Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 20.05.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
февруари през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия: Димитринка Костадинова-
Младенова
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова в. гр. дело № 7255 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 вр. чл. 439 от ГПК.
С Решение № 74689 от 22.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 26670/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, е
отхвърлен предявеният от О. Х. а. Н., ЕГН ********** иск с права квалификация
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност сумите от
2 643.36 лв. – главница за цена за
топлинна енергия и 38.74 лв. – остатък от неизплатено задължение з законна
лихва за забава - задължение по издаден
на 13.02.2012г. изпълнителен лист по частна гражданско дело № 15288/2011г. на
СРС, 83 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на
21.10.2011г. по същото дело, въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 20128630402003 на ЧСИ С.Х.. С посоченото решение ищецът е осъден да заплати
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу посоченото решене е постъпила
въззивна жалба от ищеца Н.Г.Б., чрез процесуалния му представител адв. К.А.С.
от САК от САК., като са въведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че преди изтичане на тригодишния
давностен срок по изпълнвителното дело са извършвани изпълнителни действия,
които да го прекъсват. Твърди, че последното изпълнително действие е налагане
на запори по банкови сметки по ищеца на 25.07.2012г. След тази дата в
продължение на повече от две години неса извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, поради което на 25.07.2014г. на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8
от ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Сочи, че за
прекратяването му не е необходим изричен акт насъдебния изпълнител. Натъпилото
прекратяване от своя страна води до недействителност на извършените действия от
съдебния изпълнител след тази, поради което
те не са годни да прекъсват погасителната давност. Твърди, че освен
подаване на молба, по която е образувано изпълнително дело № 20128630402003 на ЧСИ С.Х., не са предприемани
други валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността на основание чл.116,
б.”в” от ЗЗД, поради което първоинстанционният съд е обосновал погрешен извод,
че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, не са погасени по
давност и на това основание са отхвърлени изцяло предявените отрицателни
установителни искове. По горните съображения молят съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови
друго, с което да уважи предявеният отрицателен установителен иск като основателен.
Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Г., депозира писмен отговор, в
който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба.
Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил
всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е
обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително № 20128630402003 на ЧСИ С.Х., не са погасени по
давност. Поддържа се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани
изпълнителни действия, които препятстват изтичането на двугодишен срок на
бездействие на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което
изпълнителното дело не е перемирало. Сочи се още, че правилно СРС е приел, че с
извършването на изпълнителни действия през период по-кратък от две години,
поради което е обоснован правилен извод, че оспорените от ищеца вземания не са
погасени по давност и предявените от него отрицателни установителни искове са
неоснователни и като такива са отхвърлени. По изложените съображения моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Намира, че въззивната жалба е подадена в
двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на
чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима.
Въззивната инстанция
при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното
съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав
и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му. Разгледано по
същество същото е правилно.
Безспорно е във въззивното
производство, а и от събраните писмени доказателства по делото е установено, че
на 13.02.2012г. в полза „Т.С.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу О. Х. а. Н., ЕГН ********** въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15288/2011г. по описа
на СРС, ГО, 83 с-в, да заплати сумата 2643.36 лв. – главница за потребна топлинна енергия, със
законна мораторна лихва от 253.88 лв. за
забава от 31.07.2009г. до 29.09.2011г. както и законна мораторна лихва върху
главницата от 20.10.2011г. до изплащане
на вземането, както и 284.86 лв. разноски по делото, а именно държавна такса в
размер на 57.94 лв. и 226.92 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на същия
кредиторът е подал на 19.06.2012 г. молба с вх. № 024320 до частен съдебен изпълнител С.Х.
с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. Такова е било
образувано на 19.06.2012г. под № 201286304002003.
Съдебният
изпълнител е изпратил до ищеца О. Х. а. Н. покана за доброволно плащане изх. №
39410/25.07.2012г. Заедно с поканата за доброволно плащане частният съдебен
изпълнител е изпратил на 25.07.2012г. запорни съобщения до няколко банки,
съответно до Обединена българска банка АД, получено но 26.07.2012г.; до Първа
инвестиционна банка АД, получено на 26.07.2012г.; до Уникредит Булбанк АД,
получено на 26.07.2012г.; до Общинска банка АД, получено на 26.07.2012г. На 06.08.2012г. третото задължено лице –
„ОББ“ АД е изпратило отговор, с който уведомява съдебния изпълнител, че е
наложил запор върху банковите сметки на длъжника и е превел наличните по тях
суми по изпълнителното дело.
С
молба вх. № 46693/12.12.2012г. ищецът и длъжник по изпълнително дело е
депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която е изразил желание да погасява
задължението си, като заплаща по 300 лв. Поискал е вдигане на запора на
банковата си сметка, разкрита в ОББ АД. На 20.12.2012г. е депозирал молба, към
която е представил платежно за сумата от 300 лв., внесена по изпълнителното
дело. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за вдигане на запора на
банковите сметки, разкрити в „ОББ“ АД.
На
06.11.2014г. съдебният изпълнител е поискал от Агенция вписвания вписване на запор върnу дружествен дял от капитала на „А.К.“
ЕООД , ЕИК*******, които са собственост на длъжника. Запорът е вписан по
партидата на дружеството с вх. №
20150504175205
На 06.11.2014г.
от съдебния изпълнител е изпратил съобщение до ищеца О. Х. а. Н., че е Н.очил
опис на движим вещи, находящ се на адреса и в гр. София, ж.к. ****************за
30.01.2015г. След като е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника на 05.11.2014г. в НБДН при невъзможност да се връчи съобщението, при
осъществени три посещения на 07; 08 и 11.11.2019г. е залепил на адреса
уведомление на 12.11.2014г.
Взискателят
по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. №
103652/30.11.2014г. извършване на изпълнители действия: налагане на запор на
банкови сметки, налагане на запор върху трудово възнаграждение, Н.очване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на възбрана върху притежаван
от длъжника недвижим имот.
Съдебният
изпълнител е изпратил до длъжника съобщени е за наложен запор върху всички
дружествени дялове, негова собственост от капитала на „А.К.“ ЕООД изх. № 106045/06.11.2014г. След като
длъжникът не е открит на адреса си при посещения на 20.11.21.11.2014г. и 17.02.2015г. на 17.2.2015г. е залепено
уведомление по реда чл. 47 от ГПК.
На 01.07.2015г. в Агенция вписвания гр. София са вписани
наложени възбрани от съдебния изпълнител върху недвижими имоти, собственост на
ищеца както следва:1/2 ид. част от апартамент № 82, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, в жилищна сграда № ********с
площ 56.48 кв.м. и върху ½ ид. част от апартамент № 852, находящ се в гр. София, ж.к. ****************с площ
124.47 кв.м. Възбраната е вписана с вх. № 13743, от 01.07.2015г., том XI, № 113 по описа на СВп
София. За наложената възбрана е изпратено съобщение до длъжника. След като
същият не е открит на адреса при три посещения на 02.09.2015г. е залепено
уведомление. Съдебният изпълнител е изпратил второ съобщение за вписаната
възбрана изх. № 79146/28.09.2015г. След като същият не е открит на адреса при
три посещения на 02.10.2015г. е залепено уведомление.
Взискателят
по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. № 17276/27.01.2017г.
извършване на изпълнители действия: налагане на запор на банкови сметки и налагане на запор върху трудово възнаграждение.
На 07.02.2018г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до Уникредит
Булбанк АД и ОББ АД с искане за налагане на запори върху банковите сметки,
разкрити на името на длъжника. Третото задължено лице – ОББ АД е съобщило с
писмо вх. № 7097/20.02.2018г. , че е наложило запор на банковите сметки на
длъжника, както и че по тях не са налични авоари. Съобщение със същото
изявление е получено и от Уникредит Булбанк АД вх. № 7430/77.02.2018г. Съдебният
изпълнител е изпратил до длъжника съобщение за наложените запори изх. №
5399/07.02.2018г. за което след три посещения
на адреса, след като длъжникът не е открит на 14.02.2018г. е залепено
уведомление.
На
11.06.2018г. длъжникът О. Х. а. Н. е депозирал молба до съдебния изпълнител вх.
№ 23392 с която е поискал издаване на удостоверение за размера на задължението
по изпълнителното дело. Същият е уведомен и по телефона, че дължи на взискателя
сумата от 3 513.78 лв.
Съдебният изпълнител е изпратил съобщение изх. №
28391/11.06.2018г до длъжника, с което го е уведомил за задължението по
изпълнителното дело, да вписаните възбрани върху двата недвижими имота.
Съобщението е получено лично от длъжника на 14.06.2018г.
Взискателят
по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. №
13076/27.02.2019г. извършване на изпълнители действия: налагане на запор на
банкови сметки, налагане на запор върху трудово възнаграждение.
На
23.04.2019г. длъжникът О. Х. а. Н. е депозирал молба до съдебния изпълнител вх.
№ 25931 с която е поискал издаване на копието документи по делото. Същите са получени
от процесуалния му представител адв. И.Д.на 07.05.2019г.
С оглед установеното по
делото от фактическа страна съдът прави следните правини изводи.
Предявеният иск намира
правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението
като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически
факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан
на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез
погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото
издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително
действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и характера на
конкретното вземане е без значение, противно на приетото от СРС. Срокът от пет
години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.
е. след 13..02.2012 г. По делото липсват данни, от които да се установи датата
на влизане в сила на ЗИ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15288/2011 г. по описа
на СРС, 83 състав. ИЛ е издаден на 13.02.2012 г., поради което следва да се
приеме, че заповедта е влязла в сила най-късно на 13.02.2012 г. Влизане в сила
на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е
упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е
правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и
прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането
по заповедта за изпълнение. В случая искът касае главницата законната лихва и
разноските по изпълнителния лист. Наведеното от ищеца основание за недължимост
на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Въззивникът твърди, че след
налагане на запори върху банкови сметки на 25.07.2012г. в продължение на повече
от две години няма предприемани никакви други изпълнителни действия. От
посочената дата с изтичането на
двугодишния срок на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК по силата на закона
изпълнителното дело следва да бъде счетено за прекратено поради настъпила
паремпция. От тази дата поради настъпилата по силата на закона перемпция,
започва да тече давността, с която се погасява самото вземане. С оглед вида на
вземанията и техния периодичен характер в случая давността следа да се счита изтекла
на 27.05.2015г.
Настоящият съдебен състав
счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила,
която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с
което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и срокът на
новата давност е всякога пет години. В този смисъл: Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О., в
което е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“ В подобен смисъл
са и редица други актове на ВКС (Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013
г., IV г. о., ГК).
Настоящият състав счита,
че от влизане в сила на заповедта за изпълнение най-
късно 13.02.2012 г. е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея
като същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи
изцяло от волята на кредитора С ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, Н.очването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със
същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по
различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на
спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма
спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция", настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. извършването на
опис и оценка на вещ. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение
дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
По
делото е установено, че съдебният изпълнител е извършвал регулярно изпълнителни
действия, с цел удовлетворяване на вземането на взискателя. След образуване на
изпълнителното дело е наложил запор на банковите сметки на длъжника, на
06.11.2014г. е наложил запор на дружествен дял от капитала на „А.К.“ ЕООД , ЕИК*******,
който е собственост на длъжника; Н.очил е опис, оценка и публична продан на
движим вещи, находящи се на адреса в гр. София, ж.к. ****************за 30.01.2015г.;
на 01.07.2015г. е вписал възбрана върху
недвижими имоти, собственост на длъжника; по молба на взискателя от
27.01.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки на
длъжника, като такива е наложил на 11.06.2018г., за които е изпратил
уведомление до длъжника. При така установените факти е несъмнено, че по
изпълнителното дело, водено срещу ищеца
не е настъпила перемпция.
С посоченото Тълкувателно
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд.
Според даденото с ППВС №
3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10
от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като
е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не спира. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по
гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о., ГК, е прието, че прилагането на даденото с
посоченото Тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото
тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва
да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този
момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС №
3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
От съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото в периода от 13.02.2012 г. – на която дата е
влязла в сила процесната заповед за изпълнение поради неподаването на
възражение от ищеца, приравнено на признание на вземанията по чл. 116, б. "а" ЗЗД, до датата на приключване
на устните състезания във въззивното производство 09.02.2021г. давностният срок
по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите не са погасени по
давност.
Освен извършваните от съдебния изпълнител принудителни действия, в това число и насочване на опис, оценка и изземване на движими вещи на 30.01.2015г. /призовката е приложена в л. 10 от делото/, възбрана на недвижим от – 01.07.2015г. длъжникът е извършвал и плащане по изпълнителното дело. От платежно нареждане от 19.12.2012г. /л. 72 от делото/, приложено към молба по изпълнителното дело е видно, че ищецът е извършал плащания. В депозираната до съдебния изпълнител на 20.12.2012г. /л. 78 от делото/ длъжникът е съобщил за постигнато споразумение с взискателя, по силата на което ще плаща дължимата сума разсрочено. По своята правна същност постигнатото споразумение между страните по изпълнителното дело по повод на цялата дължима сума е признание на дълг по см. на чл.116, б.“а“ ЗЗД от страна на длъжника. По изложените съображения, като се взе предвид съществуваща задължителна съдебна практика ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС според настоящия състав признанието на дълга следва да се разглежда като самостоятелно основание, респ. по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, което прекъсва давността за вземането на кредитора.
От изложеното следва, че изводите на
първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, изцяло съвпадат с
изводите на настоящия състав. Ето защото въззивната жалба срещу решението на СРС
следва да бъде оставена без уважение, а съдебният акт – потвърден, като
правилен.
По
разноските:
При
този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна и заявената в този смисъл претенция за присъждане на
разноски е основателна. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и
доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение
за ответника – въззиваем в размер на 100.00 лв., съгласно чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от
процесуалния представител правни действия – подаден писмен отговор, без
процесуално представителство в съдебно заседание.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е
търговски спор.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 74689 от 22.04.2020г., постановено по гр.дело № 26670/2019г. по описа на СРС,
І Г.О., 165-ти състав.
ОСЪЖДА
О. Х. а. Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******** със седалище и
адрес на управление *** в на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./