Р Е Ш Е Н И Е
№ 1982/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 1572 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Б.Г. и по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 724 от 09.04.2021
г., постановено по адм. дело № 2953 по описа на Административен съд Пловдив, ХХVІІІ
състав, за 2020 година, с което е осъдена ГДИН да заплати на Х.Б.Г. обезщетение
в размер на 2 808 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от
18.08.2017 г. до 12.12.2017 г. за Затвора Пазарджик и от 03.07.2018 г. до
17.09.2019 г. за Затвора Бобов дол, като е отхвърлена претенцията до пълния
размер от 20 000 лева, както и е осъдена ГДИН да заплати на Х.Б.Г. разноски
в размер на 10 лева.
Касаторът и ответник Х.Г.
иска отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск
срещу ГДИН за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения
размер от 2 808 лева до претендирания размер от 20 000 лева.
Касаторът и ответник ГДИН
иска отмяна на решението в осъдителната част или алтернативно в частта, с която
ГДИН е осъдена да заплати обезщетение на ищеца за сумата над 500 лева до
присъдения размер от 2 808 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за частична основателност и
доказаност на жалбите.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по делото, за които съответната обжалвана
от тях част от решението е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими,
но разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са
неоснователни поради следните съображения:
Производството пред
Административен съд Пловдив, 28 състав, е образувано по искова молба на Х.Б.Г.
срещу ГДИН да бъде осъдена дирекцията да му заплати обезщетение в размер
на 20 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, болки и страдания, липса на достатъчно жилищна площ и
на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи – нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС, за
периодите от 18.08.2017 г. до 12.12.2017 г. за Затвора Пазарджик и от
12.12.2017 г. до 18.10.2019 г. за Затвора Бобов дол, ведно със законовата лихва
от 18.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Въз основа на събраните
доказателства и установените факти съдебният състав е приел, че за престоя от
18.08.2017 г. до 12.12.2017 г. в Затвора Пазарджик ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото пространство не е отговаряло на възприетите от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека стандарти, които са в размер на
4 кв.м, но по отношение на престоя в Затвора Бобов дол ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото пространство не е отговаряло на стандартите от 4
кв.м в периода от 03.07.2018 г. до 17.09.2019 г., когато са започнали
строително-ремонтни работи с цел подобряване на битовите условия в затвора.
Съдът изрично е посочил, че на лишените от свобода, настанени в сградата, в
която е извършван ремонтът, е разяснено, че до приключването му ще бъдат
преместени временно в други сгради и ще имат притеснение и дискомфорт по
отношение пренаселеността в помещенията. В този смисъл независимо от
извършеното нарушение на чл.3 ЗИНЗС с оглед необходимостта от подобряване
жизнените и битови условия на лишените от свобода претърпеният от тях дискомфорт
не представлява особено засягане на техните права и интереси. Касае се за
по-ниска степен на засягане на човешкото достойнство в сравнение с други
подобни случай, поради което и по справедливост и съответно на претърпяното
увреждане следва да се определи по-нисък размер на търсеното обезщетение.
През исковия период съдът
не е установил нарушение на чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално
помещение в Затвора Пазарджик и в Затвора Бобов дол е осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Няма нарушение на
чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения в Затвора Пазарджик е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. В помещенията в Затвора Бобов дол
са монтирани мивки, осигуряващи денонощен достъп до чиста вода за хигиенни и
питейни нужди, всяко помещение разполага със самостоятелен санитарен възел с
размери 3 кв.м, в който е осигурено усамотение, отделен е от спалното помещение
и е достъпен по всяко време на денонощието за лишените от свобода. В спалните
помещения е осигурена възможност за естествена вентилация и пряк достъп до
естествена светлина през прозорци, чиито брой е съобразен с големината на
помещението. Като неоснователни са преценени и оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания тук исков период, защото от страна на ответника е
доказано извършването на ДДД обработки.
Съдът е приел за
установено, че само за исковия период от 18.08.2017 г. до 12.12.2017 г. за Затвора
Пазарджик и от 03.07.2018 г. до 17.09.2019 г. за Затвора Бобов дол ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека стандарти от 4
кв.м, които обстоятелства съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с нормите на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3
ЕКЗПЧОС. Т.е., налице е според съда незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника само по отношение на тези установени факти, които налагат извод,
че неблагоприятните битови условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство, пряко водят до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода и представляват заплаха за здравето им поради липса на
елементарни стандарти за живот. Налице е незаконосъобразно фактическо
бездействие от страна на ответника, защото негови длъжностни лица, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима
за спокойното му биологично съществуване, и които да не създават предпоставки
за увреждане на физическото и психическото му здраве, както и за нарушаване на
забраната по чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, са
предизвикали такова ниво на страдание за Г., което надвишава присъщото на
лишаването от свобода. Съобразена е практиката на ЕСПЧ, че начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитания, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора. Съобразено
е също пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България“, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на условията на задържане и съответствието им с чл.3 ЕКПЧ, че
неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане, че ако затворниците имат на разположение по-малко от 3 кв.м
жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че сама по
себе си независимо от други фактори води до нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Изхождайки от правилото на
чл.284, ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС съдът е приел, че Г. е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически
състояния. Съгласно чл.52 ЗЗД и предвид характера на деянието, естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е
търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора Пазарджик и в Затвора Бобов дол, според съда най-справедливото
обезщетение в този случай е в размер на 2 808 лева при съобразяване на
съдебната практика по идентични дела. Този размер най-точно и съответно ще възмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и съответства на преценката на съда
относно установените факти и обществения критерий за справедливост. В останалата част за
разликата над 2 808 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева искът е
отхвърлен.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща
и към мотивите на ХХVІІІ състав.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ от ищеца през исковия период.
Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с
уважението към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и като се имат предвид
практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние
да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови
задължения само по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ за периода
от 18.08.2017 г. до 12.12.2017 г. (135 дни) за Затвора Пазарджик и от
12.12.2017 г. до 18.10.2019 г. (441 дни) за Затвора Бобов дол, в следствие на
което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на чл.3 ЗИНЗС.
Неоснователно е
възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието от страна на
администрацията и причинната връзка. Т.нар. в касационната жалба „известна
пренаселеност“ не може да се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и останалите помещения и по време на ежедневния престой на открито,
защото тази възможност също е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС).
Т.е., с изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не
може да се оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ.
От друга страна, при определяне размера на обезщетението съдебният състав е
взел предвид обстоятелството, че по-голямата част от времето, за което се дължи
обезщетение, е прекарано в Затвора Бобов дол, където ищецът е бил предупреден
за започването на строително-ремонтните работи, целящи подобряване на битовите
условия, за да се изпълнят критериите на Съвета на Европа и на Съда по правата
на човека. Т.е., липсата на достатъчна жилищна площ се е дължала на обективна
причина, поради което и претендираното обезщетение не е уважено в пълния размер.
С оглед презумпцията
на чл.284, ал.5 ЗИНЗС в тежест на касатора ГДИН е било да установи, че не е
налице нарушение на чл.3 ЗИНЗС, за да не се предполага настъпването на
неимуществени вреди, каквото доказване не е проведено в съдебното производство
пред първоинстанционния състав.
Предвид всички
изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото
на страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 724 от
09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2953 по описа на Административен съд
Пловдив, ХХVІІІ състав, за 2020 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.