Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015
гр. Пловдив, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание
на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в
присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Антонова НОХД /В/ № 287 по описа
за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по постъпило на 28.05.2020 г. искане от осъдения чрез неговия
защитник – адв. И.М., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на наказателното производство по делото. С искането са били
посочени аргументи в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се,
че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушения на материалния и
процесуалния закон. В искането се съдържат данни в подкрепа на заявените
касационни основания. Прави се искане за оправдаване на осъдения в рамките на
фактическите положения по влязлата в законна сила присъда.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на защитата. Прeтендира се за допуснато нарушение на
материалния закон, с признаване на осъдения за виновен по предявеното му
обвинение вместо да бъде оправдан. Релевират се и допуснати съществени
процесуални нарушения при преценката, събирането и проверката на
доказателствата по делото за установяване на авторството на деянието в нарушение,
допуснато от двете инстанции по същество на разпоредбите на чл. 13, 14, 18 и
107 НПК. Твърди се, че доказателствата са били погрешно интерпретирани от
първия съд в нарушение на разпоредбите на чл. 13 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият
поддържа изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че молбата за
възобновяване на производството по делото следва да бъде оставена без уважение.
Счита, че нито в досъдебното, нито в съдебното производство са били допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като деянието е било доказано според
изискванията на НПК.
В последната си дума осъденият заявява, че иска
да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитираните съдебни актове /решение на СтЗОС и присъда на СтЗРС/ чрез отмяната
им по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от
процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на
чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания
на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 2 от 05.01.2020 г. по НОХД № 3178/2019 г. на СтЗОС подсъдимият А.И.Н. е бил признат
за виновен в това, че в периода 14.06.2017 г. – 10.07.2017 г. в гр. *, при
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага,
е възбудил заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му достави пет
броя леки автомобили, като извърши вноса им от Република * и с това е причинил
на П.И.И. и Д.А.Т. – И. имотна вреда в общ размер на 7 460 лева, поради което и
на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е отложил с изпитателен
срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. С присъдата си
първият съд е ОСЪДИЛ А. Н.Н.да заплати солидарно на гражданските ищци И. и
Т.-И. сумата от 7 460 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
престъплението измама по 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК ведно със законна
лихва до окончателното й изплащане.
Въз основа на събрания доказателствен материал, двете инстанции по същество
приели за установено, че през лятото на 2017 г. осъденият Н., предложил на своя
бивш съдружник – пострадалия И. да му достави пет леки автомобили от различни
марки - „*“ модел *, „*“ модел „*“, „*, „*“ модел *“ и „*“ модел „*“, като изпратил снимки на превозните
средства. В тази връзка по искане на осъдения му било преведено от банковата
сметка на съпругата на пострадалия, по указания от него начин, капаро в
различни размери за съответните леки автомобили, а именно на 14.06.2017 г. -
600 лева, на 07.07.2017 г. – 4 900 лева и на 10.07.2017 г. – 1 960 лева, или
общо били преведени суми в размер на 7 460 лева. Осъденият изначално нямал
намерение да изпълнява поетите задължения, а след получаване на „капарото“
изтъквал различни причини да не стори това като възникнали проблеми с
доставката на леките автомобили, наличността им митницата, финансови затруднения.
В крайна сметка нито изпълнил задължението си, нито върнал парите – частично
или изцяло.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения,
изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че съдебният акт на първия
съд бил постановен в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необоснована с оглед на събраните доказателства, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на
доказателствата, рефлектирало и върху решението на въззивния съд.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са
неоснователни.
На първо място следва да бъдат разгледани тези,
свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани
с превратно тълкуване на доказателствата по делото. Действително съдебното
следствие пред първия съд е протекло по правилата на диференцираната процедура,
уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК, като са били ползвани
протоколите за разпит свидетели от досъдебното производство. Във връзка с това
оплакване следва да се посочи, че първоинстанционният съд се е ползвал
протоколи за разпит на свидетели, проведени на досъдебното производство по правилата
за разпит на свидетели, като е направил суверенна преценка на депозираните
показания, във връзка с което е изложил съображения в мотивите си /л. 39 и л.
39 гръб от мотивите към първоинстанционната присъда/. На свой ред, въззивният
съд изцяло е споделил доказателствената дейност на предходната инстанция, като във
връзка с доводите на защитата, в пренията пред този съд, е изложил собствени
подробни съображения защо не следва да се даде вяра на обясненията на
подсъдимия пред първия съд, който твърдял, че не бил поемал задължения за
доставка на автомобили, защото пострадалият му се издължавал със суми от неуредени
и недокументирани техни финансови задължения от преди осем години, което
осъществил на трите инкриминирани дати. В решението си въззивният съд
акцентирал на посоченото в банковите преводи основание за плащане – „капаро за
доставка автомобили“, което е приел, че напълно подкрепя заявеното от свидетелите И. за каузата на сключените
гражданско-правни сделки/л. 28-30 от мотивите към решението по делото на
въззивния съд/. И двете инстанции са дали оценката си за достоверността на
доказателствените средства. Извършено е било съвкупно обсъждане на доказателствата
чрез подробен анализ на смисъла и значението на всяко едно от тях по отделно и в
логическа връзка помежду им, като първият съд е държал сметка за наличието на
събрани първични и вторични доказателства, като последните са били ползвани
само като контролни. В връзка с показанията на свид. К. не могат да бъдат
споделени доводите на защитата пред съда по възобновяване, че те са недопустими
поради качеството й на адвокат. Действително ЗАдв осигурява възможност да
конфиденциални срещи адвокат-клиент, като нормата гарантира, в
гражданско-правната сфера, че за
гражданите няма да бъде споделена и разгласена информация от срещите и
консултациите им по различни дела – граждански, наказателни и административни.
Нормата също така гарантира и ефективност на адвокатската защита при охраняване
на правата на доверителите, тъй като в случай че подобна информация бъде достъпна
особено на противната страна, това може да има негативен ефект върху интересите
на защитаваните лица. В този смисъл нормата е изцяло в интерес на доверителя на
адвоката, поради което той може да се откаже от
нея, като за това няма законова забрана. В случая е налице съгласие на
свидетелите И. да бъде разпитана адв. К. като свидетел по делото. Допълнително
забраната в ЗАдв няма за цел за остави недостъпна всяка информация, свързана с
отношенията клиент-адвокат, когато става въпрос за разследване на тежко
престъпление, поради което в случая не може да се сподели тезата на защитата за
непригодност на протокола за разпит на К., поради неспазване на изискванията на
ЗАдв.
Оплакванията
за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на
събраните доказателства не намират подкрепа в данните по делото, тъй като
съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107
от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло
от закона. Първоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства /показания на всички
свидетели, включително и тези на пострадалите, анализирал е и обясненията на подсъдимия/.
От вниманието на съдилищата по същество не са убягнали и възникналите
противоречия, които са били само по линия на заявеното от осъдения за
основанието за плащане. Не може да бъде споделено оплакването за непровеждане
на очни ставки между осъдения и свидетелите по делото предвид на оформянето на
противостоящи тези за основанието, на което са били извършени преводите на
инкриминираните парични суми по посочена от осъдения банкова сметка. ***. 143,
ал. 1 от НПК очната ставка в подобни случаи не е задължителна.
Били са обсъдени и
аргументите на защитата за наличието на всички елементи на
престъплението, като мотивирано не били споделени доводите, че подсъдимият не е
имал съзнание за упражненото въздействие върху психиката на пострадалия. Тези доводи
на защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на ОС.
Последният е преценил особеностите на цялостното поведение на подсъдимия към
момента на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност. Втората
инстанция е отчела и обстоятелството, че осъденият е демонстрирал
непоследователност в застъпените версии за паричните преводи. Не може да бъде
възприета претенцията на осъдения, че заявеното от осъдения било интерпретирано
превратно от въззивната инстанция, тъй няма нищо нелогично в посоченото от този
съд, че е налице различие в претенциите на Н. дали преводите на суми са били
във връзка с прекратяването на съвместната търговска дейност на с пострадалия
преди осем години, за което инстанциите приели, че не са събрани каквито и да е
било други данни, или се касае за
отпуснат от осъдения заем на пострадалия. В крайна сметка първата и втората
инстанция са изложили подробни мотиви защо приемат, че подсъдимият е имал съзнанието,
че участва в престъпна схема за измама. С
това не се споделя твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд
и решението на въззивния съд не е било обсъдено инкриминираното деяние. Видно
от материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са
изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна на деянието. Даден е
бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно РС и ОС, респективно в мотивите към
присъдата и решението, са коментирали наведените възражения за събраните
доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна
съставомерност на изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу осъдения.
Въззивната инстанция - ОС, сезирана с жалба от подсъдимия /със сходни доводи, поддържани
и пред настоящия съд/, е припознала изцяло фактическата обстановка, приета за
установена от първия съд. Мотивирано е приела и доказателственият анализ на районния
съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на
доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно
и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с
авторството на престъплението като ги е отхвърлил аргументирано.
Не могат да бъдат споделени и останалите аргументи
на защитата пред съда по възобновяване, свързани с недооценяване на особеното
положение на свидетелите, които са и пострадали в наказателното производство, в
мотивите на контролираните инстанции. В посочения вече по-горе смисъл, първата
и въззивната инстанция са отчели всички възможности за проява на субективизъм
от страна на пострадалите, като са отбелязали и обстоятелството за наличието на
предходни търговски взаимоотношения на осъдения и пострадалия И.. В тази връзка
внимателно са били преценени показанията на двамата пострадали и на свид. К., както
и данните от банковото извлечение, приложено на л. 8-10, том ІІ от досъд. пр./,
като не е налице превратно тълкуване на
показанията и приложените писмени доказателства.
Следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени
и аргументите за липса на съставомерност на извършеното от осъдения деяние, тъй
като се касаело за гражданско-правни отношения. В мотивите и на двете инстанции
по същество, ясно е било посочено, че в случая са налице всички съставомерни
белези от обективна страна на вмененото на осъдения деяние, като са били
обсъждани прякото и непосредствено въздействие върху пострадалия, който заедно
със съпругата си е имал фактическа власт върху процесното имущество, обсъдено е
било изграждането на погрешни представи в резултат на създаденото заблуждение за
последващо противоправно разпореждане с имуществото в полза на измамника,
свързано с превеждане на парични суми на осъдения чрез трето лице – негова фактическа
съпруга. Отчетено е било, че в следствие на въздействието върху измамения са
били извършени актове на имуществено разпореждане и в резултат на тези актове
едно чуждо имущество е било увредено при наличието на ясно съзнание, че за
другиго настъпва имотна вреда. В случая е било отчетено, че се касае за престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като деецът само е използвал договорните отношения
като способ за измама без поначало да е имал намерение да изпълнява
задълженията си по тях, като неизпълнението на задълженията е било единствено в
резултат на измамливите действия. В този смисъл е трайната съдебна практика –
например решение № 116 от 06.03.2009 г. по н. д. № 67/2009 г. на ВКС, решение №
132 ат 01.03.2011 по н. д. № 796/2010 г. на ВКС, решение № 47 от 02.02.2011 г.
по н. д. 772/2010 г. на ВКС и други в подобен смисъл.
Следва само да се обобщи, че на базата на
възприетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно
е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което не може да бъде уважено искането на защитата оправдаването му в
рамките на приетите фактически положения.
Във връзка с посочените съображения искането на
осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното, липсват нарушения от
поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на
възобновяването, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А.И.Н. за
възобновяване на ВНОХД № 1029/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора и НОХД № 3178/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, VІ н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.