О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.12.2023 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският
|
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
20.12. |
година |
2023 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно
дело |
номер |
491 |
по описа
за |
2023 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215, ал.1, във вр.
с чл.156, ал.7, във вр. с ал.5 от Закона за
устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от ВрИД главен
архитект на община Кърджали –С. Т. и от Е. М. - кмет на Община Кърджали, с адрес:
***, против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на
РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, са отменени, като
незаконосъобразни, Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., издадено от ВрИД
главен архитект на община Кърджали и одобрения инвестиционен проект към него,
за строеж: „Външно електрозахранване през ПИ *** и ПИ ***, за нова жилищна
сграда в ПИ ***, ж.к.„***“, ***“, с дължина на трасето 35 м., с възложители -
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД и община Кърджали и на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ е наредено, главният архитект на община Кърджали, в тридневен срок от
влизане в сила на заповедта, да изиска и отрази отмяната върху всички
екземпляри на цитираните строителни книжа.
В жалбата са изложени доводи в подкрепа
на отмененото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект към него,
като се иска съдът да отмени Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от
ВрИД началник на РДНСК – Кърджали.
Жалбата е била подадена на 12.12.2023год.,
чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана с Вх.№РС-Кж-526-01-065/11.12.2023
год. на РДНСК - Кърджали, до АдмС – Кърджали, като от
административния орган, със съпроводително писмо Изх.№11-03-2219 от 04.12.2023
год. на РДНСК - Кърджали
е представен оспорения
административен акт и административната преписка по издаването му. Не е
изразено становище по жалбата.
От
данните по административната преписка се установява, че Разрешение за строеж
(РС) №175 от 09.11.2023 год. на ВрИД главен архитект на община Кърджали е
издадено за строеж, V-та категория: „Външно
електрозахранване през ПИ *** и ПИ ***, за нова жилищна сграда в ПИ ***, ж.к.„***“,
***“, с дължина на трасето 35 м., с възложители - „Електроразпределение ЮГ” ЕАД
и община Кърджали. В разрешението за строеж е посочено, че се издава на
основание чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ.
След
извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ от служители
на РДНСК - Кърджали на разрешението за строеж и съпътстващата го документация, от
старши инспектор в РДНСК – Кърджали е съставен констативен протокол (КА) №КЖ-РС-175
от 24.11.2023 год., съдържащ констатации за неговата незаконосъобразност.
Въз
основа на установеното в този констативен акт, ВрИД началник на РДНСК -
Кърджали е издал оспорената Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., с която, на
основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, е отменил Разрешение за строеж №175 от
09.11.2023 год. на ВрИД главен архитект на община Кърджали, за строеж: „Външно
електрозахранване през ПИ *** и ПИ ***, за нова жилищна сграда в ПИ ***, ж.к.„***“,
***“, с дължина на трасето 35 м., с възложители - „Електроразпределение ЮГ” ЕАД
и община Кърджали.
В
мотивите на акта е посочено, че в документацията послужила за издаване на разрешение,
са налице формални пропуски – ВрИД главен архитект на Община Кърджали е
съгласувал и одобрил инвестиционния проект, без да е отразил датата върху
проектните части; Част „Електрическа“ е подписана от проектанта, но не е
подпечатана от проектанта, с което е нарушен чл.139, ал.3 от ЗУТ; към заявлението за съгласуване и за одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, с посочения входящ
номер, подадено от инж. В. К. Г., няма представено пълномощно за
представителство, предвид което инвестиционните проектите са съгласувани и
одобрени в нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ, a Pазрешение за строеж
№175/09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ - не е било
подадено писмено заявление от възложителя „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.
В мотивите към заповедта е описано също
така, че със Заповед №974 от 28.08.2023 год.,
издадена на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ, от кмета на Община Кърджали, е
учредено право в полза на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, да се прокарат
енергийни мрежи и отклонения през общински имоти, а именно ПИ с идентификатор ***
- частна общинска собственост и ПИ с идентификатор *** - публична общинска
собственост, но че видно от заповедта, същата не е вписана в имотния регистър
по реда на чл.193, ал.10 от ЗУТ, като е посочено също, че съгласно чл.112,
б.„а“ от Закона за собствеността, актовете за учредяване на вещни права върху
недвижими имоти подлежат на вписване. Предвид
изложеното е прието, че до момента на вписването, Заповед №974 от 28.08.2023 год.
не поражда вещно право на прокарване на енергийни мрежи и отклонения, в полза
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, от което е обоснован извод, че към датата на
одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж,
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не е притежавало качеството на възложител по
смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Прието, че с оглед на изложеното,
инвестиционният проект е одобрен в нарушение на чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, a Pазрешение
за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Съдът в настоящия състав, след като се
запозна с изложеното в жалбата и след преценка на материалите по делото,
представени с изпратената административна преписка по издаване на оспорения
административен акт, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ,
индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им
и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат
да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот. Разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ (Изм.
- ДВ, бр.65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр.61 от 2007 г., изм. и доп., бр.25 от 2019
г.) регламентира,
че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова
разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като в ал.2 на същия текст, изчерпателно са посочени, кои са
заинтересувани лица по ал.1 на чл.149 от ЗУТ, като главният архитект на
общината, като издател на акта, не попада сред тях.
Органите, издали разрешение за строеж,
уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен
контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и
заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7/седем/-дневен
срок от издаването им. Съгласно чл.215, ал.5 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр.87 от 2010
г., изм., бр.101 от 2015 г., доп., бр.13 от 2017 г., изм., бр.25 от 2019 г., бр.16 от 2021 г.), в производството пред
съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения
за строеж по реда на чл.156, ал.5, се призовават Дирекцията за национален
строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж и заинтересуваните
лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за
строеж, няма право да обжалва заповедта по чл.156,
ал.5 от ЗУТ.
Правото на оспорване на индивидуалните
административни актове е предоставено само на лица с доказана активна
процесуална легитимация. Това са физическите и юридически лица, чиито законни
права и интереси са засегнати или нарушени с акта или за които този акт създава
задължения. Съдебно-административното производство не е способ за разрешаване
на спорове между различни държавни органи в това им качество. Въведеното от
това общо правило изключение, по силата на което главният архитект, в
качеството му на орган по чл.216, ал.1 от ЗУТ, има право на жалба, е отменено с
редакцията на чл.215, ал. 5 от ЗУТ – Обн., ДВ, бр.25
от
26.03.2019 г./.
Както бе упоменато и по-горе, разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ, в
актуалната й редакция гласи, че в производството пред съда по дела, образувани
по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда
чл.156, ал.5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол,
органът, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Текстът на
цитираната разпоредба ясно поставя главния архитект извън кръга на
заинтересуваните лица и освен това позволява единствено неговото участие в
съдебното производство по оспорване на акта, което право не е идентично с това
да инициира такова производство посредством подаване на жалба.
По отношение на главния архитект на
общината, заповедта на началника на РДНСК, издадена в производство по чл.156, ал.5
от Закона за устройство на територията, се явява контролен
административен акт. Като издател на контролирани в това производство
индивидуални административни актове, главният архитект няма право на
административно оспорване на процесната заповед, тъй като тя не засяга и не
нарушава, нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството
му на административен орган, а доколкото му вменява задължения, те се основават
на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи както неговите правомощия да
издава административни актове, така и правомощията на началника на съответната РДНСК
в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното, процесната
заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е изчерпателно
определен в нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не
попада между изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват
посочения в ал.1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Следва
да се отбележи, че преди изменението на разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ с
ДВ, бр.25 от 26.03.2019 год., в същата бе посочено изрично, че органът, издал
акта по чл.216, ал.1, има право да обжалва заповедта по чл.156, ал.3/сега ал.5/,
което правомощие в актуалната редакция на нормата е отречено. Така, лицата,
които са правно легитимирани да обжалват Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год. на
началника на РДНСК – Кърджали, са възложителите, посочени в отмененото
разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.7, във вр. с чл.215, ал.4
от ЗУТ. След като определената
по предходната редакция на нормата, изрична процесуална легитимация на главния
архитект за обжалване е отнета с изменението на разпоредбите на чл.215 и чл.216
от ЗУТ, правото на оспорване не може да бъде надлежно упражнено от него по
отношение контролния акт на органите на ДНСК, издаден по реда на чл.156, ал.5
от ЗУТ.
Призоваването на Дирекцията за национален
строителен контрол и на органа, издал разрешението за строеж, така, както е
посочено в разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ, не е идентично с правото на
жалба, т.е. на наличието на активна процесуална легитимация на главния архитект
да оспорва актовете, постановени в производството по чл.156, ал.5 от ЗУТ.
Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да
оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които
този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и съгласно чл.120 от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в административния
процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и
организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод
издадени от администрацията административни актове, а не между различни
административни органи в това им качество. Посоченият принцип е залегнал и в
приложимия специален закон – Закон за устройство на територията/ЗУТ/, изрично
определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.
Предвид изложените съображения, съдът в
настоящия състав намира, че жалбата, в
частта й, подадена от ВрИД главен архитект на община Кърджали, се явява
процесуално недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация по
отношение на оспорващия ВрИД главен архитект на община Кърджали и като такава, в
тази й част жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по
повод същата съдебно производство в тази му част следва да бъде прекратено.
Въпросът за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална предпоставка
за разглеждането й, се следи служебно от съда и при липсата на тази положителна
процесуална предпоставка, следва посоченото по-горе разрешение.
Ето защо, предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, административният съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от ВрИД
главен архитект на община Кърджали - С. Т. и от Е. М. - кмет на Община
Кърджали, с адрес: ***, против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена
от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, с която, на
основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение
за строеж №175 от 09.11.2023 год., издадено от ВрИД
главен архитект на община Кърджали и одобрения инвестиционен проект към него,
за строеж: „Външно електрозахранване през ПИ *** и ПИ ***, за нова жилищна
сграда в ПИ ***, ж.к.„***“, ***“, с дължина на трасето 35 м., с възложители -
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД и община Кърджали, В ЧАСТТА Й, подадена от ВрИД главен
архитект на община Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №491/2023 год. по описа на Административен
съд – Кърджали В
ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят на страните по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я: