Решение по дело №16/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 195
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20227170700016
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 195

 

гр.Плевен, 04.05.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 16 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 597 от 08.12.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201538 по описа на 2021 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 82/10.08.21г. на заместник - кмета на Териториално развитие на Община Плевен, с което на Д.Б.А., ЕГН **********, на основание чл. 225, ал.2, т.1 и т.3, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗУТ и във връзка е чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание " глоба“ в размер на 1000,00 лв..

         Против горния съдебен акт е постъпила касационна жалба от Д.Б.А. ***, подадена чрез пълномощника адв. В.В. ***, в която се твърди, че решението на РС – Плевен е несправедливо и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН, респективно такива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП. Твърди се, че не е допуснато нарушение на издаденото разрешително за строеж, тъй като при премахване на покривната конструкция и на дървения гредоред, който е над етажа на запазващата се сграда, се получила деформация, вследствие на което паднали ограждащите зидове, по която причина жалбоподателката е преустановила строителните дейности и строителния надзор съставил акт обр. 10. Въз основа на горното е подадено заявление за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, чието изработване е разрешено от Община Плевен. Развиват се доводи, че съобразно чл.224, ал.4 от ЗУТ строителството може да продължи с разрешение на органа, който е издал заповедта, след отстраняване на причините, довели до спирането на строежа, с оглед което и след разглеждане и одобряване на представените инвестиционни проекти по чл.154 ЗУТ и издаване на ново разрешение за строеж, няма да е налице основание за квалифициране на строежа като незаконен.

Излагат се обстойни оплаквания за липса на дата на нарушението в оспорените АУАН и НП и се твърди нарушено право на защита на касатора. Твърди се, че АУАН е съставен на 30.07.2021 год., а на същата дата е връчена Заповед № РД-12-266/20.07.2021 год. на зам. кмета на Община Плевен, с която е установено незаконното строителство и с която е даден тридесетдневен срок за отстраняване на същото. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС – Плевен и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменено оспореното НП. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

         В съдебно заседание  касаторът се явява лично и с процесуалния си представител адв. В.В., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя препис от невлязло в сила решение по АД № 639/2021 год. по описа на Административен съд- Плевен, с което е отменена Заповед № РД-12-266/20.07.2021 год. на зам. кмета на Община Плевен и въз основа на него твърди, че не е налице незаконно строителство. Пледира да бъде уважена касационната жалба и прави искане на основание чл.226, ал.2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от РС- Плевен, тъй като е налице нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.222, ал.2 от АПК. Претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът се представлява от юрк. Д. С., който оспорва подадената касационна жалба. Изразява становище, че представеното решение не е влязло в законна сила и същото е неотносимо към настоящето производство. Прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС - Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата и не се е произнесъл по всички оплаквания на въззивния жалбоподател, с оглед на което са налице основанията за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на производството за ново разглеждане, визирани от разпоредбите на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК.

Съдът е приел, че деянието, за което е санкциониран въззивният жалбоподател, се изразява в премахване на съществуващи, пазени от действащия за имота ПУП-ПРЗ конструктивни елементи от сградата, елемент на разрешението за строеж, които са запазени и в одобрения технически инвестиционен проект, който е неразделна част от разрешението за строеж. В същото време одобреният проект не е изискан и приет по делото като писмено доказателства, поради което горната констатация няма как да бъде проверена от касационната инстанция.

Освен това първостепенният съд не се е произнесъл по всички оплаквания от жалбата, с която е сезиран. Първото от тях касае компетентността на актосъставителя за издаване на АУАН, послужил за издаване на оспореното НП. С въззивната жалба се оспорва и компетентността на административнонаказващия орган, за което обстоятелство също липсва произнасяне от първостепенния съд и не е изискано доказателство за установяването ѝ. Налице е и твърдение, че АУАН е съставен след изтичане на законовия срок за съставянето му от датата на откриване или извършване на нарушението, което също не е обсъдено в решението на РС – Плевен. Освен това в хода на пренията жалбоподателят е заявил, че е налице самосрутване на елементите от сградата, липсата на които е възприето от АНО като незаконно строителство. Горното твърдение също не е проверявано от съда, който не е изложил и мотиви, свързани с наличието или липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя в контекста на предприетите от него действия, свързани с издаване акт образец 10 и подаване на Заявление за допускане на изменение в одобрения инвестиционен проект на основание чл.154, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Несъмнено част от горните обстоятелства е възможно да бъдат установени и чрез разпит като свидетели на някои от лицата, подписали Акт за установяване състоянието на строеж при спиране на строителството, образец 10 /л.12/, както и чрез изискване на препис - извлечение от заповедната книга на обекта.

В изпълнение на принципа на служебното начало, нормативно регламентиран от чл.13, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът дължи да установи всички факти, въз основа на които да е възможно да бъде извършена пълна преценка за законосъобразността на оспорения акт. Въззивният съд не е положил усилия за изясняване на посочените  по-горе обстоятелства, които са релевантни към предмета на доказване, вкл. и чрез събиране на всички относими доказателства. Касационната инстанция няма правомощията да извърши горното вместо първостепенния съд.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени решението на въззивния съд и да върне производството на друг състав на РС- Плевен за ново разглеждане, при което да се съберат всички доказателства, относими към предмета на доказване, както и да се изложат мотиви във връзка с всички оплаквания на жалбоподателя.

При новото разглеждане на делото първостепенния съд следва да се произнесе по претендираните с касационната жалба разноски, съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 597 от 08.12.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201538 по описа на 2021 год. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Плевен, при което да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.