Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, Първи брачен възивен състав,
в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана
Йосифова
ЧЛЕНОВЕ
: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 565/020г., по описа на Софийски
градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2, т.2 и т.7 от ГПК .
Солидарният длъжник М.И.К., чрез адв.И.Г.от САК, с жалба
вх.№00268/02.01.2020г., по регистъра на ЧСИ С.Х., обжалва изпълнителните
действия по изп. д.№20198630400260 по описа на ЧСИ- опис, оценка и изземване, на
движими вещи, собственост на длъжника М.К., като несеквистируеми, обективирани
в Призовка за принудително изпълнение с изх.№66169/05.12.2019г., както и
размера на неясно определените разноски
по изпълнението.
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателят/цесионер/ „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК*******,
против солидарните длъжници М.И.К. и В.И.Х..
В жалбата на длъжника М.И.К., подадена чрез адв.И.Г.се посочва, че с
Призовка за принудително изпълнение с изх.№66169/05.12.2019г., връчена и на
19.01.2020г., чрез ЧСИ-Х.я уведомяват , че на 29.01.2020г., ще се извърши опис,
оценка и изземване, на движими вещи, за които длъжницата твърди, че са
несеквистируеми и се намират в собственото и жилище, в което обаче самата тя не
живее. В жилището живеят трети лица и движимите вещи са тяхна собственост.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на
обжалваното изпълнително действие, поради обстоятелството, че изпълнението е насочено върху несеквестиреумо движимо имущество, имущество
собственост на трети лица.
Жалбоподателката твърди, че са налице
предпоставките на чл.444 т.1 ГПК и че изпълнението е насочено върху
несеквистируемо имущество.
Искането е
да се отмени обжалваното
изпълнително действие, като неправилно и незаконосъобразно .
В
срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата
не е подадено възражение от взискателя взискателят/цесионер/ „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *******.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК
съдебния изпълнител оспорва жалбата като
приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна
. Излага подробни съображение в
подкрепа на становището си . Изрично
посочва, че Постановление за разноските дължимите от длъжника М.И.К. по
изпълнително дело № 20198630400260 е обективирано в съобщение за образувано
изпълнителното дело с изх. №
5636/01.02.2019г., връчено лично на 16.02.2019г. В това съобщение са включени
разноски за взискателя за юрисконсултско възнаграждението по чл.78 ал.8 от ГПК
и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ. Разноските за възнаграждението за
взискателя по чл.78 ал.8 от ГПК са 75 лева , посочени като разноски по изпълнителното
дело, а сумата от 1 834.90 лева с ДДС ,
представлява такси по ТТР към ЗЧСИ и е формирана както следва:
Обикновени такси:
- такса по т.1 от Тарифата - 24 лева с
ДДС
- шест такси по т.З - 36 лева с ДДС
- две такси по т.5 - 48 лева с ДДС
- четири такси по т.9 - 72 лева с ДДС
.
- допълнителни разноски по т.З 1 -
6.40 лева
Пропорпионална такса
- такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ — 1 373.75 лева без ДДС /1 648.50 лева с дължимия
ДДС /.
Съдът, като
прецени доводите на длъжника за твърдяни пороци на обжалваното изпълнително
действие, във връзка с данните по делото и съобрази със становището на
взискателя и мотивите на ЧСИ № 863, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
процесуално - преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирано, съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК
- длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител Призовка
за принудително изпълнение с изх.№66169/05.12.2019г., връчена и на
19.01.2020г., чрез ЧСИ-Х.на длъжника М.И.К.
с което е уведомена , че на
29.01.2020г., ще се извърши опис, оценка и изземване, на движими вещи, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1.В жалбата се твърди, че движимите вещи,
не са нейна собственост, въпреки че се намират в жилището, което е нейна
собственос, което също е несеквистируемо
по смисъла на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
В
текста на чл. 435 ал. 2 т.2 от ГПК е посочено, че длъжника може да обжалва насочване на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо .
Жалбата е
подадена в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК
, въпреки, че е преждевеременно подадена,
поради обстоятелството, че обжалваното изпълнително действие , все още не е
извършено.
Основните разрешения относно насочване на
изпълнението върху несеквестируемо
имущество на длъжника са дадени в : ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите
на изпълнителното производство , т. 2 на
ТР № 1/ 2009г. от 19. 02. 2010г. на
ОСГТК на ВКС и ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК това
е и задължителната за съдилищата съдебна практика .
В тази задължителна практика е посочено,
че на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК
подлежи действието на СИ по насочване на изпълнението върху вещи и вземания , които са несеквестируеми .
Отделното изпълнително действие , чрез което
се насочва изпълнението върху несеквестируема вещ(запор , възбрана, опис ,
оценка , назначаване на пазач, насрочване на публична продан ) не подлежи на самостоятелно обжалване .
При незаконосъобразно изпълнително действие
на отмяна подлежи съответното изпълнително действие , но не като предмет на
самостоятелно обжалване, а като правни
последица от насочване на изпълнението върху несеквестируема вещ или вземане .
От данните в приложеното изпълнително дело,
съдът прави извода ,че изпълнението действително все още не е извършено и
липсват данни, че е насочено към движими вещи- имущество което не е
несеквестируемо.
В жалбата длъжникът не твърди че е описано
движимо имущество по смисъла на чл.444 т.1,2,3 от ГПК .
Съдът намира за основателни мотивите на
ЧСИ и счита ,че жалбата е неоснователна, както
поради липса на нарушение, така и поради липса
на валидно обжалваемо изпълнително действие, което да бъде съобразено и
с разрешението , давано с ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на тези Тълкувателни решения
се приема, че при описа на
несеквестируема непотребима вещ за
пазач не може да се назначава лице извън домакинството на длъжника . Въпреки
наложения запор и възбрана и извършения опис е забранено осребряването на вещта
.
Насочване на изпълнението върху
несеквестируема потребима вещ нарушава принципа на несеквестиреумостта и
представлява недопустимо изпълнително действие . Приема се , че потребимите вещи от
домакинството на длъжника ( храна , облекло ,животни , горива ) служат
за задоволяване на ежедневни
битови нужди на длъжника,поради което е недопустимо да се ограничава правото
на длъжника да се разпорежда с такива вещи
чрез насочване на принудително изпълнение върху тях,включително налагането
на обезпечително мерки , като запор и възбрана.
Изрично в тълкувателното решение се посочва,
че насочване на изпълнението върху несеквестируема непотребима вещ чрез изпълнителните
способи запор , възбрана и опис (като част от фактическия състав на запора)
представлява допустимо изпълнително действие и не нарушава принципа на
несеквестируемостта. Приема се, че непотребимата вещ не служи за задоволяване
на ежедневни битови и текущи нужди на длъжника . По тази
причина се приема , че налагането на запора или възбраната единствено
ограничават възможността на длъжника да се разпорежда с вещта( задържа вещта в патримониума на
длъжника ) , каквато е целта на
обезпечителните мерки запор и възбрана .
Не е допустимо насочване на принудително
изпълнение върху несеквестируеми парични вземания на длъжника от трети лица .
При частична несеквестируемост принудителното изпълнение е допустимо върху
секвестируемата част от вземането .
Приема се ,че несеквестируемостта на
паричните вземания на длъжника представлява забрана да ги събира друг, освен
длъжника .
При жалба на основание несеквестируемост
на вещта , съдът е длъжен на първо място да се произнесе по въпроса дали е
налице несеквестируемост на имуществения обект.
Когато по жалба срещу действията на СИ,
съдът констатира ,че изпълнението е насочено върху несеквестируема вещ , съдът
отменя всички изпълнителни действия , които нарушават
несеквестируемостта,независимо от това дали има отправено искане за това от длъжника
.
Относно несеквестируемото жилище изрично се посочва, че може да бъде
предадено за пазене на трето лице , което не се числи към домакинството на
длъжника само , ако не се намери такова лице и длъжника отсъства .
Насочване
на изпълнението винаги се осъществява чрез определен изпълнителен способ. Предмет на жалбата обаче не е конкретния изпълнителен способ чрез който
се пристъпва към принудително изпълнение спрямо несеквестиреумата вещ , а
действието на СИ , извършено в нарушение
на забраната по чл.444 от ГПК .
В конкретния случай С връчването на призовката за
принудително изпълнение само се посочва датата на която ще се извърши опис,
оценка и изземване, на движими вещи. Това изпълнително действие обаче още не е
извършено, т.е. длъжникът М.И.К. обжалва
изпълнително действие , което още не е извършено и не подлежи на самостоятелно
обжалване.
2. Относно направеното оспорване на разноските
по изпълнението, жалбоподателкта не посочва в какво точно се изразява
нарушението.Твърди, че и пропорционални такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена върху размера на
възнаграждението за процесуално представителство. Счита, че тази такса следва
да се определя единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото
на принудително изпълнение, а това е сумата от
18220.27лева/главница и лихви/.
Общата сума на таксите посочена първо в
ПДИ с изх.№59742/ 03.10.2013г., и след
това в Съобщението за образуване на изпълнително дело с изх.№5636/01.02.2019г.,
начислени от ЧСИ Х.е неправилно
изчислена.
Жалбоподателката желае да бъде
намален и размерът на таксите по ТТРЗЧСИ, които са начислени по делото.
Позовава се на разпоредбата на чл. 78 от ЗЧСИ-
таксите по изпълнението се събират за извършени изпълнителни действия
или на други действия, както и на разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ - за събиране
на таксите ЧСИ е длъжен да изготви сметка, в която да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат
таксите, както и материалния интерес при пропорционалната такса. Счита, че
съгласно постановлението пропорционалната такса
по т. 26 е твърде завишена, по-точно счита, че пропорционални такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена върху размера на
възнаграждението за процесуално представителство. Счита, че тази такса следва
да се определя единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото
на принудително изпълнение.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по обжалваното изпълнително
действие, намира :
Подадената жалба и в тази част е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Настоящият съдебен състав приема, че
съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.
433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, т.е , длъжникът не отговаря за разноски
в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна
по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен
съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител, и независимо от това
внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако
дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира
от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е
внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така е
съгл. т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тьлк. Дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС; решение № 601/07.07.2009г. по гр. д. № 348/2009г. на ВКС, IV
ГО).
Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното
производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси
(дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по
изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално
представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна
сложност на делото, а също и т.нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители .
В
този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за
приложение от долустоящите съдилища решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. №
1891/2010г. на ВКС, IV ГО.
Съгласно т. 26, забележка 4 от ТТРЗЧСИ
изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. Следователно изначално е изключена възможността съдебният
изпълнител да събира пропорционална такса върху разноските по изпълнението,
представляващи авансови такси. В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението
представлява разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително
производство-авансово. Хонорарът като разход по изпълнението следва да се
признава (приема) като авансов разход
във връзка с изпълнителното дело.
Пропорционалната такса се дължи само
върху вземането по изпълнителения лист.
В паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и
заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Настоящия съдебен състав приема, че
съгласно забележка 4 към т. 26 от
ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
В този размер не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, поради което дължимата такса по т. 26, е формирана
върху погрешно определена главница.
По разноските.
Настоящата съдебна инстанция
намира претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
настоящето производство за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол и
процесуалната законосъобразност са
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което
субект на отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч.
разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и
общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая
е неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК, Софийски градски съд, Първи въззивен
брачен състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ С.Х. с рег. №
863, с район на действие Софийски градски съд, обжалвани от длъжника М.И.К.
по изпълнително дело № 2019863040260 по описа на ЧСИ Х., представляващо
Призовка за принудително изпълнение с изх.№66169/05.12.2019г., връчена и
на 19.01.2020г., чрез ЧСИ-Х.с уведомяване, че на 29.01.2020г., ще се извърши
опис, оценка и изземване, на движими вещи, собственост на длъжницата и
находящие се в собственото и жилище-
гр.София, кв“*******, апартамент 27.
ОТМЕНЯ по жалба на солидарния длъжник М.И.К., подадена чрез адв.И.Г.от САК, изпълнителното действие по изп.
д.№20198630400260 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№863 на КЧСИ , обективирано в
Съобщението за образуване на изпълнително дело с изх.№5636/01.02.2019г., в частта на начислени такси по т.26 от Тарифата за таксите към Закона за
частните съдебни изпълнители.
УКАЗВА на ЧСИ С.Х. с рег.№863 на КЧСИ
да преизчисли дължимите такси по изпълнението съгласно изводите в съдебното
решение във връзка с т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и неподлежи на
обжалване на основание чл.437 ал.4 от Гражданско процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.