РЕШЕНИЕ

 

№ 138

гр.Червен бряг, 24.07.2013 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на   петнадесети юли през две хиляди и тринадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№288 по описа за 2013 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.49, ал.4 вр. ал.1  от Семейния кодекс.

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Х.И.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. И.А. – ПлАК  против П.В.М. с ЕГН **********,*** с правно основание чл.49, ал.1 СК.Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак  на 09.07.1978г. от който брак страните имат две деца.  Посочва се, че семейното жилище се намира в гр. Червен бряг на посочения по-горе адрес, което страните прехвърлили като собственост на едно от децата си. Първоначално отношенията между страните били добри. През 1998 г. Х.М. заминала на работа в Гърция и останала да пребивава постоянно там. Ищцата  се завръщала 3 пъти годишно за празници. Посочва се, че през 2008 г. в отношенията на съпрузите настъпило отчуждение. Всеки от тях заживял откъснат емоционално и духовно от другия. Твърди се, че между страните са прекъснати всякакви контакти и се срещат случайно и единствено по повод децата си. Посочва се, че П.М. се установил да живее в с. Глава, където живее сам. Твърди се, че страните не са правили опити за подновяване на брачното съжителство и нямат такова намерение. В случаите, при които Х.М. се завръща в България ищцата отсяда в домовете на децата и не осъществява контакт със съпруга си. Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 49 ал.1 от СК да прекрати гражданският брак между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника. Страната не претендира ползване на семейно жилище и заплащане на лична издръжка. Моли занапред да запази и да продължи да носи фамилното име М.. Изразява готовност за сключване на споразумение по чл. 49 ал.4 от СК и да бъде прекратен гражданският брак без съдът да се произнася по въпроса за вината и причините за разстройството на брачните отношения. Иска се при режим на довеждане да бъдат допуснати свидетели за установяване на изложените в исковата молба твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла и виновното противобрачно поведение на ответника.

На основание чл.131 ГПК на П.В.М. е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея.  По делото в срок  е постъпил отговор  от ответника в който М. не оспорва предявените искове. Счита ги за допустими и основателни. Признава, че между страните е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е налице фактическа раздяла, както е посочено  в исковата молба. Ответника изразява готовност за сключване на споразумение без съда да се произнася по  въпроса за вината. Заявява, че ще се ползва от представените от ищцата доказателства.

Страните редовно призовани се явява лично и с пълномощник  адв.И.А. – ПлАК.

Страните заявяват в съдебно заседание, че са се споразумели относно последиците  на развода, молят съда да  постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак без да се произнася по въпроса за вината, а Х.И. да  запази фамилното име М.. Страните заявяват, че родените от брака деца са пълнолетни, не  си дължат издръжка,  а семейното жилище е собственост на техните низходящи. Страните се споразумяват разноските да останат  така както са направени.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №65 /09.07.1978г.,  Х.И. /Начева/ М. с ЕГН **********   и П.В.М. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 09.07.1978г. в гр.Червен бряг.  От същия документ се установява и обстоятелството, че Хриситна Начева е приела фамилното име на своя съпруг М..

В съдебно заседание страните представят споразумение по чл.49, ал.4 СК в писмена форма относно последиците на развода. Видно от споразумението  страните се споразумели сключеният между тях граждански брак да бъде прекратен с развод без съда да издирва мотивите и вината за неговото прекратяване; Х.И. да  запази фамилното име М.; страните не  си дължат издръжка; семейното жилище е собственост на техните низходящи; разноските  по делото остават  така както са направени.

От показанията на свидетеля И. Пламенов В. / син на страните/  се установява, че от 10 години Х.И.М. живее в Гърция, а при посещенията си в България пребивава в дома на сина си. От показанията на свидетеля се установява и обстоятелството, че страните са се отчуждили преди около 10 години и  не поддържат контакт един с друг. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни, предвид роднинската връзка с всяка от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните са се създали отчуждение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.

Доколкото съпрузите са изявили желание  съда да не се произнася по вината за разстройството на брака и съобразно чл.49 ал.3 от СК съдът не дължи произнасяне в тази насока.

От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията  в Семейния кодекс, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между тях, не противоречи на морала и на закона, поради което следва да бъде утвърдено със съдебното решение.

С оглед на гореизложеното, на основание чл.329 от ГПК, във връзка с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и предвид изхода на делото, съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както ги е направила, а окончателният размер на таксата по развода да бъде 50,00 лв. Като взе предвид, че ищцата Х.И.  при завеждане на исковата молба е внесла 25 лв. ще следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка  на РС-Червен бряг държавна такса по развода в размер на 25,00 лв.

По изложените съображения съдът,

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА  между Х.И.М. с ЕГН **********,***,  и П.В.М. с ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак №65 /09.07.1978г.,  на Община Червен бряг, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.4 вр.  ал.1 от СК, без да се произнася по вината за  разстройството на брака.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните, по силата на което:

I ПО ОТНОШЕНИЕ ПОЛЗУВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Страните заявяват, че семейно жилище не са придобили по време на брака и за такова им е служело жилището на  техните низходящи.

II.ИЗДРЪЖКА:

Страните заявяват, че не си дължат един на друг издръжка след прекратяване на брака.

III.ФАМИЛНО ИМЕ:

След развода жената ще  продължи да носи фамилното име М..

С горното споразумение страните уреждат всички свои лични и имуществени отношения и никой от тях няма да има към другия каквито и да било претенции.

 

На основание чл.6  т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ОСЪЖДА П.В.М. с ЕГН **********,***,да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25 лв.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: