Решение по дело №11073/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.01.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 11 073/2019 г., докладваното от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

[1]         ОСЪЖДА Т.Н.К. да заплати следните суми:

1. на „Ю.Б.“ АД:

- 49 781,73 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него плюс законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане. Искът е бил предявен като частичен за: 38 868,38 шв. франка главница; 529,38 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г. Ищецът е твърдял, че му се дължат: 51 643,01 шв. франка главница за периода 10.06.2015 г.-20.08.2019 г.; 16 259,44 шв. франка възнаградителна лихва от 10.06.2015 г. до 07.02.2018 г.; 9 797,07 шв. франка наказателна лихва от 10.07.2015 г. до 20.08.2019 г.; 647,34 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредит от 29.03.2018 г.;

- 6 264,29 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на СГС - 258,04 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски по делото.

       

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

-                 над 49 781,73 лева главница до предявения размер от 38 868,38 шв. франка;

-                 за 529,38 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателства за 432,02 лева държавна такса, внесени по сметка на САС. Ако той обжалва решението частично, следва да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[4] В искова молба от 22.08.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на 17.04.2008 г. е сключила с ответницата Т.К. договор за кредит. По този договор Ю. е била заемодател, а Т.К. е била заемополучател. Кредитът е бил за равностойността на 54 075,00 лева в швейцарски франкове. С допълнителни споразумения страните са предоговорили начина на изплащане на кредита и размера му.

 

[5] Впоследствие Ю. е прехвърлила на трето лице вземането си към Т.К., но по-късно третото лице е прехвърлило обратно на Ю. вземането му, за което Т.К. е била уведомена. Т.К. не е била заплатила 51 погасителни вноски. Затова на 02.07.2018 г. Ю. я е уведомила, че превръща кредита в предсрочно изискуем.

 

[6] Т.К. дължи на Ю.: 51 643,01 шв. франка главница за периода 10.06.2015 г.-20.08.2019 г.; 16 259,44 шв. франка възнаградителна лихва от 10.06.2015 г. до 07.02.2018 г.; 9 797,07 шв. франка наказателна лихва от 10.07.2015 г. до 20.08.2019 г.; 647,34 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредит от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г. Ето защо Ю. моли съда да осъди Т.К. да ѝ заплати част от сумите, които ѝ се дължат, а именно:

- 38 868,38 шв. франка главница;

- 529,38 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.;

- 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.;

- 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г. Тя търси и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-11).

 

2. На ответника

 

[7] Т.К. оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. не е подписвала процесния договор и споразуменията към него, и не се е съгласявала с тях;

2. ако ги е подписала, тя е заплатила всичко, което е дължала;

3. Ю. не я е уведомила за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и тя не е настъпила;

4. нищожни са били клаузите в договора и споразуменията към него, позволяващи на банката да промени едностранно възнаградителната лихва;

5. в нарушение на закона Ю. е прибавила към главницата непогасена лихва;

6. правото на иск е погасено по давност;

7. цесията между банката и „Б.Р.С.“ АД (С.) от 25.10.2017 г. е нищожна, защото липсва индивидуализация на вземанията по основание, вид, размер и ликвидност, както и уговорка за цената (писмения отговор, л. 113-125).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[8] На 17.04.2008 г. Ю. и Т.К. са сключили договор за потребителски кредит. С него Ю. се е задължила да даде в заем на Т.К. равностойността в швейцарски франкове на 54 075,00 лева по курс "купува" на шв. франк към лева на банката към деня на усвояването. Т.К. се е задължила да върне заема с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора (чл. 1 от договора, л. 36-41; заключението на вещото лице Х., л. 174-177). Страните са удостоверили приложимия курс „купува“ за шв. франк на Ю., както и размер на кредита в шв. франкове, конкретно определен съобразно този курс (чл. 1 от договора, л. 36-41; Приложение 1, л. 42).

 

[9] Разрешеният кредит се е усвоявал по блокирана сметка на Т.К. в шв. франкове (чл. 2, ал. 1 от договора). Кредитът, усвоен по сметката в шв. франкове, се е превалутирал служебно от Ю. в лева по търговски курс „купува“ на Ю. за съответната валута в деня на усвояване и се е превеждал по сметка на Т.К., открита в банката (чл. 2, ал. 3 от договора). Т.К. е дала своето безусловно и неотменимо съгласие и е оправомощила Ю. за служебното извършване на тези действия.

 

[10] За усвоения кредит Т.К. е дължала на Ю. годишна лихва от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в шв. франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5,65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на Ю. за жилищни кредити в шв. франкове е бил 4,5 % (чл. 3, ал. 1 от договора).

 

[11] Т.К. се е съгласила, че ще дължи при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от договора). Действащият БЛП на Ю. за жилищни кредити не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните. Погасителните вноски са се променяли автоматично в съответствие с промяната на лихвения процент. Ю. се е задължила да уведоми Т.К. за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е бил в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони (чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора).

 

[12] Срокът за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е бил 228 месеца от датата на усвояването му (чл. 5, ал. 1 от договора). Погасяването на кредита е следвало да стане във валутата, в която същият е бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2 от договора).

 

[13] Страните са се съгласили, че при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от Т.К., на което и да е задължение по договора, Ю. е могла да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора). При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се е превръщал в предсрочно и изцяло изискуем от датата на падежа на последната вноска. Уговорено е било изискуемостта да настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните (чл. 18, ал. 2 от договора).

 

[14] Т.К. е декларирала, че е била запозната и съгласна с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв. франк към българския лев/евро, както и превалутирането, е могло да има за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита. Тя се е съгласила да носи за своя сметка риска от такива промени и да понесе всички вреди от тях (чл. 23, ал. 1 от договора).

 

[15] Т.К. е усвоила кредита на 17.04.2008 г. Към този момент курс „купува“ на Ю. за шв. франк към лева е бил 1,1843. По този курс 45 660,00 шв. франка е бил кредитът, предоставен и усвоен от Т.К. (приложение 1, л. 42). Тази сума се е равнявала на 54 075,14 лева (45 660,00х1,1843) или на 27 648,18 евро (54 075,14/1,95583).

 

[16] На 05.09.2008 г. Ю. и С. са сключили договор за цесия (л. 66-69). Не се спори, че с него Ю. е прехвърлила на С. вземанията по договора за кредит.

 

[17] Т.К. и С. са сключили няколко допълнителни споразумения. С тях те са констатирали какви са били просрочените задължения на Т.К. и те са били прибавяни към главницата (споразуменията, л. 49-65 и заключението на вещото лице, л. 174-177).

 

[18] По този начин към главницата са били добавени 7 903,62 шв. франка. От тях 7 185,95 шв. франка са били възнаградителни лихви, които са били прибавени към главницата в периода 29.04.2010 г.-10.05.2015 г. (заключението на вещото лице С., л. 152). В този период курсът на шв. франк към лева е бил в границите от 1,35 лева за шв. франк до 2,00 лева за шв. франк, като през продължителен период курсът е бил на нива около 1,6 лева за шв. франк[1]. По реда на чл. 162 от ГПК съдът определя размера на 7 185,95 шв. франка в лева на 11 497,52 лева (7 185,95х1,6) или 5 878,59 евро. Останалите суми са били: 639,75 шв. франка погасена просрочена главница; 6,32 шв. франка погасена наказателна лихва; 38,77 шв. франка погасени такси управление; 32,83 шв. франка погасени такси просрочие (отговора на задачи 5-8 задачи от заключението на вещото лице, л 151-153).

 

[19] В резултат на капитализирането на лихвите главницата по кредита е станала 51 643,01 шв. франка – 61 279,25 лева (51 643,01х1,1843) или 31 331,58 евро (61 279,25/1,95583). Отново в резултат на капитализирането Т.К. е заплатила 4 778,12 шв. франка възнаградителна лихва върху прибавените към главницата лихви. Това е станало в периода 29.04.2010 г.-10.05.2015 г. (отговора на задачи 5-8 от заключението на вещото лице С., л. 151-153). В този период курсът на шв. франк към лева е бил в границите от 1,35 лева за шв. франк до 2,00 лева за шв. франк, като през продължителен период курсът е била на нива около 1,6 лева за шв. франк (бележка под линия 1). По реда на чл. 162 от ГПК съдът определя размера на 4 778,12 шв. франка в лева на 7 645,00 лева (4 778,12х1,6) или 3 908,82 евро.

 

[20] От 10.06.2015 г. Т.К. е преустановила редовните плащания по кредита. Последно, на 07.09.2015 г. тя е заплатила 828,64 шв. франка. С тях са били погасени нейни просрочени задължения за: 820,00 шв. франка възнаградителна лихва по три месечни вноски от 10.03.2015 г. до 10.05.2015 г. включително; 108,64 шв. франка такси по кредита от 10.02.2015 г. до 10.05.2015 г. (частично платени такси от 12.05.2015 г.) (отговора на трета задача от заключението на вещото лице С., л. 149).

 

[21] Към 10.06.2015 г. Т.К. е била заплатила 21 638,30 шв. франка. Те са били отнесени за погасяване на: главница от 1 282,20 шв. франка; възнаградителна лихва от 19 378,09 шв. франка; наказателна лихва от 5,41 шв. франка; такси за управление по кредита от 763,85 шв. франка; такси за просрочие от 208,75 шв. франка (отговора на четвърта задача от заключението на вещото лице С. и таблица 2 към него, л. 150-151).

 

[22] За периода от 17.04.2008 г. - датата на усвояване на кредита - до 10.06.2015 г. курсът на шв. франк към лева се е покачил от 1,1843 лева за шв. франк на 1,86518 лева за шв. франк. Около месец по-рано шв. франк е бил на нива от около 1,60 лева за франк в продължение на повече от две години, до които е достигнал след постепенно покачване от 2008 г до 2012 г.[2].

 

[23] На 25.10.2017 г. С. е прехвърлил обратно на Ю. вземанията към Т.К., като в договора за цесия са били индивидуализирани вземанията, които са били негов предмет, както и е била договорена цена (договора за цесия и приложението към нея, л. 70-78). На 02.07.2018 г. Т.К. е била уведомена за това прехвърляне, както и за предходното от 2008 г. Това е станало с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 от ГПК (покана и разписка, л. 79-80).

 

[24] На 02.07.2018 г. Ю. е обявила предсрочна изискуемост на кредита на Т.К. с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 от ГПК. С нея банката е заявила, че Т.К. ѝ е дължала 58 415,71 лева, от които: 43 140,87 лева главница; 14 086,44 лева лихви; 1 188,40 лева такси (покана и разписка, л. 82-84).

 

[25] При връчването на двете покани (за цесията и обявяването на предсрочна изискуемост) връчител е посетил адреса за кореспонденция на Т.К., вписан в договора, както и адреса на жилището, което тя е ипотекирала като обезпечение на вземането на Ю.. От 19.09.2017 г. вторият адрес е неин постоянен и настоящ. Връчителят е посетил и двата адреса по три пъти в рамките на повече от един месец, като и на двата адреса е отишъл и в почивен ден (разписките, л. 80 и л. 84; справката от, л. 100).

 

[26] На 29.03.2018 г. Ю. е заплатила 413,96 лева такса за подновяване на ипотеката на Т.К. (платежното нареждане, л. 90; отговора на девета задача от заключението на вещото лице С., л. 155-156). От 29.10.2018 г. до 29.07.2019 г. Т.К. не е заплатила общо 15,00 лева такси за обслужване на левова разплащателна сметка (отговор на девета задача от заключението на вещото лице С., л. 155-156).

 

[27] Ако се приеме, че изплащането на кредита е следвало да се извърши в лева, Т.К. дължи на Ю.:

- 61 279,25 лева главница;

- 25 327,03 лева възнаградителна лихва;

- 5 531,70 лева наказателна лихва (заключението на вещото лице С., л. 156). За периода 10.06.2015 г.-10.08.2016 г. Ю. е начислила на Т.К. 6 776,96 шв. франка възнаградителна лихва (приложение 1 към заключението на вещото лице С., л. 157-гръб).

 

[28] Липсват доказателства Ю. едностранно да е увеличавал БЛП по кредита на Т.К.. Затова съдът приема, че Ю. не го е правил.

 

[29] Ю. е заплатил: 2 855,29 лева държавна такса (л. 12); 2 671,47 лева депозит за особен представител (л. 105); 250,00 лева депозит за вещо лице (л. 140); 3 205,64 лева на адвокат (л. 13-14). Ю. е направил разноски за общо 8 982,40 лева. Т.К. е била представлявана от особен представител и не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 370,00 лева на вещи лица (л. 163 и л. 182).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[30] Ю. е предявилa иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на Т.К. да ú заплати сума по договор за заем.

 

1.            По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[31] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между Ю. и Т.К., по който Ю. да е заемодател, а Т.К. е заемополучател;

2. Ю. да е предала парите на Т.К.;

3. Т.К. да не е заплатила на Ю. парите по заема.

 

[32] Съдът установи, че Ю. и Т.К. са сключили процесния договор за кредит, а Т.К. е усвоила кредита. Спори се, дали са действителни определени клаузи от договора и допълнителните споразумения. Съдът приема, че са недействителни клаузите от договора и допълнителните споразумения, свързани с:

- погасяването на кредита в шв. франкове, въпреки че той е бил усвоен в лева; 

- едностранното увеличаване от Ю. на БЛП;

- преминаването на незаплатена възнаградителна лихва към главница.

 

1.1. По действителността на чл. 23 от договора за изплащане на кредита в шв. франкове, въпреки че е бил усвоен в левове

 

[33] За да е валидна клауза, според която банка е отпуснала кредит на потребител в шв. франкове, но реално кредитът е бил усвоен в евро или лева, а е бил погасяван в шв. франкове, е необходимо наличието на няколко условия. Те са:

1. банката да е предоставила на потребителя цялата информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от отпускането и изплащането на кредит в шв. франкове, т. е. рисковете от пременящия се валутен курс на тази валута към други основни валути;

2. дали потребителят е имал възможност да влияе на договарянето на такава клауза (решения на ВКС: 67-2019-I Т. О. по т. д. 1392/2018 г.; 384-2019-II Т. О. по т. д. 2520/2016 г.; 314-2019-II Т. О. по т. д. 1766/2016 г.; 294-2019-II Т. О. по т. д. 1599/2017 г.; 295-2019-II Т. О. по т. д. 3539/2015 г.).

 

[34] В случая Ю. не е предоставила на Т.К. информация относно валутните рискове, които крие ползването на кредит в шв. франкове. Не е налице предпоставка за валидността на клаузата относно отпускането и изплащането на кредита в шв. франкове, въпреки че той е бил усвоен в левове. Затова съдът приема, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и е следвало да се изплаща в лева.

 

[35] Поради това, че Т.К. е изплащала кредита в шв. франкове тя е надплатила на Ю. 7 000,00 лева. Съдът определя тази сума по реда на чл. 162 от ГПК, като отчита кога Т.К. е извършвала плащания за погасяване на кредита и какъв е бил курсът на шв. франк към лева към датите на съответните плащания.

 

1.2. По действителността на клаузата, даваща право на Ю. едностранно да променя БЛП

 

[36] Съдът приема, че са нищожни, защото са неравноправни чл. 3, ал. 1 и ал. 5, и чл. 6, ал. 3 от договора. Това е така, защото: неравноправните клаузи, включени в потребителските договори са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Следователно, за да бъде нищожна дадена клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: 1. клаузата да бъде неравноправна; 2. същата да не е уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП).

 

[37] За да не бъде неравноправна клауза в договор за кредит, даваща възможност на банката за едностранно изменение на възнаградителната лихва, е необходимо тя да отговаря на няколко условия. Първо, методът на изчисляване на лихвения процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура, по която той се изчислява. В нея трябва да са посочени вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Второ, необходимо е страните да са постигнали съгласие за начина на формиране на възнаграждението на банката - конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва.

 

[38] Когато потребителят не е получил предварително конкретна информация относно това как банката едностранно може да промени цената на финансовата услуга, както и, когато методологията, създадена от банката като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, банката не е добросъвестна. Затова клаузата е неравноправна (решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: 95-2016-II Т. О. по т. д. 40/2015 г.; 424-2015-IV Г. О. по гр. д. 1 899/2015 г.; 77-2015-III Г. О. по гр. д. 4 452/2014 г.).

 

[39] Клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, и чл. 6 от договора дават право на банката едностранно да променя БЛП. В договора обаче, липсват конкретни основания, при които банката може едностранно да промени възнаградителната лихва. Липсва постигнато съгласие за конкретния механизъм, чрез който да се определи новият БЛП. Едва в споразумението от 24.10.2012 г. е било описано от какво се формира БЛП, но не и каква е била тежестта на всеки един от компонентите. Това е поставило Т.К. в неравностойно положение спрямо Ю.. Клаузите не са били уговорени индивидуално. Ето защо те са нищожни.

 

[40] Въпреки че тези клаузи са нищожни, съдът не установи Ю. едностранно да е завишавала възнаградителната лихва. Затова съдът приема, че Т.К. не е заплащала завишена възнаградителна лихва, която тя не е дължала.

 

1.3. По действителността на клаузите от допълнителните споразумения, чрез които в главницата са били включени възнаградителни лихви и впоследствие те са били олихвявани

 

[41] Достига се до анатоцизъм, ако в допълнително споразумение към договор за банков кредит е уговорено прибавянето на просрочени задължения за лихва към редовната главница. Такава уговорка е недопустима, освен ако е уговорена между търговци. Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (Наредба 9) не допуска уговарянето на анатоцизъм  (решения на ВКС: 60091-2021-II Т. О. по т. д. 1345/2019 г.; 132-2021-I Т. О. по т. д. 2195/2019 г.; 30-2020-I Т. О. по т. д. 739/2019 г.; 66-2019-II Т. О. по т. д. 1504/2018 г.).

 

[42] Допълнителните споразумения към процесния договор за кредит са сключени в периода на действие на Наредба 9, както и след отмяната ѝ. Тази наредба не е предвиждала възможност за анатоцизъм. Такава възможност не е предвидена и с друг нормативен акт. Т.К. не е търговец. Ето защо е било недопустимо уговарянето на анатоцизъм между нея и Ю. с допълнителните споразумения. Затова тези уговорки са нищожни.

 

[43] Съдът установи, че поради уговорения анатоцизъм Т.К. е заплатила 7 645,00 лева (4 778,12х1,6) повече. Тази сума съдът изважда от сумата, която Т.К. дължи на Ю..

 

[44] Така съдът приема, че Т.К. дължи на Ю.:

- 49 781,73 лева главница (61 279,25-11 497,52[3]) главница;

- 17 409,34 лева възнаградителна лихва (25 327,03-7 645,00[4]-[7 000,00[5]- (766,64+15,00+413,96+5 531,70[6])].

 

[45] Съдът установи, че Ю. редовно е връчил на Т.К. уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а към този момент Т.К. не е била заплатила на Ю. повече от три месечни вноски. Следователно кредитът е станал предсрочно изискуем, а Т.К. не е заплатила на Ю. 49 781,73 лева главница и 17 409,34 лева възнаградителна лихва.

 

[46] Т.К. е възразила, че правото на иск за вземанията е било погасено по давност. Искът за главница не е погасен по давност, защото от последното плащане през септември 2015 г. до предявяването на иска през август 2019 г. не са били изтекли пет години. За вземането за възнаградителна лихва за периода 10.06.2015 г.-10.08.2016 г. погасителната давност е изтекла. Съдът установи, че за този период Ю. е начислила на Т.К. 6 776,96 шв. франка възнаградителна лихва, а това са 8 025,95 лева. Следователно вземането на Ю. към Т.К. за възнаградителна лихва е за 9 383,39 лева (17 409,34 – 8 025,95).

 

[47] Ето защо съдът приема, че искът на Ю. е основателен за 49 781,73 лева или 25 452,99 евро главница и съдът го уважава за тази сума. Той е неоснователен в останалата му част до пълно предявения размер и съдът го отхвърля. Не е нищожен договорът за цесия от 25.10.2017 г., защото той отговаря на условията за валидност.

 

3. По разноските

                                                            

[48] Ю. търси разноски. Тя е направила такива за 8 982,40 лева.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 49 781,73 лева при предявен размер от 71 382,36 лева. Затова съдът осъжда Т.К. да заплати на Ю. 6 264,29 лева разноски по делото (8 982,40х49 781,73/71 382,36). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Т.К. да заплати по сметка на СГС 258,04 лева депозит за вещи лица (370,00х49 781,73/71 382,73).

 

Съдия: