Решение по дело №4127/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1713
Дата: 18 ноември 2016 г. (в сила от 15 февруари 2017 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова Митева
Дело: 20162120204127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1713

гр.Бургас, 18.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА

 

 

 при участието на секретаря К.С., като разгледа НАХД №4127 по описа на БРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е oбразувано по жалбата на Ч.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № НП-4248/30.05.2016г., издадено от Красимир Иванов Стойчев - заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.53, във връзка с чл.27 ЗАНН и чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50лв.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата си.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Николова, която счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.04.2016г. в 09.05 часа в гр.Бургас, е била извършена проверка, описана в Протокол от същата дата, съставен от Т.Н.Т.. При проверката е установено, че МПС с рег. №СА****СН, марка „Дачия”, цвят бял, собственост на „****” АД, е паркирано от Ч.Г.Г. ***, върху пешеходна пътека.

АНО е приел, че описаното деяние състава нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата, поради което на Ч.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** е издаден АУАН №0793102/03.04.2016г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

В тази връзка БРС счита също така, че възможността на жалбоподателя да разбере, в какво точно е обвинен и за какво са издадени АУАН и НП, както и да се защитава срещу тях, не е била ограничена. Тъкмо напротив, нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано в АУАН и НП, което гарантира правото на жалбоподателя да се защити срещу тях. Нещо повече, същият се е възползват от това си право като е депозирал две възражения пред АНО, видно от които в достатъчно голяма степен е разбрал вмененото му нарушение.

Материално - правната норма, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение, е тази на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба престоят и паркирането са забранени на пешеходната пътека или на разстояние по - малко от 5 метра преди тях. Нормата на чл.184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходната пътека.

В настоящото производство се доказа по несъмнен начин авторството на административното нарушение. На първо място аргумент в тази насока е фактът, че в последното по делото съдебно заседание жалбоподателят заяви изрично, че именно той е спрял процесното МПС на посоченото в АУАН и НП място, като по този начин е нарушил правилата за движение. Същият изложи много подробни съображения относно това, как МПС-то е спряно на това място на 02.04.2016г., а не на 03.04.2016г. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че за да е съставомерно нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП не е необходимо установяване от административно – наказващия орган на факта, кога точно е бил паркиран автомобилът на забранено от закона място. И в АУАН и в НП в случая е посочено единствено, че нарушението е констатирано на 03.04.2016г. и че към тази дата автомобилът е бил паркиран в противоречие с императивните предписания на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Този факт се установява и от представения по делото снимков материал, видно от който на 03.04.2016г. около 09.05 часа МПС с рег. №СА****СН, марка „Дачия”, цвят бял е бил спрян на пешеходна пътека, обозначена със съответната маркировка. Изложеното се потвърждава и от заявеното от актосъставителя – К.Д. и свидетелите Т. и Х.. Нещо повече, същото се потвърждава и от находящата се на стр.15 от делото декларация, депозирана пред АНО от П.М. – управител на дружеството собственик на МПС-то, в което жалбоподателят работи.

На следващо място, съдът не възприема за основателно и възражението на жалбоподателя, че мястото, на което е било паркирано МПС-то няма характера на пешеходна пътека. Тъкмо напротив, съобразно пар. 54. от ЗДвП "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. При това положения водачът е следвало да отчете фактът, че тъй като на мястото е налично кръстовище, продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение имат характера на пешеходни пътеки, а наличието респ. липсата на пътен знак и маркировка, които указват това е без значение. В случая обаче, видно от снимковия материал, такова обозначаване чрез поставяне на маркировка е налично. Пешеходната пътека е ясно видима и водачът е следвало да се съобрази с наличието й при избиране на място за паркиране.

От субективна страна административното деяние е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 предложение първо от НК.

Жалбоподателят е допуснал нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП и следва да понесе санкция за това. При определяне размера на наказанието, административно - наказващият орган се е съобразил с разпоредба на на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП и е наложена посочената с установен размер глоба от 50 (петдесет) лева. При определяне размера на наложеното административно наказание, административно-наказващият орган е приложил прецизно основния критерий залегнал в чл.27 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението и правилно е приложил санкционната норма, като е наложил глоба в императивно установения от законодателя размер. Ето защо, съдът намира, че наложеното наказание се явява съответно на тежестта на нарушението и със същото ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед на гореизложеното съдът, намира, че наказателното постановление е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-4248/30.05.2016г., издадено от Красимир Иванов Стойчев - заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.53, във връзка с чл.27 ЗАНН и чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП на жалбоподателя - Ч.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,  е наложена имуществена санкция в размер на 50лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         

 

                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я. АТАНАСОВА

В.О.: К.С.