Решение по дело №334/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 186
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20203530100334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 186                                                03.06.2020 г.                                     гр. Търговище

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                             Девети състав

На трети юни                                                                                                             2020 година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 334  по описа за 2020 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Гр.дело № 334/2020г. по описа на РС-Търговище  е образувано въз основа  на  искова молба от  ищеца:  „МИМО 96“ ООД-Търговище, съдебен адрес *** против ответник: ЕТ „АДИС-С.Т.“, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. „Въбел“, ул. „Герен“ № 26, представляван от С.Т.Й., като са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове -  главен - за реално изпълнение на търговска сделка, за заплащане на сумата от 1676 лв., представляваща  стойността на вложените в ремонт на лекотоварен автомобил резервни части и труд и акцесорен - за сумата от 596.12 лв., представляваща  лихва за забава от 13.10.2015г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -  04.03.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът -  „МИМО 96“ ООД-Търговище твърди в исковата си молба, че  има за основна търговска  дейност – сервиз и техническо обслужване на лекотоварни автомобили и търговия с автомобилни части и принадлежности. През 2015г. ищцовото дружество извършило  ремонт на лекотоварен автомобил марка „Пежо“, модел Боксер, с per. № Т 6026 XT, собственост на ЕТ “Андис-Андолица Стоянова“. За извършения ремонт по двигателя и ходовата част на автомобила в сервиза е водена подробна ремонтна карта с описание на вложените резервни части и труд. Спецификацията по ремонтната карта е подписана от г-жа С.  Т. на 05.03.2015г., когато е предаден и ремонтирания автомобил. Приемането на автомобила след ремонта станало с подписване на приемо- предавателен протокол. За стойността на ремонта ищецът издал  данъчна фактура № ********** от 09.10.2015г. за сумата от 1726,00лв. с падеж на 13.10.2015г., която фактура е подписана при получаването от С.Т.. В периода след ремонта на автомобила и до сега рекламации по така извършения ремонт не са постъпвали от собственика. Междувременно собственика на ЕТ“Андис-Андолица Стоянова“ починал през 2018г. и предприятието на едноличния й търговец било поето от С.Т.Й.. Ищецът нееднократно водил разговори за заплащане на дължимата сума за ремонт на лекотоварния автомобил, като винаги получавал  уверенията от ответната страна, че сумата ще  бъде заплатена. Единственото плащане, което е  получено до момента е на 24.02.2020г. за сумата от 50,00лв.  Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1676 лв., представляваща  стойността на вложените в ремонт на лекотоварен автомобил резервни части и труд и за сумата от 596.12 лв., представляваща  лихва за забава от 13.10.2015г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -  04.03.2020г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от   упълномощен процесуален представител- адв. К.В. ***, който поддържа предявените искове и моли по реда на чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът - ЕТ „АДИС-С.Т.“***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор,  видно от който счита исковете  за допустими и по същество  ги признава. Моли да се постанови решение при условията на признание на претенцията, като се разсрочи задължението в рамките на 12 месеца. Редовно призован ответникът  в открито заседание няма упълномощен процесуален представител.

Съдът установи следното:  Ответникът, чрез своя представител – С.Т.  , ясно и недвусмислено са заявил  в писмения отговор  от 19.05.2020г.  преди първото открито заседание, че признава исковите претенции.  Ищецът предвид признанието на иска от ответника , чрез неговия представител направи искане по реда на чл.237 ал.1 от ГПК  съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.  С протоколно определение в същото съдебно заседание съдът прекрати съдебното дирене и даде ход на устните състезания. Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.  Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може   да се разпорежда с него.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.

Досежно искането на ответника да се разсрочи изпълнението на решението т.е. плащането на цялата сума за срок от 12 месеца, съдът счита за неоснователно. Съгласно чл.241 ал.1 предлож.2-ро от ГПК, при постановяване на решението съдът може да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В конкретния случай ответникът, нито  представи доказателства за имотното си състояние,  нито посочи други обстоятелства в подкрепа на искането си.

Ответникът  следва да заплати на ищеца, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, действително направените разноски в размер на общо 497.04 лв., от които 117.04 лв. – за държавна такса по предявените искове и 380 лв. – заплатен по банков път адвокатски хонорар.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

           

ОСЪЖДА   ЕТ „АДИС-С.Т.“,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. „Въбел“, ул. „Герен“ № 26, представляван от С.Т.Й.  ДА ЗАПЛАТИ   на  „МИМО 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Паисий“ № 6, представлявано от управител – О.А.М., съдебен адрес ***,  адв. К.В. ***,   сумите, както следва:  сумата от 1676 лв. - главница, представляваща  стойността на вложените в ремонт на лекотоварен автомобил резервни части и труд  , на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр.  чл. 286   от ТЗ  и чл.327 ТЗ, както и  сумата от 596.12 лв., представляваща  лихва за забава от 13.10.2015г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -  04.03.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, както и  сумата от   497.04 лв.,  представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен  съд – Търговище.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: