Решение по дело №25/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. Х. срещу Решение № 1631/18.11.2023 г., постановено по НАХД № 3198/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXII състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-003510/03.08.2022 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно е прието в обжалваното решение, че деянието, извършено от касатора, от субективна страна представлява небрежност, тъй като няма как той да е знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация при положение, че собственикът на МПС-то не го е знаел. Счита, че е налице законодателен пропуск при постановяване на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, което касае хипотезата при прекратяване на регистрация на МПС по чл.143, ал.10 от ЗДвП, като е следвало в него да попада и тази по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като и в двете хипотези субективният елемент е един и същ и отговорността би следвало да е еднаква. Още повече, че наказаното лице не е собственик и няма вменено задължението да пререгистрира МПС пред сектор ПП-КАТ. Счита също, че въззивният съд е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН поради малозначителност на извършеното нарушение. Моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. К. Л.-А., в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли на касатора да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. Х. Х. против наказателно постановление № 22-0819-003510/03.08.2022 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 11.02.2022 г. в 20:27 г. в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис I“ срещу бл.62 в [жк], със снимка № 0005618 от автоматизирано техническо средство „Стационарно преносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1“ № 120С511 е заснето движение на л.а. Джип Гранд Чероки с peг.№ [рег. номер], управляван с превишена скорост, за което е издаден ЕФ серия К № 5846109/2022 г. След извършена справка в информационната система на „АИС - КАТ – „Регистрация“ е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 23.12.2021 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобиването на превозното средство собственикът не е изпълнил задължението си да го пререгистрира. В хода на извършената проверка е установен собственикът на превозното средство- Д. К., която е призована и се явила в сектор ПП при ОД на МВР-Варна, където е дала обяснения, че поради служебни ангажименти не е пререгистрирала автомобила в законоустановения срок след закупуването му. Посочила е, че е узнала за служебно прекратената му регистрация през месец февруари 2022 г., след като приятелят й М. Х. е спрян за проверка при управление на автомобила. Същата попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на 11.02.2022 г., в 20:27 ч. МПС е управлявано от Х.. Касаторът Х. също е дал обяснения, че на 11.02.2022 г. в 20:27 ч. е управлявал превозното средство, собственост на К., с която е във фактическо съжителство, без да е съзнавал, че МПС е със служебно прекратена регистрация. В хода на проверката е установено, че на 02.03.2022 г. К. е пререгистрирала автомобила на свое име в сектор ПП - Варна, при което е възстановена регистрацията му. Във връзка със случая е образувана и ПП № 8063/2022 г. по описа на ВРП за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.07.2022 г., предвид приетото, че не са събрани доказателства за умишлено извършване на деянието. Въз основа на материалите по преписката началникът на група в сектор ПП - Варна издал оспореното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидения от закона срок, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН, направено е пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като не е нарушено правото на защита на нарушителя, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС е приел, че безспорно е установено извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е спорно, че на посочената в НП дата автомобилът е бил с прекратена регистрация и че касаторът го е управлявал. Прекратяването на регистрацията на МПС е извършено по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, считано от 23.12.2021 г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а нерегистрирането в законоустановения срок на придобитото МПС води до последица прекратяване на регистрацията на автомобила. ВРС е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушението, вменено с НП, като е приел, че Х. е проявил небрежност, тъй като е бил длъжен да се осведоми от собственика на автомобила дали той има действаща регистрация, включително е имал възможност да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила, като при различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила, същият е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. ВРС е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които е счел за неоснователни, като е приел и че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, предвид нормата на чл.189з ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд правилно и законосъобразно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му с НП нарушение, а именно: на посочената дата е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставомерно по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и е санкциониран същият.

В хода на производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е осъществило вмененото нарушение.

Касаторът твърди, че не е налице субективният елемент от състава на вмененото нарушение, тъй като е нямало как да е знаел, че МПС е с прекратена регистрация.

Безспорно е установено по делото, че на посочената дата е управлявано от касатора МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, т.е. осъществен е съставът на цитираната в НП норма на чл.140 ал.1 ЗДвП. Безспорно е установено извършеното нарушение и нарушителя и нарушението е правилно квалифицирано.

Релевантен за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, съгласно императивната разпоредба на чл.143 ал.15 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, регистрацията се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Не се оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че собственик на автомобила е Д. К., която го е придобила на 21.10.2021 г., но в едномесечен срок от тази дата не го е пререгистрирала, поради което на 23.12.2021 г. регистрацията му е била прекратена служебно. След като към момента на проверката касаторът е имал качеството на водач на МПС, той е могъл и е бил длъжен да знае дали автомобилът има действаща регистрация. Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира МПС от новият собственик.

Нарушението е описано в АУАН и НП със съставомерните му белези, правилно е квалифицирано и е наложено наказание на основание приложимата санкционна разпоредба.

Разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП не предвижда уведомяване, каквото уведомяване е предвидено в хипотезата на служебно прекратяване по чл.143 ал.10 ЗДвП. Разпоредбата на чл.18б от Наредба № І-45/2000г. също не предвижда уведомяване при прекратяване регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство/чл.18б ал.2 т.10 от наредбата/.

Прекратяването на регистрацията в тази хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателя е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.

Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45, като задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията /чл. 4 от Наредба I-45/.

Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. Такова е и задължението, регламентирано в разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при напускане на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Предвид горното касаторът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Правилни и законосъобразни са и изводите на ВРС относно неприложимост на чл.28 ЗАНН, предвид специалната норма на чл. 189з от ЗДвП. Наложените с НП наказания са в минималния предвиден от санкционната разпоредба размер и с тях ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП, вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1631/18.11.23 г. по НАХД № 3198/2023 г. по описа на ВРС, ХХХІІ състав.

ОСЪЖДА М. Х. Х., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.