Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
160 17.12.2019г. град Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен
състав
На трети декември година: 2019г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове:
Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор: Павел Жеков
Като разгледа докладваното от съдия
Кр.Димитров В.н.о.х.д. № 527 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 43/05.09.2019
г., постановена по НОХД № 608/2019 г., Районен съд – Свиленград е признал
подсъдимия С.К., ******* гражданин за виновен в
това, че на 31.08.2019 г. в района на *** и *** гранична пирамида, землището
на с. М., община С., област Х., влязъл през границата на
страната от Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 вр. чл. 58а, ал.
1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 150 лв.
Недоволен от присъдата останал служебния защитник на подсъдимия, който я
обжалва в срок, с оплаквания за явна несправедливост на наказанията. В жалбата
се твърди, че наложената глоба не е съобразена с имущественото състояние на
подсъдимия, а наказанието „лишаване от свобода“, било завишено, с оглед
проведеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК производство, като се иска изменение
на присъдата в наказателната й част, чрез и намаляване размерите на наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за
неоснователна, а наложените наказания справедливи, като пледира присъдата да
бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите
доводи, служебно и прецени събраните пред първата и пред
настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Производството пред районният съд, е протекло по реда на глава ХХVІІ при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разяснил на подсъдимия правата му по
чл. 371 от НПК и последния направил самопризнание, като признал фактите в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил, да не се събират
доказателства за тях. След като отчел съгласието и на защитника, съдът намерил,
че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване
на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че през пролетта на 2019г.
подсъдимият се придвижил от
******, през Иран до Истанбул – Турция за да отиде до
Франция нелегално. В Истанбул се запознал и свързал с каналджии от **** произход, които срещу
сумата от 3 000 евро обещали да го отведат до Сърбия, а след това срещу
сума от 3 100 Евро и до Франция, понеже нямал необходимите документи за
легално придвижване. От Истанбул, подсъдимият заедно с още двадесет и девет
лица бил транспортирани до границата между Турция и Гърция. Групата била
придружавана от трима каналджии, с ****** произход. След като
преодолели река, разбрали че са в Гърция, чиято територия преодолели за ден и
половина. На 31.08.2019г. пресекли границата между Гърция и България в района
на *** и *** гр. пирамида, в землището
на с. М. След като вървели известно време пеш, мигрантите се отзовали в близост
до асфалтов път С. – с. С.р. Там били оставени от
каналджиите, с предупреждението да чакат автомобили за извозването им във
вътрешността на страната. Непосредствено след тръгването на каналджиите в
близост до храстите, които групата ползвала за укритие, спрял микробус, а
шофьорът му слязъл от колата, без да гаси двигателя. Деветнадесет от групата се
качили в автомобила, други трима останали навън до момента, в който дошъл
патрул на Гранична полиция и заловил нелегално преминалите през границата лица.
Видно от справката за съдимост
подсъдимия ** * *****, в личната си декларация е
посочил, че **** ****** и *****. При така установените и
признати от подсъдимия факти, е постановена присъдата предмет на настоящата
проверка.
Районният
съд е постановил обжалваната
присъда при напълно изяснена фактическа
обстановка и след
анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия. Правилно е прието, че той е осъществил от
обективна и субективна страна, при условията на пряк умисъл като форма на
вината установен от действията му, престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, за
което е признат за виновен. Тези изводи са правилни и се споделят от въззивния
съд , а и по фактите и правото спор, между страните в производството няма.
Спорът е единствено относно
размерите на определените наказания, доколкото за престъплението по чл. 279,
ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, без долен
минимум и кумулативно „глоба“ от 100 до 300 лв.
При определяне на
наказанието, първоинстанционния съд отчел степента на обществена опасност на
деянието и дееца и намерил, че отегчаващи вината обстоятелства се явяват престъпната
упоритост и незачитане на държавните граници, а смекчаващи са - оказаното
съдействие и чисто съдебно минало на подсъдимия и наказанията са определени при
условията на чл. 54 от НК, в размер на 9 месеца
„лишаване от свобода“ , редуцирано по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета,
като е наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и „глоба“ в
размер на 150 лв. Настоящият състав на ОС намира, че твърденията в жалбата, за
наличието на предпоставки, налагащи определяне на наказанията в по-ниски
размери са несъстоятелни и определените от РС санкции - „лишаване от свобода“ и
глоба от 150 лева са справедливи, защото съответстват на обществената опасност
на деянието и дееца. Последният, макар да няма данни да е осъждан в страната
ни, е осъществил престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, което е с висока степен
на обществена опасност. Това е така защото с него се засягат в значителна
степен, обществените отношения и законов ред, изискващи преминаване през
границата на страната ни, единствено на определените за целта места и от лица,
притежаващи необходимото разрешение. Не са налице основания за приложението на
чл. 55 от НК, съответно, липсва възможност за замяна на наказанието „лишаване
от свобода“ с „пробация“, респ. отпадане на по-леката санкция „глоба“ на
основание чл. 55, ал. 3 от НК. В тази насока, предвид изложеното до тук жалбата
е неоснователна, защото съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 58а от НК
приложима в случая, предвид преминалото при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
съдебно следствие. Размерът на наложеното наказание „глоба“ е законосъобразно
определен. На практика съдът в мотивите си е приел, че е налице превес на смекчаващи
вината обстоятелства, при което е определил глобата към минималния размер,
предвиден за престъплението, а именно 150 лева. В резюме ОС Хасково прие, че
присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 43 от
05.09.2019г., постановена по НОХД № 608/2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: