в
м.”ТРЪПКАТА” в землището на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ, трета категория, вид на
територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство и на имот №556002 – ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ с площ от 0,795 дка,
четвърта категория в м.”СУСОВИЦА”.
Не се спори също, а и видно от
представеното нотариално дело №621/‘08г. (стр.112-131 от настоящето дело) е, че
първоначално кмета на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ - К.П. е заверил подпис в пълномощно
рег.№0324/28.02.2008г., с което от името на ищеца по настоящето
дело Д.И.Д., ЕГН********** е бил упълномощен да се разпорежда с описаните в
пълномощното имоти. По същият начин и от същото лице са били заверени
декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.7 от ЗННД.
Не се спори между страните, а и
видно от същото нотариално дело на стр.116 е, че Д.И.Д. е преупълномощил Р.Д.К.,
ЕГН********** с пълномощно рег.№1266/10.03.2008г. с нотариална заверка на
подписа и съдържанието на нотариус А.П., след което е представила изискуемите
документи и пред съдията по вписванията при НРС е бил съставен нотариален
акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г., с който двата земеделски имота, за
които претендира ищеца са били продадени на ответното дружество.
Не се спори между страните, че подписът в графа „УПЪЛНОМОЩИТЕЛИ“: 1. в
пълномощно рег.№0324/28.02.2008г.,
с което от името на ищеца по настоящето дело Д.И.Д., ЕГН********** е бил
упълномощен да се разпорежда с описаните в пълномощното имоти не е положен от
ищеца, както и че подписът в декларацията по чл.264 от ДОПК със заверка на
подписа №326/28.02.2008г. на кмета на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ и в декларацията по
чл.25, ал.7 от ЗННД със заверка на подписа №325/28.02.2008г. на кмета на с.***,
общ.ГУЛЯНЦИ не е положен от ищеца. В подкрепа на горното е и изготвената по
делото, неоспорена от страните и приета от съда почеркова експертиза.
Спорен между страните е останал
въпроса нищожен ли е договорът за покупко-продажба обективиран
в нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдия по
вписванията при НРС на соченото от ищеца основание, на правно основание ли
владее „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 спорните имоти и имали изтекла давност по отношение на тях.
За да се произнесе по спора съда взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът е посочил, че иска да бъде обявен за нищожен,
поради липса на съгласие, договорът за покупко-продажба, с който ответното
дружество е придобило имотите, като са изложени и фактически твърдения за
такова основание. С оглед на тях от съда е изискана от СВ при НРС и е било представено
заверено копие на нотариалното дело относно съставения нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдията по вписванията. Следва да се
посочи, че основанието за нищожност поради липса на съгласие се свързва със
случаи, при които зад външно обективирана воля не стои действителна воля, т.е.
волята и изявлението не съвпадат. Липсата на воля следва да е съзнателна, за да
доведе до нищожност на договора. В противен случай договорът би бил унищожаем
поради порок на волята.
Видно от решение
№9000/06.06.1999г. на ПК-ГУЛЯНЦИ е, че ищеца е единственото лице, на което е
възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне в землището
на с.***, общ.ГУЛЯНЦИ върху описаните в него имоти. От изготвената по делото
почеркова експертиза се установи, че подписът в
графа „УПЪЛНОМОЩИТЕЛИ“: 1. в пълномощно рег.№0324/28.02.2008г., с
което от името на ищеца по настоящето дело Д.И.Д., ЕГН********** е бил
упълномощен да се разпорежда с описаните в пълномощното имоти не е положен от
ищеца.
Според настоящият състав в
конкретния случай е налице валидна правна сделка, която обвързва страните по
нея, тъй като не собственика – ищец, а друго лице – Д.И.Д. е преупълномощил
трето лице – Р.Д. К. да продаде земеделски земи, собственост на ищеца З., като
това пълномощно, с което реално е извършена продажбата е действително, за което
страните не спорят и е без значение, че сделката е извършена с документ,
издаден въз основа на друг такъв, в който подписа не е положен от ищеца, при
съставянето, на който документ и при използването, на който евентуално е било
извършено и престъпление. С оглед на това в случая е налице продажба на чужд
имот, при която едно лице използвайки пълномощно рег.№0324/28.02.2008г.,
в което подписа не е положен от ищеца е преупълномощило с друго пълномощно Р.Д.К.,
ЕГН********** с пълномощно рег.№1266/10.03.2008г. с нотариална заверка на
подписа и съдържанието на нотариус А.П. да прехвърли право на собственост върху
процесните имоти. Тази разпоредителна сделка не е нищожна, а само не поражда
целения от нея транслативен ефект, защото приобретателят не може да придобие повече
права от своя праводател и щом последния не е бил собственик на имота, то и
първият не е станал негов собственик.
Следва да се посочи още, че дружеството
ответник е придобило на 12.03.2008г. правото на собственост върху процесните
имоти, след надлежно проведено нотариално производство, за което бил съставен нотариален
акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдията по вписванията при НРС, при което производство не е
имало каквито и да е индиции, че извършеното удостоверително действие при
упълномощаването не е извършено по надлежен ред. При осъществяването на
сделката дружеството ответник е придобило правото на собственост от лице,
легитимиращо се като собственик, действащо чрез преупълномощено лице, с
надлежно представени документи, подробно описани в нотариалния акт – решение за
възстановяване правото на собственост на ПК-Гулянци; пълномощно
рег.№1266/10.03.2008г. на нотариус А.П. и рег.№0324/22.02.2008г. на кметство с.***,
които са били напълно редовни от външна страна и в чиято редовност се е уверил
и съдията по вписвания, изповядал сделката и удостоверил прехвърлянето на
правото на собственост върху имотите, т.е. имотите са били придобити от ответника
на валидно правно основание, годно да го направи собственик, без дружеството да
знае, че купува от лице, което не е надлежно преупълномощено. Поради това в
конкретния случай ответника се явява добросъвестен владелец по смисъла на
чл.79, ал.2 във връзка с чл.70 от ЗС, като добросъвестността несъмнено е
съществувала при възникване на правното основание към 12.03.2008г., когато е
изповядана сделката, за което от страна на ищеца не са приложени никакви
доказателства за противното и с които да се обори презумпцията на чл.70, ал.2
от ЗС.
На следващо място от
придобиването на имотите от дружеството ответник до настоящия момент, то е
владяло процесните имоти чрез другиго, т.е. за период повече от пет години, за
което са приложени писмени доказателства – договори за аренда/наем за
стопанските години от 2009г./2010г. до 2017г./2018г. Представените писмени
доказателства доказват по несъмнен начин фактическата власт на ответника върху
вещите, която е упражнявана от наематели/арендатори, държащи веща за
собственика, което държане продължило през период повече от пет години,
необезпокоявано и несмущавано. През целия този период никой не е смущавал или
прекъсвал необезпокояваното владение от страна на дружеството, упражнявано чрез
трети лица и никой не е изявявал претенции относно ползването на земеделските
земи. Визираното в ИМ досъдебно производство – сл.д.№7/‘11г. на НРП не прекъсва
давността, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имотите
на осъществяваното от дружеството владение, не се засяга упражняването от него
фактическо господство над имотите и образуването на това производство не е сред
основанията за прекъсването на давността, които основания изчерпателно са
посочени в чл.116 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.116, б.“Б“, предложение
второ от ЗЗД, давността не е била прекъсната и с подаването на ИМ, по която е
било образувано гр.д.№314/2014г. на НРС, тъй като на първо място молбата е била
подадена след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 от ЗС и на следващо
място ИМ е била оттеглена, а производството на основание чл.232 от ГПК
прекратено.
Ето защо според настоящият състав не е налице хипотезата
на чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД, която ищеца е изтъкнал в исковата си молба, а предявеният от него
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение разноските по
делото, тъй като предявеният иск се отхвърля изцяло на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът е имал възможност да иска осъждането на ищцата за направените от
него разноски. Такова искане е налице и същото е направено своевременно, поради
което следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на
300лв.
По отношение представеният списък
с разноските от страна на процесуалният представител на третото лице помагач Д.Д.,
съдът намира, че на основание чл.78, ал.10 от ГПК разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявеният от В.Н.З.,
ЕГН********** *** срещу „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ,
ЕИК175038005 със седалище и адрес на
управление в *** иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26, ал.2, предложение
второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.З., ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати на ответника „АГРО ФИНАНС”АДСИЦ, ЕИК175038005 направените по делото разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: