РЕШЕНИЕ
№.................. 29.01.2020 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева Гражданско дело № 15 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова
молба от М.И.Г. ЕГН********** *** против „Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Трети март“ №59,
представлявано от Тодор Илиев Гикински, с която моли съда да признае
уволнението й със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на Изпълнителния директор
на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за незаконно и постанови отмяната
му; както и да я възстанови на заеманата преди това длъжност „Технически
организатор – инкасо Балчик“.
Ищецът претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Намира атакуваната заповед за правилна и
законосъобразно.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК,
като взе предвид наведените възражение и доводи прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че работел като „технически организатор инкасо Балчик“ и ръководител
„звено отчитане и фактуриране Изток“ по заповед от 10.07.2018 г., но с
атакуваната заповед неговото трудово правоотношение било прекратено, поради
уволнение, като причина за това работодателят посочил злоупотреба с доверието
на работодателя, неполагане грижи на добър стопанин на повереното й от
дружеството имущество, респ. неосъществяване на ефективен и ефикасен контрол
върху работата на отчетниците - измервателни уреди, довело до системни
нарушения на разпоредбите на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Ищецът намира, че
не е осъществил сочените от работодателя действия, с които да е осъществил
нарушения на трудовите си задължения и трудовата дисциплина. Смята, че е налице
разминаване между фактическите и законовите основания за издаване на заповедта,
определя заповедта като немотивирана, с нелогична взаимовръзка между твърдените
противоправни действия, което затруднява неговата защита. Намира, че наложеното наказание е
несъразмерно с извършеното нарушение.
Ответникът
твърди, че ищецът не е изпълнявал вменените му с длъжностната характеристика
задължения, поради което му е наложено и съответното дисциплинарно наказание.
Правната
квалификация на исковете е по чл.344 ал.1 т.1
и т. 2 от КТ и чл. 221 ал. 2 от с.з.
Ищцата
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявала
длъжността „технически организатор“. Безспорно в длъжностната й характеристика
– л. 69 и л.127 от делото, и е било вменено задължението пряко „да контролира
работата на инкасаторите, касаещи ел. каси и извършване проверка на първичната
им документация“.
Наведените
фактически твърдения се спорят от ищцата, като се твърди, че същата е сезирала
работодателя с множество докладни относно констатирани нередности: така относно
откраднат касов апарат, с който е работил отчетника В.К.-л. 230 от делото; относно
недопустимото поведение на техническия организатор М.Б.поради забравени и
непредадени карнети, като в датите на някои от тях тя е ползвала отпуск – л.
231 от делото; относно необработване на карнети, необхождане на абонати, респ.
незасичането им от отчетника И.А.– л. 232 от делото; относно необработени и
некорегирани карнети от страна на отчетника Р.Е.– л. 234 от делото.
За
липсата на контрол от страна на ищцата върху ежедневната работа на отчетниците
във връзка с отчитане на измервателните уреди и инкасиране на суми от задължения
на абонатите и събиране на сумите от клиенти са показанията на свидетелите р.Г.,
Г. Д. Г., Д. В.Н., които потвърждават така описаното състояние на организацията
на работа у работодателя. В тоя смисъл е и одитния ангажимент. Не по различно е
и положението с разпределените и използвани касови апарати от отчетниците. Така
според свидетелите всеки един отчетник е следвало да работи с един касов
апарат, за което да има една касова книжа. Не така са били нещата в
действителност. Това състояние на нещата не се спори от ищцата. Всеки отчетник
работел с няколко касови апарата, а в един момент, към Район Балчик се водили
касови апарати, които обслужвали вече Български пощи АД и Район Добрич, без
това да е документално отразено. Нямало разделение на отговорностите между
техническите организатори, вкл. и документално. От което може да се направи
извода, че ищцата не е изпълнила задълженията си по длъжността характеристика,
свързани с контрол за спазване на Наредбата за регистриране и отчитане чрез
фискални касови апарати на продажбите в търговските обекти и задължението да
пази имуществото на работодателя, въпреки, че такова на практика не й е
зачислено. Не отговаря на заявеното със заповедта за налагане на дисц. наказание,
че същата не е съобщила за откраднатия касов апарат. В тоя смисъл е сочената по
– горе докладна.
Въз
основа на така изложената фактология, съдът прави следните правни изводи:
При
издаване на атакуваната заповед работодателят е спазил процедурите по чл. 193-195
от КТ, което я прави процесуално законосъобразна. Работодателят е изслушал
служителя като е приел писмените му обяснения, разгледал е доказателствата и е постановил
заповедта в определените в Закона преклузивни срокове.
По
отношение на нейната материална законосъобразност:
Съобразно трайната
съдебна практика обект на дисциплинарно нарушение като основание за
дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя,
чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване
на трудовата дисциплина. Когато в трудовите задължения са включени функции по
ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на
възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение.
Трудовите функции по управление и
контрол при изпълнение на работата сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие и са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата.
Нарушенията на т. 3, 4 и 7 от чл.
190 от КТ, послужили като основание за издаване на атакуваната заповед,
представляващи: системни нарушения на трудовите задължения, злоупотреба с
доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина са основания
за налагане на най-тежкото от дисциплинарните наказания - уволнение.
В практиката си
касационната инстанция приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага или когато без
да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица.
По делото не се
доказа такова посегателство върху имуществото и злепоставяне пред трети лица.
Тежко
нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнение на дейността по осъществяване
на отчитане на измервателните уреди на клиентите и инкасирането на сумите, а контрола
върху тази дейност е естеството на работата на служителя. Същевременно
конкретното нарушение само по себе си създава предпоставки за злоупотреби и
разпиляване на имуществото на работодателя.
За да прецени
законосъобразността на наложеното наказание
съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение като
отчете всеки индивидуален случай.
Преди да се
пристъпи към мотивиране на своя акт, съдът следва да отбележи, че след
запознаване с представените по делото писмени доказателства, свидетелските
показания на р.Г., Г. Д. Г., Д. В.Н. става явно, че работата в ВиК район Балчик
не е добре организирана, в смисъл за да бъде добре контролирана, т.к. не става
явно какви са функциите на РЗФО, няма разписани правила за работния процес,
липсва ясно и недвусмислено разпределение на задълженията и отговорностите
между техническите организатори, липсва документална отчетност на
инкасаторите/отчетниците, което води до невъзможност от проследяване на всички
процеси и възможност за обективна последваща проверка/контрол. В тоя смисъл са
констатациите и на одитния ангажимент. Изложеното има за последица съдът,
разглеждащ спора трудно да се ориентира
относно конкретните задължения на служителя за да може да прецени доколко
законосъобразна е издадената заповед за дисциплинарно уволнение.
Така организирана
работата в ответното дружество предполага възможност от злоупотреби и
разпиляване.
В случая, съдът
приема, че одитния доклад като официален документ, се ползва с материална
доказателствена сила, и т.к. не е оборена, приема за установени констатираните
множество съществени нарушения при изпълнение на възложените контролни функции на
ищеца. Трябва да се отчете, обаче, че тези нарушения не са изолирани, те се
отнасят за всички технически организатори в район Балчик, в какъвто смисъл са
показанията на свидетелите на ответника – р.Г. и Г.Г., те касаят и голям период
от време – ревизирания период. От одитния ангажимент става явно, че
работодателят не е създал необходимата организация за правилно прилагане на
Законовите изисквания касаещи контрола и отчитането. Ето защо и като взима
предвид принципа в правото, че всеки следва да упражнява предоставените му от
Закона права добросъвестно, съдът намира, че след като не е осигурил надлежната
организация на работа, работодателят не може да иска от работниците си
спазването на правила, които не е създал, претендирайки от тях нарушение на
законовите изисквания. В самия одитен ангажимент са препоръчани обучения на
отчетниците измервателни уреди и технически организатори, касиери, ръководители
звена за фактуриране и отчитане във връзка с работата с ЕКАФ; осигуряване на
прономеровани и прошнуровани кочани с касови бележки; по ясен и недвусмислен
начин да се извърши разпределение на отговорностите на техническите
организатори и предприемане на мерки за повишаване и подобряване на контролните
дейности по отношение на отчетността.
С оглед изложените
констатации и като се съобрази с индивидуалните характеристики на разглеждания
казус, съдът намира предявените искове за основателни, а издадената заповед за
материално незаконосъобразна.
При установяване
на нарушения, или такива след надлежно създаване на организация по контрол и
събиране на дължимите от потребителите суми работодателят следва да извърши по
негово усмотрение повторна преценка относно наличието на дисциплинарни
нарушения от страна на ищеца.
Ищецът претендира
разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
Ответникът следва
да понесе държавната такса от водене на делото.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
уволнението на М.И.Г. ЕГН********** *** за незаконно, като отменя заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018
г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.Г.
ЕГН********** *** на заеманата от него длъжност „технически организатор“ в „Водоснабдяване
и канализация Добрич“АД, район Балчик.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич“АД ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 100 лв.(сто лева), представляваща държавна такса за
уважените обективно съединени искове.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич“АД ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Г. ЕГН********** сумата в размер на
400 лв.(четиристотин
лева),
представляваща на правените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Добрич в двуседмичен срок от 29.01.2020
г.
СЪДИЯ:……