№ 2402
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110100050 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Ц. Д. срещу „Д.“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г., както и на сумата
от 363,80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 17 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищцата започнала работа при ответника на
13.08.2019 г. на длъжност „ръководител транспорт“, като сключеният между страните
трудов договор № 2/13.08.2019 г. е бил за срок до 13.02.2020 г. и след изтичането му
продължила да полага труд при работодателя. Сочи се, че основното месечно трудово
възнаграждение на ищцата било в размер на 450 лв., което следвало да бъде заплащано
до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Навежда се довод, че от
началото на 2020 г. работодателят не й изплащал никакво възнаграждение за полагания
труд, за което бил проверяван от Инспекцията по труда – гр. Варна. Излага, че на
27.08.2021 г. подала до управителя на дружеството молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, а в случай че същата бъде оставена без уважение, молбата да се счита
за писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Въпреки изричното й желание
ответникът отказал да прекрати трудовия договор, тъй като ищцата е професионално
компетентно лице, каквото е необходимо да бъде назначено в дружеството, за да
функционира същото. Твърди, че заради отказа на работодателя продължила да
изпълнява трудовите си задължения. Поддържа се, че трудовото правоотношение било
прекратено от ответника на 01.11.2021 г. без да й бъде връчен екземпляр от заповедта
за прекратяване, нито били попълнени трудови документи за положения от ищцата
труд в дружеството. За периода от 01.01.2021 г. до 01.11.2021 г. или за 10 календарни
месеца на ищцата не било заплатено месечно трудово възнаграждение в размер на 450
лв. или общо 4500 лв. Не било заплатено и полагащото й се обезщетение за 17 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 363,80 лв., изчислен
съобразно дневното възнаграждение в размер на 21,40 лв. При тези съображения моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Д.“ ЕООД. Не се явява управител на дружеството в първото
заседание по делото, не изпраща и процесуален представител, респ. не взима
становище по така предявените искове, не е направил и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата отправя искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените му при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК
разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на
писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените
от ищцата доказателства съдът намира, че предявените кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са вероятно
основателни. Ищцата е ангажирала по делото доказателствени средства, установяващи
наличието на всички материални предпоставки (юридически факти), при проявлението
на които възниква спорното материално право, предмет на предявените осъдителни
искове.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предявените искове следва да бъдат уважени, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски в размер на 300 лв., за
които е представен списък по чл. 80 ГПК и са приложени доказателства за реалното им
извършване. Видно от съдържанието на клаузата на чл. 2, ал. 1 от представения
Договор за правна защита и съдействие № 1/05.01.2022 г. уговореното между ищцата и
нейния адвокат възнаграждение е 560 лв., като 300 лв. от което са платени в брой от
ищцата при подписване на договора, който представлява разписка за заплащането на
сумата (т.1), а остатъкът от 260 лв. следва да бъде заплатен в брой от клиента срещу
разписка в срок до 30.01.2022 г. (т.2). Разписка, удостоверяваща плащането на втората
вноска от 260 лв. не е представена по делото. В този смисъл съдът приема, че до
приключване на устните състезания не са представени доказателства за реалното
извършване на съдебни разноски в претендирания размер от 560 лв., а доказано е
заплащането на адвокатско възнаграждение от страната в размер на 300 лв., поради
което тази сума за разноски следва да се възложи в тежест на ответника, съобразно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4500 лв. (четири хиляди и
петстотин лева), представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г.
до 31.10.2021 г., и сумата от 363,80 лв. (триста шестдесет и три лева и осемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 17 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
2
заплати на Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3