РЕШЕНИЕ
№ 1715
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110103561 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от ХР. ПЛ. Г.
срещу „Е. М.“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника сумите, обективирани в
изпълнителен лис, издаден по ч.гр.д. №**/202012г. по описа на ВРС, както
следва : 2009.91 лева – главница; 184.01 лева – договорна лихва за периода
08.06.2012г. до 03.09.2012г.; законна лихва върху главницата за периода от
04.09.2012г. до изплащане на вземането; 246.98 лева- адвокатско
възнаграждение, представляващи предмет на образувано ИД №** по описа за
2012г. на ЧСИ №711- Даниела Янкова.
В исковата молба се излага, че ищецът е конституиран като длъжник по
ИД №**/2012г. с кредитор „Е. М.“ ЕООД, което придобило вземането по
изпълнителното дело по силата на Договор за цесия, сключен с „ОББ“АД.
Ищецът бил уведомен за образуваното изпълнително дело с Покана за
доброволно изпълнение на 28.01.2013г. последните извършени изпълнителни
действия по делото били извършени на 12.05.2015г., на която дата била
постъпила сума в размер на 147.63 лева от наложен запор върху вземания на
длъжника от трето задължено лице. Счита, че претендираното от взискателя
задължение е недължимо към датата на депозиране на исковата молба поради
изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл.110 и сл. ЗЗД, въз основа
на което е погасено изпълняемото право.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „ Е. М.“ЕООД е
депозирало отговор, в който е изразено становище за неоснователност на
иска.
1
Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани регулярни
действия за периода 12.05.2015г. до датата на исковата молба, които се
изразявали както в поискани, така и в извършени валидни изпълнителни
действия годни да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че
изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени и
ищецът дължи процесното вземане.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №**, от който е видно,
че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед
за изпълнение №**/10.09.2012г. по ч.гр.д. №**/2012г. по описа на ВРС по
молба на взискателя „ОББ“АД от 27.09.2012г. В молбата е отправено искане
за насочване на изпълнението срещу трудовото възнаграждение на длъжника
и неговото имущество.
Съобразно приложената разписка заповедта за изпълнение заедно с
покана за доброволно изпълнение са връчени на Х.Г. на 19.10.2012г.
По ИД са извършени следните изпълнителни действия :
-Наложен е запор върху МПС, собственост на длъжника, регистриран в
КАТ на 01.02.2013г.
-Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със
запорно съобщение до работодателя „Витела България“ЕООД, за който е
постъпило потвърждение от дружеството на 02.12.2014г.
-Х.Г. е извършвал плащания по ИД на 16.01.2015г., 11.02.2015г.;
06.03.2015г.; 15.04.2015г. ;13.05.2015г.
-С молба от 15.12.2016г. взискателят е отправил искане до ЧСИ за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от „ОББ“АД и насочване на
изпълнението върху движими вещи. Искането е удовлетворено като е
постъпило потвърждение от „ОББ“АД за наложения запор на 07.04.2017г.
- Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД,
като е постъпило потвърждение от банката на 01.03.2017г.
С молба от 30.10.2018г. „Е. М.“ЕООД е отправило искане за
конституирането му като взискател по делото въз основа на сключен договор
за цесия, което искане е удовлетворено с издаване на Постановление за
2
конституиране от ЧСИ. В молбата е поискано извършването на опис и оценка
на движимите вещи на длъжника.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да
оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението,
че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г.,
постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение
№325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС,
IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително
производство е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали
повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12849/2012г. по описа на ВРС въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. От данните по приложеното
изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение заедно с ПДИ са
връчени на длъжника на 19.10.2012г. като при това положение заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 02.11.2012г. Съобразно разпоредбата
на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е
пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
До приемане на ТР №2/2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК е действало
Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС,
съобразно което погасителна давност на тече, докато трае изпълнителният
3
процес относно принудителното осъществяване на вземането т.е. за периода
от влизане в сила на заповедта за изпълнение 02.11.2012г. до 26.06.2015г.
погасителна давност за вземането не е текла.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г.,
постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Последното извършено изпълнително действие е налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД от 24.02.2017г.
Наложеният запор е проявил своето действие и е прекъснал давността като в
този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. по описа на
ВКС, IV г.о., съобразно което дори и да е настъпила перемпция съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, като същият
следва да образува искането в ново дело, като новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, което с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността.
Следователно след датата 24.02.2017г. е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата
молба в съда 10.03.2021г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения ИЛ за присъдената главница не е погасено по давност, поради и
което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
4
Ответникът не претендира разноски.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ПЛ. Г., ЕГН: ********** срещу „Е.
М.“ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Малинова долина, ул.“**“ иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника
сумите, обективирани в изпълнителен лис, издаден по ч.гр.д. №**/202012г. по
описа на ВРС, както следва : 2009.91 лева – главница; 184.01 лева –
договорна лихва за периода 08.06.2012г. до 03.09.2012г.; законна лихва върху
главницата за периода от 04.09.2012г. до изплащане на вземането; 246.98
лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5