РЕШЕНИЕ
№ 61
гр.
Пирдоп, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 91 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.А.Ш., ЕГН: **********, с адрес ***
срещу Наказателно постановление /НП/ № 5/01.04.2020, издадено на 20.04.2020 г.
от директора на ОДМВР- София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер 300 лв. за това, че на 31.03.2020 г., около 17.45 часа, е установено
лицето Борислав Тодоров Ш., ЕГН: **********, като същият не е поставил маска за
лице или друго средство за прикриване на носа или устата – „кърпа или шал“, с
което си действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с
обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със Заповед № РД 01-124/13.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД
01-197/11.04.2020г.
Жалбоподателят
обжалва горецитираното НП като незаконосъобразно, за което излага доводи в
жалбата. Описва каква според него е била фактическата обстановка. Сочи, че на
31.03.2020г., около 17:30 часа синът му Борислав Ш. е извел домашното им куче
на разходка, като носил маска за прикриване на носа и устата. В района на
детската градина кучето се дръпнало и освободило от повода, като започнало да
тича. Синът му се спуснал да го гони и по време на това свалил маската от
лицето си, тъй като му пречела да диша. Хванал кучето в двора на ЦДГ „Пека и
Карло Чоконяни“. Там имало и други деца. В това време минал кметът на града г-н
Г. и отишъл при децата, след което извикал полицаи. На жалбоподателя като
родител бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
издадено НП, с което му била наложена парична „глоба“ в размер на 300 лв. Жалбоподателят
счита, че АУАН и НП не са съобразени с нормите на чл.42, чл.52, чл.53 и чл.57 ЗАНН. Издадени били въз основа на обявена за нищожна от тричленен състав на ВАС
заповед на министъра на здравеопазването. НП било издадено при липса на виновно
поведение от страна на жалбоподателя. Сочи, че не се счита за виновен за
вменените му с НП нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Д.Н. от ВрАК, която поддържа жалбата и в хода по същество на
делото моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалвнаото НП като
незаконосъобразно и неправилно по съображенията, изложени в жалбата. Освен
това, адв.Н. счита, че е установено от писмените доказателства, а и от
свидетелските показания разминаване между АУАН и НП, тъй като НП е съставено за
нарушение, различно от описаното в съставения АУАН
Въззиваемата страна ОДМВР-София и РП-Пирдоп не изпращат
свои представители в съдебно заседание и не вземат становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2020г., следобед, в гр.Пирдоп, в двора на Целодневна
детска градина „Пека и Карло Чоконяни“, по време, в което детската градина не
работела - около 17.45 часа, кметът на община Пирдоп – А.П.Г.,
случайно забелязал група деца, които му се сторили големи да са възпитаници на
детската градина и за да препятства действия по разрушаване на инвентар в
детското учебно заведение, се обадил в РУ-Пирдоп, от където изпратили екип.
Полицейските служители установили децата и поискали от тях да извикат своите
родители. Едно от децата било Борислав Тодоров Ш., на 15 години. Детето се
обадило на своя баща – Т.А.Ш. и след като същият се явил, била помолена да
придружи полицейските служители до сградата на РУ-Пирдоп, където да му бъде съставен
АУАН.
На същата дата - 31.03.2020г. е съставен АУАН бл.№645210/31.03.2020г., от свидетеля С.Л.В.-
командир на отделение при РУП-Пирдоп,
подписан от А.П.Г.
и М.Р.Ч. (като свидетели) срещу Т.А.Ш. за
това, че на 31.03.2020г.,
около 17.45 часа, в гр.Пирдоп, в двора на ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“ №6 е установено
лицето Борислав Тодоров Ш., с ЕГН: **********, като син, лицето не изпълнява
въведените с т.1 (преустановяват се посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места)
от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., с което виновно е нарушила
чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето. АУАН е съставен в присъствието на административно привлеченото
лице – Т.А.Ш., който го е подписал и в графата за обяснения и възражения собственоръчно е
записал: „Имам възражения, които ще представя в 3-дневен срок“. Ш. е получил екземпляр от акта на датата на неговото
съставяне - 31.03.2020 година.
Към преписката няма приложени
обяснения на жалбоподателя, депозирани по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН бл.№645210/31.03.2020г. е издадено Наказателно постановление № 5/01.04.2020 от 20.04.2020г. от Директора на
ОДМВР гр. София, с което на Т.А.Ш. е наложена
глоба в размер на 300 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите С.Л.В., А.П.Г. и М.Р.Ч., както и от
събраните писмени доказателства – АУАН бл.№645210/31.03.2020г.;
справка от Национална база данни „Население“; Заповеди №РД-01-143/20.03.2020г.
на МЗ.
Пред
съда са дали гласни показания полицейският служител С.Л.В. – актосъставител,
както и А.П.Г. *** и М.Р.Ч. – детска учителка в ЦДГ „Пека и Карло Чоконяни“-
гр.Пирдоп.
Актосъставителят
С.В. заявява пред съда, че си спомня обстоятелствата около съставяне на АУАН
срещу Т.Ш. на 31.03.2020г. Заявява, че на въпросния ден бил дневна смяна и му
бил подаден сигнал от дежурния в РУ-Пирдоп, че в района на ЦДГ „Пека и Карло
Чоконяни“ – гр.Пирдоп, кметът на общината е хванал 4 деца в двора на детската
градина и иска от полицейските служители да вземат отношение. При пристигането
им на място там били кметът на община Пирдоп – г-н А.Г. и г-жа Ч., а децата
били на източната врата на детската градина, от външна страна. Свидетелите
казали, че им е омръзнало постоянно да има деца в тази детска градина, защото
градината била след ремонт, а била разрушена някаква врата. Родителите ги
нямало на място. Свидетелят В. лично познавал децата и казал да уведомят родителите
си, за да дойдат на място. С детето Борислав Ш. имало малко куче. Според
свидетеля децата били много мълчаливи и притеснени. Свидетелят се обадил се в
дежурната част, за да направи справка за всяко едно от децата, тъй като не си
знаели ЕГН-тата и докато ги установят родителите им вече били при тях. Казали
им, че ще им съставят актове и ги извикали в РУ-Пирдоп, където се съставили
актовете и свидетели по тях били г-н Г. и г-жа Ч., които присъствали при
съставянето. Актовете били съставени за това, че родителите не са си упражнили
правата и са пуснали децата на обществено място по време на пандемия.
Свидетелят поддържа констатациите от АУАН и ги изчита пред съда. Свидетелят
заявява, че не е съставял друг акт за това, че детето Борислав Ш. е било без
маска, защото не бил извикан за това. Не знае какво е записано впоследствие в
издаденото въз основа на неговия акт НП. Според свидетелят В. АУАН бил съставен
на бащата защото него довело детето. Твърди, че всички родители имали
възражения и настанала суматоха, защото били агресивно настроени към кмета.
Свидетелят В. твърди, че нито един от родителите, на които били съставени
АУАН-ове не били наясно къде са се намирали децата им, преди да им се обадят.
На свидетеля В. е предявен екземпляра от АУАН на жалбоподателя, който е
нечетлив, като свидетелят заявява, че не е виновен за това, тъй като актът се
съставя в 3 екземпляра под индиго и колкото и да натиска с химикала, се
получава този резултат. Сочи, че ако лицето е имало възражения по четливостта
на екземпляра е могъл да му снима първия екземпляр, който е оригиналът.
Свидетелят
А.Г.,*** заявява пред съда, че е бил свидетел при съставянето на АУАН от
31.03.2020г. срещу Т.А.Ш.. Твърди обаче, че не е присъствал при самото
съставяне на акта, а е присъствал при установяване на децата в детската
градина, т.е. той ги установил случайно, минавайки покрай детската градина и
подал сигнал. Когато видял децата момчето Борислав Ш. си говорело с момичетата
в т.нар. „английски двор“ на детската градина и всички седели на стълбите на
входа на кухнята. Полицията установила родителите. Установени били 4 деца на
възраст около 14-15 години в двора на детската градина във време, в което
детската градина не работи и те нямат място там. Твърди още, че със сигнала си
е визирал неправомерно пребиваване на децата в детската градина, която е
общинска собственост и в извънработното време на градината се нанасят щети на
катерушки, люлки и т.н. Нямал намерение да подава сигнал за нарушение на
противоепидемиологичните мерки. Когато дошли полицаите свидетелят Г. твърди, че
написал обяснения, след това си отишъл вкъщи и им казал когато са готови с акта
да му се обадят, за да отиде да го подпише. Актът вече бил написан когато той
се върнал да го подпише. Прочел го отгоре-отгоре, не детайлно. След това
напуснал територията на РУ-Пирдоп. Твърди, че всички родители, които
присъствали на място отказали да получат актовете.
Свидетелката
М.Р.Ч. твърди, че живее в близост до целодневна детската градина „Пека и Карло
Чоконяни“ и там работи на длъжност „детски учител“. Заявява, че поне 2 пъти в
седмицата се обаждала на РУ-Пирдоп, тъй като има деца, които влизат и рушат
сградата, която е след основен ремонт. Сочи, че в онзи ден, излизайки от вкъщи
видяла г-н Г. на източната порта на детската градина и той я извикал, като
преди това бил видял децата в двора на детската градина и сигнализирал
полицията. Извикал я, тъй като не познавал децата, а тя ги познавала, защото
всичките са били възпитаници на детската градина. Според свидетелката Ч.
Борислав Ш. бил с куче. Децата били и без маски и събрани на едно място.
Впоследствие дошли двама полицаи, говорили с децата, с тях, след което писали
обяснения, после ги извикали в полицията да подпишат акта. Когато се обадили на
родителите, нито един не знаел, че детето му се намира в двора на детската
градина. След като децата извикали родителите, те тръгнали с децата си в
полицията, като свидетелката се прибрала и след това и се обадили да се яви, за
да подпише акта. Влязла в двора на РУ-Пирдоп, прочели и акта, подписала го и си
тръгнала. Това, което разбрала е, че актът е съставен заради маските.
От
изготвената служебно пълна справка от Национална база данни „Население“ се установява,
че Т.А.Ш., с ЕГН: ********** е баща на Борислав Тодоров Ш., ЕГН: **********.
Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., издадена от
Министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020г. са преустановени и
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места (пар.I,
т.1), наредено е да бъдат организирани
контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните
градове (пар. II, т.2 и 3) и е забранено на лица до 60
годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето между
8.30 и 10.30 часа. Именно цитираната
Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването е
отразена като заповед, чиито мерки по т.1 са нарушени, във връзка с което е
съставен процесният АУАН бл.№645210/31.03.2020г.,
с цитираното по-горе съдържание.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
19.05.2020 г., а жалбата е изпратена по пощата с клеймо от 26.05.2020г., като
по това време Република България се е намирала и в извънредно епидемиологично
положение и сроковете, включително за обжалване на наказателни постановления,
са били спрени със закон) от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд НП. Налице
е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно Директор на ОДМВР гр. София, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от
Закона за здравето. АУАН бл.№645210/31.03.2020г. също е съставен от оправомощено лице – свидетелят С.Л.В., който съгласно т. 1 от Заповед № 5173-1494 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски правомощия, да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл.209а ЗЗ.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки
правото и на защита и са опорочили санкционния акт – обжалваното НП.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да
се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби.
Формално АУАН и НП съдържат законови
разпоредби, посочени като нарушение. Между АУАН и НП обаче няма съвпадение нито
в посочените факти, нито в посочените като нарушени разпоредби, което се явява
съществено процесуално нарушение, достатъчно да обуслови отмяна на НП.
Съдът
намери, че не е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. Това е така, тъй като описанието на фактите разкрива, че
актът и наказателното постановление обективират различни нарушения. АУАН е
съставен за неизпълнение на противоепидемична марка – преустановяване
посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и
закрити обществени места, а НП е издадено за неизпълнение на различна
противоепидемична мярка – непоставяне на маска или друго средство за прикриване
на носа или устата. Липсва съвпадение между релевантните обстоятелства в АУАН и
НП, което засяга в съществена степен правото на защита на наказаното лице. Поради строгата формалност на процеса по налагане
на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите
НК и НПК, се изисква пълно съвпадение между описанието на нарушението в АУАН и
НП. Несъответствието, допуснато в случая, пряко влече извод за невъзможност да
се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил
наказание. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
„санирано”.
Освен това, се наблюдава разминаване и в
правната квалификация на нарушението в АУАН и НП, доколкото в АУАН е посочено
„виновно е нарушил чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 ЗЗ“, а в НП е посочено „с
което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ“, като чл.209а ЗЗ също е цитиран, но като
санкционна норма. На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по
която е квалифицирано нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от
нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ
в случая е следвало да е посочен във връзка с чл.63, ал.4 ЗЗ вр. с някоя от
точка от заповед на министъра на здравеопазването. Нито в АУАН, нито в НП се
споменава обаче чл.63, ал.4 ЗЗ, според който „При обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област“, а се цитира единствено
чл.63, ал.1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява „извънредна епидемична
обстановка“ и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Именно като
такава нарушена норма е посочена обаче в оспорваното НП. Отделно от това, в АУАН е цитирана
заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра, която евентуално е
била нарушена, а в НП са цитирани 2 бр. заповеди, които са различни от
посочената в АУАН, а именно: заповед №РД-01-124/13.04.2020г. (объркана е
дори датата на заповедта) и заповед № РД-01-197/11.04.2020г. (която пък е
издадена след датата на процесното нарушение). По този начин несъмнено е
засегнато правото на защита на наказаното лице. Посочването на правната квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това,
следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация
да е налице пълно единство и съответствие, а също така единство и съответствие да има между описанието
на фактите и квалификацията в АУАН и НП, което не е изпълнено в случая и
представлява нарушение на процесуалните правила.
Описанието на нарушението, което е
съществен реквизит от АУАН и НП, освен че се разминава в АУАН и НП, е и
непрецизно, а обстоятелствата, при които е извършено, не са конкретизирани.
Единствено от АУАН може да се извлече информация, че Борислав Тодоров Ш. е син
на Т.А.Ш., който факт беше установен по делото и е съществен за нарушението. Не
става ясно кое от двете лица административнонаказващият орган счита, че е
нарушило противоепидемични мерки – синът или бащата и по какъв начин е обвързана
отговорността на бащата ако фактическият нарушител е детето, т.е. не се цитира
нормативен акт, съобразно който родителят е длъжен да осъществява контрол над
детето си и не става ясно дали именно за неосъществен контрол се ангажира
отговорността на този родител. По начина на описание на фактите, четящият
наказателното постановление остава с впечатление, че отговорността на Т.Ш. е
ангажирана за неспазване на някакви противоепидемични мерки, въпреки че той не
е пряк нарушител, като остава напълно неясен фактът на какви нормативни правила
се е базирал органът, за да пренесе нарушението, осъществено от детето, върху
бащата. За неосъществен родителски контрол не се споменава нито в АУАН, нито в
НП. Не става ясно от описанието на фактическата обстановка и какво детето е
правило в двора на детската градина, нито защо същият е квалифициран като
„детска площадка“. Дори в този двор да има детска площадка, няма
доказателствена подкрепа фактът детето да е било именно на нея. Освен това,
заповедта на министъра визира детски площадки и съоръжения, намиращи се на
„открити и закрити обществени места“. Не става ясно защо общинската детска
градина, която се установи, че е била заключена, е възприета за обществено
място, предвид че достъпът до нея не е свободен. Това поставя под съмнение и
извода за самото извършване на нарушението, макар да не е спорно, че в
описаните ден и час – 31.03.2020г., около 17.45 часа детето Борислав Ш., се е
намирало в двора на детска градина „Пека и Карло Чоконяни“ – гр.Пирдоп. Нещо
повече – свидетелят А.Г., който е единствен свидетел-очевидец на нарушението,
тъй като полицейските служители са дошли впоследствие и по негов сигнал, не
заяви изрично да поддържа АУАН, а дори съобщи на съда, че целта на подадения от
него сигнал е бил да опази общинското имущество в детската градина.
Допуснати са нарушения и във връзка с
института на свидетелите. Чл.40, ал.1 ЗАНН вменява задължение на
актосъставителя да състави АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според свидетеля Г.
обаче АУАН не е съставен в негово присъствие, а е бил написан, когато той е
дошъл и единствено го е подписал, макар друго да е твърдението на
актосъставителя. Това признание на свидетеля Г., че АУАН не е съставен в негово
присъствие, внася основателно съмнение в процедурата по съставяне на АУАН, за
която ЗАНН въвежда императивни правила, едно от които е правилото на чл.40,
ал.1 ЗАНН. Свидетелката Ч. потвърждава казаното от свидетеля Г., че АУАН не е
съставен в тяхно присъствие. Твърди, че АУАН и е бил прочетен, но от заявеното
от нея става ясно, че тя не е наясно за какво нарушение е съставен АУАН. Според
настоящия съд това нарушение е съществено, тъй като институтът на свидетелите
по акта не случайно е заложен от законодателя и обособен в разпоредбата на цял
един член от ЗАНН, като в него се наблюдава известна аналогия с института на
поемните лица в наказателното право, а нарушенията, допуснати при ненадлежно
закрепване на действието по разследване посредством участие на поемни лица, са
винаги съществени, до такава степен, че съответното действие се изключва като
доказателство. Следователно едно подобно нарушение на процесуалните правила в
случая опорочава АУАН изначално и не му позволява да изпълни своята функция.
Установи се освен това в хода на процеса, че
връченият на нарушителя екземпляр от АУАН е бил нечетлив, което пък е
препятствало възможността му да се запознае внимателно с фактите, за които е
наказан и да реализира ефективно правото си да подаде възражение срещу АУАН.
Производството по налагане на административно наказание е
един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателката
и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.
В
действителност е укорим фактът, че родителят е допуснал отсъствието на сина си от
дома и, при въведените множество забрани и мерки, ограничаващи
разпространението на епидемична болест по време на „извънредно положение“,
обявено в Република България, което обаче не променя факта, че
административнонаказващият орган следва да обезпечи законосъобразността на
процедурата по наказване и да представи надлежни доказателства, че нарушението
в действителност е било извършено. При гореизложените допуснати нарушения и при
липсата на несъмненост в извършването на нарушение, процесуалната санкция е
отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5/01.04.2020, издадено от Директора на
ОДМВР-София на 20.04.2020 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.209а,
ал.1 ЗЗ на Т.А.Ш., ЕГН: **********,
с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 300 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните
за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: