Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 31.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Р. А., в присъствието на прокурора от СОП В.М., като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 185 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 204/02.08.2017 г., постановена по НОХД № 769/2016 г., състав на
РС С. е признал подсъдимия Р.А.Ю. за
невинен в това, че на 13.04.2016 г. около 20.30 часа в землището на с К., общ. Д.,
обл. С. в района на 5-ти километър по главен път ПП – 1-8, с цел да набави за
себе си имотна облага в размер 100 евро, противозаконно – в нарушение на § 1,
т. 3 от Закона за автомобилните превози, тъй като превозвал пътници в МПС, без
същото да е специално конструирано и оборудвано за целта, подпомагал чужденци –
6 афганистански граждани да преминават в страната в нарушение на закона, а
именно чл. 30а, т. 6 от ЗУБ, тъй като по време на производството чужденецът е
длъжен да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно
разрешение, като деянието е извършено чрез използване на МПС лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ., негова собственост и деянието е извършено
по отношение на повече от едно лице, като го оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът постановил веществените доказателства лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ., регистрационен талон и мобилен
телефон да се върнат на подсъдимия като техен собственик.
В срока по чл. 319 от НПК е постъпил протест от РП С., в който се твърди
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Иска се отмяна
на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на държавното обвинение –
прокурор М. от СОП, прави искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда
на основание чл. 348, ал. 2, т. 2 от НПК, тъй като районният съд не е изготвил
мотиви към своя акт.
Защитникът на подсъдимия Ю. – адв. С. от САК, пледира в насока липса на
основание за разглеждане на депозирания протест от въззивния съд поради липсата
на предвидени в НПК срокове за изготвяне на мотивите към постановената присъда,
при което е необходимо делото да бъде върнато на РС С. за администриране.
Подсъдимият
Ю. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си, а в
последната си дума пред съда моли за справедливост.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите
по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като
служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Срещу подсъдимия Р.А.Ю. е повдигнато обвинение за това, че на 13.04.2016 г. около 20.30 часа в землището на с К., общ. Д., обл. С. в
района на 5-ти километър по главен път ПП – 1-8, с цел да набави за себе си
имотна облага в размер 100 евро, противозаконно – в нарушение на § 1, т. 3 от Закона
за автомобилните превози, тъй като превозвал пътници в МПС, без същото да е специално
конструирано и оборудвано за целта, подпомагал чужденци – афганистанските
граждани А. У. Н., М. С., А. У. М. Д., А. А., А. С, Х.А. М. да
преминават в страната в нарушение на закона, а именно чл. 30а, т. 6 от ЗУБ, тъй
като по време на производството чужденецът е длъжен да не навлиза в граничната зона
на Република България без надлежно разрешение, като деянието е извършено чрез
използване на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ., негова
собственост и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.
Въззивната проверка на атакувания съдебен акт
налага извод за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд,
съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр.чл. 335, ал. 2 от НПК, поради наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 2, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, поради липсата на изложени към атакуваната първоинстанционна присъда
мотиви.
Въззивният
съд намира, че искането на защитата на подсъдимия за връщане на делото на РС С.,
без да бъде разглеждан от СОС депозираният протест е неоснователно. Обжалваната
присъда е постановена на 02.08.2017 г. и до момента на администрирането на
делото до СОС - 27.03.2019 г., мотиви към акта не са изготвени. След като
делото е изпратено на СОС за произнасяне по депозирания протест, следва да се
приеме, че фактическият състав по постановяване на присъдата е завършен и тя
страда от съществено процесуално нарушение от абсолютен характер – липса на
мотиви (определяна в съдебната практика като пълна). С оглед на това не е
необходимо делото да бъде връщано на съдията-докладчик за поправка на този
порок посредством мотивиране на постановения съдебен акт. Правомощията на
въззивния съд, лимитирани в разпоредбите на НПК, не включват такива по
дисциплиниране на първата инстанция, нито по даване на процесуална възможност
за привеждане на постановените съдебни актове в съответствие с изискванията на
закона.
Депозираният
протест отговаря на изискванията за съдържание по чл. 320, ал. 1 от НПК, тъй
като в него са изложени доводите на прокурора срещу протестираната присъда,
като е посочено, че тя е неправилна, незаконосъобразна и постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства. Отправено е конкретно
искане за осъждане на подсъдимия с уточнение, че след изготвяне мотивите към
присъда протестът ще бъде допълнен по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК, а поради
неизготвянето на мотиви прокурорът е бил поставен в невъзможност да изложи
по-конкретни аргументи за твърденията си. Следователно, протестът следва да
бъде приет за „съответен“ по смисъла на чл. 335, ал. 4 от НПК.
При
липсата на мотиви към постановената присъда въззивният съд е в невъзможност да
провери основателността на протеста и да се произнесе по него – така, както и
страните не могат да разберат на каква основа решаващият съд е изградил
фактическите си и правни изводи. Съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, всяко лице има право на
справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по
наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността
с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното
производство от неговото започване до финализирането му с влязъл в сила акт. Практиката на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е константна и последователна, че
вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност
мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на
защита. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. (вж.
Решение № 174 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 362/2013 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Ц. П.).
Изложеното
налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Искането на
държавното обвинение за осъждане на оправдан подсъдим е за влошаване на
неговото положение и налага проверката на логическите и правни изводи на
контролирания съдебен акт, а когато такива липсват, няма пречка протестирания
съдебен акт да бъде отменен на процесуално основание и делото върнато за ново
разглеждане.
Водим от
всичко посочено и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. 348, ал.
3, т. 2 от НПК‚ Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда
№ 204/02.08.2017 г., постановена по НОХД № 769/2016
г. по описа на РС С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(К. Тодорова)
2:………………
(Ан. Игнатова)