№ 126
гр. Горна Оряховица, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101808 по описа за 2022 година
Производството е по предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „Енерго-
Про Продажби” АД иск за установяване, че М. С. М. от гр. Г. О. дължи
сумата от 2061,47 лв. – главница, за доставена в периода от 31.01.2022 г. до
29.07.2022 г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г. О., ул. ***, с
аб. № **********, кл. номер **********, както и сумата от 79,80 лв. – лихви
за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на
всяка една фактура до 26.08.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1562/2022г. на РС – Г. Оряховица.
По делото е постъпил писмен отговор, с който исковата молба е
оспорена като неоснователна. Посочва се, че не е страна по процесния
договор за доставка на ел. енергия. Възразява, че всички представени към ИМ
докуметни били съставени на името на предишния собственик Х.Б.. Твърди,
че е придобил недвижимия имот на 16.03.2022 г. Представя нотариалния акт
за покупката му. Счита, че най-ранната дата от която ищецът би имал
основание да претендира плащания за изразходвана ел. енергия е 15. 04. 2022
г. Твърди, че след 16.03.2022 г. имотът е даден под наем на Х.Б., за което
представя доказателства и платежни нареждания. Счита, че исковата молба е
изцяло неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по
1
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника, а и от приетите като доказателство по
делото фактури: № ФП0319000362/31.01.2022 г., № ФП0321204887/30.03.2022
г., № ФП0322353084/29.04.2022 г., № ФП0323536797/31.05.2022 г. и №
ФП0325807568/29.07.2022 г., се установява, че за имот находящ се на адрес:
на адрес гр.Г. О., ул.*** с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, е начислена енергия на стойност 2061,47 лв., ведно със законната
лихв за сумата 79,80 лв.
По делото не се спори, че ответникът не е заплатил начислената ел.
енергия.
Спорно между страните е, кой е длъжник по вземането за цена на
доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката - лицето на чието име се води партидата или
собственика на имота?
От представения от ответника препис на нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *** на нотариус Красимира Боева,
се установява, че А.К.Б. и Х.К.Б. са продали на 16.03.2022 г. на ответника М.
С. М. собствената си 1/ 2 идеална част от самостоятелен обект в сграда,
находяща се в гр. Г. О. вход „А“, ет. 1 – апартамент 2 и прилежащите му
части.
От представената по делото справка № 1313706/11.10.2022 г. чрез
отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания
в Служба по вписванията – гр. Г. О. за самостоятелен обект в сграда, находящ
се на адрес: гр. Г. О., ул. ***, се установява, че на 16. 03. 2022 г. е вписана
продажбата на 1/ 2 ид. части от имота, като от същата справка е видно, че
ответника М. С. М. е собственик на останалата 1 /2 ид. част от имота, считано
от 03.06.2019 г.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от
който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно
2
/облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на
електрическа енергия и Общите условия към него. Безспорно се установи, че
ответникът в процесния период е консумирал ел. енергия, която е отчетена по
партидата на Х.Б.. С оглед на горното по делото е доказано, че между
страните е сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него
ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като
представените писмени доказателства, освен сключването на договора,
установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в
съответните количества. С оглед на това и настъпване на падежа на
дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени
на ищеца. Незаплащането на сумите е неизпълнение на договора, който факт е
отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На
доказване подлежи само изпълнението на договора.
По възраженията на ответника, че ответникът не е задължено лице по
правоотношението, т.к. партидата се води на Х.Б., съдът намира следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката (ЗЕ), който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира
и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
3
"Енерго – Про Продажби " АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение №
0У - 061 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО- ПРО
Продажби“ АД.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ(отм.) и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието
"битов клиент" е дадено в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а
преди - в § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот /в този смисъл е и посоченото от ищеца решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/.
4
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД. В чл. 4, ал.
1 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл. 6, ал. 2 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на
ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
Ищецът оспорва претендираното от ответното дружество вземане с
доводи за несъществуване на облигационно правоотношение между страните
по договор за продажба на ел. енергия за процесния обект. Възражението е
неоснователно, т.к. е налице законово заместване на страната в
правоотношението по визираната от закона сделка за продажба на
електрическа енергия. Неизпълнението на задължението след смяната на
собствеността-03.06.2019 г., съответно придобиване на всички идеални части
на 16.03.2022 г. от имота, да се промени титуляра на партидата на имота, не
може да обоснове неоснователност на иска, т.к. чл. 6, ал. 2 от ОУ предвижда
солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота
електроенергия. Ето защо и съобразно събраните по делото доказателства,
съдът намира, че възраженията изложени в писмения отговор на ответника са
неоснователни.
Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане
стойността на консумираната ел. енергия от потребителя-ответник, е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са
събрани. Ответникът дължи сумата от общо 2061,47 лв. - неизплатено
задължение за консумирана ел. енергия.
5
Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата
за забава. Купувачът на доставената ел. енергия(със статут на движима вещ)
изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел. енергията е
доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от чл. 327,
ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 79,80 лв.,
представляваща общ размер на мораторна лихва върху главницата от 2061,47
лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура за
забава до 26.08.2022 г., както и за законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1562/2022 г. на ГОРС–
23.09.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, е основателна.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовата страна сумата 189,63 лв., представляваща
направени разноски в производството по настоящото гражданско дело /ДТ –
89,63 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100, 00 лв., определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч. гр. дело
№ 1562/2022 г. на ГОРС в размер на общо 92, 83 лв. /42,83 лв. за ДТ и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.П., община Г. О., ул.***
ДЪЛЖИ на "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК103533691, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна:
СУМАТА от 2 061,47 лв. /две хиляди шестдесет и един лева и
6
четиридесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена на
потребена в периода от 23.12.2021 г. до 22.07.2022 г. електрическа енергия,
дължими съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД за обект с абонатен номер
********** и клиентски номер ********** на адрес гр.Г. О., ул.***, за което
са издадени фактури № ФП0319000362/31.01.2022 г., №
ФП0321204887/30.03.2022 г., № ФП0322353084/29.04.2022 г., №
ФП0323536797/31.05.2022 г. и № ФП0325807568/29.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.09.2022 г. до окончателното й плащане;
СУМАТА от 79,80 лв. /седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в размер
на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 26.08.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 689/27.09.2022 г. по ч. гр.
дело № 1562/2022 г. на РС – Г. Оряховица.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с.П., община Г. О., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на "Енерго-Про Продажби"АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 189,63 лв., представляваща направени разноски в
настоящото производството и сумата 92,83 лв., представляваща направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 1562/2022 г. на РС – Г.
Оряховица.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 1562/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7