№ 50
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902527 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2527 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 29954/29.11.2021 г. на Национална агенция за приходите,
гр. София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „К.-К.Б.“,
ЕИК *******, със седалище гр. София, поради настъпила неплатежоспособност на
търговеца.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
1
като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10, вр. ал. 10 ЗНАП представлява държавата пред съответния
окръжен съд в производства за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на нейни публичноправни длъжници. Държавата била носител на изискуеми
вземания от ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, представляващи данък добавена стойност и данък
по ЗДДФЛ в размер на 2784147,99 лева – главница и 672129,51 лева - обезщетение за забава
върху главницата, установени с влязъл в сила ревизионен акт.
Изпълнение на тези публични задължения ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, не релевирал,
което сочело, че търговецът е неплатежоспособен, още повече, че в търговския регистър не
били обявени годишните му финансови отчети за последните три години.
В тази връзка предявеното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 630 ТЗ
- установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност.
На ответника ЕТ „К.-К.Б.“, не е предоставен срок за отговор на подадената молба,
съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е
прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, а в проведеното съдебно
заседание същият не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище
по молбата.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Ответникът по молбата - ЕТ „К.-К.Б.“, е физическо лице с придобита търговска
правоспособност, с основен предмет на дейност търговия със захарни изделия.
С ревизионен акт № Р-2210-1303348-091-001/31.03.2015 г. е установено, че за ЕТ „К.-
К.Б.“ са възникнали задължения за данък добавена стойност в размер на 1775331,28 лева за
периода 01.01.2012 г. – 31.01.2013 г., върху които било дължимо и обезщетение за забава в
размер на 466742,20 лева, задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011
и 2012 г. в размер на 39795,71 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на 7782,94 лева
и задължения за годишен авансов данък на ЕТ в размер на 980727,06 лева за периода 2011 г.
и 2012 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 197604,37 лева. Ревизионният акт е
връчен лично на търговеца на 29.05.2015 г., съответно е влязъл в сила на 13.06.2015 г..
От представения ревизионен акт № Р-2210-14005302-091-001/26.01.2015 г. се
установява, че ЕТ „К.-К.Б.“ е носител на задължения за данък върху добавената стойност в
размер на 85301,14 лева за следващ отчетен период: 01.02.2013 г. – 26.05.2014 г., както и на
задължение за престиране на обезщетение за забава врху главнцата в размер на 15479,87
лева. Ревизионният акт е връчен на ЕТ „К.-К.Б.“ по реда на чл. 32 ДОПК.
От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява ЕТ „К.-К.Б.“ да е
носител на вещни права върху недвижими имоти, нито се установява търговецът да
притежава моторни превозни средства, съгласно справка, изискана от МВР, СДВР, отдел
„Пътна полиция“.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по партидата на търговеца ЕТ
„К.-К.Б.“ изобщо не са заявени за обявяване годишни финансови отчети, поради което е
приложима презумпцията за настъпила неплатежоспособност в резултат незаявяване за
обявяване на годините финансови отчети за последните три години, която не е опровергана.
С определение от 30.11.2021 г. съдът е дал възможност на молителя и на кредиторите
на търговеца в 14-дневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ да
2
привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 10000 лева, които да обезпечат развитието
на производството, като това процесуално задължение не е изпълнено в определения 14-
дневен срок, изтекъл на 24.01.2022 г..
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната агенция за приходите разполага с активна
процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за
търговец, носител на задължение за удовлетворяване на публично държавно вземане, ето
защо следва да се прецени дали в полза на държавата е възникнало вземане за данък
добавена стойност, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по отношение на задължено лице
ЕТ „К.-К.Б.“.
Легалното определение на публично вземане се съдържа в разпоредбата на чл. 162, ал.
2 ДОПК и данъците са визирани в т. 1 на разпоредбата, като установяването им не се
осъществява по гражданскоправен ред. Ето защо, ако публичното вземане е установено в
ревизионен акт, който е влязъл в сила, както в случая, то съществуването на вземането е
безспорно установено. Длъжникът ЕТ „К.-К.Б.“ не твърди и не ангажира доказателства да е
погасил установените с ревизионен акт № Р-2210-1303348-091-001/31.03.2015 г.
публичноправни задължения, затова съдът е длъжен да счита държавата за активно
легитимирана по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32
от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Разгледана по същество молбата по чл. 625 ТЗ е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, какъвто характер няма физическото лице, осъществяващо
търговска дейност като едноличен търговец. В настоящото производство молителят се
позовава само на общото основание, което е и единственото приложимо спрямо ответника –
неплатежоспособност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се отхвърля,
когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
3
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни свои
активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в
достатъчно продължителен период от време преди предявяването на молбата по чл. 625 ТЗ.
Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото доказателства,
включително чрез приемане на заключение на съдебно-икономическа експертиза,
установяваща основните счетоводни показатели за дейността на длъжника, и по-специално –
определяне на коефициентите за ликвидност и финансова автономност.
Заключение в настоящото производство не е изготвено, тъй като длъжникът ЕТ „К.-
К.Б.“ не е изпълнил задължението си да обявява в търговския регистър годишните си
финансови отчети за нито един отчетен период, съответно не представя доказателства за
опровергаване на презцумпцията за неплатежоспособност при наличие на предпоставките
по чл. 608, ал. 2 ТЗ – към предявяване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност (26.11.2021 г.) не са заявени за обявяване годишните финансови отчети за
2020 г., 2019 г. и 2018 г. (включително и тези за 2017 г., 2016 г., 2015 г. и т.н.), поради което
ЕТ „К.-К.Б.“ се презумира да е неплатежоспособен, още повече, че не е изпълнил
публичноправните си задължения, установени с влезли в сила през 2015 г. ревизионни
актове.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно
дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни
определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.
В конкретния случай, ответникът е носител на краткосрочни и изискуеми задължения за
данък добавена стойност, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, които са с настъпил падеж и
в значителен размер. А липсват данни длъжникът изобщо да притежава активи.
В случая за никаква част от периода на икономическото съкществуване на търговеца
не е възможно изчисляване на показателите за ликвидност, тъй като от една страна липсват
счетоводни документи, а от друга страна в търговския регистър не са обявени годишни
финансови отчети. Това означава, че ЕТ „К.-К.Б.“ не е разполагал с ликвидни краткосрочни
активи чрез които да погаси възникналите публичноправни задължения. Тази невъзможност
датира от най-рано от 2015 г., като няма доказателства състоянието да е преодоляно през
следващите отчетни периоди.
Изпълнение на задълженията към държавата и към приключване на устните състезания
4
не се установява, което означава, че е налице и хипотезата на спиране на плащанията. При
спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако
спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл.
608 ТЗ. Няма съмнение, че ЕТ „К.-К.Б.“ е спрял плащанията на публичноправни задължения,
което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, включително фактът-
презумпционна предпоставка не се оспорва от ответника, които не упражнява право на
защита в настоящото производство.
Извод за настъпилата неплатежоспособност е изводим и в приложение на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Фактическият й състав включва кумулативното
осъществяване на следните елементи: 1) възникнало административно задължение за
обявяване на ГФО в търговския регистър спрямо търговеца, по отношение на който се иска
откриване на производството по несъстоятелност; 2) неизпълнение на това задължение,
предпоставено от изтичане на крайния срок за заявяване, установен в приложимия ЗСч; 3)
неизпълнението на задължението за заявяване на ГФО трябва да е налице за всеки от трите
последни ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (в случая за 2020, 2019 и 2018
година). Изхожда се от разбирането, че когато търговецът не заявява за обявяване
годишните си финансови отчети за три последователни отчетни периода, той цели да
избегне даването на публичност на негово влошено финансово–икономическо състояние,
данни за което ще се съдържат в ГФО.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което налага съдът да определи
началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т.
е. началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че първото установеното непогасено публичноправно задължение на ЕТ
„К.-К.Б.“ е за данъчния период 01.01.2012 г. - 31.01.2012 г., поради което същото е с
настъпила на 14.02.2012 г. изискуемост, тъй като към този момент е било дължимо
внасянето на ДДС за м. януари 2012 г., съгласно чл. 89, ал. 1 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС
(действаща редакция към 14.02.2012 г.), затова като начална дата на неплатежоспособността
съдът приема датата 15.02.2012 г. (денят, следващ изтичането на срока за внасяне на ДДС, от
който ЕТ „К.-К.Б.“ е изпаднал в забава), към която затрудненията на ответника имат траен
характер и не представляват проявление на временни затруднения в дейността на
предприятието, още повече, че състоянието в никой последващ момент не е било
преодоляно, а за финансовите 2013 г. и 2014 г. в рамките на друго ревизионно производство
са установени нови непогасени задължения за данък добавена стойност в значителен размер.
5
Установените с влезлия в сила ревизионен акт задължения по ЗДДФЛ са с изискуемост,
следваща приетата дата 15.02.2012 г..
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на ЕТ „К.-К.Б.“, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и
при неизпълнено задължение от молителя, респ. от други негови кредитори за внасяне на
сумата 10000 лева, указано им с определение от 30.11.2021 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632,
ал. 1 ТЗ, едновременно с което търговецът да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се
определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора в полза на молителя НАП се поражда правото да получи
разноските за производството, но тъй като същият не претендира присъждането им, съдът
не следва служебно да ангажира отговорността за разноски на ЕТ „К.-К.Б.“. В случая обаче
молителят е освободен от задължението да внесе държавна такса за производството, затова
същата следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, със
седалище гр. София и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 15.02.2012 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, със седалище гр. София.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, със седалище гр.
София.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК
*******, със седалище гр. София.
СПИРА производството по т. дело № 2527/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА ЕТ
„К.-К.Б.“, ЕИК *******, със седалище гр. София, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: B*******, BIC код на
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването в
ТРРЮЛНЦ на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде
поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, със седалище гр. София.
ОСЪЖДА ЕТ „К.-К.Б.“, ЕИК *******, със седалище гр. София, да заплати в полза
бюджета на Софиски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 50 (петдесет) лева
– държавна такса за производството, която да се събере от масата на несъстоятлността.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в 7-дневен
срок от обявяването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията -
ТРРЮЛНЦ за обявяването му, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7