№ 627
гр. Горна Оряховица, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101935 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Угренова естейт“ ЕООД (с предходно фирмено наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника М. Х. С. договор
от 07.11.2017 г. с клиентски номер 16825542001. По силата на този договор на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен
номер ********** за срок от 24 месеца при избран тарифен план „Smart XL“
с месечна абонаментна такса 34,99 лв. Твърди се, че ответникът не заплатил
дължимите такси за потребените в периода 15.02.2018 г. – 15.05.2018 г.
електронни съобщителни услуги в размер 58,35 лв. Неплащането на
мобилните услуги за съгласно договорните условия съставлявало основание
за „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно договора, което дружеството
упражнило от 18.06.2018 г. Това било и основание съгласно т.2 от договора за
заплащане на неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, или в случая 87,48 лв. Ищецът
твърди, че с договор за цесия от 01.10.2019 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на
„С.Г. Груп“ ООД вземанията си по посочения договор от ответника, като след
това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги
прехвърлило. Към исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от
„С.Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората
цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за
1
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
му дължи сумата 87,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16825542001 от 07.11.2017 г., сключен с „БТК“
ЕАД, за което е издадена заповед № 612/14.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1155/2021
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
сключването на договор за цесия от 01.10.2019 г., като твърди, че подписът
върху него за „С.Г. Груп“ ООД не изхожда от законния представител на
дружеството. Сочи, че този договор за цесия не е потвърден от цедента, както
и че вземането срещу ответника не е предмет на този договор. Счита, че
цесията не е надлежно съобщена на ответника, в т.ч. и чрез връчване на
препис от исковата молба на особен представител на ответника. Оспорва и
вземането да е възникнало, като твърди, че „БТК“ ЕАД не е упражнило
надлежно правото на едностранно прекратяване на договора съгласно чл.50
от Общите условия. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземане за заплащане на неустойка, за което е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването му, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено
от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор от 07.11.2017 г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с твърдяното съдържание;
осъществяване на предпоставките за едностранно прекратяване на договора
от страна на „БТК“ ЕАД на 18.06.2018 г.; че на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по договора с ответника, като
след това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги
прехвърлило; че „С.Г. Груп“ ООД потвърдило писмено прехвърлянето на
вземането по последната цесия; че ответникът е уведомен за двете цесии.
Представеният договор № 1682554207112017-42062562/07.11.2017 г.
установява, че на посочената дата „БТК“ ЕАД и ответника са постигнали
съгласие за възмездно предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
абонатен номер ********** за срок от 24 месеца при условия на тарифен
план „Smart XL“ при месечна абонаментна такса 34,99 лв. с ДДС. Съгласно
условията по договора, ако споразумението бъде прекратено преди изтичане
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително поради
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
2
прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен
размер без отстъпка. Към договора е представена декларация, подписана от
ответника, съгласно която той е получил екземпляр от Общите условия,
подписан от представител на „БТК“ ЕАД, приема и се съгласява с
приложението на Общите условия като неразделна част от индивидуалния
договор. Посочените документи, съдържащи неоспорени по авторство
изявления на ответника, съставляват основание да се приеме, че първата от
посочените предпоставки се явява осъществена.
Съгласно чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно чл.27 и чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на
ползване на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им. Така съобразно
уговореното между страните, месечният абонамент е цената за осигуряване на
достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса
има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се
дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в
пакета. Съгласно договора и допълнителните споразумения ответникът
дължи заплащане на абонаментна такса от 34,99 лв. с ДДС месечно, или
104,97 лв. с ДДС за периода 15.02.2018 г. – 15.05.2018 г., от които се твърди
да са останали неплатени 58,35 лв. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е погасил посоченото задължение чрез плащане или по друг
начин, поради което съдът следва да приеме, че то съществува. Съгласно
чл.50.6.б.„в“ и “д“ от Общите условия договорът се прекратява с 30-дневно
писмено предизвестие при неплащане в срок, а ако се касае за универсална
услуга по Раздел VI от общите условия, какъвто случаят не е – ако
неизпълнението е системно, както и при виновно нарушение на съществените
задължения по договора. Макар и първата от посочените хипотези на
договорната норма да не е ясно определена, задължението за плащане на
месечните абонаментни такси може да бъде определено като основно
задължение на абоната по правоотношението, поради което неизпълнението
му съставлява основание за предсрочно прекратяване на договора. Общите
условия предвиждат не само осъществяване на посочената предпоставка, а и
отправяне на писмено предизвестие от „БТК“ АД, което в случая нито се
твърди, нито се установява, а напротив – ищецът сочи, че датата на
прекратяване на договора се генерира автоматично от електронната система
на оператора. Съгласно цитираната норма на общите условия, обаче,
прекратяването настъпва в 30-дневен срок от отправяне на предизвестието,
поради което без него не би могло да се приеме, че договорът е прекратен.
Доколкото не се установи осъществяване на предпоставките за едностранно
прекратяване на договора от страна на „БТК“ ЕАД, на което ищецът се
позовава, операторът не е имал основание за начисляване на предвидената в
договора неустойка.
3
Изложеното е достатъчно за произнасяне по съществото на спора, тъй
като материалноправните предпоставки за съществуване на спорното право
следва да са налице кумулативно. Затова само за пълнота следва да бъде
посочено, че събраните доказателства не установяват също ищецът да е
кредитор на ответника въз основа на противопоставима на последния цесия.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на
„С.Г. Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1
от договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по
тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На
24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми
длъжниците за цесията. Въз основа на ангажираните доказателства няма
основание да се счете, че вземането на „БТК“ АД от длъжника е предмет на
договора за цесия, както твърди ищеца. Приложение № 1, с което съгласно
договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от
представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е
представено, а други доказателства за сочения факт не бяха ангажирани.
Ищецът не ангажира никакви доказателства и за установяване на
оспореното авторство на изявлението на законния представител на „С.Г.
Груп“ ООД по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г.
Независимо от изричните указания за доказателствената тежест в откритото
производство по чл.193 ГПК и служебно допуснатата експертиза, авторството
на изявлението на Султанка Иванова Цампарова остана неустановено
изключително в резултат на неоснователното процесуално бездействие на
ищеца, изразяващо се в невнасяне на определения депозит за възнаграждение
на вещо лице и непредставяне на оригинала на оспорения договор и договор
№ **********/16.10.2018 г. за сравнителен материал. Посоченото
предпоставя съдът да приеме, че оспорването е доказано, като и да приложи
санкцията на чл.194, ал.3 ГПК – да изключи договор за прехвърляне на
вземания от 01.10.2019 г. от доказателствата по делото.
Независимо от оспорването на авторството на изявлението на законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, събраните доказателства не позволяват
извод, че ищецът е кредитор на ответника. На първо място неустановяването,
че процесното вземане е част от предмета на договора за цесия от 16.10.2018
г., е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е прехвърлил на ищеца с
договора от 01.10.2019 г., чийто предмет е вземания, придобити от „С.Г.
Груп“ ООД по няколко договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ ЕАД (съобр.2
от договора). Твърдяното правоприемство не може да бъде установено и от
представеното изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане срещу
ответника в размер на 87,48 лв., произтичащо от „договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия“ е включено в
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. На първо място този
частен документ съдържа изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на
неговите твърдения от исковата молба) и е изготвен непосредствено след
получаване на указанията за предявяване на иск по реда на чл.415 ГПК. Той
4
не се ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на
трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради което съдът
не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е
осъществено. На следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането
срещу ответника не е надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за
тълкуване на изявлението да се приложи, не става ясно какво е основанието
на вземането. То от своя страна е съществен негов елемент, без който
вземането не може да бъде определено и разграничено от други вземания от
същия длъжник. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия,
ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за
цесия. Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане
срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД – частен правоприемник на „БТК“ ЕАД,
поради което обсъждане на производния въпрос за уведомяване на ответника
за цесииите не се налага.
С оглед всичко изложено, не се установи да са осъществени
предпоставките на претендираната от ищеца договорна отговорност за
заплащане на неустойка по договора за мобилни услуги и не се установи
„С.Г. Груп“ ООД да е бил титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД от ответника
или праводател на ищеца, поради което дори и вземане да съществуваше,
ищецът не е кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на
предявения иск и предпоставя неговото отхвърляне.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради което
отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (с предходно
фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД) , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход
„В“, етаж 8, представлявано от управителя М. А. У. срещу М. Х. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от
87,48 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16825542001
от 07.11.2017 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
поради неизпълнение на задълженията на абоната, в размер на сбора на
трикратния размер на месечната такса по избрания тарифен план „Smart XL“,
за които е издадена заповед № 612/14.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1155/2021 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6