Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря:Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.гр.д.№50/2021г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Ж.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. Г.В. от АД „В. и Лимберов“ към Адвокатска
кантора „Милованови“, със съдебен адрес:*** обжалва Решение №260013/15.09.2020
г., постановено по гр.д.№794/2020 г. по описа на ДнРС в частта, с която съдът е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над уважения
размер от 12 000 лева до претендирания такъв в размер на 35 000 лева,
като неоснователен.
Във въззивната жалба се релевират доводи
за неправилност на постановеното от ДнРС решение в обжалваната част. Твърди се,
че определеният от районния съд размер на претърпените болки и страдания от
въззивницата Ж.Н. е занижен и не е съобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Искането е за отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск за
претендираната сума от 35 000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ЗАД „Алианц
България“ АД, като трето лице, чрез пълномощника адв. Доротея Нейчева, е депозирало отговор по въззивната жалба, в
който оспорва нейната основателност и иска потвърждаване на решението на ДнРС в
обжалваната част.
В срока за отговор насрещната страна –
„Балканфарма Дупнишца“ АД, чрез пълномощника си адв. А.М., е депозирала такъв,
както и насрещна въззивна жалба.
С отговора се изразява становище за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба и се моли за оставянето й
без уважение.
В насрещната въззивна жалба се твърди,
че решението в частта, в която са уважени исковите претенции е постановено при
противоречие с материалния закон, тъй като е неправилен изводът на съда за
липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи, че не било отчетено
обстоятелството, че ищцата е проявила груба небрежност спрямо дължимата грижа
към собственото си здраве. Определя като неправилен изводът на съда, че ищцата
е търпяла неимуществени и имуществени вреди. Счита за неправилен изводът на
районен съд, че претендираните имуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяната злополука и размерът им е безспорно установен
с представените по делото документи. Искането по насрещната въззивна жалба е за
отмяна изцяло на постановеното от районния съд решение като неправилно.
Алтернативно поддържа виждането, че присъденото обезщетение е в значително
завишен размер. Сочи, че определеният от съда размер на обезщетение е в
противоречие с принципа на справедливост и с трайната съдебна практика в
Република България, според която се присъждат обезщетения за подобни счупвания
в значително по- ниски размери. Заявява, че районен съд е постановил решението
си при съществено нарушение на съдопроизводстевните правила, тъй като не е
извършил преценка на събрания по делото доказателствен материал.
В депозирания по реда на чл.263, ал.3 ГПК отговор по насрещната въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ АД се
поддържа виждане за нейната основателност. Споделят се доводите на въззивника
за неправилност на решението на районния съд в осъдителната му част, поради
което искането е за отмяна на решението в тази част, респ. да бъде отчетено
наличието на съпричиняване.
По делото е постъпил отговор и от
въззивницата Ж.П.Н., чрез процесуалния представител адв. Г.В.. Оспорва довода
за причинена от пострадалата груба небрежност, поддържайки виждането си, че по
делото не са събрани никакви доказателства в тази насока. Приема за доказани
претендираните от ищцата неимуществени и имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от травматичното увреждане. Заявява искане за оставяне
без уважение на насрещната жалба.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата,
насрещната въззивна жалба и отговорите към тях, становищата на страните, както
и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на
чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени от
легитимирани лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и
сл. от ГПК, а разгледани по същество счита, че са неоснователни. Съображения :
По делото няма спор, а и видно от Трудов договор №107/23.08.2018
г. е, че от 23.08.2018 г. ищцата е заемала длъжността
„оператор таблетиране и капсулиране“ в ответното дружество. Не
се спори, че на 27.05.2019
г. Ж.Н. е претърпяла злополука по време на обичайния път при отиване до
работното място от основното място на живеене, която е призната за трудова с
разпореждане №14/21.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.
От
приложената по делото епикриза се установява, че ищцата е била на лечение в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД - София за периода от 27.05.2019 г. до 02.06.2019
г., където са й били извършени
оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник.
От
приложената по делото епикриза, издадена от Специализирана болница за
рехабилитация- Сапарева баня- АД гр. Сапарева баня се установява, че ищцата е
постъпила за рехабилитация на 26.02.2020 г. и е изписана на 04.03.2020 г.. За
посоченото лечение е заплатила сумата 40.60 лв.
Представена
е Фактура № *********/30.05.2019 г., издадена от УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“ гр.
София, от която е видно, че ищцата е заплатила сумата 1 180 лв. за 1/3
плака за фибула комплект с винтове кортикални ф.3.5 кат №ОМВ 33, а от Фактура №
*********/04.06.2019 г.- 12 лв. на
клиниката за образна диагностика.
Представени
са фискални бонове, с които се удостоверява, че ищцата е закупила проходилка
комбинирана на стойност 94 лв., лекарствени средства на стойност: 13.65 лв.,
17.11 лв., 9.50 лв., 167.50 лв., 147.80 лв.
По делото се установява, че ищцата e била в
отпуск поради временна неработоспособност вследствие на претърпяната трудова
злополука за времето от 27.05.2019 г. до 21.03.2020 г. включително.
Представена
е застрахователна полица по договор, сключен от ответното дружество със ЗАД
„Алианц България“ АД за застраховане на служителите му.
По делото е приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Л. Т., от която се установява, че при злополуката ищцата е
получила счупване на тибиалния и фибуларния глезен, като същите са оперативно
репонирани и фиксирани с метална остеосинтеза. Механизмът на получаване на
счупването е при падане и усукване на глезенната става, в резултат на което Ж.Н.
е претърпяла значителни болки и страдания, като средният срок за възстановяване
е от 8 до 9 месеца. Очаква се пълно възстановяване на функцията на глезенната
става, но ищцата при натоварване на долните крайници и промяна на времето
периодично ще има оплаквания от болки и отоци на глезенната става. В съдебното
заседание вещото лице е уточнило, че в първите 3- 4 месеци болката е била
значителна, а след това е периодична и е започнала да отзвучава, както и че до
6- тия месец ищцата е ползвала помощни средства за предвижване и е била с
намалена двигатевна аквиност.
По делото е разпитана като свидетел Д. Л..
Тя е заявила за около два месеца след злополуката ищцата не е можела да стъпва
на крака си и имала нужда от помощ при отиване до тоалетна, къпане,
пазаруване. Сочи, че за лечението й са
изразходвани много средства- за патерици, проходилка, обезболяващи инжекции,
лекарства. Твърди, че възстановяването й е било трудно – около втория месец е
започнала леко да стъпва, а около 6 месеца е носела бастун. Понастоящем според
свидетелката ищцата не може да стои права дълго време, ограничила е значително
физическата си активност, не била в състояние да изпълнява трудовите си
задължения поради което е решила да прекрати трудовото си правоотношение.
При така установената фактическа
обстановка, районен съд е уважил частично иска по чл. 200 от КТ за имуществени
и неимуществени вреди, приемайки, че по делото предпоставките за уважаване на
предявения иск са установени по безспорен начин- между страните е съществувало
трудово правоотношение, по повод
изпълнение на възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова
злополука, при която е пострадала ищцата и в резултат е понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени
вреди, във връзка с проведеното лечение. Съдът споделя тези изводи на районен
съд.
Неоснователни са доводите във
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, че при определяне на размера на обезщетение съдът не
се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав
счита, че при определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за
причинените й от трудовата злополука на 27.05.2019 г. неимуществени вреди, районният съд се е съобразил задължителните указания по
приложението на чл.52 от ЗЗД, т. ІІ на ППВС №4/68 г.,
като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти,
относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характера
и степента на увреждането- счупване на тибиалния и фибуларния глезен, както и че същите са оперативно репонирани и фиксирани с
метална остеосинтеза; с продължителността на лечението, включващо и проведена последваща рехабилитация в
болнични заведения- СБР „Здраве“ ЕАД гр.
Банкя и „СБР- Сапарева баня“АД; с възстановителния период- 10 месеца, като около два месеца след злополуката ищцата не
е можела да стъпва на крака си и е имала нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности,
а до 6 месеца е ползвала помощни
средства за придвижване. През този
възстановителен период ищцата е изпитвала болки и страдания като през
първите 3- 4 месеца те са били значителни, а след това периодични. Взето е предвид и обстоятелството, че се очаква пълно
възстановяване функцията на глезенната става, но при натоварване на долните
крайници и промяна на времето ищцата периодично ще има оплаквания от болки и отоци
на глезенната става. Всичко посочено е обусловило извода на съда, че сумата,
която ще репарира претърпените от Ж.Н. болки и старадания е 12 000 лв.
Размерът на обезщетението е съобразен и със съдебната практика при аналогични
случаи.
Неоснователен е доводът в насрещната въззивна
жалба, че районен съд неправилно е счел, че не е налице съпричиняване от страна
на ищцата към трудовата злополука, поради проявена груба небрежност. Настоящият
състав на съда счита, че ответното дружество не е проведено главно и пълно
доказване на твърдението си за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния
резултат, което да обуславя намаляване или изключване на отговорността на
ответника - работодател. За да бъде изключена или намалена отговорността на
работодателя за обезвреда на щетите от трудовата злополука, нормата на чл.201,
ал.2 от КТ изисква работникът да е допринесъл за настъпването й с
поведение реализирано при груба
небрежност. Грубата небрежност е налице в случая когато пострадалият работник е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той
няма да настъпил или че ще бъде предотвратен. Както приема съдебна практика
грубата небрежност представлява тежко нарушаване на дължимата грижа, при
положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание. Доказателствената тежест за установяване проявлението на грубата
небрежност е на страната на работодателя. В конкретния случай съдът приема, че
по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ответника -
работодател, че ищцата при слизане по стълбите на блока, в който живее на път
за работата си е действала с груба небрежност. Доколкото по делото няма
доказателства в тази насока, то ответното дружество следва да понесе
неблагоприятните последици от недоказване на посочените обстоятелства.
Настоящият състав на окръжен съд
намира, че е правилен изводът на районен съд, че претендираните имуществени
вреди са в пряка причинно- следствена връзка с претърпяната злополука и размерът им е безспорно установен с
представените по делото документи.Безспорно по делото се установява, че на
ищцата е било проведено лечение. Видно от представените по делото фактури и
касови бонове, разходите за лечение са направени във връзка с постъпването на ищцата за рехабилитация в „СБР Сапарева баня“ АД, за
закупуване на консумативи във връзка с
извършената операция, за извършване на образна диагностика, за закупуване на
проходилка и лекарствени средства. Действително в част от представените по
делото касови бонове не са описани закупените лекарства, но имайки предвид
датата на издаването им, съдът намира, че те са свързани с лечението на ищцата.
С оглед на изложеното
съдът счита, че обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260013/15.09.2020 г., постановено по гр.д. №794/2020 г., по описа на
Дупнишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване в 1- месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.