Определение по дело №3733/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1772
Дата: 31 август 2017 г. (в сила от 8 септември 2017 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20173110203733
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

 

Номер 1772/31.8.2017 г.                                     Година 2017                                 град Варна

Районен съд – Варна                       четиридесет и четвърти наказателен състав

На тридесет и първи август                           година две хиляди и седемнадесета

 

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

                                                          

СЕКРЕТАР: М. МИЛАНОВА

ПРОКУРОР: ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

частно наказателно дело номер 3733 по описа за две хиляди и седемнадесета година.

 

На именно повикване в 13:30 часа се явиха:

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА – редовно призована за днешното съдебно заседание, като представител се явява прокурор Цветелина Стефанова.

Лицето, чието освидетелстване се иска В.В.В. – нередовно призован за днешното съдебно заседание, явява се лично и с адв. Георги Д. Петров от АК – Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРЕВОДАЧ Л.В.Б. редовно призована за днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛКАТА Л.А.В. – редовно призована за днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ В.В.В. – редовно призован за днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ К. Д.Д. – редовно призован за днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛКАТА М.Б. – редовно призована за днешното съдебно заседание, не се явява.

СВИДЕТЕЛКАТА Я.Г.С. – редовно призована за днешното съдебно заседание, явява се лично.

ЕКСПЕРТЪТ Х.Д.Б. – редовно призован за днешното съдебно заседание, явява се лично.

 

Лицето, чието освидетелстване се иска В.В.:  От 2005 година живея в България. Работя в сферата на строителството и владея доста добре български език. Оставям на съда да прецени дали да ми назначи преводач.

 

СЪДЪТ като взе предвид, че лицето, чието освидетелстване се иска В. не владее български език и предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК намира, че следва да бъде назначена Л.В.Б. в качеството на преводач на лицето чието освидетелстване се иска    от руски на български език, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА Л.В.Б. за преводач на лицето чието освидетелстване се иска В.В.В..

 

            В залата се явява адв. Е.М.Д. ***, определена от Председателя на АК – Варна за участие в процеса в качеството на служебен защитник на лицето, чието освидетелстване се иска.

 

СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА адв. Е.М.Д. от задължението й да участва в производството по ЧНД № 3733 по описа на Районен съд Варна за 2017 г., предвид явяването в днешното съдебно заседание на упълномощен защитник на лицето, чието освидетелстване се иска В.В..

 

ПРОКУРОРЪТ: В случай, че лицето чието освидетелстване се иска  В.В.В. няма възражение срещу нередовното си призоваване, не се противопоставям да се даде ход на делото.

АДВ. ПЕТРОВ: Няма пречки по хода на делото. Не възразяваме против нередовното призоваване. Запознати сме с предложението на Варненската районна прокуратура. Получихме си съдебните книжа и сме запознати с тях. Моля да бъде даден ход на делото.

Лицето, чието освидетелстване се иска В.В.: Запознат съм с материалите по делото. Не само, че нямам възражения за нередовното призоваване и неспазения срок за връчване на съдебните книжа, но изрично желая делото да бъде разгледано днес. Моля да бъде даден ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

На основание чл. 272 от НПК се сне самоличността на явилите се лица:

 

Лицето, чието освидетелстване се иска В.В.В. – роден на *** г. в Република Киргизстан, български гражданин, с адрес: гр. Варна, ул. „Бдин“ № 17, женен, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

 

СВИД. Л.А.В. – родена  на *** г. в Руска Федерация, живуща ***, гражданка на Руска Федерация постоянно пребиваваща в Република България, разрешение № *********, омъжена, с висше образование, работи, неосъждана, майка на лицето, чието освидетелстване се иска.

Съдът разяснява на свид. Л.В. разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК.

СВИД. Л.В.: Желая да дам показания.

            СЪДЪТ предупреждава свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същата обещава да говори истината.

 

СВИД. В.В.В. – роден на *** г. в Република Киргизстан, с адрес: гр. Варна ул. „Бдин“ № 17, гражданин на Руска федерация, постоянно пребиваващ в Република България, разрешение № *********, женен, неосъждан, със средно образование, не работи, неосъждан, баща на лицето, чието освидетелстване се иска.

Съдът разяснява на свид. В.В. разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК.

СВИД.В.В.: Желая да дам показания.

            СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обещава да говори истината.

 

СВИД. К. Д.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с лицето, чието освидетелстване се иска. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

СВИД. Я.Г.С. – родена на *** г. в Руска Федерация, гражданка на Руска Федерация, постоянно пребиваваща в Република България, разрешение № *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Бдин“ № 17, омъжена, с висше образование, работи, неосъждана, ЕГН: **********, съпруга на лицето, чието освидетелстване се иска В.В..

Съдът разяснява на свид. Я.С. разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК.

СВИД.С.: Желая да дам показания.

            СЪДЪТ предупреждава свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същата обещава да говори истината.

 

На основание чл. 273, ал. 1 от НПК, съдът отстрани от залата свидетелите.

 

ПРЕВОДАЧ Л.В.Б., с ЕГН ***********, живуща ***, българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование, без родство с лицето, чието освидетелстване се иска, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, обещава да говори истината.

 

ЕКСПЕРТЪТ Д-Р Х.Д.Б.: на 64 г., българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с освидетелстваното лице.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

 

            На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, вр. чл. 253 от НПК председателят на състава провери срока на връчване на съдебните книжа и съобщения и констатира, че същият НЕ е спазен.

            На основание чл. 274 ал. 1 от НПК председателят на състава разясни на страните правото им на отвод. Искания не бяха направени.

            На основание чл. 274 ал. 2 от НПК съдът разясни на страните правата им.

 

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя искания по отвод и по доказателствата.

АДВ. ПЕТРОВ: Няма да правя искания по отвод и по доказателствата.

 

Нови искания по чл. 275 от НПК не бяха направени.

 

СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ИСКАНЕ ОТ ВРП ПО ЧЛ. 157

ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

 

ПРОКУРОРЪТ: Поддържаме искането за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза.

АДВ. ПЕТРОВ: Запознати сме с предложението за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на лицето, чието освидетелстване се иска В.В.:

На въпроси на Съда:     

В момента се чувствам добре. Не съм се лекувал в психиатрично заведение до преди две седмици, когато ме приеха в МБАЛ „Света Марина“ в гр. Варна. Работя като строителен техник. Моята работа е напрегната. В продължение на година – две се лекувах от депресия, ходих при различни лекари, но не ми помагаха. Изписваха ми хапчета „Аритари“. Освен психически имах и здравословни проблеми. Ходих по лекари. Те ми изписваха хапчета, които понякога ми помагаха, понякога – не. Исках да живея отделно от родителите ми, но разбрах, че няма да мога. Преди около две седмици разбрах и че жена ми ме напуска. Изпих 200 грама водка и исках да поговоря с майка ми. Всички бяха уплашени. Никой не искаше да влезе при мен и да поговорим. Не съм искал да направя нещо лошо, нито на близките ми, нито на полицаите. Аз сам реших да се консултирам с психиатър, тъй като имах и здравословни причини, но докторите не можеха да ми помогнат. Един месец бяхме със съпругата ми на почивка на о. Бали, пиех си хапчетата, които ми бяха предписали, но не се чувствах добре. Когато се прибрахме в България, жена ми беше уплашена и си замина за Русия. Аз стоях сам вкъщи и не можех да изляза, не ми се излизаше. Пиех лекарствата си и по 5 – 6 малки бири на ден. От 3 – 4 месеца с жена ми и с детето вече не живеем на ул. „Бдин“ № 17, а на ул. „Граф Игнатиев“. Откакто живеем отделно от родителите ми сме по – добре, по –спокоен се чувстам. На ул. „Бдин“ освен, че живеехме, имахме и офис и нямахме спокойствие, което е много неприятно, особено за моето напрегнато състояние. Жена ми се върна от Русия и пак започнахме делби на имоти. Ние живеем под наем. Аз съм строител и това да живеем под наем е някакъв абсурд. Семейството ми притежава имоти във Варна. В момента с родителите ми се разбрахме за собствеността на всички имоти. Майка ми дойде в болницата да говорим и след един ден се разбрахме. Уредиха се нещата и нямам претенции към нея. Сега се чувствам добре, нямам много сили, но предполагам, че е от лечението. Когато излязох от болницата ми предписаха един месец да пия следните лекарства: „Сперидан“, „Хлорпротиксен зентива“ и „Депакин“. Вземам си редовно лекарствата и от тях се чувствам по-добре в сравнение с другите медикаменти. Не пия алкохол, защото е забранено да се употребява наред с лекарствата. Не съм отправял никакви заплахи към майка ми и баща ми, не съм им вадил пистолет, не съм ги удрял, не съм искал да нараня нито тях, нито външни хора, нито полицаите. Нямам пистолет, имам спортна въздушна пушка, но не съм я размахвал срещу никого. Детето живее при нас. В събота и неделя отива при баба си и се разбираме добре. С майка ми се чуваме по телефона и се виждаме, говорим по работа.            

На въпроси на Прокурора:

Съпругата ми следи да си вземам редовно хапчетата откакто излязох от болница „Света Марина“. Вземам си хапчетата редовно, защото е в мой интерес.

            Страните и експерта заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието освидетелстване се иска.

 

АДВ. ПЕТРОВ: Представям и моля да приемете към материалите по делото фотокопие на експертизата, с която е изписан подзащитният ми.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

 

Съдът намира, че така представеното писмено доказателство е относимо и допустимо, същото допринася за изясняване на делото от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото епикриза ИЗ № 32363/329.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Л.А.В..

СВИД. В.: Със снета по делото самоличност. Предупредена за наказателната отговорност. Обещава да говори истината.

            На въпроси на Съда:

            В началото отношенията ни със сина ми В. бяха много добри, още от раждането. Той беше любимият ми син. В последната една година нещо се случи. Аз имам дъщеря и син. Зет ми ме измами, влезе в бизнеса ми и ми взе някои неща. Може би заради това В. започна да вдига скандали защо за тях всичко, а за него – нищо. Аз имам бизнес и всички искат да вземат колкото могат повече. Близо от една година В. започна първо със словесна агресия и след това започва да троши къщата. Ядосва се, говори по – силно. Обяснявам му, че го обичам, че правя всичко за него. Взема посудата и започва да чупи. Той знае, че обичам внука ми и той ми казва, че ако не направя нещо, което той иска няма да ми го даде да го видя. Два месеца не можах да видя внука си. През май месец тази година влезе в къщи и наряза кабелите на интернета. Пусна компютъра върху колата ми, счупи вратата й. Тогава виках полиция. Звънеше ми, че ако не дойда щял да запали къщата. Аз го молех, той започваше да крещи. Семейството на В. живееше постоянно в моя дом, но когато стана конфликтът той взе детето и излезе на квартира. Къщата ни е голяма, на два етажа, има 6 – 7 стаи. Когато той започна да троши мебелите в къщата, аз извиках полиция. Не мога да кажа дали той страда от психично заболяване или това е от характера му. Той е емоционален човек, но преди не беше такъв. Доколкото знам пуши марихуана. Пие само бира и то рядко. Не съм чувала да има халюцинации, нито да чува гласове или да си говори сам. Последно се договорихме какво ще му дам, надявам се, че уредихме нещата. Стараем се да бъдем по-спокойни. Страхувам се от него. Той се лекува сега с хапчета.

            На въпроси на адв. Петров:

            Той и преди, и сега не е искал да ми навреди физически, само уврежда имуществото ни. Причината, според мен, той да прави тези изблици е, че не може да се овладее като се превъзбуди. Мисля, че след това съжалява за постъпките си. Не е имало други случаи, при които без причина той да проявява агресивно поведение. Виждала съм го да проявява външна емоционалност и агресия когато е общувал с други лица.

            Страните и експерта заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. В.В.В..

СВИД. В.В.: Със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната отговорност. Обещава да говори истината.

            На въпроси на Съда:

            В. ми е син. Той се държи агресивно към мен, към съпругата ми  и към чужди хора. Винаги е било така през последните 5 – 7 години. Може да е от характера му, може да е от това, че употребява наркотици – хашиш. На това го отдавам. Алкохол не пие, само малки количества. Няколко пъти се е сбивал с мен. Аз не исках да се бием, защото ми е син, но не мога да го спра. Преди пет години ходих на преглед в Съдебна медицина, защото ме беше ударил. При този случай присъстваше и дъщеря ми. Той първо беше агресивен към сестра си. Тя ме извика. Тогава живеехме заедно, той искаше да ме бие, счупихме колата ми. През последните месеци започна да проявява агресия към майка си, защото иска да вземе имуществото й. Проявява агресия, чупи мебели, врати, стъкла. Един път пусна компютъра й върху автомобила, добре, че нямаше хора наблизо. След това счупи вратата. Към чужди хора, които паркират пред къщата ни, проявява агресия. Веднъж счупи огледалото на колата на един комшия. После комшията ми донесе сметката за огледалото. Аз го попитах защо не представи сметката на сина ми, той му е счупил огледалото. Съседът каза, че не иска да разговаря с него, а само с мен. Не зная защо съседите ни не искат да разговарят със сина ми. С внука ми Владислав се виждам. По едно време синът ми не ни даваше да го виждаме. Два месеца не ни го показваха, дори заминаха за чужбина. Аз живея в с. Кранево от пет години и нямам пряко наблюдение върху него, не мога да кажа има ли халюцинации, дали чува гласове.

            На въпроси на Прокурора:

            Не зная какво е поведението на сина ми откакто излезе от болница „Света Марина“.

            На въпроси на адв. Петров:

            Конфликтът, при който синът ми ме удари пред дъщеря ми, беше преди 5 години. След това имаше още един случай. Цялото семейство отидохме на почивка на о. Мавриций. Бяхме взели кола под наем. Докато шофирах синът ми каза да завия надясно. Аз не завих и той, както стоеше зад мен в колата, ме удари няколко пъти отзад по главата. Той беше много агресивен. Бях купил един голям нож за разрязване на кокосов орех. Той го взе и казваше, че всички ще ни убие. Случаят с огледалото на съседа беше преди около 7 години. Съседите не избягват да общуват със сина ми, но виждат какво се случва. Смятам, че поведението на сина ми е агресивно. Аз се притеснявам не само за семейството си, но и за него самия. С такава агресия човек не може нормално да живее. Държи се нормално около седмица и изведнъж от нищото става агресивен.

            Страните и експерта заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Я.Г.С..

СВИД. С.: Със снета по делото самоличност. Предупредена за наказателната отговорност. Обещава да говори истината.

            На въпроси на Съда:

            Съпруга съм на В. от 13 години, а го познавам от 17 години. През цялото време той беше супер спокоен, тих, образован, ерудиран и много коректен човек. В последните три години започнах да забелязвам, че е много изнервен, мисля, че защото всеки един мъж трябва да претърпи това израстване и отделяне като единица от родителите си и това не винаги е безболезнен процес. И защото той беше супер спокоен и тих е крил всичките свои емоции в себе си и някой ден трябваше да излее това на повърхността. Цялото семейство живяхме заедно в последните години. Преди пет месеца се отделихме да живеем сами. Той осъзна, че самият той иска да се отдели. Първо имахме малък конфликт с майка му. През цялото време докато живяхме със свекърва ми ние с нея имахме много добри отношения. А сега дори с нея имаме по-добри отношения, отколкото те имат между майка и син. С мъжа ми имахме малък конфликт, който аз забравих за 2 дни, а той не разбрал, че това е малък конфликт – бях счупила някакъв парфюм, не бях дала навреме сутринта закуската и той избухна от нищото. През цялото време ние правехме опити да се отделим да живеем сами, но не ставаше, защото във Варна е много трудно да намериш някаква работа. Преди години не можахме да разделим по някакъв начин бизнеса, а и никой нямаше такава идея – да се разделя. Ние само искахме да живеем в друг апартамент, а да продължаваме техния общ семеен бизнес. Отначало родителите му искаха да живеем всички заедно, но през последната година не виждам от родителите му пречки, само емоционални. Откакто се отделихме мъжът ми се чувства по-добре. Преди 7 години се опитвахме да се отделим, но тогава той стоеше сам и не знаеше какво да прави в апартамента, а сега влиза в къщи и казва, че е много спокоен, не мисли, че е отделен. Аз не бях свидетел на случката, след която В. беше отведен в болница „Света Марина“. Разбрах впоследствие, че се е затворил се в къщата, звънял ми да ми каже, че му е тежко, но по това време бяхме скарани. Бях му казала, че един ден ще ми писне и ще напусна това семейство и заради това не отидох, когато ми звъня. Казах да се оправят сами. Тогава той се е затворил в къщата и започнал да чупи мебелите. Извикали са полиция, извадили го от къщата и с линейка го откарали до „Света Марина“, защото състоянието му било много превъзбудено. В болницата стоя две седмици. Състоянието му, след като излезе от там, е по –добро. По принцип когато имаме конфликт той се държи така, все едно поддържа нивото на пика – не дава конфликтът да спре. След болницата няма такова нещо и можахме да си поговорим за нещата, които в последните пет месеца не можех да му кажа. Сега спокойно си поговорихме. Пие си редовно лекарствата. Всяка вечер му ги поставям в кутийка. Никога не е имал халюцинации, не зная да си говори сам или да чува гласове. Само има агресивно поведение. През последните месеци той взимаше транквиланти и антидепресанти, които му бяха изписани от други психиатри. Когато говорих с д-р Апостолов, който го лекуваше в „Света Марина“, той каза, че тези лекарства, изписани от трима различни лекари, са били абсолютно неподходящи. В. усещаше това и пиеше алкохол с тях, което е недопустимо и много му влоши състоянието.

            На въпроси на адв. Петров:

            Преди се страхувах от него, но сега вече – не.

            Страните и експерта заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. К. Д.Д..

СВИД. Д.: Със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната отговорност. Обещава да говори истината.

            На въпроси на Съда:

Съсед съм на семейство Воробиеви. В много добри отношения сме с цялото семейство – с В., със съпругата му, с майка му, с баща му. Съседите нямаме проблеми с тях. На 07 или 08 август майка му влетя със сина му в заведението, което аз държа и се намира в съседство с тяхната ограда. Помоли ме да останат там, защото имали някакви дрязги с В.. След това влезе В. и искаше майка му да му даде сина. Беше нервен, явно превъзбуден. С един от моите клиенти успяхме да го убедим да отиде да се разходи малко, да вземе въздух, да осуетим някаква свада и детето да не става свидетел на тези непристойни действия. На следващия ден майка му дойде и каза, че синът й се затворил в къщата, нещо чупи. Помоли да си остави чантата при мен и да извика полиция. Дойдоха органите на реда – квартални, дежурни коли, мотори, спецчасти и след техните действия го отведоха. Съседите не се страхуват от В.. Не се притеснявам чисто физически от него. Той идва понякога да обядва в заведението ми, но не съм го виждал да пие. Не зная за случай, при който той е счупил огледалото на автомобил, който е паркирал пред дома му. Не само той, но и всички се дразнят, когато някой паркира пред дома им.

На въпроси на Прокурора:

През последната седмица аз съм ходил два – три пъти до заведението, тъй като сме затворили. Поздравяваме се съвсем спокойно с В., даже веднъж бяха с детето. Всичко е абсолютно наред, няма нищо притесняващо в поведението му.

            Страните и експерта заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

 

            ПРОКУРОРЪТ: Не държим на разпита на неявилата се свидетелка М. Барикина.

            АДВ. ПЕТРОВ: Не държим на разпита на неявилата се свидетелка М. Барикина.

 

СЪДЪТ с оглед изразеното становище на страните и предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по делото е изяснена и без разпита на М. Барикина, намира че същата не следва да бъде разпитвана и следва да бъде заличена като свидетел, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ЗАЛИЧАВА свидетеля М. Барикина от списъка на лицата за призоваване.

 

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на експерта д-р Х.Б. със снета по делото самоличност, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

 

ЕКСПЕРТЪТ Д-Р Б.: Запознах се с медицинската документация и с епикризите, като мисля, че не се налага назначаване на съдебно – психиатрична експертиза на лицето В.В.В.. Разбрах, че от 18 – годишна възраст той приема марихуана, по – късно започва да приема бензодиазепини и алкохол, в резултат на което се стига до това психотично разстройство – непосредственият повод за приемането му на 08.08.2017 г. в болнично заведение. Считам, че не е налице медицинският критерий най – малко поради две причини. Първо, няма данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата, визирано в някоя от алинеите на чл. 146 от Закона за здравето Колегите са установили при стационарни условия, че психотичното разстройство е блокирано от приема на наркотични вещества. Синдромът на наркотична зависимост също не е визиран в чл. 146 от Закона за здравето. Второ, той е провел лечение и то ефективно, в продължение на 10 дни. Описано е, че е изписан спокоен, адекватен, апсихотичен. Той продължава и едно лечение в амбулаторни условия, под контрол на съпругата, така че към момента моето мнение е, че медицинският критерий не е налице.

            Страните заявиха, че нямат повече въпроси към експерта.

 

            СЪДЪТ намира, че на експерта д-р Х.Д.Б. следва да се изплати възнаграждение в размер на 60.00 /шестдесет/ лева за участието му и изразеното експертно становище в днешното съдебно заседание, поради което определи

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на експерта д-р Х.Д.Б. за явяване в днешно съдебно заседание на 31.08.2017 г. в размер на 60,00 /шестдесет/ лева. (изд. к.о.).

 

            ПРОКУРОРЪТ: С оглед на това, че не се установи наличието на медицински критерий считам, че следва настоящото производство да бъде прекратено.

            АДВ. ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, предвид становището на вещото лице считам че не е налице медицинският критерий. Считам, че не е налице и социалният критерий и моля да не се назначава експертиза, и делото да бъде прекратено.

 

СЪДЪТ след като взе предвид, че преводачът Л.В.Б. е назначена за извършване на превод на лицето, чието освидетелстване се иска В.В.В., намира, че за положения от преводача труд в рамките на един час, следва да й бъде изплатено възнаграждение, което да се изплати от бюджета на съда, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на Л.В.Б. в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, платими от бюджета на съда /издаден касов ордер/.

 

            СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и това на вещото лице съдебния психиатър д-р Х.Д.Б. намира, че не е необходимо да назначи съдебно-психиатрична експертиза на лицето В.В.В., доколкото данните събрани в днешното съдебно заседание недвусмислено сочат, че неговото заболяване не попада в кръга на посочените в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето. Поради гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 159, ал. 4 от Закона за здравето, съдебното производство по ЧНД № 3733 по описа на Районен съд Варна за 2017 г. следва да бъде прекратено.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 3733/2017 г., по описа на Районен съд Варна, 44 наказателен състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7 – дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: